МУЗИКАЛНАТА ПЕНТАГРАМА. ХИМН НА СЛЪНЦЕТО
05.05.1942 година — Изгрева — София.
Днес времето е ясно, слънчево. С брат Христо се уговорихме да се срещнем на трамвайната спирка и да отидем на Изгрева.
Учителят слезе по стълбичката. Лицето му сияеше. Около главата му светеше блестящ ореол. Той ни покани в малката приемна стаичка. Като седнахме на определените ни места, Учителят каза:
— Днес времето е музикално. Има присъствие на музигални гении.
— Учителю — започнах аз. — Вие преди известно време ни казахте да скицираме пентаграмата с петолиния. Ние заедно с брат Христо опитахме. Ето, начертахме цялата пентаграма с петолиния.* Много трудно беше да се начертаят ътлите.
— Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите от вашите песни?
Учителят си затвори очите и мислеше. След това каза:
— Във външния кръг, вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше Человек", „Бог е любов"...
— Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.
Учителят разгледа внимателно пентаграмата. Аз попитах:
— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?
Учителят радостно ни погледна.
— Там, ще сложите новите песни.
Тъкмо се канех да го попитам, кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега.
Преди два-три дена брат Христо ми беше донесъл едно листче с напечатан върху него текст. Беше озаглавен: „Химн на Слънцето", отдолу пишеше „Молитва при изгрева на Слънцето".
— Учителю, — казах аз — думите не са наредени в стихове, ще могат ли да се пеят?
Учителят взе цигулката си и засвири една божествена мелодия. След малко запя. Ние мислено му пригласяхме. Аз записвах мелодията. Текстът бе:
„Будя. Изгрява моето Слънце в моята душа. Да се слави името Божие!
Будиш. Изгрява Божието Слънце в мен, в сърцето. Да дойде царството Божие!
Буди. Изгрява Слънцето на моя дух. Да бъде волята Божия!
Будим. Изгрява Слънцето на нашите ангели. Да се въдвори Царството на Отца нашего на светлините.
Будите. Изгрява Слънцето на великия Господ на мира в нашите души. Да обнови нашата душа със своята сила.
Будят. Изгрява Слънцето на всички Слънца. На нашите духове. Да ни даде господ живот, здраве и свобода."
МОЛИТВА:
„Вярвам в Тебе, Господи, който си ми говорил в миналото.
Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега.
Вярвам в Тебе, Господи който ще ми говориш в бъдещето.
Да се слави името Ти и във Твоята слава да живеем ние.
Да се въдвори царството Ти и ние да участваме в Твойта радост.
Да бъде волята Ти! Както на Небето Горе, така и долу на Земята.
И ние да работим с Тебе наедно.
Амин! Така да бъде!"
Учителят спря да свири и каза:
— Задачата на ученика на Новото пеене е, да намери начин да въплъти това Слънце в човешкото гърло. — После посочи цигулката си и продължи:
— Цигулката със своя тембър най-много се приближава до човешкия глас. Всички майстори на инструменти, се стремят да имитират човешкия глас. То ще бъде недостижимо, защото при пеенето участват човешкото съзнание и човешката воля. Във всичките клетчици и нервички на гласните струни и на целия гласов орган, има едно съзнание, което влиза във връзка и резонира със съзнанието на висшите същества от Ангелския свят. Човек е колективно същество и през него се проявява цялата вселена.
Съвършеното пеене не може да се постигне без любов към Бога. За да достигне човек съвършенство в Духовната, окултната музика, той най-напред трябва да мине през светската музика, там да заеме първо място. Тогава ще му се открие и окултната музика.
— Учителю, един оркестрант от операта, обоист, ме попита защо не му стига въздуха при свиренето на дълги музикални фрази? Същото нещо изпитват и някои певци, мои колеги и мои ученици. Обаче, когато певецът провери дали дробовете му са останали без въздух, оказва се, че в тях има достатъчно?!
— Има три вида дишания: долно, средно и горно. Певецът трябва да диша едновременно и по трите начина. Започва се отдлу и се отива нагоре. За тая цел, тялото не трябва да бъде стегнато. Например, устройството на жената е такова, че тя е пo-широка в таза и дрехата и трябва да има извита линия в кръста.
Когато певецът диша, той трябва да се свърже с диханието на Бога, да диша с ритъма на Бога! Спокойно ще дишаш! Всички същества в природата дишат.
Човек не диша само с физическото си тяло. Той диша и с другите си духовни тела. Ако човек остане известно време без въздух, той напуска физическото си тяло. Ако човек живее, чист, свят живот, той се свързва с диханието на Бога и ангелите. Който живее духовен живот, той диша добре. Който живее повече със стомаха си, с търбуха си, той няма правилно дишане. Не всички певци дишат правилно.
— Коя е причината, Учителю?
— Те не се свързват със своя двойник. За да може да издържа певецът дълги мелодии, той трябва да се свърже със своя етерен двойник. Всъщност издържането зависи от етера. Птичките имат малък обем въздух, а изпяват дълги вариации без прекъсвания. Човек диша и с порите си и с ума си, и с мозъка си, и със сърцето си, и с волята си, и с душата си, и с духа си. Колкото по-високо изкачваш съзнанието си, толкова повече въздух приемаш, задържаш и изпускаш от дробовете си. Ти приемаш Божествената прана и я изпускаш в музикални тонове.
Ако пееш пред публика, която ти праща лоши мисли, ти след пеенето ще се чувстваш тъжна, незадоволена, изпразнена. За това ти трябва да се ограждаш с един, два, три и повече магически кръга. Така ще се избавиш от тези влияния.
Учителят ми каза няколко формули за ограждане.
— Обратно! Ако пееш пред публика, която те обича и стои на висок духовен уровен, ти ще почувстваш радост и разширение след пеенето си. Въздухът във високите апартаменти, кооперации, обществени заведения е напоен с нисшите мисли, чувства и желания на грешни хора. Ти ще произнасяш тези формули (които ми даде). Мислено ще чертаеш окръжности и мислено ще свържеш горната част на главата си (Учителят посочи горната част на моята глава, за което аз станах права) със Слънцето. Оттам ще потекат възходящи енергии и светли влияния. Най-чистите места за образуване на духовна връзка с напредналите същества, с ангелите, са планинските върхове.
— Учителю, как да се употреби въздуха в дробовете за дълго време!?
Той помисли малко и каза:
— Ако се пее с много въздух, без участието на клетчиците на гортана, тонът ще бъде рядък и няма да прозвучат всичките обертонове. Идейният певец трябва да превръща всяка Божествена частица от въздух в тон.
— Как да си го обясня, Учителю?
— Ти няма да изпускаш неизпят въздух между гласните си струни!
Учителят изпя До, Ми, Сол, До, по този начин. Той продължи:
— Тонът не се предава само чрез въздуха. Той се предава първо чрез етерното пространство. Ти трябва да покажеш на другите как да приемат повече етер в дробовете си!
— Учителю, като приемам повече въздух не приемам ли и повече етер?
— Не, то е цяло изкуство. Аз ще ти покажа няколко упражнения с формули. Когато започнеш да пееш, ще погледнеш нагоре с любов към Него, ще свържеш този център (Учителят стана и пак сложи ръката си на главата ми), със Слънцето и ще стъпиш здраво на нозете си. Енергиите от горе ще започнат правилно да текат през тялото ти. Ще отвориш устата си с любов и ще запееш с любов! Средата, в която любовта се проявява е обширната, великата душа и мощния дух, който е едно с Бога. Любовта слиза при нас чрез етерното пространство. Чрез етера ние я изявяваме на другите души. Висши същества пеят в човека и в гортана му. Не е той самия. Дръж връзката с тия същества! Обичай ближния си, обичай Бога, който живее във всичко живо! Не гледай, не виждай погрешките на хората! Не ги съди! Виждай само Божественото, красивото в тях.
— Учителю, помогнете ми когато му дойде времето да науча и другите да пеят по Новия начин.
— Когато те освободят от операта, то ще стане! Ти и сега като им пееш, пак ги учиш. Аз виждам, че през тебе пее една много известна певица от миналото. Тя влиза в тебе и пее! Наблюдавайте и изучавайте с брата, песента на птиците в гората.
— Благодаря Ти, Господи, да бъде волята Ти! Благодаря, Учителю, да се прослави името Ви! Благодаря на невидимите същества!
- Виж корицата — бел. ред.