БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ МЕ ОЗАРИ
13.03.1943 година – Изгрева – София.
Днес отидохме с брат Христо при Учителя, най-вече, за да попитаме, дали Венцислав Янков да остане в България или да замине за Берлин. По пътя из гората мълчахме. Когато пристигнахме на Изгрева, Учителят ни посрещна на Прага на приемната си стая. Ние влязохме в антренцето и аз му целунах ръка. След мен и брат Христо направи същото и за голямо мое учудване, каза:
– Учителю, аз си изпълних задачата с нея, оставям я на Вас!
След което излезе на двора. Аз тихо извиках. Безброй мисли връхлетяха в главата ми. Погледнах Учителя в очите и казах:
– И аз си отивам!
Излязох също на двора, като застанах до брат Христо.
– Новобранци! – назова ни Учителят и ни покани в трапезарията, да се нахраним. Аз седнах до него; а брат Христо – от дясната страна на масата. Сервираха чорба от зрял боб.
Брат Христо тихо напомни:
– Учителю, аз не ям фасул!
– Можеш да ядеш от него! – отговори Учителят. След това взе три хапки бял, мек хляб, отчупваше ги последователно, потапяше ги в солницата и ги подаваше една след друга на брат Христо, като пресягаше пред мен и ми каза:
– Той ще плати! Той е чист, но мястото, където сега ходи, е пълно с пиявици. Мястото е ниско. Той стъпва бос. Сега тези пиявици спят, но ще дойде ден, когато те ще се изправят и ще искат да пият кръвчицата на чист човек, но ние няма да им позволим това! Ние ще му помогнем! Ние с щипци ще ги хванем, ще ги сложим в стъкленици и ще ги запушим! Аз прошепнах:
– Учителю, нищо не разбирам!...
Продължихме да се храним и все мълчахме. След обяд Учителят ни покани пак в приемната стая. Още като сядах на стола, попитах:
– Учителю, какви са тези стъкленици, нищо не разбирам!
– Рекох, гробът! – Настана дълго мълчание. – Ти, рекох, да се пазиш! Извора не трябва да увеличава или да намалява водата си за никого, нито да увеличава бързината си! Изворът трябва спокойно да си тече и да не изменя своя път! Човек не трябва да се привързва към никое смъртно същество, но да обича Бога и да му служи! Ти да не приемаш човешката любов! Божествената Любов е неизменна! Заради никой, ти не трябва да намаляваш или да увеличаваш водата на извора си, нито да измениш посоката на своите мисли и убеждения! Слънцето отдалеч грее и топли всичко живо. Ти не прави изключение за никого! Ти трябва да спазваш разстоянието между точките на зенита, между хората. Ти не трябва да бъдеш нито много близо, нито много далече, но на точното разстояние, откъдето няма да се наруши нищо от Божественото в човека. Свещта не трябва да стои близо до огъня, защото ще се стопи. Ти трябва да спазваш известни правила:
Заглавие на раздел
Правило 1) Ти да не угаждаш на хората. Интересувай ее от мнението на Бога, не слушай мнението на хората; 2) Талантът е притежание на душата. Когато душата има един принцип, тогава Бог работи в нея; 3) Когато се дойде до принципа на петте добродетели — Любов, Мъдрост, Правда, Истина, Добродетел, не прави ни- какви компромиси и никакви отстъпки;
102
4) Когато хората ти задават въпроси, никога не бързай да отговориш. Свържи се с Бога и провери първо; 5) Когато някой ти изпрати една мисъл, не бързай да се усмихнеш. Първо я провери и тогава се усмихвай; 6) На физическия свят ти си в женска форма. В духов- ния свят ти си в мъжка форма. По сърце ти си дете, по ум ти си мъж. Не се поддавай на ничия воля; 7) Никога не бързай да уредиш работите си. Остави Бог да ги уреди. Което е дошло, дошло е без да мислиш. То ще си отиде, без да се тревожиш; 8) От никого не вземай нищо, нито за ядене, нито за пи- ене, нито за обличане. Носени дрехи не приемай от никого; 9) Дрехи носени от тебе или шапка, или обувки, не да¬ вай на никого;
10) Посрещни страданието без страх; 11) Във всичко умът ти да присъства; 12) На болния дай нещо, изпей му нещо, здравия да оти¬ де да работи; 13) Когато се движиш по пътя на Истината, не се коле- бай, не се спирай, без страх върви напред; 14) Движенията ти да бъдат съзнателни и естествени; 15) Не огорчавай и не оскърбявай Божественото. За ни- какви блага не продавай чистотата си; 16) Заради Любовта всичко претърпявай! Не оскърбявай нито твоя Господ, нито Господа, който живее в другите души; 17) Не се обръщай назад, но върви само напред! Нико¬ га не се връщай от пътя си назад! Върви само напред!; 18) Чужди подаръци не приемай. Свои подаръци не по- дарявай на никого; 19) Не приемай съвети от невежи хора; 20) Избягвай хората с отрицателен магнетизъм и елект- ричество; 21) Не се продавай за хляб! За силния етани вода (мек). За слабия стани мост (хляб); 22) Мястото, на което Бог те постави, никога не го сме¬ няй; 23) На път на никого не помагай. Не се радвай, когато неприятелят ти падне; 24) Дръж правилна връзка с Бога! Не.примирявай хора, конто се карат. Не примирявай неприятели, защото ти ще зап- латиш заради тях!
Заглавие на раздел
— Учителю, много ви благодаря за всичко което ми ка-захте. Дайте ми възможност да извърша волята Божия и да из-държа изпитите си. Учителю, аз идвам при вас да се уча на окул-тната музика, новото пеене. Все едно, че нищо не съм учила до сега. Да започна откачало и вне да ме учите на ангелското пее-
103
не. Аз искам да забравя всичките си знания и вне да ме учите. Станах права и изпях песента „Вътрешният глас на Бо¬га". Той с любое и търпение ми показа изпълнението на песен¬та. Докато Той настройваше струните на цигулката си, ние с Брат Христе го попитахме, дали Венцислав Янков да отпътува за Берлин, или да остане в България? Учителят затвори очите си, помисли малко и каза: — Той трябва да замине. Малкото, което е получил да го приложи. Той пак ще се върне. Учителят започна да свири една много красива мелодия с модулации*. И запя: „Божествена Любое душа ми озари и изпълни сърцето ми с лъчи. От дълбоки глъбини повдигна Духа ми във висини. На кри-лете си благословени, от Божия поглед озарени, озарени. От Бо-жия поглед озарени. Любое ме озари, Любое ме озари душа ми разшири, душа ми освети, духът ми укрепи и благост в мен все¬ли, и благост в мен всели, и благост в мен всели".
Заглавие на раздел
Учителят постепенно затихваше накрая на песента. Аз записах Божествената песен. Ангелите пригласяха на Учителя! Той спря да свири и каза: — Вне ще видите ли Венцислав? Брат Христо отговори: — Той ще дойде при сестрата. Учителят се обърна към мен: — Вие пейте песните с него. — Да, Учителю, ние пеем някои от песните с него, но само тези, на конто съм направила акомпанимент за пиано. Откровение: Господи, как да изразя благодарността си?! Учителю, помогнете ми да ликвидирам no-скоро кармата си с операта, свободно да служа на Господа и да славя с живота си и песен¬та си Неговото име и Вашею име, Учителю!