ВЕЧЕРЯ У СЕСТРА САВКА
19.07.1942 година — Изгрева — София.
На 19 юли 1942 г. изнесох концерт пред Учителя. Този концерт щеше да се състои на именния му ден, но на Петровден на 12 юли вечерта, се случи да имам спектакъл в операта. Аз не пожелах да се оповести датата и часът на концерта, както е прието да се съобщава няколко пъти след беседите, защото исках да изнеса концерта си само за Учителя. Когато се появих на сцената на Изгрева в 6 часа след обяд, никой нямаше в салона. По пейките до прозорците имаше насядали само 5-6 души. Брат Гали дойде при мен и ме попита не желая ли да отложа концерта? Аз му казах че съм дошла да пея само на Учителя. Той веднага се качи горе по стълбата и предаде мойте думи на Учителя, който казал да почакаме малко.
За моя изненада започнаха да пристигат един след друг много хора на групи и заемаха местата в салона. За 15 минути той се напълни. Истинско чудо! Учителят дойде и седна на обикновеното си място пред катедрата. След концерта с брат Христо се качихме горе, за да кажем довиждане на Учителя.
Той ни прие с усмивка:
— Ти пя много добре. Този път беше по-щедра.
— Учителю, дойдоха много сестри и братя да ме поздравят. Една сестра ми поднесе и тази саксия с цвете. Очите и бяха сини. Тя каза, че Вие сте и разрешили да ги вземе от градината. След това дойде една сестра, целуна ме и ми прошепна на ухото: „Сестра, много хубаво пяхте! Елате при мен да Ви науча как да пеете окултни песни." Тази сестра, Учителю, беше пак със сини очи и черни коси. Аз нищо не отговорих, само и се усмихнах.
Учителят попита брат Христо коя беше тази сестра, защото той ги познаваше по име и беше през цялото време до мен. Брат Христо отговори:
— Сестра М. Т., Учителю!
Тогава Учителят ми каза:
— Ти, рекох, ще и кажеш: „Който не знае да пее, не може да ме научи да пея окултните песни!" Не е необходимо само да ти говори, но ти и кажи: „Покажи ми „модел", тя да ти изпее и като не може сама да ти изпее „модел", кажи и: „И аз не мога да те слушам!" Ти пей окултните песни, както си ги чувстваш! Ти ще научиш и другите сестри и братя как да пеят окултните песни!" Около тебе имаше гениални същества, които ти искаше да задоволиш.
— Учителю, много номера пях този път и доста се уморих!
Учителях ме погледна с любов и ми каза:
— Достатъчно са за такъв концерт 6-7 номера. Ти правиш музикални движения с ръцете си, когато пееш. Движенията на ръцете вървят по законите, по които се движат и тоновете. Ти се държиш естествено на сцената и гласът ти е естествен. Всяко едно движение е геометрическа фигура. Така ти даваш и вземаш едновременно. Движенията на певеца трябва да бьдат искрени.
Учителят заключи стаята си и слезе по стълбата заедно с нас. Долу, пред прозореца на салона ме чакаха мама и татко. Отидох при тях и им казах, че Учителят ме кани да остана и те си отидаха в града. Учителят тръгна пред нас и ние след него. Той зави пред чешмата на поляната в дясно. Спря се пред къщичката на сестра Савка и чукна три пъти с пръста си. Прозореца веднага се отвори, показа се сестра Савка и учудено извика: „О, Учителю!" Той и каза:
— Рекох да влезе сестрата и братът. И аз сега ще дойда!
Ние с брат Христо влязохме. Тук също бяха и сестра Милка Аламанчева, брат Гали, който седеше в ъгъла до вратата на едно ниско столче, имаше и една пълна сестра, която заекваше. Радостни бяха всички. Учителят дойде, като предварително изпрати една торта по една сестра. През време на вечерта и след нея, аз непрекъснато му задавах въпроси като го гледах в очите. Той все ми отговаряше. Най-напред сестра Савка го попита:
— Учителю, хубаво ли пя сестрата?
Той каза:
— Хубаво пя певицата! — И веднага поясни — В Божественна свят, в Божествения език не съществуват степени на сравнения, като например много хубаво или най-хубаво.
След това всички присъстващи се изредиха да изказват впечатленията си от концерта. Те говореха за хубавите песни, за изпълнението ми, а Учителят през цялото време се усмихваше божествено. Брат Гали записваше разговорите ни в една тетрадка. Попитах:
— Как да пея песните Ви, Учителю? По-точно, така ли да ги пея, както сега?
— Ти ги пей тъй, както сега ги пееш. Пей ги така, както си ги чувстваш, както пееш ариите си! Ти ги пееш окултно!
Поканиха ни да седнем по-близо до масата. От дясната ми страна беше Учителят, а от лявата брат Христо.
— Учителю, Вие чувал ли сте как пеят ангелите? Вие виждал ли сте ги?
Учителят ме изгледа продължително, усмихна се и каза:
— Тук на Земята аз съм чул въплътените ангели!
Брат Хрието се наведе до ухото ми и ми прошепна тихо:
— Тези думи на Учителя се отнасят за Вас.
— Учителю, в салона е изложена картината на Архангел Михаил, как е настъпил с ногата си злото и иска да го прободе с копието си. Направи ми впечатление, че тялото му е силно, мускулесто, а лицето му е нежно като на момче. Учителю, да се моля ли на Архангел Михаил? Аз все се моля в молитвите си и на него.
— Ти трябва да се молиш на Бога и той ще нареди да ти се помогне, защото Архангел Михаил е там горе на служба и е много зает.
Учителят беше много разположен и отговаряше на всички въпроси.
— Учителю, Вашите песни в диалогична форма са много естествени, живи и разнообразии!
— Певецът трябва да има спокойно дишане и верно чувство, за да изпълни добре окултните песни!
Брат Христо заговори за сутрешната беседа и Учителят поясни:
— Човек, каквото най-силно желае да стане и каквото най-силно не желае да стане, все се сбъдва!
— Учителю, Вие казвате, че жената трябва да бъде чиста и да не ражда деца. Това как да го разбираме?
Учителят се усмихна и отговори:
— Думата раждане, аз я казвам в най-широк смисъл. Например, аз ако взема едно зрънце и го посея в земята, чрез мене Божественото се проявява и чрез почвата се проявява, и семето покълва и се получава раждане на нещо ново...
— Учителю, много е трудно човек да работи в света като жена за Бога?
— Каквото и да мислим, ние неизбежно трябва да минем през тези временни форми. Бог прави човека мъж или жена, в зависимост от неговата мекота или твърдост. Когато човек стане много мек, Бог го създава мъж.. Когато пък той много затвърдее, прави го жена. Всъщност, мъжът и жената като принципи са във всеки човек. Лявата половина на човешкото тяло е жената, а дясната е мъжът. Днешната жена в света не е истинска жена, защото не е чиста. Чистата жена е Дева. Добре би било, когато мъжът пожелае да прегърне жената и когато жената пожелае да прегърне мъжът, те да се стопят и да изчезнат.
Учителят заговори за Адам и Ева. Адам носел Ева на гърба си и все искал да я види. Ева била сраснала на гърба му. Най-после Бог изпълнил молбата му и извадил от ребрата му Ева (втората Ева). Аз попитах:
— Защо, Учителю, на Изгрева хората се женят и раждат деца? Вие говорите в беседите за абсолютната чистота на жената и мъжът, а те се женят?
Учителят отговори, след кратко мълчание:
— Тези, които се женят на Изгрева, изплащат кармата си от миналото. Това са временни състояния. В тялото на човека има 7 000 000 прозорци (пори). А в стомаха само, има няколко хиляди клетки. Тези клетки непрестанно работят, размножават се и умират. В мозъка също има хиляди клетчици. Също и в другите удове на човешкото тяло. Всичко това е дадено от Господа на разположението на човека. Човек управлява и поддържа в хармония функциите на тези клетчици.
— Учителю, защо Сара и Авраам са искали дете от Бога, като били в напреднала възраст? Четох, че Сара тогава е била на 90 години.
Учителят каза:
— Бог избира благочестиви души, чрез които да се въплътят велики духове, които трябва да слязат на Земята, за да работят за человечеството. Така Бог избра и Дева Мария, за да слезе и Исус Христос.
Брат Гали непрекъснато записваше. Сестра Савка заговори на Учителя за сутрешната беседа, където той уподоби любовта на брашно, от което всичко можеш да направиш. Учителят каза:
— На артистите не е лека работата им. Например те поднасят пълна крина с жито на публиката, но някои все ги критикуват и все са недоволни. Или крината не била много пълна, или пък крината била много препълнена.
Брат Христо пак заговори за сутрешната Беседа:
— Учителю, вие казахте, че ако има десет души в света, които истински да обичат Бога, то войните, болестите и нещастията на човечеството ще престанат.
Всички, които бяхме около Учителя го попитахме:
— Кои са тези души и колко на брой са сега?
— Сега са само трима. Ганди и в България има двама.
Преди това, когато говорехме още за музиката и ангелите, Учителят каза: „Гласните струни на човека са създадени от духовния свят. Всички клетки в гласовия орган са материя на ангелите. Часът стана единадесет. Разговорът беше много приятен. Учителят стана и се ръкува с нас. След неговото излизане, сестра Савка възкликна:
— Колко е свободна сестрата и как на всички нейни въпроси Учителят с такова разположение и търпение отговаря! Аз не бих посмяла да му задам такива въпроси.
Брат Христо и брат Гали ме изпратиха до къщи в града. Из пътя на Изгрева, като стигнахме до чешмата на доброто, брат Гали каза:
— Действително е сестра, че Вие сте работили в миналото с Учителя.
Когато влязох в стаята си, вече беше полунощ. До един часа написах всичко. През цялото време имах чувството, че Учителят е пред мен и ми говори.
На 25-ти вечерта, имах радио-концерт. На другия ден, преди да слезе в града, брат Христо, минавайки покрай салона, бил спрян от Учителя. Той му казал, че слушал концерта и подавайки му една ябълка за мен, изброил подред имената на песните, които съм пяла и добавил, че много харесал концерта.