Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ГЪБИТЕ
25.04.1943 година – Изгрева – София.
Влязохме с брат Христо при Учителя. Притеснявах се за здравословното ми състояние и попитах за причините. Учителят ми каза:
– Нямаш нищо! Ти си абсолютно здрава! Ти вземай преди пеене сок от портокал с много захар или мед, залят с гореща вода и отделно вземай кафе. Той ми напомни да изпълня и други две негови рецепти.
– Учителю, искам no-скоро да се освободя от фалша и атмосферата в операта. Те ме задушават. Аз обичам пеенето, но не обичам задкулисния живот на артистите.
– Ти какво искаш да направиш там? В операта?
– Искам само да пея! Радостно ми става, като си излизам оттам, след представленията и след репетициите...
Когато Венцислав Янков беше тук, Учителю, поканихме го с брат Христо на обяд. Предната вечер пях в операта „Марта". Бях подарила билети на моята хазайка, сестрата на писателя Николай Райнов. Тя беше отлична гъбарка. Все гъби донасяше в дома си. За да се отблагодари за билетите и да ме поздрави за пеенето ми, тя донесе в една тепсия много гъби и ни свари, както се хранехме на масата. Исках да й кажа, че не ям такива гъби, но Венцислав ме изпревари: „Госпожо, сестра Табакова няма да яде от тези гъби, защото Учителят е казал да ядем само истинска печурка!" Тя се оскърби от намесата на Венцислав и си отиде малко сърдита. Оттогава започнахме да я виждаме, че идва на беседите Ви, Учителю!
— Хубаво й е отговорил... Имай повече вяра и смела бъди!