Слуги на доброто
Размишление.
Какви са същественит нъща? – Кратки, ясни и съдържателни. На гладния и на болния не говори много. Тв не обичат дълги наставления и много съвети. Слабият пък не обича да се бори. Следователно, за . да знаеш, как да постъпваш при различни случаи в живота, нежно е разбиране, напред-ничавост и будно съзнание. Човек не е всъ-кога еднакво буден. Никога съзнанието му « будно и свЬтло, а някога – едва мъждее. Често човек е непостоянен в своитй убеждения, вярвания и разбирания. Някога той е непостоянен и в любовта си, и в обичьта си към истината, както и в изпълняването на Божията воля.
Още първит християни са говорили за непостоянството на човека. Тй са имали опит-ност от него. Затова апостол Петър казва: „Бъдете трезви, бодри, защото съперникът в<и, дяволът, като лъв рикае и обхожда да търси, кого да погълне; комуто се съпротивя-вайте, стоещи тверди в верата, понеже знаете, че истит страдания се случват на братята
- ) I. Послание Петрово, гл. 5.
з
34
ви, които СА на света." (– 8 и 9 ст.). Хората? се страхуват от дявола, като от звер, да* не ги срещне на ПАТЯ им. Дяволът е много учен, познава законит на човешката мисъл и майсторски напада. Той се приготвя предварително и отдалеч още стреля, и то на слаби, лесноуязвими мъста. Той е голям дипломат.. Когато изкушава, той започва с любовта.. Достатъчно е да заговори на нъкого за любов, за да отвори сърцето му. След това лесно постига цельта си. Всички спорове ста-ват все от любов и за любов. Първо той ще те накара да обикнеш живота и за едно парче хлъб, ще те скара и с най-близкитв ти. Ти мислиш, че без това парче хлъб няма живот. И за да живееш по--дълго време на земята, ще се караш и биеш с хората.
Съществуват два живота: висш живот –- на доброто и нисш живот – на злото. В добрия живот слабият е госпо-дар, а силният слуга. При злото силният е господар и зановвдва, а слабият слугува.. Следователно, който иска да заповъдва на хората да му слугуват, той е в ПАТЯ на злото. Който иска да слугува на слабит, той е в ПАТЯ на доброто. Ще кажете, че е унижение за силния да се подчинява на слабия. Това не е унижение, защото силният лесно може да се освободи от заповъдит на слабия. Каквото да прави, слабият никога не може да подчини силния. Друг е въпросът, ако сил-
35
ният доброволно се подчинява. Страшно е положението на слабия, попаднал под влиянието на силния. Той не може лесно да се освободи ог неговото влияние. Както слабият не може да заповядва на силния, така и глу-павият не може да заповядва на умния, нито лошият – на добрия. Доброто е по-силно от злото. Следователно, ако се случи да по-паднеш под влиянието на злото, не се страхувай. Призови доброто на помощ, и то ще те освободи. Щом изпълняваш Божията воля, и да попаднеш в пътя на злото, доброто ще те освободи.
Изучавайте живота, за да го познавате в всичкит му форми. Дали ще влвзете между хората, животнит или растенията, навсъ-к«де ще видите проявит на доброто и злото. Дето има добро и зло, там слицествуват спорове и недоразумения. Срещате две на-ежени кучета, ръмжат, борят се за една кост. От човвшко гледище, костта струва едва един лев, но от гледището на кучетата тя е голвмо богатство. Обаче, това, което за кучето струва нещо, за човека е нищо. И това, което за човека е нещо, за ангела е нищо. Ангелът се чуди, защо хората се ка-рат, спорят, бият се за къщи, направени от тухли и камъни, или за един - два метра земя, или за една малка нива. Ангелът се чуди, как хората не могат да живеят добре. Много естествено. Добрият живот зависи от ред условия. Искаш да пееш,
36
но не взимаш вврно тоновет: с половин тон по-високо или по-низко. Който не е му-зикален, ще каже, че нвма нищо лошо в неправилното взимане на тоновет. Той казва, че половин тон по-високо или по-низко, не играе важна роля в музиката. Не е така. За да вервят работит ви добре, тоновет на вашия физически и духовен жнвот трвбва да бъдат точни, ясни и опредълени. Какъв е този живот, в който тонът на любовта е колеблив, неверен и неясен?
Като се говори за музика и тонове в материалния и духовния живот, имаме пред вид вътрешната музика в човека. В това отношение, всеки човек пее и свири, понякога доброволно, понвкога чрез насилие. Доброволно пее човек, когато му се плаща. Колкото повече му се плаща, толкова по-вврни тонове взима. Тогава духът му е повдигнат, и той си служи повече с диези. Когато го бият, духът му е понижен, и той не пее доброволно. Тоновет са повече миньорни, с голями понижения. Музика има и в мислитв, и в чувствата. Когато мислитв и чувствата на човека са. от ниеш характер, тоновет са мъртви, сухи. Сухота има и в про-явитв на човека. Нвкой говори за любовта, за доброто, за истината, но от него вве хладина. Казват: Този човек е сух и студен.
Понъкога сухотата е на мвсто; но ако се увеличи повече, отколкото трвбва, тя произвежда изсушаване на цълата растител-
37
ност в човека. При тези условия, той не може да расте и да се развива. Щом се намали сухотата, растенето започва. С това се обяснява процесът на растенето в всички живи същества: хора, животни и растения. Н&кои растения едва се издигат от земята, а други достигат голяма височина. Има дървета, които израстват много високо, до сто метра височина. Т поглеждат на останалит растения отвисоко и ги считат за дребни, нищожни. Това показва, че и растенията, като хората, биват горди и щеславни. Пред тях и човек е малък, дребен, но същият този човек взима брадвата и ги отсича. След време той ще си направи къща от тях и ще й се радва. Но при голяма буря, къщата на горделивия човек се събаря. Затова е казано в Писанието: „Който стои, да гледа да не падне. Значи, има опасност за всЬки човек да падне. И праведният, и гръшни-ят еднакво могат да паднат. ВсЪка гор-дост трвбва да се сломи. Няма човек, животно, дърво или камък, на които гордостта да не се е сломила.
Съвременнит хора се нуждаят от положителна философия, а не от философията на камъниг, растенията и дърветата. С тяхната философия не можеш да отидеш да-леч. Какво са постигнали камънит ? – С тях постилат улицит. Какво са постигнали дърветата ? – С тях правят къщи, огради и др. Като виджа, че т се стремят нависоко и
38
се борят помежду си, кой да излъзе над всички, човек взима брадвата и започва да съче. Така дърветата научават урока си и при-добиват смирение. Т започват да се жертву-ват, дават плодовет си, без да очакват нещо. Смирение е нежно на човека. Ако е горделив като дървото, трябва да се жертвува за другит, безкористно да дава плодовет си. Така ще се избави от брадвата на своя господар. Ако е горделив като камъка, трябва да се смали, да се зарови дълбоко в земята и да се преверне в скъпоценен камък. Хиляди години трябва да стои той там, докато човекът го извади, шлифова и тури на себе си, като украшение. Само така, камъкът ще се избави от чука на своя господар. Докато гледате отвисоко на по-дол-ностоещитв, брадвата и чукът дълго време ще играят върху гърба ви. Докато мислите само за себе си, за своит лични нужди, вие ще падате и ставате, ще печелите и губите и ще се чудите, защо нвмате успъх в живота се. Много естествено. Гордостта и щеславие-то събарят човека, а не го повдигат. Ще кажете, че се молите на Бога, че правите го-лъчи добрини. И това не е достатъчно. Колко малко са добринит на човека, в сравнение с твзи на Бога, Който никога не казва, какво прави за живит същества. Никъде не е писано, какво е направил и прави Той за чо-въка. Достатъчно е някой да ви направи едно добро, за да го впише в книгата на своя
39
.актив. След това хората ще четат, колко .добрини е направил той и ще го произведат светия.
Много светии имало в миналото; много светии има и днес. Навевкъде четат за твхниг добри дeла, без да се споменава нещо за погръшкит им. Ще кажете, че све-тиит нямат погръшки. Има светии без погръшки, но тях малцина познават. Онъзи, които хората са признали за светии, имат лоне една погрeшка. Такъв светия е еврей-ският цар Давид, погрeшката на когото е записана в книгата на Царет и доднес се чете от хората. Той се влюбил в жената на един от своит поданици и, за да се освободи от него, изпратил го на война, на първата линия, дето бил убит. Обаче, на-мт>рил се друг светия, пророк Натан, който го изобличил за пресгжплението му по отношение към Урия Хетееца, на когото взед жената. Натан изобличил Давида с «дин пример. Той му казал: Царю, твоитт» закони не се зачитат в царството ти. – Кой смее да не ги зачита ? Пророкът про-дължил: В едно царство живъл един бе-ден, добър човек, който имал само една овчица, която много обичал. Друг, богат човек, който разполагал с много стада, овце и говеда, поканил гости и пожелал овчицата на бедния, с нея да ги угости. Той убил бедния човек и взел овчицата му. – Кой посм да направи това? Смърт на не-
40
говата глава! – извикал царьт. – Ти с» този човек – казал пророкът.
Като четете историята на Давида, и вие казвате, че тава е голямо престъпление, но-нека вевки се запита, не е ли направил сж-щото престъпление. Колко хора – вярващи, учени, духовни, са убивали и продължават да убиват красиви мисли и чувства в своята душа, както и в душата на своиг близки. Какво от това, че си верващ, учен, ви-ден музикант, художник или философ? Това са временни положения, през които минаваш. Това е временна дреха, с която си облъчен. Днес облъчеш една, на другия ден – друга. Важно е да учиш, да придо-биваш нещо ценно, което да прилагаш в живота си.
Често на хората се говори с сравне' ния. Добре е да си служите с сравнения, но т тр&бва да изясняват мисълта, а не да я замъгляват. Иначе, ще изгубите инте-рес към онова, което ви се говори. Ня-кой п4е една пЬсен, но вие се отегчавате от нея и искате да ви изп&е една народна песен. Ако сте българин, ще запеете пЪсеньта „Стоян мами си думаше", или „Заплакала е гората, гората и планината". Какво особено направил Стоян? Впрег-нал биволит си и тръгнал на работа. На пътя си срещнал девет красиви моми, които погледнал. Хубави и охранени били биволит на Стояна, но той не бил добър,
41
Ммал остен в ръката и с него бодвл биволит. Той искал да се покаже пред мо-мит, как с мръдването на дъсния и лъ-вия крак, и биволит му трътеали. Той верви, и т вервят с него. Ще кажат, че Стоян е майстор, знае, как да верви. Той, знае да верви напред, но питайте биволитъг колко им струва това движение – остенът дупчи кожата им.
И тъй, момит се вертят на хорото от-лъво към дъсно, а момцит – отдъсно към лъво. Момит и момцит се вертят, но горко на биволит 1 Няма защо да се вертиш нито налъво, нито надясно – направо ще вервиш, Не извертай мислит и чувствата си! Т трябва да вервят в права посока–нито наляво, нито надъсно. Ти нямаш право да впрЬгаш биволит си и да ги бодеш с остен. Така не се заповядва. Ако искаш да те харесат за знанието, красотата и силата ти, трябва да се откажеш от остена. Обаче, нито красотата е нещо съществено, нито знанието » силата. Т са мазилки, с които човек украсява къщата си. Ще дойде ден, когато мазилката пада, и къщата погрознява. Значиг има красота, знание и сила, които никога не отпадат. Т са съществени и неизмънни. Младост и старост, които се губят, не са съществени. – Защо не са съществени? – За-щЪто са вън от любовта. Знание, сила и красота, които се проявяват в любовта, са съществени. Младост и старост, прояве-
42
>ни в любовта, са съществени. Когато мла-достта се разбере в нейната пълнота, вие влизате в живота на любовта; когато старостта се разбере в нейната пълнота, вие влизате в живота на мъдростта. Следователно, който не разбира младостта, която живее в любовта, и старостта, която живее в мъдростта, той е на крив път и преждевременно оглупява и остарява.
Какво трябва да прави човек, за да разбере любовта и мъдростта? – Докато е млад, ще слугува на любовта; като стар, ще слугува на мъдростта. – Как ще разбере човек себе си? – Като слугува на истината. Любовта, мъдростта и истината са единственитв пътища, по които човек верви свободно, без да заповьдва и да му запо-въдват. Който-се опитал да им заповЬдва, той сам се натъкнал на голвми мъчнотии и противоречия. По отношение на любовта, мъдростта и истината, можеш да бж-деш твхен слуга, но в никой случай го-сподар. Ти ще им служиш доброволно, без никакво външно насилие. Ако не можеш да служиш така, никога няма да влъзеш в Царството Божие. Това подразбира стихът: „Ако не станете като малкит деца, не можете да влъзете в Царството Божие." Да станеш дете, това значи, да се смириш. Само смиреният служи на любовта, мъдростта и истината. Само смиреният може да влъзе в Царството Божие.
43
Какво означава смирението? Според «ъкои, смирява се онзи, който може да се огъва като дървото; смирява се онзи, който се търкаля като камъка, от планината до долината. Това не е смирение. Истинското смирение подразбира служене на любовта, на мъдростта и на истината, при което ЧОВБК изпитва щастие и доволство. Той разбира живота, възприеме знанието и светлината и се чувствува свободен. Няма по-голвмо щастие за човека да служи на великиг добродетели. Така той служи на Бога и става едно с Него.
Кой се смирява ? – Който е способен да се огъва, т. е. да служи на Бога и да Му се подчинява. Само зеленото, живото дърво се огъва и расте. Сухото дърво, обаче, не се поддава на огъване. Речеш ли да го огъ-неш, ще го счупиш. Следователно, докато расте и се развива, докато живее, човек може да се справи с гордостта си. Пресъхне ли животът в него, той се превръща в сухо дърво, което лесно се чупи и гори. За да огънете сухото дърво, трябва да го намокрите, т. е. да го прекарате отново през живота. Най-горделивото дърво в живота е чо-въкът. Той постоянно се обижда. Някой му казал нещо, той се обижда. Че обущата, дре-хитв и шапката му са скъсани, пак се обижда. Че не го погледнали, както трябва, или не го оценили правилно, пак се обижда. Свъ-тът е пълен с горделиви дървета, които
44
постоянно се търкат едни в други. Кой кого трябва да успокоява, и кой на кого да каже добра дума, не се знае.
Като се уподобяват горделивите хора на сухи дървета, това не значи, че чов^к е най-лошото същество на земята. Той е лош, докато не се очистил, докато лежи в кальта. За да прояви доброто в себе си, трябва да стане, да се изправи на краката си и да се очисти. Докато не престанеш да вдигаш и-слагаш ръката си върху гърба на своя бли-жен, ти всЬкога ще бъдеш лош; докато не престанеш да упражняваш езика си като остър камък, да чупи главите на хората, ти всЬкога ще бъдеш лош. Употреби ръката си, за да ловдигнеш падналия си брат. Употреби езика си за благото на човечеството^ Защо да не излизат от устата ти благи думи? Да бъдем благи и съвършени като Бога. – Можем ли да постигнем това ? – То е друг въпрос. Това трябва да бъде идеал на нашата душа.
Следователно, да бъдем благи, съвършени, мъдри, любещи и силни като Бога! Постигнем ли това, нт>ма вече състезание с Бога, но ще се сливаме с Него, да станем едно с Него. Всеки орган на тълото трябва-да бъде силен, да придобие качествата на цт>лото, без да пожелае да излезе вън от тялото. Ако органите пожелаят да бъдат сзободни и напуснат телото, смърт ги очаква. Това е животът на сатаната, който се от-
45
дълил от Цълото. Той се опитал да влезе в борба и състезание с Бога, но се про-валил. Той иска да бъде господар на земята, но краят му е дошъл. За да запази положението си, и той се моли, но молитвата му не се чува. Да вдигаш рлцет си нагоре и да колъничиш, това не е молитва. Такава молитва отегчава човека. Истинската молитва е разговор. Като се моли, човек изучава правилата на говоренето. В този . смисъл, молитвата не е нищо друго, освен духовна граматика. Ако не можеш да се молиш правилно, не можеш и да говориш правилно. Човек се нуждае не само от материална граматика, но и от духовна, да разбира вътрешния смисъл на нищата. Само така той се сверзва с Бога и с възвишения свт>т. Едно се иска от човека: да отвори сърцето си за Божията Любов и да разчита на нея. Очаква ли хората да го обичат, той е на крив път. За какво ще го обичат хората ? Ако го обичат за красотата му, тя лесно може да се загуби; ако го обичат за знанието му, и то изчезва; ако го обичат за силата му, и тя намалява. Любовта произлиза от нещо постоянно и неизмънно. Следователно, не очаквай да те обичат, но пръв ти обичай. – Кого ще обичаш ? – Бога. – Защо трябва да Го обичаш? – За да бж-деш щастлив. Щастието е път към съвършенство. Не можеш да влъзеш в съвършения живот, докато си в тъмнина и
46
нещастие. Затова е казано в Писанието % „Това е живот въчен, да позная Тебе Един-наго, истиннаго Бога и Христа, Когото си из-пратил."
Днес всички хора решават въпроса за любовта. Това е труден въпрос, но трябва да се реши правилно. Не го ли решат, както трябва, ще пропаднат на изпита. Досега всички хора са. пропадали, важно е днес да не пропаднат. Комисията, която ги изпитва,. е строга и взискателна, не прави никакви от-стъпки. За нея е безразличнр, дали светия, или обикновен човек се явява на изпита. Тя е еднакво строга и към светията, и към обикновения човек. Щом не учат, т непременно ще пропаднат. При това, не е достатъчно само да учи човек, но той трябва-да прилага наученото. Какъв светия е този, който не е минал през изпитания ? Той се мисли за светия, а като срещне красива мома, не може да издържи изпита си. В какво се заключава пропадането му ? Първоначално той се усмихва на младата мома, разговаря с нея. Но щом дойде друг момък, той се безпокои, смущава се, да не би момата да спре вниманието си на него – става строг и на-вжеен. Това показва, че светията не издър-жал изпита си. Смирение се иска от чо-въка. Докато светията се представя пред момата като човек с устойчив морал, веднага се натъква на изкушение, сам да се изпита. Има нещо, което се крие в човешкотс»
47
сърце. То става причина за неговото падане, В сърцето се крият слабостит на човека^ Докато ги преодолее, всвкога ще среща на пътя си съблазни, които ще му служат като предметно учение. Много професори и профе-сорки ще срещате, докато научите уроцитв на живота и издържите изпита си. Изкушенията и изпитанията са професорите и профе-соркитв. През много сввгди и тъмни мвста ще миие човек, докато научи уроцитв си. – Не може ли без тъмнит мвста ? – Не може. Както евнкитв са необходими в картинит на художницитв, така и в пътя на човвш-кото развитие са необходими тъмнит мъста. Като се говори за изпитания и изкушения, явява се опасност, да не се попарят листата на вашето дърво. За какво трвбва тогава да се говори на съвременнитв хора ? Ще кажете, че за да не се попарят листата имъг трвбва да се говори за морал. За кой мо-рал? От гледището на Божествения жи-вот, съвременният морал е безморалие, а чистотата им – нечистота. Може да се говори на хората за велик морал, но след като пречистят живота си. Това се постига само когато го прекарат през нвколко филтри, да се пречисти. Това е неизбвжен про-цес, сверзан с развитието на човека. – Как се познава, че животът на хората е нечист? – По страданията. Нвма човек на земята, който да не страда. Следователно, страданията показват, че човвшкият живот съ-
48
държа много утайки от миналото, които трябва да се премахнат. Чуждит нъща в организма причиняват страдания. Чуждит н^ща в живота също причиняват страдания. Недоволството показва, че има нещо чуждо в тебе. Колкото и да е малко чуждото вещество, то всъкога произвежда неразположение, недоволстео, страдание. Щом се освобсциш от него, радостта иде. Тя показва, че си ви-дъл една чиста капчица на слънцето, в която се отразяват слънчевите лъчи. Всеки чо-вък се радва на малкит нъща в живота, защото т отразяват чистотата и светлината. Кой не се радва на малкото дете ? И кой не скърби, когато види, как чнстиг, росни капки постоянно се калят ?
Съществуват три филтра, чрез които можете да пречистите живота си: филтърът на любовта, на мъдростта и на истината. – Как ще си служим с тях ? – Както разбирате. Щом ви се дадат филтрит, дава ви се и нежната свобода, да разполагате с тях, както искате. Само така ще бъдете бла-гоугодни на Бога. Не мислете, че с молитви-т си можете да Го разположите към себе си, да Го умилостивите. Бог е с вас, когато вършите Неговата воля, когато имате пред вид Неговата слава. Така Той ще ви повдигне. Само Бог е в сила да повдигне човека – никой друг. Сам човек може да слиза, но не и да се качва. Качването, повдигането, възлизането е от Бога. Кой въз-
49
раства свмето?–Слънцето. Без светлината я топлината на слънцето, свмето би останало в земята за въчни времена. Помнете тогава: Без Божията Любов и Мъдрост нт>ма ра-стене. Тк повдигат човека, водят го към висинит на живота. Без твх той ще се намери в долината, отдето никой не може да го извади.
Казано е в Писанието: „Синовет Божии служат на Господа." Така т вервят -от сила в сила и от слава в слава. По-паднат ли в ръцет на дявола, очакват ги страдания и смърт. Будни трЬбва да бъдете. Може да се разговаряте с дявола, да слушате лекциитв му, но никога да не му служите. Каквито обещания да ви дава, не му вярвайте. Ще гледате свободно навсъкъде, но -съюз с него няма да правите. Ако искате да служите на Бога, ще се откажете от дя* вола. На една фотографна плоча не може да отпечатате едновременно два образа. Само един образ ще отпечатате на плочата – образът на Бога. Фотографната плоча е човешкото съзнание. Носете Бога в съзнанието си, ако искате да не грЬшите. Човек грЪ-ши, когато обича себе си повече от Бога и от своя ближен. Бога ще обичаш с сърд* цето, с ума, с душата и с силата си, а ближния си като себе си. Не обичаш ли така, ще попаднеш в областта на изкушенията. Обичайте хората, без да им съз-
50
давате изкушенпя. Правете им добрини, без* да ги поставяте в противоречия.
И тъй, ще обичате първо Бога, после-себе си и своя ближен. Когато правите до* бро, ще имате пред вид последствията от- това, което сте направили. Какво добро е това, да качиш на колата си един беден чо-в4к и да разтърсиш ц-влата му вътреш*-ност? Ти искаш да го улесниш, да не хо ди пеш, но нямаш пред вид, че колата-ти е без пружини и ще го разтърси. В та-къв случай, по-добре да верви пеш, отколкото да се вози на колата ти. Друг е въпро-сът, ако срещнеш човек, на когото двата> крака са счупени. Ще го качиш на колата си и ще караш бавно, спокойно, да не го разтърсиш много. В този случай, ти си на-правил, едно добро. И при това положение ще го разтърсиш, но за предпочитане е да се качи на колата ти, отколкото да остане на пътя, без никаква помощ. Той се намира в положението на човек, който не може да-прави добро. Следователно, който не може да прави добро, краката му са счупени; който е несправедлив, ръцет му са счупени; който не обича и не може правилно да говори, ези-кът му е повреден; който не знае, как да гледа на нъщата и не вижда правилно, той не* обича истината; който не разбира нЬщата, ми-съльтп му е изопачена.
Знание е нежно на човека. То се постига чрез наблюдения и опити. Наблюдавай'
51
те хората и се учете от твх. Наблюдавайте и себе си. Така ще дойдете до правилното разбиране на нвщата. Така ще разберете, какво представя жертвата и за кого трвбва да се жертвувате. Ще кажете, че трябва да се жертвувате за ближния си. Тази жертва е безпредметна. Трвбва да се жертвувате за себе си. И тази жертва е безпредметна. Това е все едно да се жертвувате за пияницата, който по цвли дни пие, или за младия момък и мома, които мислят само за едно – да се харесат един на друг. Истинската жертва подразбира служене на Бога, готовност да се изпълнява Неговата воля. Момата въздиша за момъка, момъкът – за момата и мислят, че с това се жертвуват един за друг. Въздишането не е жертва. При това, тв така въздишат, че всички ги чуват и разбират. Изкуство е да въздишаш и скърбиш за нвкого, без да те чуват другитв. В тази скръб има нвщо музикално. Повечето хора въздишат, толкова силно, че всички ги чуват. Даже става нужда да турят памук в ушитв си, да не се пукне тлшанчето им. В това въздишане има шум, но не и музика. Изкуство е да плаче човек така, че окржжаващит да се веселят. Или така да плаче, че никой да не го вижда. Защо плаче човек? – Да измива прозорцитв на своята душа. Ако плачът е на мвсто, прозорцитв се измиват добре и, който погледне през твх, вижда нвщата ясно. – Защо скърби човек?–Да произведе топлина. Той
52
е в зимата на своя живот и непременно трябва да скърби, за да стопли стаята си. Щом мине зимата, иде пролътта, и тогава скръбьта се превръща в радост.
Сега ще ви дам няколко правила за живота, които трЬбва да спазвате. Често хората се запитват, колко трябва да ядат. Яж толкова, колкото ти е приятно, но никога не преяждай. Преядеш ли, ще страдаш.
Учи с постоянство и любов, без да претоваряш ума си.
ВсЬкога бъда доволен на малкото, което ти се дава. Не желай да имаш големи богатства. Желай толкова богатство, колкото ти е потребно. Нека вейки ден да придобиваш по нещо ново, от което да изтича по малко и навън.
Не задържай придобитото за дълго време в себе си. Ако задържаш дълго време храната в стомаха си, ще заболееш; ако задържаш дълго време светлината в очиг си, ще ги повргдиш; ако задържаш дълго време топлината в сърцето си, и то ще се повреди. Дойде ли любовта в тебе, не я задържай за дълго време. Остави я да мине и замине. Бъди благодарен на това, което ти е оставила тя. Гръхьт на хората произтича от желанието им да задържат нъщата за дълго време в себе си. Благодари за това, което любовта ти дава в един момент, не желай повече. Този момент носи щастие за цъл живот.
53
Като не разбират законите на любовта, хората искат да я задържат само за себе си, да бъдат щастливи. Т не знаят, че това щастие им носи двойно по-голямо нещастие. Следователно, срещнеш ли любовта, бъди доволен, че си я видъл. Усмихни й се, поздрави я и продължи пж.тя си. Ако се опи-таш да я хванеш и задържиш при себе си, ще получиш такъв удар, че ще пад-неш на земята. Любовта не се пипа. Тя се гледа само отдалеч. Тя не търпи никакво докосване. Нвма човек в света, който да не е опитвал удариг на любовта. Въпреки това, всЬки се опитва да я пипне. Казано е в Писанието: „Не пожелавай!"–Какво не тръб-ва да пожелаваш ? – Да пипаш любовта и да я задържаш само за себе си. Желай само онова, което е потребно за душата ти. Това значи, да влъзеш в връзка с любовта, мъдростта и истината и да им служиш. Само така ти ще бж.деш щастлив. Ще при-добиеш красота, знание и сила. Само така ще създадеш правилни отношения между своята душа и Бога, между себе си и своя ближен. Обаче, останете ли в стария жи-вот, с сегашниг си разбирания, нищо нима да постигнете. Ще работите и ще се трудите, ще учите и ще се молите, ще образувате общества и ще ги разваляте, но, в края на краищата, каквото постигнете днес, на другия ден ще го изгубите. Станете слуги на Божията Любов, Мъдрост и Истина, да се
54
радвате на усилията си и на резултатит, кои то придобивате.^
И тъй, съществуват два живота: висш живот – на доброто, и нисш живот – на злото. Животът на доброто се изявява в слугуване, а животът на злото – в госпо-даруване. Откажете се от живота на госпо-даруването и приемете живота на слугуването. Хората не искат да се откажат от госпо-дарството си, защото мислят, че, като слуги, ще изгубят достойнството си. Не се страхувайте от това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност. Хри-стос казва: „Не само с хлъб от камъни може да се живЕе, но с всвко Слово, което излиза от устата на Бога.* Значи, гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота. Тя представя Разумното начало, което излиза от Бога. Който яде хлЬб, направен от камъни, умира; който се храни с живия хлъб, с Словото Божие, той вечно живее.
Желая ви да станете слуги на доброто и господари на злото. Думата „слуга* е щастливо число, а „господарь" – нещастно. Ще превернете нещастното число в щастливо, като слугувате на доброто, на единицата или на Бога. – Как ще слугувате ? – По методата на любовта, по методата на мъдростта и по методата на истината. Като приложите гЪзи
55
методи в живота си, ще слугувате на лю-бовьта, на мъдростта и на истината. Този е «пътт, по който можете да станете Синове Божии. Този е пътт, по който можете да превръщате нещастните числа в щастливи. Който иска да стане господар, първо трвбва да слугува на доброто, т. е. на числото едно. Дойде ли до числото две, да стои далеч от него. Числото две е злото. Не слугувайте на злото'. Така ще запазите живота си.
Станете слуги на -доброто! Станете Си-яове Божии и работете с методите на лю-бовьта, мъдростта и истината! Това изисква .новото учение от всички хора на земята.
– Божият Дух носи всичкит -блага на живота.
19. Утринно Слово от Учителя, държано на 26 януярий, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгр^в.