ЖЕСТЪТ НА БРАТ СТОИМЕНОВ
5.07.1942 година — Изгрева — София.
Днес отидох да слушам Учителя на първата сутрешна беседа, след завръщането му от планината. Брат Тодор Стоименов си имаше един стол пред катедрата, на който никой не сядаше, освен него. Като влязох в салона той ме посрещна пред вратата и ми каза: „Сестра, седнете на моя стол. Аз Ви го отстъпвам!" Благодарих му и седнах на стола. Учителят още не беше влязъл в салона. Брат Стоименов, вместо да седне на някой друг стол, седна на горното стъпало до катедрата. Когато Учителят се зададе на вратата за да се изкачи на катедрата с Библията в ръцете си, всички станахме прави. Стана прав и брат Стоименов, като слезе от стъпалото долу, за да даде път на Учителя. Учителят седна зад катедрата. Брат Стоименов пак зае мястото си на стъпалото. Аз бях седнала най-отпред, благодарение на жеста на брата. Неописуема радост изпитвах да срещам от време на време погледа на светлия Учител, отправен към мен. На тази беседа той говори, че в бъдеще певците ще пеят от пет до седем октави. Той каза също, никога да не прекъсваме връзката си с Бога. Да дадем сърцето си на Бога! Каза също, че отрицателните мисли приличат на стършели, хапливи мухи. Ако натиснем с пръст едно комарче, то ще помисли, че някоя голяма канара го е притиснала, като е паднала отгоре му. Така се чувстваме и ние, когато някое разумно същество ни притисне с пръста си.
Накрая, преди да привърши беседата, Учителях се вдъхнови необикновено и изпя много красиво и прочувствено една Божествена мелодия. За първи път той пя на неделна беседа.
Никога няма да забравя неговия израз след беседа. Той е подмладен, вдъхновен и преизпълнен. Тогава той много щедро раздава и благославя.
След обяд, към два и половина часа Учителят ни прие заедно с брат Христо.
— Учителю, — казах аз — брат Тодор Симеонов ми отстъпи стола си пред катедрата. Чувствувах, че небесни струи ме обливаха през цялото време докато Вие говорехте. Чувах и небесна музика. Когато повдигнах към Вас очите си, видях светъл, блестящ ореол около главата Ви и около цялото Ви тяло!
Учителят ме слушаше със затворени очи.
— Сега в операта гостуват маестро Говони и Чинкуе от „Миланската Скала". Маестро Говони е главен режисьор, а маестро Чинкуе е диригент в „La Scala". Режисьорът Говони е с побеляла коса. Той е бил и певец в „La scala". Те са дошли заедно с Неаполитанската опера „Сан Карло". Те ме прослушаха, Учителю. Изпях им арията на Джилда от операта „Риголето". И двамата ми предрекоха голямо бъдеще.
— Ти би могла да отидеш за известно време на специализация в Италия!
— Учителю, което ще науча тук при Вас, никъде няма да го науча на Земята...
Още много неща разказах на Учителя, например за репетициите на опера „Сан Карло", за разговорите ми с техните първи артисти и пр.
Разказах му и как писателят Русалиев ме слушал в операта и на другия ден ми поднесе в дома ми сбирка свои стихове и ми изрази своите почитания и любов към изкуството ми и към мен.
Учителят се посмя от сърце.
На следващия ден брат Христо минавал покрай салона, слизайки в града при мен. Учителят го повикал и му казал: „Небето пожела сестрата да повтори концерта на именния ми ден!"
Брат Христо радостен дойде при мене и ми каза да се готвя за този концерт.