„ПРОХОЖДАНЕТО" НА МАМА
9.09.1943 година — Изгрева — София.
Разговор след беседа.
143
Днес е неделя. Предният ден мама ми каза, че ще дой-дат с татко на беседа в 10 часа. Видях, че мама влезе сама в са¬лона и седна на един стол. Учителят вече беше започнал бесе-дата си. След молитвата и след като всички изпяхме една песен, отидох при нея и я попитах къде е татко? Тя ми каза, че тръг-нали заедно, но в гората ги срещнал един негов колега, с кого-то татко тръгнал да се разхожда и оставил мама сама да дойде на беседата. Тя много се страхувала да мине сама през гората и бързала, молейки се по пътя. След беседата се видяхме и с брат
Христе, разправих му всичко и почакахме да се извърви наро-дът по стълбата за пред стаята на Учителя, че и ние да се качим горе и да му целунем ръка, а той да ни благослови. След бесе¬да в 10 часа Учителят много щедро благославя чрезСветия Дух, който говори през него. Най-после, след като народът се извървя, аз, мама и брат Христо също се изкачихме по стълбата и целунахме светата дес¬ница на Учителя. Аз започнах да му разправям, как мама сама е минала гората, но тя ме прекъсна — сама продължи как неп-рекъснато се молела и бързала през гората... Учителят я пог-ледна с любое и каза: — Ти нали знаеш когато детето е малко как пълзи по земята и с краченцата си и с ръчичките си. Но като поотрасне то започва да се изправя на краченцата си и се лови с ръчички¬ те си по стената. Учителят показа с ръцете си: — Най-напред ръцете на майка му го подпират, а като заякне още, то вече само стъпва с краченцата си без чужда по- мощ. Така, рекох, и ти направи! Не останахме на обяд, защото масите бяха препълнени, а си слязохме в града.