КОНЦЕРТ С ФАМИЛИЯ ЯНКОВИ
27,28 август 1943 година — Изгрева — София.
Готвехме се да изнесем концерт на Изгрева с братя Ян-кови и баща им, но не беше сигурно дали ще бъде днес. Станах рано тази сутрин, взех си храна и дрехи и потег-лих през Княжево за Витоша. Не се обадих на никого. Братът Христо имаше ключ от стаята ми, след като ме търсили с Вен-цислав и не ме открили, отворил и влезли двамата. Следобяд дошъл Любомир с цигулката си и баща им с флейтата. Брат Христо им съобщил, че концертът трябва да се изнесе в 7 и по¬ловина часа на Изгрева. Аз полежах на Слънце и хубаво си по¬чинах сред природата. Когато в 5 часа се завърнах, намерих ста¬ята си пълна с гости, конто усилено репетираха. Брат Христо деликатно ме упрекна за това, че не се обадих къде отивам, ка-
140
то внимаваше да не ме разтревожи. Преоблякох се и набързо направих репетиция с Венцислав и баща му. Дойде и майка им. В 7 часа потеглихме с такси към Из-грева. Когато пристигнахме, салонът беше препълнен. Имаше хора насядали и отвън, поради липсата на места. Песните, кои-то аз изпълних бяха: „Фир Фюр Фен", с каденца от Учителя (с флейта), „Имаше человек", с каденца от Учителя (с флейта), „Ве-хади" (с флейта), „Вътрешният глас на Бога" (от новите песни) и арията на Линда из операта „Линда ди Шамони" от Донице-ти. Любомир изсвири концерт от Паганини, още няколко бисо-ви номера. Венцислав свири неща от Бетховен и Лист, а баща им изпълни соло флейта" Менует" от Бетховен и пиеси от френ-ски автори. Концерта мина при небивал успех. От екскурзията, вместо да се чувствам уморена, аз бях бодра, свежа и много доб¬ре гласово. Когато целунах ръката на Учителя, той ми прошеп-на да отидем после при него. След поздравленията от страна на сестрите и братята, ние се качихме горе. Учителят беше радос¬тен. Поднесе ни по една много голяма кайсия и каза: — Запазете костилките и ги посадете в земята! Майката на двамата виртуози като изказа гласно възхи- щението си от концерта, се обърна към Учителя: — Моля ви, Учителю, запазете ги и ги блдгословете! Ние искаме скоро да си заминем за Берлин. Ако останем повече вре- ме в България ще ги вземат в казармата. Не може ли, Учителю, да се избегне това? Те са виртуози и за тях не е военния живот. ' Учителят си затвори очите и дълго време мълча. След това отговори: — Те не трябва да избегнат военната си повинност, но тя може да мине с големи изключения за тях, много по-леко. Майка им твърде много се отчая от отговора на Учите¬ля. Така и стана. Те не заминаха за Берлин. Взеха ги войници и много леко минаха военната си служба — те изнасяха концерта през цялото време. Сестра Янкова продължи: — Ето Учителю, ние все имаме нужда и от пари, от обув¬ ки, дрехи! Любчо има нужда от хубава цигулка, а те са тъй екъ- пи. Едва ли ще можем да му купим. Учителят каза: — То всичко ще се уреди! когато младоженецът е готов, булката, невестата сама ще дойде при него! Учителят винаги говореше символично. Ние останахме дълго време при него. Когато те си тръгнаха към града, беше много късно. Аз останах да спя на Изгрева. На другия ден преди обяд ме посетиха мама и татко. С брат Христо ги заведохме при Учителя. Когато той ни прие в приемната си стая, сестрите вече слагаха масите за обяд. Сед-
141
нахме на столовете в стаята му, аз по средата между двамата. Учителят каза за татко, че има много енергии. После се обърна към мама и я попита: — Слушат ли те, рекох! Тя само се усмихна и нищо не каза. Извикаха ни за обяд. С брат Христо ги изпратихме до началото на гората.