ПО ПЪТЯ НА МАЛКИТЕ СЪПРОТИВЛЕНИЯ
28.03.1943 година – Изгрева – София.
Днес преди обяд отидохме тримата – брат Христо, Венцислав Янков и аз при Великия Учител. Когато пристигнахме на Изгрева, Учителят се показа горе на стълбата и слизайки от нея, каза на брат Христо:
– Вие закъсняхте, защото се връщахте!
Действително, брат Христо и Венцислав Янков се върнаха от трамвайната спирка, за да ме вземат и мен, та да отидем заедно и тримата. Учителят ни прие с Божествена Любов. Той се обърна към мене и каза:
– Ти, когато дадеш концерт, можеш да сложиш няколко номера от окултните песни.
– Учителю – казах аз – например много ми харесват като концертен номер някои от Българските песни.
Учителят поясни:
– Окултното пеене е неподражаемо. Ти ще покажеш на музикалния свят, че има нещо повече от това, което те разбират в пеенето! Например, устройството на цигулката трябва да се видоизмени, защото от окултно гледище, тя трябва малко да се видоизмени! Това видоизменение ще дойде, когато хората се проникнат от едно вътрешно музикално чувство! Тонът на цигулката най-много се приближава до човешкия глас. Хора с груби чувства и страсти имат груб глас, който съответства на характера им. Злото може да отстъпи само пред музиката.
В бъдеще композиторите ще вземат мотиви от окултните песни. Кой от композиторите в миналото е познал Божествената Любов? Ние мълчим. Учителят отговори сам на въпроса си:
– Никой от тях не е познал Божествената Любов.
Учителят се обърна към Венцислав и му каза:
– Ти, като свириш, някога ще свириш за ума си, някога ще свириш за сърцето си, а някога ще свириш за душата си.
– Ти – обърна се към мен – като пееш в операта, не възприемай техния начин. Твоята душа ще те свърже с възвишения свят, където ще чуеш песента на ангелите. В Божествения свят всички същества пеят и свирят! Вие, рекох – като гледаше ту мен, ту Венцислав – трябва да избягвате големите съпротивления в живота. Вие трябва да се движите по пътя на малките съпротивления! Един добър пианист докосва с пръстите си клавишите на пианото така, че да предаде в тоновете влиянието на планетите, чрез всеки пръст на ръката си. Паганини е достигнал това изкуство, отчасти и Лист.
– Учителю, кои са планетите, които влияят на пръстите на ръката? – попита Венцислав.
Учителят каза:
– Дясната ръка е на ума, лявата ръка е на сърцето. Между умът и сърцето не трябва да има стълкновение, те трябва да се движат хармонично.
Учителят улови с пръстите на лявата си ръка, палеца на дясната и каза:
– Този пръст е под влиянието на Божествения промисъл и държи всичките други пръсти. Показалецът е под влиянието на Юпитер. Средният пръст е под влиянието на Сатурн. Следващият пръст е под влиянието на Слънцето и малкият пръст е под влиянието на Меркурий.
Окултният музикант трябва да дисциплинира цялото си тяло, всичките си клетки и вътрешните си органи; да трептят под ритъма на музиката, която той свири, или пее. Същото се отнася и за певеца.
Една сестра ни покани да обядваме. След обяд Учителят пак ни покани в приемната стая и каза да почакаме. Изкачи се по стълбата в горната стая, за да си почине. Там се забави не повече от половин час. Аз полегнах върху кушетката, а през това време брат Христо тихичко разговаряше с Венцислав.
Дойде и Учителят отгоре. Носеше цигулката си. Настрои я и започна да свири много тихо, Божествено... Ние и тримата го слушахме с благоговение. Постепенно той засилваше свиренето, докато стигна до форте, фортисимо и постепенно започна пак да затихва свиренето си, докато стигна до едва чувано от нас. Той обясни:
– Тази песен е „Мирът иде!" Всяка сутрин, невидимите същества така слизат от горе, с първия слънчев лъч. Те идат отгоре, много отдалече и постепенно се приближават и когато Слънцето стигне на зенита си на обяд, това е изразено с фортисимото и постепенно те се отдалечават, когато Слънцето залезе. Ако тази песен се изпълни по всичките окултни правила, от идейните певци, хорове и оркестри, Мирът ще дойде на земята!
На масата пред Учителя имаше нови, току-що отпечатани беседи „Да ви се даде". Преди няколко дена брат Христо беше ми донесъл вече една от тези беседи и аз я бях прочела.
– Учителю – казах аз – когато прочетох тази книга, с беседите ви, помислих си: „Ако съберем всичките богатства и скъпоценности в света, те нищо не струват пред едно редче само от тази книга"; и no-тихо му прошепнах – Учителю, всички гении и таланти ще дойдат при Вас и ще служат с изкуството си на Господа.
Той взе от масата една от тези книги и я поднесе на Венцислав. Ние с брат Христо настояхме:
– Учителю, надпишете му книгата!
Учителят каза на Венцислав – да отвори страница 226 и да прочете на глас. Падна се нещо много хубаво върху стиха: „Гдето са събрани двама или трима в мое име, и аз съм между тях!"