ГОСПОДИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ!" И „СЕРЕНАДА" ОТ ШУБЕРТ
22.08.1943 година - Изгрева - София.
Снощи спах долу в града. Имах важна, неотложна ра¬бота. Тази сутрин рано тръгнах сама за Изгрева. В началото на гората ме посрещна брат Христо. В десет часа влязохме при Учителя. Като приближихме към вратата на салона, чухме въл-шебни звуци на цигулка. Учителят свиреше горе в стаята си. Из-качихме се леко и внимателно по стълбата и почукахме на вра¬тата. Той ни отвори, като държеше в едната си ръка лъка на. цигулката и каза: — Слезте долу, аз сега ще дойда! Видяхме го как слезе по стълбата, носейки и цигулката * си. Отключи приемната стая и ние влязохме вътре. — Учителю — казах аз, — Венцислав ми акомпанира „Серенада" от Шуберт. Тази серенада обикновено се пее от те¬ нор. Мога ли да я пея и аз? — Изпей я! Изпях я изразително, като застанах права пред стола си. Учителят ме слушаше със затворени очи. От време на време, кратко ме поглеждаше и пак си затваряше очите. След като по-мълча малко, каза: — Тези думи не отговарят на някои места на мелодия- та. Ти изпей пак песента! Аз започнах откачало с думите: „Мойта песен тихо лит-ва в нощната тъма." Учителят каза: — Изпей сега същата мелодия с думите: „Мойта песен тихо литва в утринния час." Изпях новите думи.
136
По този начин той ми показа как да коригирам думите на цялата песен. Ето я с новия текст:
Учителях каза: — Няма светска и духовна музика. Музиката е една. Са¬ мо преводите и са различии. Тази мелодия иде от духовния Свят, но думите и са негативни. Момата не се срамува да каже на въз- любения си, че го обича, а се срамува да каже на Господа, че го обича... Брат Христе попита Учителя за един болен как да му помогне. Учителят му каза едно лекарство. Брат Христе запи-са всичко в тефтерчето си. Настана мълчание. След като дълго време свири със затворени очи различии мелодии в български стил, Учителя изсвири на цигулката си една нова песен. Ето ду¬мите и: „Господи, колко те любя, Боже! Господи мой, колко те любя! Обичам те, Господи!11 Тук вече темпото става алегрето (веселичко): „Обичам твоите дрьвчениа. Обичам твоите иветениа. Обичам твоите ре-кички. Обичам твоите планини, всичко Господи, което си създал! Обичам те! Обичам те! Обичам те! Господи!" Учителят се обърна към мен: ' — Ти вески ден трябва да разработваш градинката си! — Учителю, аз нямам градинка! Учителят се смееше със сълзи... Извади бялата си носна кърпичка, избърса се и каза: — Градинката е твоя глас, твоя талант. Разсмях се и аз... — Учителю, тук аз си пея, но тихо. С брата си пеем Дни- те на „Битието".Учителю, ако ги запиша, още по-лесно бихме ги заучили... Брат Христо каза: — Учителю, братя Янкови се завърнаха от Рила. Те ис- кат да посещават сутрешните беседи, а далеко им е да идват сут- рин рано от града. Учителят бръкна в джоба си. Извади един ключ, даде го на брат Христо и каза: — Братята Янкови и сестрата — като посочи мен, — да спят вечерно време в тази стая. Той поясни подробно на брат Христо къде да спим. Из-викаха ни за обяд.