КАЖИ МИ СВЕТЛЫЙ БОЖИ ЛЪЧ
26.05.1943 година - Изгрева - София.
Като отидохме с Брат Христо на Изгрева, сеетрите и братята ни казаха, че Учителят от няколко дена не приема по¬сещения и не слиза в трапезарията да се храни. И както си го-ворехме видяхме, че той слиза по стълбата при нас. Аз много се зарадвах. Благодарихме му, че ни прие. Настана кратко мъл¬чание. Аз казах:
- Учителю, благодаря Ви, че ми помогнахте да пея блестящо на 22 април този месец, в „Севилският бръснар" от Росини.
Дубликата нестихващо аплодираше. Арията на Розина от второ действие беше прекъсната по средата от бурни апло-
123
лодисменти. През това време и оркестрантите ме поздравиха, като чукаха с лъковете си по долната дъска на цигулките си. Ка¬то спуснаха завесата, след привършването на операта, аз пърга-во изтичах в стаята си и започнах да свалям грима си. Тъкмо се намазах с дегримьор и един от дежурните прислужници влезе да ми каже, че ме викат на сцената. Част от дубликата не си отивала. Непрестанно ръкопляскали и колегите едва тогава се сетили, че мен ме няма. След появяването ми при завесата, всич-ки разбраха, че за мен било. На другата сутрин имахме репети¬ции и една от певиците каза пред всички: „Тя прави магии и омагьосва дубликата. Тя напълва салона със свои „Дъновисти" и за това и ръкопляскат." Всички ме изгледаха особено... — Ти не им обръщай внимание! Злото е като мравчена- та киселина. То ще разяде този, който го произвежда и допуща при себе си! — Учителю, разучавам няколко български песни от Доб- ри Христов за концертно изпълнение. Да ви изпея ли една от тях? Изпях „Момина песен". Той внимателно ме слушаше. Като спрях да пея, ми каза: — Мелодията е хубава, но думите не са положителни. Изпей първото изречение! Аз го изпях: „Ако зажалиш лудо за люта ракия, дойди на гости с кон шарколия. Татко ракия теб ще налее, старите песни теб ще попее." Учителят каза: — Чрез българската музика аз ще работя върху съзна- нието на българина. Ти изпей сега този стих с тези думи: „Ако зажалиш лудо за момина песен, дойди на гости с кон шарколия. Татко с кавала ще ти посвири, новите песни ще ти попее." След това изпях втория куплет: „Ако зажалиш лудо за Одринско вино. Дойди на гости кротко и мирно. Хей, хей! Мама ще вино от изби извади, моята жалба ще ти обади". Учителят каза: — Ти сега изпей тези думи: „Ако зажалиш лудо за мо- мини очи, дойди на гости кротко и мирно, хей, хей. Мама ще пра- тя на теб да отвори, моята радост ще ти обади." С брат Христо записвахме думите, конто Учителят дик-туваше. Изпях и втория) куплет с новите думи. Учителят про-дължи: — Сега изпей третия куплет. Запях: „Ако зажалиш лудо за момини устни, прескочи но-щем портите пусти, хей, хей. Одринско вино, люта ракия, моми-ни устни теб ще опият.1' Учителят продиктува и третия куплет: — „Ако зажалиш лудо за момини устни, отвори сутрин
124
машите порти, хей, хей! Момини устни ще ти говорят, новите песни щё ти изпеят." Брат Христе каза: — Колко е хубава сега тази песен, Учителю! Учителят се смееше. Изпях и третия куплет. — Учителю — запитах аз, — кога ще продължим „Би- тието"? — Коя дата сме днес? Брат Христо му отговори: — 26 май, Учителю. Учителят си броеше нещо и каза:
— Избери си един ден до края на месеца и тогава ще продължим. — Учителю, във Вашите песни „Имаше человек", „Ще се развеселя" и „В началото бе Словото", са спазени ония пра¬ вила, за конто ми говорите при композирането. Учителят тихо запя песента „Фир-фюр фен", като си дви-жеше ръцете, тъй както си беше седнал на креслото. Като изпя първата част на песента, Той продума: — Тази песен трябва да се пее вдъхновено и тържестве- но. Тя трябва да се почне много тържествено и да се мисли и да ее-чувства като се пее. Който обича Бога, само той може да пее по новия начин. Ти трябва да искаш да го прегърнеш, но да го обичаш отдалеч. — Учителю, но и да искам аз не мога да прегърна Бо¬ га! — Аз искам да кажа, когато човек се влюби в някое смър- тно същество. Жените се влюбват в мъже. Боготворят ги, прег- ръщат ги и мислят че прегръщат Бога... Гласът, за да лети далече в пространството, трябва да се предаде най-напред в етерното пространство и после се пре-дава във въздуха. Трептенията на гласа у посветените, идейни-те певци, се различават по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически, Божествени елементи от първичната, Божествена субстанция, която действа магически върху слуша-телите. Терцата е построена върху примата с един потен¬циал. Квартата е с два потенциала, а квинтата — с три по¬тенциала. Брат- Христо каза: — Учителю, току-що сестрата прочете книгата на брат Боян Боев върху принципите ви по възпитанието на децата. Въз- хищаваме се от законите и методите, конто вне сте открили, наб- людавайки Природата и свързвайки я с човешката душа. Ако между всичките тия деца има едно гениално дете, как ще се про¬ яви то, щом като за него трябват по други условия и методи за възпитанието му? 125
Аз добавих: — Учителю, четох, че Бетховен и Моцарт са били при- нуждавани да свирят насила по много часове на ден. — Геният няма нужда от много работа. Геният работи в миналото си и сега трябва само да се прояви и да бере пло- довете от своята работа в миналото. Тези, конто много рабо- тят без да носят нещо от миналото си, нищо няма да постиг- нат. В този момент почукаха на външната врата. Той излезе на прага и известно време говори с някои хора. Върна се след малко замислен и сериозен. Като седна, обърна се специално-към брат Христе и гледайки го в очите каза: — Та ако тя пее за света, света утре ще я забрави. Пър- во ще и дадат титли, пари и слава, но като я изстискат като лимон, те ще я забравят. Ако тя пее за Господа, тя ще бъде веч¬ но млада и ще добие безсмъртие. Тя ще пее и в духовния и в Божествения свят. Един ден когато тя напусне земята, нейното астрално тяло ще продължава да пее. Затворихме очи. След кратка пауза брат Христо попи¬та: — Учителю, какво означава нейното име? — Нейното име започва с буквата „Ц" и значи разцъф- нал цвят. — Е, ще даде ли плод този цвят? — отново запита брат Христо. — Ще зависи от нея. След като този цвят издържи на мъглите, сланите и бурите, ще завърже и ще даде плод преизо- билно! — Учителю, какво да правя за да владея силите си? — попитах аз. — Ти не трябва за дълго време да излизаш извън Рая. Само за малко можеш да излезеш и пак да влезеш в Рая. — Учителю, сега чувствам че съм в Рая. В Рая ли съм, Учителю? - В Рая си! — Помогнете ми, Учителю да не изляза от Рая, както стана с Адам и Ева. Учителят поясни: — То от напред беше решено, те да не останаТ в Рая. Средата на Рая беше много издигната, много възвишена за тях, затова Бог ги изпрати в по-обикновена, по-гъста среда, с мъка да изкарват прехраната си. Човек като излезе от Рая, отива на нивата и работи за едно парче хляб, а в Рая плодовете и жито- то растат сами и се предлагат готови за храна. Житото в Рая е едро и расте като дърво. За да не излизаш от Рая, ти трябва да любиш Бога и да вършиш волята му! 126
Аз извадих едно листче на което бях написала няколко изречения и казах: — Учителю, като четях беседата „Силовите линии на доброто" (IV г., Общ Окултен клас, 1925 г.), много ми хареса този текст и го преписах. Той е толкова музикален, Учителю! — Прочети го — каза Той. Аз го прочетох. Ето текста: „Господи, Ти живееш в мен, Ти живееш в мен. Камеи ми ти, светлый Божи лъч, кажи ми ти! Благото на живота, свет-лия прав път на чистите души, изми Ти вьв водите на Любовта, на чистота Любое. Господи, Ти живееш в мен, нека Твоят благ глас и Лю¬бовта Ти, о, Боже, се изявят чрез мене!" Учителят пое от ръцете ми листчето. Той дълго време гледа в него. Аз попитах: — Учителю, какво да правя за да не излизам от Рая? — Да вършиш волята Божия! Като излезеш за малко от Рая, пак бързо ще влезеш! — Учителю, Вие ще ми помогнете! Той разказа следния пример: „Един евреин влязъл в Рая. Съществата на Небето по¬желали да го изпитат дали е достоен да бъде гам. Те му каза-ли: Долу на Земята има една робата от която ще има голям „ге¬шефт". Евреинът подскочил от радост и веднага слязъл на Земята — сам напускал Рая." После Учителят продължи: — Когато ти пееш на сцената и отправиш погледа си към публиката, ти непременно трябва да спреш погледа си на едно лице, което ти харесва. Между тебе и това лице ще се об- разува течение на сили, на даване и приемане. При друго изли- зане на сцената да пееш, лицето ще бъде друго. Окултният певец не трябва да си служи с грубо блъска-не на въздуха при образуване тоновеге в ларингса! Окултният певец се стреми да оцвети тоновете си, конто се образуват в не-говия ларингс, с един и същ цвят. Гласните букви а, е, и, о, у, ю, да не се оцветяват различно. Добре е певецът да пее упраж¬нения на един и същ тон, с различии гласни, или различии срич-ки и думи, като се внимава да не се оцветяват различно при раз-личните гласни и съгласни. Когато певецът пее висок тон и слиза надолу обикновено той понижава. За това той трябва да внима-. ва, първият тон при слизането да бъде чист и следващите сли-защи тонове да не ги пее отпуснато, но с контрол на слуха и ми-сълта си. Когато се изпеят различии гласни върху един и същи тон, те ще се изпеят с различното използване на ларингса, спо-ред неговите възможности. Когато певецът пее гласната А, той трябва да държи устата си, като че ли пее гласната О и да мис-
127
Ли, че пее гяасната О. Учителю, помогнете ми да издържа изпитите си! Да не излизам от Рая! Да ликвидирам кармата си в операта и да до-бия абсолютната свобода!