Устойчиви величини
Размишление.
Съвременните хора обичат забавите. Ето защо, ако искате да съберете много хора на едно место, създайте им известна забава. Забавите изключват работата. Там хората си почиват. Това не значи, че, като се забавлява, човек не мисли. Възрастните се забавляват по един начин, а децата – по друг начин. Те обичат да посещават овощните градини. Ако градинарьт не ги пусне доброволно в градината, те започват да мислят, как да прескочат оградата, правят ред математически изчисления: какви усилия са нежни при висока ограда, и какви – при низка, слаба ограда. Това е забава за тях, но все пак правят известни усилия. И като се труди, и като работи, човек прави усилия, но има разлика в усилията им. При забавите усилията са. малки, при труда – по-големи и не много приятни, а при работата – умерени и приятни. Работа ли е това, което волът и коньт вършат? Волът оре, бразди земята, но остен има зад него. Коньт кара колата, препуска, но камшикът играе по
- ) Послание на Якова, 3 гл.
4
гърба му. Дето се прилага остенът и камшик ът, там е мъчението и трудът. Повечето хора се мъчат и трудят, защото остен и камшик има зад тях, а малцина рабо-тят. Работата подразбира съзнателно проявена и приложена енергия. Дето участвува съзнанието, там нъщата стават с любов.
Мнозина се оплакват от живота си, казват, че не са. щастливи. Защо ще съжалявате за това, което не съществува? На земята щастие не съществува. Ще кажете, че птицит и растенията са щастливи. Кой е влъзъл в положението на птицата, да знае колко е щастлива? Виждате я цъл ден хверчи и мислите, че е весела и спокойна. Тя хверчи по цъли часове, търси храна. Понъкога едва намира две-три зрънца, да задоволи глада си. Не е лесно положението й, особено зимно време, когато земята се втвердила, няма червеи, нито зрънце да си клъвне. И растенията привидно са щастливи. Цъл живот главата им е заровена в земята, и т сто-ят заковани на едно мЬсто. Единствената им радост е слънцето. Т се обръщат към него, търсят го да ги огрее и напече. Като ги напече, т започват да растат надолу, в коренит; като престане да ги пече, т растат нагоре, в клонет. И в единия, и в другия случай растенията работят усилено, без да са щастливи и безгрижни, както мислят хората.
5
Какво представя животът, в който хората търсят щастие? Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз. Лесно е да се каже а + в ~ с. Какво представя този израз? Ще кажете, че величините а, в, с могат да се замъстят с какви да е числа и да имаме 1 + 2 = 3, 2 + 3 = 5, 3 + 4 – 7 и т. н. Важно е между величинит а и в да се постави равенство. – Какво означава равенството? – Разумност. Значи, равенство се поставя само между разумни процеси, между разумни души. Ако двама души се бият, между гЬх не може да се тури знакът за равенство, нито знакът плюс. Дето има бой, воюване, знакът е минус. Единият дава повече, отколкото трябва, а другият взима повече, отколкото му е нежно. Първият напада, а вторият е битият. В края на краищата, и двамата съжаляват. Даването и взимането СА доброволни, съзнателни процеси
Мнозина изхождат от своята лична философия за живота и мислят, че така могат да бъдат щастливи. – Кога може човек да бъде щастлив? – Когато е бил нещастен. Който не е минал през нещастието, не може да бъде щастлив. Иначе, човек не мс-же да оцени щастието. Каква цена има богатството, знанието, ако не може да ги приложите? Ако си богат и не можеш да упо-тръбиш богатството си на мЬсто, ти не го цениш. Ако си учен и не знаеш, къде да
6
приложиш своята наука, ти не можеш да я оцениш. Щом не ги цениш, не можеш да бъдеш щастлив. Всички хора ядат месо или растителна храна, но малцина оценя-ват храната, още по-малко знаят смисъла на яденето. Т гледат само, как е сготвена храната, и са готови да се сърдят, ако нещо не е по вкуса им, или да одобряват, ако е по вкуса им. Мъжът се сърди на жена си, че не знае да готви добре. Жената е недоволна, че вевки ден трвбва да готви. Тя се пита, защо се оженила. Да е знаела, че ще стане готвачка, нвмало да се жени. Той й обе-щавал, че ще я гледа като царица, ще й създаде добри условия, а нищо не изпълнил. Вмъсто да се подобрят условията й, т станали по-тежки. Разумната жена знае, как да се справя с недоволството на мъжа. Като види, че е сърдит, тя веднага му направи баница, сготви вкусно ядене. Щом започне да яде, той се разполага, и гнввът му изчезва.
Какво допринася яденето на човека? – Нвщо добро, но и нвщо лошо. Който не си дояжда, свършва зле, но и който преяжда, също свършва зле. От много ядене стомахът се разстройва, и човек прибвтеа към лвкари. Щом се разстрои стомахът, трвбва да му се даде почивка. Като не разбират това, болнитв се оплакват от отежтетвие на апетит. Близ-китв им се чудят, какво да им дадат да си хапнат. Обаче, каквото им се даде, не верви, стомахът нищо не приема. Една отъ
7
шричинит за разстройството на стомаха е, че гхраната не е всвкога прЪсна. Храната, която хората употрЬбяват, трвбва да бъде съвършено прЪсна. Иначе, тя произвежда отрови, които рушат организма. Това знаят даже и животниг. Има животни, които предпочитат да гладуват, отколкото да ядат хранв, която изгубила своята свежест. Понеже не спазват хигиена при храненето, хората стават по-недоволни и по-нервни. Човек трябва съзнателно да се храни. Като яде, той трябва да .благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодовет, животнит се жертвуват за хората, които трябва да благодарят за това. Ако не благодарят, малко се ползу-ват. Тогава страданията на растенията и ЖИВОТНИТЕ са по-голями, и хората трябва да лзкупват тЬзи жертви.
Как се изкупва жертвата на растенията и животниг? – Чрез работа. Затова е казано: Който не работи, няма право да яде. Работата е съзнателен, свободен процес. Човек работи в три направления: на физическия свЬт, в духовния и в умствения. В който свЬт се проявява, той трябва да бж.де свободен, да върши всичко по свобода >и любов, а не с насилие. Като възнаграждение на работата иде яденето. Щом свърши никаква работа на физическия, в духовния- или в умствения свет, като заплата за това му се дава да яде. Ако нищо не е свер-лнил, той пак яде, но взима заплатата си
8
предварително, на заем. В природата съществува следният закон: Даром си взел.. даром ще дадеш. Значи, природата изключва всвкаква заплата. – Може ли човек да работи, без да му се плаща? – По новия морал, който излиза от разумната природа, може да работиш и без плащане. Обачег съвременните хора живеят по стария морал, по морала на своето минало. Тази е причината за технит страдания и нещастия. Когато приложат новия морал, страданията ще изчезнат. Нов морал, нови разбирания са нежни на хората.
Днес всички говорят за любовта, търсят я и, като я намърят, плачат от нея. Всеки се оплаква, че хората не го оби-чат. Чудно нещо! Любовта нито се продава, нито се купува. Любовта не се пренася от едно място на друго. Казано е в Писанието: „Възлюбете се едни други." Кой може да-обича? Само умният и добрият човек е способен да обича. Който не познава живота, не може да намъри любовта. Въпръки1 това, мнозина търсят любовта и, ако не я намърят, страдат, обезсърдчават се. За да не изпадат в такива състояния, първо, т трябва да придобият истинския живот. Само онзи може да придобие живста, който е освободил мислиг и чувствата си от утай-кит на своето минало. Това подразбира чист,. съзнателен живот. Чистотата прави човека-щастлив. Чистият живот представя би*
9
стър, планински извор; където минава този живог, всичко пои и възрастеа. Н^чистияг живот представя мжтна рЪка, която минава през различни почви, които са й предали» нищо от себе си. Обременена от дългия път и чуждия товар, тя се стреми към морето, там да остави утайкнг си и да се пречисти. От време на време морето се вълнува и изхверля наносит на бръга. От тяхъ-се образува добра, плодородна почва.
И тъй, който се оплаква от живота си, ще знае, че е мжтна рЪка, която е минала дълъг нжт, поради което изгубила чистотата си. Сега не й остава нищо друго, освен да се пречисти. – Защо е създаден светът? – За да се учиш. – Защо е поставена тази програма? – Да учиш по нея. – Защо са турени такива предмети в програмата? –Да се изучават. – И дребнит работи ли трябва да се изучават? – Всичко ще учиш: и дреб-нит, и голямит въпроси. Като ученик, ти не можеш да критикуваш програмата на училищата, докато не минеш през тЬх и не се специализираш. Тогава можеш да внесеш нова идея и да се произнасяш за програмата на училищата. Ако нищо не си СБършил, колкото да критикуваш, то ще бъде глас в пустинята. Ако предметите, които изучавате, СА МАЧНИ И не ги разбирате, вернете се назад, да допълните празднинит^ в знанието си. След това ще постъпите въ-
йО
по-горно училище и ще разбирате всичко, което ви се преподава.
Някои се запитват: От кои ученици сме ние? Който си задава този въпрос, той е от онъзи ученици, които постоянно питат, защо светът е сьздаден така, а не иначе. Защо трябва да страдаме? Който не иска да страда, не е требвало да се записва в училището. Колко години наред сте подавали заявление пред своит родители, да минете през твх, за да постъпите като ученици в училището. И днес, когато са ви пуснали да учите, питате, защо е създадено това училище, защо си поставило такава програма. Училището е съществувало преди вас, ще съществува и след вас. То няма да се измъни нито на йота. Вие трябва да се измъните, да се нагодите на неговата програма и да учите. Побълв <ми главата! Това е друг въпрос.
Побвлъването на главата не показва, че много си учил, нито че много си страдал. Главата ти може да е варосана, а варосана глава не означава разумност. Не е достатъчно да казвате, че косата ви е побълъла от страдания, но трябва да придобиете нещо от страданията. Ако сте страдали и побъ-лъли, без да сте лоумнъли, напраздно сте губили енергията си. Старият не трябва да съжалява за изгубенит си младини, но и младият не трябва да мисли само за леко прекарване на живота. Ако младият събира опитности, не трябва да съжалява за това.
11
И ако старият е раздал всичкото си богатство, и той да не съжалява. Младият трвбва да разбогатява, а старият – да обеднява. Това се отнася до външната страна на живота. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трвбва да богатвят: младият с знание и сила, а старият с опитности и мъдрост. Младият често преувеличава нвщата. Той мисли, че като постъпи в училище, веднага ще стане учен, ще придобие знание и добродетели. Не е така. Много време ще учи той, докато придобие нвщо ценно. Не е лесно да станеш учен, светия или ангел. Нвкой мисли, че като го посети любовта, ще стане ангел, ще свири по цъли дни с ангелска трж.ба и ще слави Бога. Защо трвбва да станеш ангел, за да славиш Бога ? И като човек може да славиш Бога, да пвеш и да сви-риш. Ще кажете, че човек минава през го-лвми страдания. Геройството на човека се заключава, именно, в това, да пве и когато се радва, и когато страда; и като здрав, и като болен. Един мой познат се излвкува с пв-сен. Близкитв му се смущаваха от неговото пвние, мислвха, че не е в съзнание, но тв не подозираха, че пвсеньта го лвкува. Тв не по-дозират, че болеститв и болезненитв състоялия се дължат на отсжтствието на музи-ка и хармония в човека. Когато изгуби разположението си към музиката, човекъ
12
заболява, става мрачен, неразположен, 1г животът му изгубва смисъл.
Съвременните хора живеят на земята, но искат да бъдат щастливи. На земята не съществува щастие. Друг е въпросът, ьо-гаго се говори за небето. Който иска да бъде щастлив, трЬбва да отиде на небето. Къде е небето? – В душата на човека. Достатъчно е да отворите душата си, да к дадете възможност да се прояви, за да влезете в небето, т. е. в Царството Божие. Когато Павел се обърна към Бога, влЬзе в третото небе, дето види и чу нт>ща, които нито око е видъло, нито ухо е чуло. Той изпита живота на радостта и блаженството, но после мина през голями страдания и каза: „С голями страдания ще влъ-зем в Царството Божие." Христос проповядваше любовта, но каза, че за да влъзе в Царството Божие, човек трябва да мине през голями страдания.
Какво представят страданията? – Пж.т към Царството Божие. Който много стра-дал, много нъща научил; ако малко стра-дал, малко научил. Обаче, само онзи се учи от страданията, който ги понася съзнателно, без роптание и недоволство. Ако страданието не предизвиква чувство на бляго-дарност в човека, то остава неразбрано и неизползувано. Следователно, ако си беден, ако жена ти и приятелите не те разбират, ако началството ти не те оценява правилно, за всичко това благодари на Бога. Благодари,
13
че те удостоил с известно страдание. Нъ-маш нови обуща, дрехи, палто, благодари и за това. – Как ще ходя бос и окъсан?
–Докато не изгуби китната си премина, цве тето не дава плод. Тъй щото, докато сте на земята, радвайте се и благодарете и за новит, и за скъсанит дрехи. На земята нъ- щата са временни. Ще дойде ден, когато горчивото ще се смъни с сладко, а скръбьта
–с радост. Ще дойде ден, когато чо- ьък ще мине от физическия в духовния свет, от земния към небесния живот.
Религиознит хора говорят за духовния свет, като идеал на своя живот. Добре е да влъзе човек в духовния свет, но тръб-ва да бъде готов за него. Условията за развитие там са по-трудни от тези на физическия свет. На това се дължи продължителността и постоянството на любовта и омразата в духовния свет. На земята хората се сърдят, мразят се, карат се, но това продължава десетина години. Също така и любовта им не е въчна. Обаче, в духовния свят и любовта, и омразата са дълготрайни. Там проявит на съществата са постоянни и непроменливи. Изобщо, пътищата на омразата се прокарват по-лесно и по-евтино от тези на любовта. На търговски език казано: продуктит на омразата са по-евтини от продуктит на любовта, затова печалбит на омразата в първо време са голями, а накрая – малки; печалбит на любовта въ
14
първо време са малки, а накрая – голями.. Затова мнозина казват: Не си струва човек да обича и да го обичат. Скъпо струва лю-бовьта. Ако някой те мрази, лесно ще се спра-виш с него, ще го изпждиш, без да ми-слиш много. Обаче, не можеш да изпж-диш онзи, който те обича, и когото обичаш.. Към него си внимателен, деликатен, ста-раеш се да не го обидиш или наскърбишъ»
Съвременните хора са поставени на един вътрешен, духовен изпит, да се справят с омразата, без да изгубят нъща от себе си. Т живеят на земята и се чу-дят, защо Бог е създал света по този на-чин. Като живее, човек трябва да научи нъ-що от омразата и от любовта.–Кога мрази човек ? – Когато го обърнат с главата надолу. Не е лесно да те спусне нвкой с главата надолу в дълбок кладенец, и ти да го обичаш. И обратно: невъзможно е да мразиш човека, който те извадил с главата нагоре от дълбок кладенец.
Тъй щото, питате ли, кога човек обича, ще знаете, че обичьта се явява, когато извадите нъкого от кладенеца. Щом го спуснете в кладенеца, обичьта се замъств» с омраза. При омразата човек слиза, а при любовта – възлиза. Като излиза вън от къщата си, той обича. С качването и слизането, с влизането и излизането от кж-щата си, човек регулира енергиит си. Такаг той влага всека енергия в работа. Като ра-
15-
боти, човек трансформира енергията на омразата и се ползува от нея. – Не може ли да се живЕе без омраза? – Докато сте на земята, без омраза не може. Щом омразата ви напусне, и вие напущате земята. Не е лошог че омразата съществува; лошо е, когато енергията й не се тури на работа. Който не прави опит да вложи енергията на омразата в ра' бота, сам си причинява страдания. Излишната енергия на омразата причинява гниене. Всеки плод, който не се употреби на време, започва да гние. Вложете енергията на омразата в работа, докато не е започнала да* гние. Щом загние, ще плащате склшо, за да я изхверлите навън. Казано е в Писанието: „ГнЬвете се и не съгрЪшавайге!" Това значи: Гнъвете се и работете с енергията на омразата, докато не е започнала да гние.
В пътя на развитието си, човек следва ученията на различни учители, които си служили с отрицателни и положителни методи. И Христос, като велик Учател, упо-тръбявал и положителни, и отрицателни методи. Например, Той казва, че който не се отрече от баща си и майка си, от богатството си, даже и от живота си, не може да влЬзе в Царството Божие. На друго мъ-сто казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила, и ближния си като себе си." Това е положителна мисъл, НЬкъде Той проповъдва, че човек трвбва
16
да се отрече от богатството си, а на друго място е казано, че човек трябва да бъде богат. Хрястос говори за вътрешното богатство, а не за външното. Вътрешно богатият е едновременно и външно богат. Само така човек може да бъде полезен на себе си и .на своя ближен.
Ще кажете, че трябва да се проповядва на хората. – Кой може да проповядва? – Само онзи, който мисли, чувствува и постлшва правилно. Така, именно, той изпълнява Божията воля. Той работи, без да се пита, защо съществува злото. Веднъж признал Бога като всемъдър и всеблаг, той знае, че и злото допуснато от Него, е за добро. И то допринася нещо за развитието на чо-въка. Като говори за човешкия език, Яков го нарича „неудържимо зло". Наистина, чо-вък управлява животнит, параходнт, ма-.шиниг, но щом дойде до своя език, не може да го управлява, не може да му бъде господар. Някой казва, че обича всички хора, но не е господар на езика си. За да обичаш хората, първо трябва да владееш езика си. Не си ли постигнал това изкуство, не мо-жеш да проявиш любовта си, както трябва. Не е лесно да проявиш доброто в себе си; още по-млччно е да проявиш любовта ,си.
В последно време в Америка се явиха гангстери, които крадаг децата на богати американци, нападат жени и т. н. Американ-дит се виждат в чудо, не могат да се
17
справят с тйх. Най-после държавата при-«бЪгна до следното средство: назначи млади хора, около 500 души, да ги преследват, по какъвто начин т нам4рят за добре. Американците разчитат днес на т&зи младежи, да се справят с гангстерит. Вие на кого разчитате? Кой ще освободи човйка от ганг-стериг в него? Ще кажете, че доброто ще ..оправи работите. Светът не може да се оправи само с добро. Като се натъква на ло-ШИТБ и отрицателни прояви на хората, човек им се противопоставя с злото и с доброто. Той започва да воюва с гьх. На лошиг мисли, чувства и постъпки не може да се »влияе само с добро. Понякога доброто е ^безсилно. Както има ден и нощ, така дей-ствуват доброто и злото, с цел да изпра-вят лошит и криви прояви на хората. Христос приложи любовта, но Му се отговори с омраза и зло. В края на краищата, злото надделя: разпнаха Христа. Нито Пилат можа да помогне на Христа, нито жена му, която казваше, че този човек е праведен и няма никаква вина. След всичко това казват: Писано е в закона Христос да пострада, Обаче, на третия ден Той възкръсна и постави мини към свЬта на злото. Така Той проби п/ктя към доброто, прекара нови .съобщения за онЬзи, които се стремят към възвишения свет. Христос казва: „ПАТТ <към любовта е отворен. Който иска, свободно може да верви по този плт."
2
18
Сега се явява въпросът: как могатъ-хората да се ограждат срещу злото, какъ-могат да минират границитв, отдето влиза то? Ще кажете, че като станете ясновидци,. лесно ще се справите с злото. Обаче, преди да станете ясновидци, вие трябва да възстановите хармонията между нервната и симпатичната системи, да определите отноше-нията си към външния свет. Като регулирате нервната си система, вие ще развиете интуицията си, която ще ви подсказва, какво ще ви се случи. Ако сте умни, ще се вслушвате в гласа на интуицията си и ще се предпазвате от много злини и нещастия. Напри-мър, някой трътеа за планината в хубавъ>, слънчев ден, но интуитивно чувствува, че ще се яви голяма буря, та да вземе мърки. Ако верва на този глас, той ще се верне вкъщиг преди да се яви бурята. Ако не верва, бурята ще го изненада и ще му причини нъкакво нещастие. Като не се вслушват в интуицията си, мнозина се натъкват на мъчнотии, страдания и изпитания и търсят злото вън от себе си. Тв считат виновен всЬки, който ги обижда или им причинява никаква па-кост. Защо си застанал на пътя на злото? Ако не искаш да попаднеш под неговиг удари, стой далеч от него. Ако 'си попад-нал вече, извади нъкаква поука от него. В злото, в обидата се крие известно богатство, от което можеш да се ползувашъ-
19
Ако можеш да извади ш това богатство, ти ще станеш богат.
Явява се въпрос, на кого принадлежи това богатство: на този, който говори обидни думи, или на онзи, към когото се отправят. Този въпрос ще се разреши, когато се разреши въпросът с лотарийния билет на един беден унгарец. Този унгарец си купил един лотариен билет, който за-шил в шапката си, да не се загуби. Той си записал номера на билета и спокойно очаквал деня на теглене на лотарията. През това време един просек дошъл у дома му да иска помощ. Жена му видЪла старата шапка на мж.жа си и я дала на просека. Понеже се нуждаел от пари, просекът продал шапката на един търговец. Дошъл деньт за теглене на лотарията. Унгарецът провЬ-рил номерата на печелившит билети и ви-дЪл, че неговият билет печели сто хиляди крони. Той веднага отишъл у дома си и по-търсил шапката, в която зашил билета си, но ие я намЪрил. Попитал жена си, къде е старата му шапка, но тя спокойно отговорила, че я дала на един просек. Той се ужасил и казал на жена си, че там бил за-щит лотарийният му билет, който печели сто хиляди крони. Жена му се разтревожила и казала, че ще намъри просека и, срещу известна сума, ще иска да й верне шапката. Просекът казал, че я продал, но ще потърси търговеца, на когото я дал. Най-после
20
той намърил търговеца и купил от него шапката. Като се вернал у дома си, просе-кът напипал билета в шапката, разшил го и го задържал за себе си, а шапката пре-дал на жената. Унгарецът съобщил по вестницит, че, ако се яви нъкое лице с еди-кой си номер, да не му се дава сумата, защото билетът не е негов, След това за-вел дело против просека, да му верне би лета. Обаче, просекът настоявал, че правото на билета е негово. Съдът разгледал дълото, изслушал внимателно и двет страни и се оттеглил на съвещание. Понеже се явил спор върху въпроса, на кого принадлежи билета, съдиит отложили резолюцията на дълото, за да обмислят добре и дадат правилно разрешение на въпроса. Според едни, жената дала на просека шапката, заедно с билета ; според други, тя му дала само шапката Как ще се разреши този въпрос, не е известно.
Мнозина зашиват лотарийния билет в шипката си, която след време жена им подарява на някой просек, а той я продава на търговец . Като разберат, че билетът им печели, ще потърсят шапката си, но ще се яви и друг кандидат за билета. Ще чакате сж-дът да се произнесе, кой от двамата има право на билета.
Съвременнит хора страдат, защото мисълта им не е права. Тв мислят, както са мислели хората преди две хиляди години.
21
Т гледат на ближния си отвисоко и питат: Защо Бог създал този будала? Т не по-дозират, че този будала носи в себе си богатство, с което ще им бъде полезен. – Защо създал говедата? – Да орат ни-вит&. – Защо създал билкит? – Да се лекувате с гЬх. Едно време хората се пазЪха от отровнит змии и ги убпвеха, а сега, не само че не ги убиват, но специално ги раз-въждат. Отровата на някои змии е лековита. С нея се лЪкуват най-опасни болести. Ще знаете, че всичко, което Бог е създал, крие в себе си никакво благо или богатство, което може да се използува. Ще кажете, че това не ви интересува. Какво ви интересува тогава? Искате да ви се говори за Божията Любов, но това е високо нЬщо, не е за вас. За вас са романит, неучнит книги. Ако разберете тях и можете да ги използувате, ще разберете и великит въпроси на лю-бовьта, мъдростта и истината. Вие четете и изучавате физика, химия, анатомия, физиоло-гия, астрономия, математика и получавате нещо от тези науки. Важно е човек да приложи наученото в живота си, да се ползува от него за своето усъвършенствуване. Ако е не-доволен от себе си, да вземе четката и да изправи онази чърта, която е причина за недоволството. Щом не може да си помогне с четката, да започне да пее или да свири. Ако и музиката щ| му помогне, да започне да пише.
22
Без музика, изкуство и поезия, животът не може да се оправи.
Човек трябва да изучава природата проявена в различни форми: хора, дървета, растения, камъни, извори и т. н. С своитв прави и криви линии тв действуват възпитателно върху човека. Срвщам млад момък, крайно недоволен от живота. За да смвня състоянието му, аз му казвам, че е даро-вит и трябва да се опита да рисува. Той мисли, че нвма обект за рисуване. Веднага му по-казвам една мома с живи, красиви очи, които изразяват истината. Той започва да рисува очитв й и след това ми благодари, че като нарисувал очитв на тази мома, в него станала голвма промяна. Достатъчно било да си спомни за нейнитв очи, за да смъни и най-тежкото си състояние. Много естествено, всички криви линии действуват благотворно върху човека. Като се научи да наблюдава линиитв в природата, той нвма да гледа на формите, като на обикновени нвща, но ще вижда в тях проявитв на Бога. Т са език на природата, език на Божествения свет. Не можете да разберете Божествения и ангелския свят, докато не разберете физическия.
Често художницит рисуват ангелитв, като човеци с крила. Това са въображаеми ангели. Никой художник не е адждал ан-гел. Верно е, че ангелитв иматъ*|>ила, но не такива, каквито им турят художницит. Нв-
23-
кои ангели имат по шест милиона криле и се движат десет пж.ти по-бързо от светлината. Когато искат да се движат по-бавно, тв си турят спирачки. Обаче, както и да ви се говори за ангелитв, вие не можете да имате ясна представа за твх, докато не ги видите, докато не влвзете в ангелския свят.
Като се говори за Божествения и ангел» ския святове, хората се запитват, кога е ..създадена земята, по какво се различава от другитв планети и т. н. По въпроса за създаването на земята сж.ществуват различни мнения. Обаче, истинското съдържание и стой-«ост на земята не зависят от годинитв на дейното съществуване, но от живота, който се проявил върху нея. Ученитв не се интере-суват само откога съществуват планетитв; не по-малко ги интересува, дали има живот и върху другит планети, както на земята. Делата на земята се опредвля от живота, който съществува на нея. Хората, ЖИВОТНИТЕ, растенията и камънитв дават цена на земята. Тв опредвлят нейното съдържание. Без твх земята би представяла пустиня или запустяло жилище. Следователно, и човек има цена само тогава, когато разбира Божиитв пътища и прилага Божественото знание в живота си. Ще кажете, че Бог извинява човека, въпрвки че не е учил. Не е така. Учительт извинява отсътствията на ученика за един, два, три .деня. Отсжтствува ли повече, той не го извинява. Подлага го на изпит и му казва: Ако
24
издържиш изпита си, ще бъдеш извинен,-Ако не го издържиш, никакво извинение не може да ти помогне. Ще останеш да повта-ряш класа, докато поправиш успъха си. Без знание, няма напредък. Ще учиш, ще се развиваш и ще вервиш напред.
Съвременнит хора се запитват, каква-е задачата на земния живот на човека. Щом е дошъл на земята, задачата на човека е да^ стане господар на сърцето, на ума и на гЬ-лото си; да може правилно да мисли, да чувствува и да постъпва добре. Трябва да изучава земния живот, както изучава вевки пред-мет поотдълно. Както вейки предмет крие нвщо специфично в себе си, така и земята, като велико училище, има специфична програма, която трябва да се изучава. Напри-мър, любовта, мъдростта и истината са предмети, важни за изучаване. Какви са качествата на мъдростта ? Казано е в Писанието: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемърна." (– 17 ст.). – Мъдростта е чиста. Това значи, че небето не мъдростта е ясно, дава условия за придобиване на знания.
Всички хора живЬят на земята, но нЪ-кои мислят и за небето, там искат да жи-веят. Само онзи може да отиде на небето, който живее добре на земята. Ще квжете, чене се жив^вс ле:но на земята, между лошитт**
25
хора. Верно е, че на земята има и лоши хора, но изкуството да се живее се заключава, именно, в това, да се справяш с лошит хора. С добриг всеки може да живее. Важно е, с лошит хора да живееш добре. Лошият може да живее с добрия, но добрпят не може да живее с лошия. Лошият човек е паразит за добрия. Никой не търпи пара-зитит. Щом ги усъти, човек веднага взима мърки да се освободи от тях. Паразитът се възмущава от жестокостта на човека, но, каквото и да мисли, трябва да знае, че, докато е паразит, смърт го очаква. За него смъртта е училище. Там ще се научи на работа. Бездействието е забранено и на земята, и на небето. Който се опитал да бездействува, двойно ще плати. Отрицателнит мисли, чувства и постъпки са подобни на паразити-т. Т се хранят на чужда смътка и черпят сокове от другит. Затова не се позволява на човека да ги допуща в ума, сърцето и волята си. Това е закон. Влъзе ли една отрицателна мисъл в ума ви, веднага я изнесете навън. Остане ли в главата ви, тя непременно ще причини нъкаква пакост. Но и това не е страшно – ще изправите повредата. Затова е казано, да се изправят пс-гръшкит.
Как се изправят погръшкиг ? – За това е нежно знание на човека, да се освободи от отрицателнигт> мисли, чувства и по-стлшки. За да не се сверзва с отрицателнигЬ
26
«или на природата, човек трябва да бъдераз-положен. Само така той може да се предпази от отрицателните прояви на своето нисше естество. Не е ли разположен, той събужда отрицателнитв сили в себе си и се сверзва ч; тях. При добро разположение на духа, човек привлича възвишенит и разумни същества към себе си, и тв му помагат. Не може ли да се сверже с тях, каквито усилия да прави за своето повдигане, трудът му отива напраздно. Всъка добра и права ми-съл е красив цвът в ангелския свет. Щоч видят този цвът, ангелитв веднага се привличат от него и оставят своето благословение. Който приеме благословението на един ангел, той се чувствува силен, разположен, готов за велики подвизи и дeла. Не храни ли добри, прави мисли и чувства, човек е изложен на постоянни падания. Значи, от вас зависи да се повдигате или да се понижавате.
Човек сам твори съдбата си, сам изгражда своето жилище. Ако няма будно съзнание, всеки момент да следи мислит и чувствата си, човек се обезсърдчава и се запитва, толкова ли е лош, такъв ли голям гръшник е той. Не е въирос за лоша-вината и гръховността. Важно е, че при го-лъмото богатство, което съществува в свъ-та, съвременният човек се оплаква от беднотия и лишения. Опредълени са. голями лремии за онзи, който може да нарисува една
27
хубава картина, или да изпее една нова песен, от никого нечувана досега; да изработи съвършения модел на човека, или да опише живота на съществата, които жи-веят на слънцето. Ще кажете, че това са мъчни работи. Наистина, мъчни са, но човек разполага с голями възможности. Всеки може да подобри живота си материално и морално, но трябва да знае новит методи. И това не е достатъчно. Може да знаеш нови-т методи, а не си готов да ги приложиш. Който знае нъщата и може да ги прилага, той ще получи поне една от голямит премии, «оито разумният свет е опредълил. Много художници има на земята, но картинит им се ценят евтино.
Положителни знание е нежно на съвре-меннит хора. Знанието, с което днес раз-лолагат, едва може да ги изведе вън от дома им, или най-много, вън от границит на тяхното отечество. Това не е достатъчно. Истинското знание извежда човека вън от земята, в висшите светове, дето живеят духът и душата. НЬкой минава за учен. В какво се заключава неговата ученост ? Знаел един език, свършил един факултет. Малко е това. Човек трябва да знае поне три-четири езика, да поставя всъка дума на мъстото й, да я изговаря правилно. Казано е, че блага дума желъзни врата отваря. Обаче, и обратното е верно: всъка горчива дума затваря отворената врата. Благото на живота се
28
определя от умението на човека да произнася думит правилно и да ги поставя на място. Това значи, да си отвориш пътя към доброто и великото, или сам да си го затвориш. Като говориш, всъка дума трябва да бъде проникната от истината. Ще мислиш за истината, ще я чувствуваш и прилагашъ-Вън от истината, всичко верви по старата мода. – Трябва да бъдем добри. – Това е старомоден начин на говорене. – Трябва да живеем добре. – И това е старомоден начин на говорене. – Лоши хора сме, разпиехме Христа. – И това е старомоден начин на говорене. Новият начин на говорене подразбира прилагане на всичко, което* човек знае и за което говори. Христос знаеше, че ще страда. Той казва: „За този час дойдох." Той не бт>ше беден. Христос разполагаше с голямо знание: лекуваше най-опаснитв и неизлечими болести.
Казва се за Христа, че нямал кж.де да подслони глава. Това не значи, че бил беден. Друго нещо се разбира от тези думи. Какво ПО-ГОЛ-БМО богатство може да очаквате от изкуството да ликувате различни болести, да говорите на хората с езика на^ любовта ? Това знаеше Христос, но още много знания имаше Той. Може ли текъв човек да бъде беден и нещастен? Той говоръше на хората с притчи и символи, защото не им бъше дадено да разбират тайните на Царството Божие. На учени цит си»
29
Лристос говореше по друг начии, защото им бт> дадено да Го разбират. Ще дойде ден, когато всички хора ще Го разбират. .Днес, обаче, малцина разбират Христа и прилагат учението Му.
Светът е море с много пристанища, дето пристигат много параходи. Едни параходи пътуват спокойно, без катастрофи, а други са. изложени на катастрофи. Как ще ги спасите? Оставете ги, всеки параход да верви по пътя си. Който потъне, ще потъне; който стигне благополучно до новото пристанище, топ е спасен вече. Той плува добре, няма защо да се безпокоите за него. На едно американско пристанище стоял един добре облъчен господин, с замислен поглед. По едно време забелязали, че господинът потъва в морето. Всички се спуснали към шего да го спасяват. Какво виждат ? – Той плува спокойно по водата и говори високо, рекламира нъкаква нова фабрика. Американска реклама! Не се страхувайте за него. Той няма да се удави. Ще рекламира нродуктит, които фабриката изработва, и отново ще излъзе на бръга.
Светът е море, с много пристанища, на които се развива оживена търговия. Вие се страхувате за търговцит, да не се у да вят. Т ще рекламират стокит си и ще се вернат по домовет си. *№ се давят привидно, а не в действителност. Много не-,верни нъща има в света, и, за да не се за-
30
блуждавате, трябва да бъдете умни, дя ги разбирате. Някой казва, че хората го мразят, Това не е истина. Единъ-двама може да го мразят, но не всички. Ще кажете, че живо-тът на Изгрева, дето живеете, не е още напълно добър. Изгръвът не е физическо място. Той е център, към който възвишените същества отправят мисълта си. Докато тв мислят, съществува изгръв; щом престанат да мислят, иде залвз. Щом изгръва слънцето, има изгрвв; залвзе ли то, никакъв изгрвв не съществува. Дето е из-грввът, там е благословението на Бога. Той отправя мисълта си към всвки, който изпълнява волята Му чистосърдечно и без отлагане. Дойде ли в ума ти една Божествена мисъл, приложи я веднага. Какво ще стане по-нататък, не мисли. Свй Божественото съме всеки момент. Давай ход на Божественото в себе си. Само така ще се оправи святът. Така ще познаете истинския човек. Той, и в скърби, и в радости, постоянно пее. Ще кажете, че сте скръбни, че нямате обуща, дрехи, пари, къщи и т. н, Не скърбете, но запъйте новата пвсен: Колко се радвам, че съм тжжен, че обущата и дрехитв ми са. скъсани, че пари си нвмам, че хората ме обиждат, че никой не ме зачита. Който пее тази пвсен, работитв му се оправят. Бъдещ«то е на пвнието и музиката. Като се говори за пвсен и музика, мнозина мислят, че духовният човек е строг,
31
сериозен, не пее, не се смЕе, не се весели. В същност, духовниг хора са весели ш засмъни; т- пеят, свирят, гледат жизнерадостно на живота, а хората на физическия свет са строги, замислени, тжжни. Като знаете това, бъдете и вие радостни и весели; пъйте, свирете и мислете добре за всички хора. Не отбятеайте никого. Че някой бил нер-вен, ексцентричен, това не значи, че трябва да бягате от него. Изучавайте го и ще видите, че и в него се крие нещо хубаво. Божественото се проявява в всеки чов&к, но-трЬбва да му се дадат условия, да се изяви. Не е въпрос да бъдете невежи и елвпи за злото. Знание и будно съзнание е нежно за вевки. Човек трябва да бъде с отворени очи, да вижда злото, без да му се поддава; да вижда и най-малкото добро и да му дава условия да се развива; да търпи всичко, което Бог търпи и го изправя. В това се заключава философията на живота.
Когато дойде на земята, Христос каза: .Както ме е Отец научил, така говоря." Като не разбираха Словото Му, започнаха да Го гонят, ругаят, но Той знаеше, защо е дошъл на земята. Той се пожертвува за човечеството, но пак не Го оцениха. Христос разбираше човека и не очакваше от него повече от това, коего можеше да даде. Ще кажете, че Христос е бил мистик. Какво-значи, да бъде човек мистик? Това значи,. да разбира живота с всички противоречия
32
<в него. Той знае, че всичко, каквото се случва в живота на човека, е все за негово добро. Ако се гнЪзи, той благодари на Бога за това, че се разгнъвил. Ако сгреши нвщо, изправя погрeшката си. Тъй щото, каквато погрешка направите, не я бутайте, но потърсете начин да я изправите. Щом съзнаеш погрeшката си, кажи, че тя ще се преверне ла добро, и започни да я изправяш. Не повтаряйте погръшкит, които веднъж сте направили. Природата не търпи никакво еднообразие. И като хвалиш човека, и като го укоряваш, служи си всъкога с нови думи и методи.
, Мислете цъла седмица върху следнит стихове от посланието на Якова: „Мъдросгьта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемер-на. И плодът на правдата се сее с мир за миротворцит."
– Божият Дух носи всичкит облага на живота.
18. Утринно Слово от Учителя, държано на 19 януарий, 1936 г. 5. ч. с. София.–Изгрев.