ВНУШЕНИЕТО
25.03.1943 година — Изгрева — София.
Днес отидохме през гората с брат Христо при светлият Учител. При него имашеь посетители. Влязохме в салона и по-чакахме малко. Учителят ни прие.
- Модулация — музикален ход, с, който мелодията преминава-от една в друга то--
104
— Учителю — казах аз, — присъствах на една генерал-
на репетиция в операта зад кулисите на сцената, Бях свидетел
на предеценичните трепети на една артитска, която за първи път
излизаше пред публика. Тя си внуши, че не може да пее и да из-
даде никакъв звук от ларингса си. Стоеше неподвижно и гледа-
ше втренчено пред себе си. Театралният лекар каза, че тя е аб¬
солютно здрава?
— Внушението играе важна роля при пеенето. Това вну¬
шение може да се предаде отвън или отвътре. Отрицателното
внушение и самовнушение са гибелни за гласа. Певецът трябва
да познава връзката на гласовия орган с душата и духа. Певи-
цата не е направила връзката с Бога. Отрицателните внушения
идват от черната ложа. Музиката, пеенето и свиренето превръ-
щат енергыите. Пеенето е сила, пеенето е магия. Без пеене не съ-
ществува права мисъл. Никой не може да влезе в Рая, ако не мо¬
же да пее. Добрите певци са и добры хора. Лошият човек не може
да пее. В пеенето е скрыта азбуката на Новото учение! Пеенето
е Божествено благословение!
— Да запиша ли „Новото Битие" с ноти — попитах аз.
— Ти сега така го пей, както си го научила! То ще му
дойде времето! Ние ще го изнесем пред сестрите и братята след
сутрешната беседа. Аз ще го свиря и ти ще го пееш! После ще
го изпеем на едно място където има седем морета и планини, и
равнини!
Аз се учудих:
— Че кое ли ще е това място, Учителю?
Той се усмихваше... Ние с брат Христо извикахме въз-торжено:
— Рила, Учителю!
Учителят потвърди и каза:
— Човек, на когото постъпката е чиста не прави погреш-
ки. Тогава той пее. Кой е основният тон на мекотата? „СОЛ".
Без Любов никой не може да пее. Не може да се пее правилно,
ако не се хармонизират миелите и чувствата на постъпките. Гос¬
под казва чрез един от древните Пророци: „Обърнете се към
мене, за да се научите да живеете добре!" Добрият живот включ-
ва в себе си: прави мисли, чувства и постъпки, и пеенето, и сви¬
ренето, и поезията.
— Учителю, пред прозореца ми на дървото, идваше ми-
налата пролет един славей. Той пееше чуйни вариации. Веднъж
като го слушах, почувствах, че колоратурното пеене на физичес-
кия свят подражава на славея. В духовния свят подражава пее¬
нето на ангелите. — Учителят каза:
— Славеите дават добри уроци на хората. В техните ва¬
риации има много трели. Не всички певци знаят изкуството да
пеят трели. Трелите не се постигат със заучаване или с упраж-
105
нения. Трелите са украшения на музиката. Учителях се обърна към мен и каза: — Ти да внимаваш! Не раздавай от капитала си! Брат Христо каза: — Учителю, да се направи от „Новото Битие" една ком¬ позиция с хор, оркестър, и солисти и да се изпыщи на открито. Учителят много се зарадва и добави: — Певците да не се явяват изведнъж. Най-напред ще из- лезе един певец и ще запее сам и сетне втори, и т.н. Певците да бъдат седем! — Учителю, — попитах аз — какъв глас да бъде първия певец? И къде ще се изпълни? — Най-напред ще излезе да пее един бас. Това творение ще се изпълни в трите свята. Вне, рекох, скицирайте всичко то- ва! То ще се пее и с движение. Учителят извади най-хубавата си цигулка и тихо изсви-ри „Мирът иде". той свиреше Божествено! Завърши много ти¬хо. Ние и тримата мълчахме известно време. Аз носех в чанта-та си беседите от томчето „Открити форми". Вътре имаше напечатано едно упражнение за пеене „Слушам". Аз тихо го из-пях. Учителят каза: — Това упражнение не е хубаво да се пее, защото бук- вата Ш, в думата „Слушам", го прави материалистично. Учителят пожела да му дам томчето „Открити форми". Той запрелиства няколко страници и вътре в тях откри някакъв дефект в печатането (листа беше прегънат). Той прати брат Христо да вземе друг екземпляр от брат Боев и да го донесе. Подари ми го и каза: — Ако ти кажат, че някой тон не е чист, ти ще им ка- жеш: „Вашите камертони не са точни, не са чисти!" И той събра пръстите си на дясната ръка, като издаде само показалеца и средния си пръст и с тях чукна по коляното си и ги приближих до ухото си, като че ли слушаше звученето. Ние станахме прави, целунахме святата му десница и си отидохме в града.