ВЪРНАТОТО ОГРАБЕНО
3-ти март, 1943 година – Изгрева – София.
Тази сутрин, въпреки студа, тръгнах сама към Изгрева. Брат Христо ме чакаше нагоре по шосето. Предната вечер се бяхме уговорили да се срещнем в определен час. Причината, която ме водеше при Учителя, беше неприятната случка, която имах вчера по обяд.
Разправих откровено всичко на Учителя. Брат Христо обясни, че хазаите ми месеци наред го тормозели. Следели го като идва при мен, отвеждали го в друга стая и го уговаряли да махне гълъбчето и канарчето ми и да спре свиренето и пеенето ми. Брат Христо им обещавал всичко, само да не ме безпокоят. Всичко това той старателно криел от мен.
Заглавие на раздел
– Учителю, в момента както сипвах сварен грах в една алуминиева чиния, за да обядвам, брат Христо влезе при мен бледен и разтревожен, заедно с него се втурнаха и хазаите и неп¬ риятната сцена стана вече пред мен. Брат Христо започна да ме уговаря да махнем гълъбчето и канарчето от стаята. Изненада ме това, че застана на тяхна страна. Като че ли една сила извън мен запрати чинията от ръ-цете ми към тавана. Тя полетя и падна на земята... — Учителю, кажете ми направо. Аз ученик ли съм?... Те как понасят гугутките и врабченцата, конто пеят по клоните на голямото дърво непосредствено до отворения им прозорец?... По някой път протестирам срещу неправдата в света! Не мога да се въздържа да не протестирам!... Учителят ме погледна спокойно, усмихна се и ми каза: — Ти протестираш, защото са те ограбили в миналото. С това протестиране ти връщаш назад ограбеното. — Ти какво правиш например като се наядеш повече? Не се безпокой! Ти с този жест връщаш ограбеното от минали- те ти съществувания. — Не разбирам, Учителю! Обяснете ми с пример. — Един турчин решил да продава фесове в близкия град. Натоварил ги на камилите си и тръгнал. Пътят му минавал през една гора с високи фурми. Той се спрял да си хапне и да си по-
100
чине. Нахлупил си феса и сладко задрямал. Като се събудил ви-дял, че камилите седят на мястото си, но фесовете ги няма. Ни-то един фес не намерил върху тях. Когато повдигнал очите си нагоре видял, че всички маймуни подскачали весело с фесове на плавите си. Той започнал да ги замеря с камъчета, да върнат фе¬совете му, но те го замеряли с фурми. Времето бързо минавало и той в силно отчаяние, снел феса от главата си, пуснал го на земята и извикал: „Аллах, помогни ми!" След този жест тутак-си всички фесове полетели на земята, той ги натоварил на ка¬милите и продължил пътя си към града. — Те не изпускат случая да ми кажат нещо лошо за Из- грева и за Вас, Учителю! — Като вързали коня и кучето, след време намерили ко¬ ня умрял с въжето на шията си, а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си. За този случай добре е, рекох, да взе- меш пример от кучето, тоест, ти не трябва да отстъпваш на ха- заите си. Досега ти си отстъпвала, сега те ще отстъпят! — каза строго Учителят. — Светията не трябва да отстъпва на греш¬ ника*. Всичко ще се уреди! След време ти се премести в друга квартира! Чак сега вече се успокоих. Брат Христе недоумяваше, че Учителят пак ме оправда. Забравих скръбта си. Стана ми леко и радостно на ду-шата. Из пътя не ходех, а хвърчах!... Господи, благодаря Ти, че ме доведе при Учителя!