„МОЕТО СЛЪНЦЕ ДНЕС ЩЕ ИЗГРЕЕ"
ЗО.Х. 1943г. Изгрева, София
Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам сем-ките и костилките им в едно шишенце. Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, конто води Хитлер. Две певици от операта получиха стипендии от министър-председателя и от министъра на просветата. И на мен ми предлагаха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема. „Ти, каза ми той — ще пееш тук на българите!" Вчера брат Христо дойде при мен след беседата в петък и ми донесе едно малко листче, върху което бяха написани 4-5 такта от българска мелодия, която Учителят изпял същата сут-рин. Днес въпреки заетостта ми с репетиции, отидохме с брата на Изгрева. Учителят току-що се бе окъпал и се прибираше го¬ре. Преди да се изкачи по стълбата, той ни отключи приемната стая долу и ни покани да влезем и да го почакаме малко. След известно време влезе при нас и седна. Косата му беше още мок¬ра. — Учителю, — казах му аз, — много ме натовариха ве¬ че! На най-високото място съм, но не ми е хубаво там! — На високите върхове има много вятър и шапката на човека може да хвръкне!
147
Аз весело се разсмях: — Вярно е, Учителю! Брат Христо също се смееше. Учителят продължи: — Концерта на Братя Янкови наближава. — Венцислав ми акомпанира през време на мизансцен- ните репетиции, конто правя в стаята си под режисурата на ар¬ тиста Стефан Македонски. С него работя частно и му плащам. — Хубаво! — каза Учителят. — Днес брат Христо ме придружи да дойда при вас, но аз съжалявам, че не съм била вчера на сутрешнатаВи беседа, Учителю. И да чуя хубавата българска песен, която Вие сте из- пял, Учителят тихо изпя без цигулката си: „Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее. То свет¬лина и радост ще ми донесе! Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее. И радост светла в живота ми ще внесе! Тогава мамо, аз ще се проявя! Готов ще бъда да проявя доброта в света. Ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре! Мамо, ти ще имаш добър син. Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изг¬рее! И живота ми с радост ще се изпълни!" Една от фразите изпях с вариация. Той много я хареса и ми каза така да я запиШа. Бях уморена от сплетните и дреб-навостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичка-та ми умора, всичката ми мъка изчезнаха! Възродих се при не¬го! Брат Христо, заедно с Венцислав и Любомир, бяха ид-вали няколко пъти през това време без мен. Вгледах се продължително в лицето на Учителя и забе-лязах, че заедно с радостта се долавя и една дълбока тъга в пог-леда му. — Учителю, — казах му — не искам вече да пея в опе¬ рата! Много несправедливо постъпват с мен. Художественият съвет ми възлага роли, конто не са за мен и аз не искам да ги пёя! Учителят помълча малко и каза: — Ти не обичаш много да повтаряш заради другите. Ти си даровита и бързо заучаваш, а те те уморяват с много повто¬ рения заради другите, конто не са надарени и мъчно заучават. На сцената сега ти пееш ролите, конто си ги живяла в минали- те си животи на Земята. Така ти бързо ликвидираш кармата си и заедно с това, там ти ще извършиш една божествена работа! Сега в Германия, в Полша и другаде много виртуози останаха без ръце, много деца останаха без родители, много видни музи- канти, професори загубиха ръцете си, нозете си и живота си. Ед- ни" ослепяха, други оглушаха! Сълзи изпълниха очите ми. Обзе ме срам за мойте мал- 148
ки болки пред страданията на тези мъченици. Учителят продъл-жи; — Днес цяла Европа гори! Ние трябва да се молим, да им помогаем с молитвите си. До мен непрекъснато достигат воплите на страдащите! — Учителю, — изплаках аз — простете ми че Ви зани- мавам със себе си! Ще търпя! Заради Вас всичко ще пея, всичко ще търпя с любов! — Ако ти не роптаеш и понасяш всичко с любое, ти по- скоро ще ликвидираш кармата си! И най-долната работа да ти възложат, приеми я с усмивка! Те скоро сами ще те освободят! — Учителю, свидний, Учителю, Вне ми осветихте иътя! Вие ми поехте скръбта! Леко ми е сега! Бих.пяла и служила на целия свят! — Страданията развиват корените на любовта, а пък ра- достите развиват клонищата на любовта. Страданието е метод за растене! Страданието е любов! Ако Христос не беше страдал, той щеше да бъде един обикновен човек! Господи, Учителю, помогнете ни да -се проявим така, както вие искате! Всичко да бъде за вашата слава! И за добро-то на всички!