ВСЕКИ ТРЯБВА ДА СИ ЗНАЕ МЯСТОТО
11.08. 1944 година, (Мърчаево — Светляево)
Ще наричаме селото Мърчаево отсега нататък село Свет¬ляево. Учителят го нарече така. Той стана причина да прокарат електричество в него. На 11 август, след една зима, прекарана с оперните ар-тисти във Вършец и след бомбардировките над София, Враца и Дупница, потеглихме с брат Христо за село Светляево при Учи¬теля. Във Вършец, чрез съдействието на вуйчо ми, който беше близък на министъра на горите, ни разрешиха да пътуваме с ед¬на тяхна кола за София. Минахме през Петрохан, сред чудна, приказна природа и пристигнахме в Княжево късно вечерта, малко преди полицейския час. Нямаше превозни коли за Вла-дая. Късно преди полунощ се качихме на една каруца, пълна със сено. Аз — върху сеното, а брат Христо на капрата до каруца-ря и така пристигнахме в Светляево. Легнала върху сеното, съ-зерцавах звездите и си представях предстоящата среща с Учите¬ля. Каруцарят ни свали пред Селимица и ние продължихме пещ към Светляево. Там стигнахме в 2 часа и половина след полу¬нощ. Почукахме на вратата на брат Петър Стоянов, кмет по то-ва време на селото. Жена му Рилка извади дюшек и го сложи на ливадата. Брат Христо легна до една купа сено. Тревата бе¬ше свежа, небето осеяно с безброй звезди. Събуди ни мученето на кравите, кукуригането на петлите и крякането на кокошките, когато слънцето беше вече високо изкачено над хоризонта. Отидохме при Учителя, поздравихме го и седнахме на сложената трапеза да се храним. Брат христо му разправи нак-ратко как пътувахме. Каза му също на Учителя, че не трябва да спя на ливадата, за да не се простудя. Учителят попита: — Там няма ли място? И двамата му отговорихме: — Има една самостоятелна постройка в двора на брат Петър Стоянов, но е заключена от брат Славянски, който си е затворил там покъщината. — Вне я отворете някак, а после ще му изпратим писъм- це на брата Славянски. Той живееше, ако не се лъжа в Княжево или в София. Още същия ден Учителят изпрати писъмце чрез брат Боев на брат Славянски, в което пишеше, че само аз ще спя вътре. Оти¬дохме при постройката. Брат Христо само пипна катинара и той сам се отвори, защото не бил заключен, а само прикрепен, да йзглежда като заключен. Сыцата вечер пристигнаха от София брат Неделчо Попов и брат Асен Арнаудов. Братята си легна-
156
ха кой на канапето, кой на земята, и кой на кушетката. Аз спах на леглото. На другия ден след закуската цялата сутрин пях. Го-ворихме за изкуствата, за музиката, за науките и всички заедно отидохме при Учителя. Покани ни да седнем, като с ръката си посочваше кой от нас на какъв стол да седне. На мен посочи стола от дясната му страна до масичката, който имаше отсра-ни облегала, като кресло, и само на него имаше възглавничка. Другите столове в стаята бяха обикновени. Той каза: — Всеки трябва да си знае мястото тук на Земята. Хр- рата не знаят местата си. Преди години познавах една жена, ко- ято дойде накрая при мен. Тя ми казваше: „Бях млада мома. Баща ми ми подари една хубава Библия и аз я сложих в дъно- то на сандъка и не я отворих вече. Минаха години. Ожених се. Роди ми се дете, момче. Като порасна момчето ни и стана на двадесет години, помина се. Бог си го взе. Започнах да се моля и потърсих в дъното на скрина Библията'.' Ех, — казах и, — ако беше по-рано се молила, нямаше да умре момчето ти! Хората се сещат много късно за Господа! Всички пожелаха да изпеем нещо от Новите песни Учите л ят каза: — Ти пееш хубаво и меко, когато нямаш външни пре¬ пятствия. Ти първо ще им кажеш: „Чакайте, помълчете докато ви попея, че после критикувайте и говорете!" Изпях най-напред песента „Угледна мома". Учителят ка¬за: — Братята в бъдеще ще пеят „Угледна мома", а сест- рите ще пеят „Добрият момък". Брат Неделчо пожела да изпея „Зората на Новия жи¬вот". Извадих нотния лист, на който бях написала „Първи ден на Битието", и подавайки го на Учителя, казах: — Учителю, сто подарявам Ви го! Гледах го в очите с трепет дали ще ме упрекне, че нару-ших като го нотирах. Той не ме упрекна но каза: — Изпей го, рекох! Станах права и изпях Първи ден на„Битието". Учите¬лят божествено и широко разливаше радостта си и светлината си. След това изпях и други песни! Повика ни за обед.