Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
МЕЧКАТА
27.07.1941 година - Изгрева - София.
Днес след репетициите в Операта, тръгнахме с брат Христо през гората за Изгрева. Всички сестри и братя се хранеха на дългите маси пред салона. Беше дежурна сестра Граблашева. Като ни видя, веднага се разпореди и ни покани да седнем срещу Учителя. Хранехме се мълчаливо. Отвреме, навреме Учителят ни поглеждаше. След като се нахранихме, Той попита нещо брат Христо, но в това време се зададе от пътеката към чешмата един мечкар с мечката си, водейки я с халка за носа. Застана точно срещу Учителя, значи до мене и до брат Христо, започна да пее и да думка на едно дайре, като от време навреме грубо разтърсваше тежкия синджир. Аз изтръпнах от ужас и гледах кръвясалите очи на животното, конто като че ли имаха човешки поглед. След като мечката достатъчно си поигра и сестрите му дадоха нещо, мечкарят си отиде. Учителят каза:
— В тази мечка виждам, че е затворен духът на един владика, който изкупува по този начин грешките си и престъпленията, конто е извършил в името Божие.
След това се обърна към мен:
— Концерта по Радиото излезе хубаво. Ти пя вдъхновено с душата си. Ти изпълни добре песента „Цветята цъфтяха".
Почти никой от присъстващите не чу, какво ми говореше тихо Учителят. Всичките сестри и братя се изправиха и се групираха около масата, където седяхме и общо запяха братеките песни. Аз не пеех, но само ги слушах. След този импровизиран концерт, Учителят ме попита:
— Ти нали си свободна след обяд?
— Да, Учителю.
— Починете си, рекох, тук малко с брата и елате в три часа при мен!
В три часа, без четвърт, аз седях на пейките пред салона, а брат Христо говореше с една сестра. Точно в три часа Учителят слезе отгоре по стълбата и ни покани вътре. Влязохме и седнахме.
— Ти имаш ли песнопойките и братските песни?
— Само едната имам, Учителю.
Той извади една книжка, на която пишеше „Паневритмия", и една нова песнопойка и ми ги поднесе като подарък. Започнах внимателно да ги разлиствам и казах:
— Учителю, преди известно време репетирах с композитора Любомир Пипков един Моцартов концерт, в дома му. В паузата, той извади една от тези песнопойки. Извади я от етажерката си и каза: „Чудя се какво сте намерили в тези прости и наивни песни, че чак, както научих, в радиото сте ги пяла!" Учителю, аз му казах: „Тези песни наглед изглеждат наивни, за такъв голям композитор като вас, но в тях има една скрита сила, особено, когато се пеят общо от всички сестри и братя. Чувал ли сте за падането на град Ерихон? Как се срутили дебелите му стени?" Той се засмя, повдигна рамене и започнахме да репетираме. Учителят помисли малко и каза:
— Ти ще му кажеш, че това са окултни упражнения. В древните окултни школи, музиката е заемала първо място. Духовните хора са злоупотребили с тази музика. Ти кажи, че тези окултни упражнения облагородяват и възпитават човека и създават характера му.
При пеенето трябва да вземат участие умът, сърцето и волята. В операта като пееш с движения, това показва, че волята ти взема участие.
— Учителю, защо музиката на Паневритмията само се свири и играе? Нали е написана и с думи? Защо не се и пее?
— В бъдеще, когато играчите играят, в средата при свирачите ще има хор от сестри и братя и те няма да играят, а ще пеят Паневритмията.
Брат Христо добави:
— Може хорът да пее и със солисти, Учителю!...
— Когато един ден се освободите от операта, ти това ще го направиш — продължи Учителят. — Ще дойдат добри времена, когато свободно ще се проявява окултната музика. Пеенето е връзка между човешкия, ангелския и Божествения свят. Ако искаш да се разговаряш със възвишените напреднали същества, ти започни да им пееш!
— Учителю — попитах аз, — каква е разликата между светската и окултната музика?
— Според мене няма нито светска, нито духовна музика. Музиката е една, само че е различно преведена.
Почукаха на вратата. Учителят стана прав. И ние станахме с брат Христо.
- 1* Проф. Людмила Прокопова, пианист — акомпанятор на известната певица Христина Морфова. (Бел. ред.)
- 2* Става въпрос да се изпее на български и да се повтори на френски език като втори куплет, (Бел. ред.)