Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ДЕВЕТА СИМФОНИЯ ОТ БЕТХОВЕН
10.05.1943 година – Изгрева – София.
Вчера беше последният концерт на Деветата симфония от Бетховен, под диригентството на Карл Бьом. След заминаването му, няколко пъти я изнесохме и с Атанас Маргаритов. Днес с брат Христо сме отново на Изгрева. Показах на Учителя програмата от концерта, в която беше отпечатана „Одата на радостта" от Шилер. Прочетох я на глас и тихо изпях част от солото си. Прочетох и разбора на „Деветата" от професор Христо Панчев. Брат Христо каза за успеха на симфонията, за присъствието на царицата, почти целия министерски съвет и представители от чужди легации. Аз казах:
– Учителю, увертюрата трае 45 минути. До сега, при изнасянето на тази Симфония солистите чакат зад кулисите и влизат, малко преди да запеят. Карл Бьом още на генералните репетиции поиска столове и за солистите. Така я изнасяли в Берлин. Хористите бяха наредени амфитеатрално, до тръбите на органа. Солистите бяхме седнали по средата. Имах достатъчно време да се моля и да се свържа с Небето и с Вас, Учителю. Видях образа Ви.
След това призовах духа на Бетховен, да ми помогне и той, с гения си и любовта си към своята творба. Молех се за хората в залата – да просветне съзнанието им и да приложат Божествените добродетели. Учителю, преди да Ви разправя за успеха, ще Ви кажа, че три дни преди генералните репетиции имаше блокада в София. Радиото по три пъти на ден съобщаваше: „Всички солисти на Девета симфония: Лиляна Табакова, Диана Георгиева, Христо Бръмбаров, Любен Минчев, да се явят на репетиция в зала „България"."
..."Да показват личните си карти и постовете ще ги пропуснат"... Така съобщаваше радиото и за целия оркестър, и за целия хор. Бяха събрали всички хорове на София: хор „Кавал", хор „Гусла", хор „Христина Морфова", всички черковни хорове, хорът на радиото, хорът на операта и др. Учителю, през време на блокадата останах без хляб. Брат Христо не можеше да дойде при мен и погладувах малко. Вечерта на премиерното изнасяне на концерта, всички солисти ме изгледаха с изненада, като се явих в синя рокля. Солистите бяха облечени в черно. Нали Вие, Учителю, ми казахте, да не се обличам в черна рокля? Сестра Стойна ми уши по Вашето указание рокля от синьо кадифе със син воал.
Публиката не стихваше ръкоплясканията. Непрекъснато извикваше солистите, заедно с Карл Бьом. Въпреки, че аз се криех зад другите, на всяко излизане, той ме хващаше за ръката и ни повеждаше всички на сцената. Пях чисто и леко, въпреки че ме обиждаха за синия ми тоалет.
– Когато те критикуват за цвета на роклята, ти ще им кажеш: „Преди 120 години Бетховен сам дирижираше своята Девета симфония, облечен в стар, избелял от времето, зелен фрак!"
– Учителю, на първата репетиция с Карл Бьом, се опитах да пея силно, въпреки че Вие ми казахте да пея тихо и леко, но той ме прекъсна и каза: „Leicht, leicht, lejcht (леко)!", точно както Вие ми казахте!
Учителят заговори за новата симфония на Бялото Братство. Той каза:
– Тя, тази симфония, ще бъде със седем солисти, с хор и оркестър.
– Учителю, симфония може да се направи, като се включат и всичките ви дълбоки, мистични песни. По същия начин може да се представи и Паневритмията!
– Паневритмията и сега, на по-големи празници, може да се играе с хор и оркестър.
– Учителю – казах аз – всяко музикално произведение, написано с текст, трябва да се пее, затова Паневритмията трябва не само да се свири, но и да се пее!
Учителят продължи:
– Хорът ще застане в средата, заедно със свирачите, а другите ще играят и мислено ще пеят! Брат Христо се извини и излезе за малко.
– Защо, Учителю, понякога, когато съм преуморена, чувствам леки болки по различните части на тялото си?
Той се засмя и ми каза:
– Ти не си болна. Тези места, дето те болят, са пълни с електричество и от съприкосновението с външното електричество се чувства нещо като болка. Както по време на буря и на гръмотевици се образува много сухота и електричество, но като се излее дъжд, всичко се успокоява, така става и с теб. Дъждът носи магнетизъм. Ти не трябва да се тревожиш. Дето чувстваш болки, сложи си намокрена кърпа в гореща вода, пий очистително и проплакни червата си с няколко чаши гореща вода.
– Учителю, брат Христо не ми дава да мия и да чистя стаята си, за да не се преуморя и да не си разваля гласа.
– Нищо няма да ти стане, ако се движиш, и ако се навеждаш и изправяш. Иначе ти ще затлъстееш! Ти си мий и чисти помалко!
– Учителю, аз приучих гълъбчето и канарчето да живеят заедно, в една къщичка. Гълъбчето беше излязло на терасата и една котка го грабна, но аз хвърлих нещо върху нея и тя го пусна. Беше прегризала шийката и крачето му. Откакто гълъбчето пострада, то обикна канарчето и сега живеят заедно. Канарчето обича да се качва на гърба на гълъбчето и там си почива. Учителят ме попита:
– Те без другарчета ли останаха?
– Да, Учителю, те останаха без другарчета. Те станаха „аскети по Новото Учение". Учителят се разсмя и каза:
– Често при птичките идва някоя напреднала душа, за да се поучи и да се изправи.
– Учителю, как е възможно, в такова малко птиченце, да влезе човешка душа? – Той ми обясни:
– На един стол могат да се съберат хиляди души, а не както тук, на физическия свят – на един стол може да седне само един човек.
– Ами, на върха на една игла, може ли да се събере една душа?
– Тъй както се събират много микроби на върха на една игла, събират се и много души. Бог е отдалечил прекомерно от нас големите неща, а прекомерно е приближил малките неща. Например Слънцето го е отдалечил, защото е много голямо. Ние виждаме само женското Слънце. Мъжкото Слънце още не сме го видяли. Гласът е също женски елемент. Също и светлината е женски елемент. Всичко, което е изявено, е женско. Например, светлината се движи с 300 000 км. в секунда. Човек, за да извърви това разстояние, трябва да ходи 16 години, по 10 часа на ден. Произвеждането на гласа има нещо общо със светлината.
– Учителю, мога ли да правя упражнения с гласа си и да достигна светлината?
– Ти и сега, като пееш, я достигаш, защото високия колоритен глас има много силни трептения, приближаващи се до трептенията на светлината. Внушението играе много важна роля при пеенето. Човек не трябва да си внушава, че не може да направи нещо. Ученикът трябва да има вяра и смелост.
– Учителю, докато оркестъра свиреше увертюрата, ние, солистите, бяхме седнали на сцената. Аз призовах духа на Бетховен и му казах, че и той трябва вече да стане ваш ученик.
– Е да, той вече е ученик, защото ти, като пя неговата симфония, той стана ученик на Новото Учение... Бетховен е имал повече желание от своите възможности!
– Учителю, брат Боев ми подари книгата за възпитанието по вашите методи. Сега я чета. Много ми се иска, Учителю, да стана малко дете и Вие да ме учите, и да ме възпитавате.
– Ти и сега, като четеш, можеш да се почувстваш дете и да се възпиташ по новите методи. – Ти си работила много в миналото. Достигнала си гениалност на физическия свят. Сега ние ще ти дадем условия, да работиш и да добиеш гениалност в духовния и Божествения свят!
Учителю, благодаря Ви!