БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ МЕ ОЗАРИ
13.03.1943 година – Изгрева – София.
Днес отидохме с брат Христо при Учителя, най-вече, за да попитаме, дали Венцислав Янков да остане в България или да замине за Берлин. По пътя из гората мълчахме. Когато пристигнахме на Изгрева, Учителят ни посрещна на Прага на приемната си стая. Ние влязохме в антренцето и аз му целунах ръка. След мен и брат Христо направи същото и за голямо мое учудване, каза:
– Учителю, аз си изпълних задачата с нея, оставям я на Вас!
След което излезе на двора. Аз тихо извиках. Безброй мисли връхлетяха в главата ми. Погледнах Учителя в очите и казах:
– И аз си отивам!
Излязох също на двора, като застанах до брат Христо.
– Новобранци! – назова ни Учителят и ни покани в трапезарията, да се нахраним. Аз седнах до него; а брат Христо – от дясната страна на масата. Сервираха чорба от зрял боб.
Брат Христо тихо напомни:
– Учителю, аз не ям фасул!
– Можеш да ядеш от него! – отговори Учителят. След това взе три хапки бял, мек хляб, отчупваше ги последователно, потапяше ги в солницата и ги подаваше една след друга на брат Христо, като пресягаше пред мен и ми каза:
– Той ще плати! Той е чист, но мястото, където сега ходи, е пълно с пиявици. Мястото е ниско. Той стъпва бос. Сега тези пиявици спят, но ще дойде ден, когато те ще се изправят и ще искат да пият кръвчицата на чист човек, но ние няма да им позволим това! Ние ще му помогнем! Ние с щипци ще ги хванем, ще ги сложим в стъкленици и ще ги запушим!
Заглавие на раздел
Аз прошепнах: — Учителю, нищо не разбирам!... Продължихме да се храним и все мълчахме. След обяд Учителят ни покани пак в приемната стая. Още като сядах на стола попитах: — Учителю, какви са тези стъкленици, нищо не разби¬ рам! — Рекох, гробът! — Настана дълго мълчание. — Ти, ре-; кох; да се пазиш! Извора не трябва да увеличава или да нама- лява водата си за никого, нито да увеличава бързината си! Из- ворът трябва спокойно да си тече и да не изменя своя път! Човек4 не трябва да се привързва към никое смъртно същество, но да обича Бога и да му служи! Ти да не приемаш човешката любрв! Божествената Любов е неизменна! Заради никой, ти не трябва да намаляваш или да увеличаваш водата на извора си, нито да изменит посоката на своите мисли и убеждения! Слънцето от далеч грее и топли всичко живо. Ти не прави изключение за ни¬ кого! Ти трябва да спазваш разстоянието между точките на зе¬ нита, между хората. Ти не трябва да бъдеш нито много близо, нито много далече, но на точното разстояние, от където няма да се наруши нищо от Божественото в човека. Свещта не тряб¬ ва да стой близо до огъня, защото ще се стопи. Ти трябва да спазваш известии правила:
Заглавие на раздел
Правило 1) Ти да не угаждаш на хората. Интересувай ее от мнението на Бога, не слушай мнението на хората; 2) Талантът е притежание на душата. Когато душата има един принцип, тогава Бог работи в нея; 3) Когато се дойде до принципа на петте добродетели — Любов, Мъдрост, Правда, Истина, Добродетел, не прави ни- какви компромиси и никакви отстъпки;
102
4) Когато хората ти задават въпроси, никога не бързай да отговориш. Свържи се с Бога и провери първо; 5) Когато някой ти изпрати една мисъл, не бързай да се усмихнеш. Първо я провери и тогава се усмихвай; 6) На физическия свят ти си в женска форма. В духов- ния свят ти си в мъжка форма. По сърце ти си дете, по ум ти си мъж. Не се поддавай на ничия воля; 7) Никога не бързай да уредиш работите си. Остави Бог да ги уреди. Което е дошло, дошло е без да мислиш. То ще си отиде, без да се тревожиш; 8) От никого не вземай нищо, нито за ядене, нито за пи- ене, нито за обличане. Носени дрехи не приемай от никого; 9) Дрехи носени от тебе или шапка, или обувки, не да¬ вай на никого;
10) Посрещни страданието без страх; 11) Във всичко умът ти да присъства; 12) На болния дай нещо, изпей му нещо, здравия да оти¬ де да работи; 13) Когато се движиш по пътя на Истината, не се коле- бай, не се спирай, без страх върви напред; 14) Движенията ти да бъдат съзнателни и естествени; 15) Не огорчавай и не оскърбявай Божественото. За ни- какви блага не продавай чистотата си; 16) Заради Любовта всичко претърпявай! Не оскърбявай нито твоя Господ, нито Господа, който живее в другите души; 17) Не се обръщай назад, но върви само напред! Нико¬ га не се връщай от пътя си назад! Върви само напред!; 18) Чужди подаръци не приемай. Свои подаръци не по- дарявай на никого; 19) Не приемай съвети от невежи хора; 20) Избягвай хората с отрицателен магнетизъм и елект- ричество; 21) Не се продавай за хляб! За силния етани вода (мек). За слабия стани мост (хляб); 22) Мястото, на което Бог те постави, никога не го сме¬ няй; 23) На път на никого не помагай. Не се радвай, когато неприятелят ти падне; 24) Дръж правилна връзка с Бога! Не.примирявай хора, конто се карат. Не примирявай неприятели, защото ти ще зап- латиш заради тях!
Заглавие на раздел
— Учителю, много ви благодаря за всичко което ми ка-захте. Дайте ми възможност да извърша волята Божия и да из-държа изпитите си. Учителю, аз идвам при вас да се уча на окул-тната музика, новото пеене. Все едно, че нищо не съм учила до сега. Да започна откачало и вне да ме учите на ангелското пее-
103
не. Аз искам да забравя всичките си знания и вне да ме учите. Станах права и изпях песента „Вътрешният глас на Бо¬га". Той с любое и търпение ми показа изпълнението на песен¬та. Докато Той настройваше струните на цигулката си, ние с Брат Христе го попитахме, дали Венцислав Янков да отпътува за Берлин, или да остане в България? Учителят затвори очите си, помисли малко и каза: — Той трябва да замине. Малкото, което е получил да го приложи. Той пак ще се върне. Учителят започна да свири една много красива мелодия с модулации*. И запя: „Божествена Любое душа ми озари и изпълни сърцето ми с лъчи. От дълбоки глъбини повдигна Духа ми във висини. На кри-лете си благословени, от Божия поглед озарени, озарени. От Бо-жия поглед озарени. Любое ме озари, Любое ме озари душа ми разшири, душа ми освети, духът ми укрепи и благост в мен все¬ли, и благост в мен всели, и благост в мен всели".
Заглавие на раздел
Учителят постепенно затихваше накрая на песента. Аз записах Божествената песен. Ангелите пригласяха на Учителя! Той спря да свири и каза: — Вне ще видите ли Венцислав? Брат Христо отговори: — Той ще дойде при сестрата. Учителят се обърна към мен: — Вие пейте песните с него. — Да, Учителю, ние пеем някои от песните с него, но само тези, на конто съм направила акомпанимент за пиано. Откровение: Господи, как да изразя благодарността си?! Учителю, помогнете ми да ликвидирам no-скоро кармата си с операта, свободно да служа на Господа и да славя с живота си и песен¬та си Неговото име и Вашею име, Учителю!