от ПорталУики
Версия от 08:56, 30 май 2010 на AL414 (Беседа | приноси) (Нова страница: ЧУДОТО 27.12.1944 година — Изгрева — София. Брат Христо дойде при мен и ми съобщи, че в 7 часа та-зи…)

Направо към: навигация, търсене

ЧУДОТО

27.12.1944 година — Изгрева — София.

Брат Христо дойде при мен и ми съобщи, че в 7 часа та-зи сутрин Учителят си заминал за невидимия свят... Аз извиках от мъка и после тихо заплаках... Очите ми се подуха. Главата ми бучеше. Същата вечер трябваше да пея ролята на Марцелина в операта „Фиделио" от Бетховен. Въпреки, че брата ме спираше, аз настоях да отидем на Изгрева. Взехме такси. Влязохме в салона. Тялото на Учите¬ля беше положено пред катедрата, където той изнасяше Божес-твеното слово през целия си живот. Сестрите и братята гриж-ливо го бяха облекли в бяло. Приличаше на току-що цъфнала бяла лилия. Колкото и да се въздържах да не плача, не можах да сторя това. Цялото ми същество беше обзето от силна скръб. Братя и сестри свиреха при нозете му. Следобйд таксито ни отведе в града. Малко само можах да си почина. Опитах гласа си, но никакъв тон не излизаше от подутия ми ларингс. Трябваше да се упътя към театъра. Облякох се и се гримирах. Докато оркестъра свири увер-тюрата „Леонора", аз съм сама на сцената пред спусната заве¬са, така че имах възможност да викам Учителя с молитви. Мо-яеж. му се горещо да ми даде глас. Завесата се вдигна и миг преди днригента да ми подаде знак да запея, стана чудо! Изведнъж Учителят се яви пред мен в цял ръст. Цялата му фигура вибри-раше и изпускаше светлина. Тази светлина във вид на светкави-ца мина през тялото ми. Видях само десницата му, че ме бла-

187

гослови. Тази светкавица силно ме раздруса и ... запях,... Гласът ми сам си пееше без никакво усилие от моя страна. Между второто и третото действие дойдоха на сцената директорът Любомир Пипков и секретаря му — композитора Георги Димитров и ме поздравиха с целуване на двете ми ръ-це. „Необикновено пяхте тази вечер", чувах да казват хорис-тите и колегите от всички страни. В душата ми беше легнала най-голямата печал и истин-ско страдание... Учителю благи, светли, свидни Учителю, благодаря Ви! Аз Ви чувствам винаги около себе си. Виждам Ви във вески изпят от мене тон! Вие сте моята пътеводна звезда в без-крайността. Вие светите като слънце върху развълнуваното мо¬ре на моят живот! БЛАГОДАРЯ ВИ!