ПЪТЯТ СЕ ОТВАРЯ
04.09.1944 година — село Светляево.
Днес по обяд отидох сама да бера лешници в отсрещна-та гора. Казах на Рилка като дойде брат Христо в коя посока да ме намери. Той ме откри с един музикален мотив. Бях наб¬рала много лешници. Когато Слънцето захождаше, тръгнахме
174
по шрсето. От далече видяхме две жени да махат с кърпи. / Когато наближихме къщата на Рилка, разпознахме сес¬тра Ирина Кисьова и Веса Несторова. Те ни махали с кърпи. Поздравиха ни и казаха: — Сестра Лиляна ние отдавна Ви чакаме! Учителят ни изпрати да ни покажете новата песен, за мира, както сте я кори- гирали и да ни я изпеете. Бях уморена от брането на лешниците и не ми се пееше, но заради Учителя я изпях. Те си носеха хартия и моливи и си записаха корекциите. Закусихме, умихме се и се вчесахме. Оти-дохме при Учителя. Вече се беше стъмнило. Той седеше в кори-дорчето на едно ниско миндерче до прозореца и говореше на няколко възрастни братя. Целунахме му ръка и той каза: — Утре вече пътят ти се отваря! Ти можеш да отпъту- ваш с брата! Ние се сбогувахме първо с него, после с всички сестри и братя и рано сутринта отпътувахме. Едва тогава узнах, че вла-кът няколко дена не е пътувал, поради сериозна повреда. Прис-тигнахме благополучно във Вършец, където ме чакаше и мама. Последните дни в село Светляево бяха пускали по радиото пес¬ни от Русия. Учителят внимателно ги слушаше и след малко ка¬за: „Хубави са техните хорови песни!" Сега сме във Вършец. Аз слушам по радиото такива пес¬ни и новините, конто всяка минута се менят. Съветската Черве-на Армия влязла в България. Всички излязохме на площада във Вършец, за да посрещнем шумкарите от гората. След няколко дни с коли ни отведоха в София. По пътя имаше постове от съ-ветски войници и офицери. 3 София официално посрещнахме на булевард „Цар Освободител" Червената армия. Започнаха най-напред трудови дни, репетиции, и малко по малко и представления. В операта започнаха мойте изпита-ния като „Дъновистка". Веднъж режисьорът пожела да дойде в дома ми, за да ми покаже мизансцена на „Виолета" от операта „Травиата" от Верди. Учителят ми беше казал: „Когато ре¬жисьорът се опита да се държи извън ролята ти, ти отвори от тази беседа, тази страница и постави беседата върху лицето си!" Така и направих. Когато той се разнежи, направи някслко крач¬ки и се приближи към мен, отворих беседата, сложих я -върху лицето си и той прочете словата, конто Бог говореше: „А ко посегнеш на сестра си, Бог ще ти прати язва и ти щеумреш от нея\" Той се вкамени, разгневи се и веднага си оти-де. Първият удар беше, че ми дадоха пак противната ми роля Есмералда . Те, за да си отмъстят ме връщаха на тази роля, след като години наред пеех все централните роли: в „Риголе-то" — Джилда, в „Марта" — Марта, в „Сивилският бърснар" — Розина, в „Лучия ди Ламермур" — Лучия, в „Травиата" —
175
Виолета, в „Отвличане от сарая" — Блондхен, в операта „Фи-делио" — Марцелина. След девети септември аз пях още чети-ри години в операта. В репертуара ми влязоха оперите на До-ницети: „Любовен елексир" (Адина) и „Дон Паскуале" (Норина).