ДЕВЕТА СИМФОНИЯ ОТ БЕТХОВЕН
10.05.1943 година – Изгрева – София.
Вчера беше последният концерт на Деветата симфония от Бетховен, под диригентството на Карл Бьом. След заминаването му, няколко пъти я изнесохме и с Атанас Маргаритов. Днес с брат Христо сме отново на Изгрева. Показах на Учителя програмата от концерта, в която беше отпечатана „Одата на радостта" от Шилер. Прочетох я на глас и тихо изпях част от солото си. Прочетох и разбора на „Деветата" от професор Христо Панчев. Брат Христо каза за успеха на симфонията, за присъствието на царицата, почти целия министерски съвет и представители от чужди легации. Аз казах:
– Учителю, увертюрата трае 45 минути. До сега, при изнасянето на тази Симфония солистите чакат зад кулисите и влизат, малко преди да запеят. Карл Бьом още на генералните репетиции поиска столове и за солистите. Така я изнасяли в Берлин. Хористите бяха наредени амфитеатрално, до тръбите на органа. Солистите бяхме седнали по средата. Имах достатъчно време да се моля и да се свържа с Небето и с Вас, Учителю. Видях образа Ви.
След това призовах духа на Бетховен, да ми помогне и той, с гения си и любовта си към своята творба. Молех се за хората в залата – да просветне съзнанието им и да приложат Божествените добродетели. Учителю, преди да Ви разправя за успеха, ще Ви кажа, че три дни преди генералните репетиции имаше блокада в София. Радиото по три пъти на ден съобщаваше: „Всички солисти на Девета симфония: Лиляна Табакова, Диана Георгиева, Христо Бръмбаров, Любен Минчев, да се явят на репетиция в зала „България"."
..."Да показват личните си карти и постовете ще ги пропуснат"... Така съобщаваше радиото и за целия оркестър, и за целия хор. Бяха събрали всички хорове на София: хор „Кавал", хор „Гусла", хор „Христина Морфова", всички черковни хорове, хорът на радиото, хорът на операта и др. Учителю, през време на блокадата останах без хляб. Брат Христо не можеше да дойде при мен и погладувах малко. Вечерта на премиерното изнасяне на концерта, всички солисти ме изгледаха с изненада, като се явих в синя рокля. Солистите бяха облечени в черно. Нали Вие, Учителю, ми казахте, да не се обличам в черна рокля? Сестра Стойна ми уши по Вашето указание рокля от синьо кадифе със син воал.
Публиката не стихваше ръкоплясканията. Непрекъснато извикваше солистите, заедно с Карл Бьом. Въпреки, че аз се криех зад другите, на всяко излизане, той ме хващаше за ръката и ни повеждаше всички на сцената. Пях чисто и леко, въпреки че ме обиждаха за синия ми тоалет.
– Когато те критикуват за цвета на роклята, ти ще им кажеш: „Преди 120 години Бетховен сам дирижираше своята Девета симфония, облечен в стар, избелял от времето, зелен фрак!"
– Учителю, на първата репетиция с Карл Бьом, се опитах да пея силно, въпреки че Вие ми казахте да пея тихо и леко, но той ме прекъсна и каза: „Leicht, leicht, lejcht (леко)!", точно както Вие ми казахте!
Учителят заговори за новата симфония на Бялото Братство. Той каза:
– Тя, тази симфония, ще бъде със седем солисти, с хор и оркестър.
– Учителю, симфония може да се направи, като се включат и всичките ви дълбоки, мистични песни. По същия начин може да се представи и Паневритмията!
– Паневритмията и сега, на по-големи празници, може да се играе с хор и оркестър.
– Учителю – казах аз – всяко музикално произведение, написано с текст, трябва да се пее, затова Паневритмията трябва не само да се свири, но и да се пее!
Учителят продължи:
– Хорът ще застане в средата, заедно със свирачите, а другите ще играят и мислено ще пеят! Брат Христо се извини и излезе за малко.
– Защо, Учителю, понякога, когато съм преуморена, чувствам леки болки по различните части на тялото си?
Той се засмя и ми каза:
– Ти не си болна. Тези места, дето те болят, са пълни с електричество и от съприкосновението с външното електричество се чувства нещо като болка. Както по време на буря и на гръмотевици се образува много сухота и електричество, но като се излее дъжд, всичко се успокоява, така става и с теб. Дъждът носи магнетизъм. Ти не трябва да се тревожиш. Дето чувстваш болки, сложи си намокрена кърпа в гореща вода, пий очистително и проплакни червата си с няколко чаши гореща вода.
Заглавие на раздел
– Учителю, брат Христо не ми дава да мия и да чистя стаята си, за да не се преуморя и да не си разваля гласа.
– Нищо няма да ти стане, ако се движиш, и ако се навеждаш и изправяш. Иначе ти ще затлъстееш! Ти си мий и чисти помалко!
– Учителю, аз приучих гълъбчето и канарчето да живеят заедно, в една къщичка. Гълъбчето беше излязло на терасата и една котка го грабна, но аз хвърлих нещо върху нея и тя го пусна. Беше прегризала шийката и крачето му. Откакто гълъбчето пострада, то обикна канарчето и сега живеят заедно. Канарчето обича да се качва на гърба на гълъбчето и там си почива. Учителят ме попита:
– Те без другарчета ли останаха?
– Да, Учителю, те останаха без другарчета. Те станаха „аскети по Новото Учение". Учителят се разсмя и каза:
– Често при птичките идва някоя напреднала душа, за да се поучи и да се изправи.
– Учителю, как е възможно, в такова малко птиченце, да влезе човешка душа? – Той ми обясни:
– На един стол могат да се съберат хиляди души, а не както тук, на физическия свят – на един стол може да седне само един човек.
– Ами, на върха на една игла, може ли да се събере една душа?
– Тъй както се събират много микроби на върха на една игла, събират се и много души. Бог е отдалечил прекомерно от нас големите неща, а прекомерно е приближил малките неща. Например Слънцето го е отдалечил, защото е много голямо. Ние виждаме само женското Слънце. Мъжкото Слънце още не сме го видяли. Гласът е също женски елемент. Също и светлината е женски елемент. Всичко, което е изявено, е женско. Например, светлината се движи с 300 000 км. в секунда. Човек, за да извърви това разстояние, трябва да ходи 16 години, по 10 часа на ден. Произвеждането на гласа има нещо общо със светлината.
Заглавие на раздел
— Учителю, мога ли да правя упражнения с гласа си и да достигна светлината? — Ти и сега като пееш я достигаш, защото високия ко¬ лоритен глас има много силни трептения, приближаващи се до трептенията на светлината.. Внушението играе много важна ро¬ ля при пеенето. Човек не трябва да си внушава че не може да направи нещо. Ученикът трябва да има вяра и смелост. — Учителю, докато оркестъра свиреше увертюрата, ние солистите бяхме седнали на сцената. Аз призовах духа на Бет¬ ховен и му казах, че и той трябва вече да стане ваш ученик. — Е да, той вече е ученик, защото ти като пя неговата симфония той стана ученик на Новото Учение.... Бетховен е имал повече желание от своите възможности! — Учителю, брат Боев ми подари книгата за възпита- нието по вашите методи. Сега я чета. Много ми се иска Учите¬ лю, да стана малко дете и Вне да ме учите и да ме въЗпитава- те. — Ти и сега като четеш можеш да се почувстваш дете и да се възпиташ по новите методи. — Ти си работила много в миналото. Достигнала си гениалност на физическия свят. Сега ние ще ти дадем условия да работиш и да добиеш гениалност в духовния и Божествения свят! Учителю, благодаря Ви!