ЦИГУЛКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
25.08.1943 година — Изгрева — София.
Пренесох куфарчето си в приемната за гости от чужби¬на, състояща се от голяма стая с две легла и умивалник. Пред нея има едно малко антренце, прозорец, който гледа в прием¬ната стая. Аз спях в антренцето, а братя Янкови спяха в голя-мата стая, която беше хубаво мебелирана. Брат Христо ни сло¬жи един будилник на прозореца, между стаята и антрето, така че и те и аз го чуваме като звъни. Преди да се упътим към са¬лона за беседата, брат Христо винаги ни посрещаше на пътека-та или пред вратата. Понякога той отиваше много по-рано в са¬лона и ни запазваше столове най отпред. Днес е петък и брат Христо ми каза, че трябва да поискаме разрешение от Учителя, за да влезем в салона за беседата. Попитах: „Защо?" Брат Хрис¬то ми обясни, че такъв бил редът за всички.* Тези думи ми ка¬за той, когато братя Янкови вървяха напред за салона. Аз зас-танах с тях пред вратата. Брат Христо се изкачи по стълбата и почука на вратата. Учителят излезе и след като размениха ня-колко думи с брата, позволи да влезем и четиримата в салона. Седнахме пред катедрата. Учителят говори за музиката и ние жадно поглъщахме неговите думи. Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние оти-вахме още предната вечер да спим в стайте за гости от чужби¬на. Аз често сядах в средата между двамата братя, а брат Хрис¬то винаги слушаше беседите прав до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя. В приемната стая на Учителя днес влязохме и четири¬мата. Любомир започна да опитва цигулките на Учителя. Сви-реше части от концерти. Ние с увлечение слушахме неговото сви-рене. Учителят слушаше със затворени очи. Няколко пъти той се изкачи горе и донесе всичките си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка. Сестрите почукаха на вратата за обяд. Учителят отказа да отиде в трапезарията. Влезе зад па¬равана и започна да слага чаши за чай за всички ни, с изключе-
- Освен индивидуалната работа с ученици, Школата на Учителя включва:
— неделни беседи — за всички желаещи; — общ окултен клас — в сряда сутрин; — младежки окултен клас — в петък сутрин. За да участват в този клас, ученици- те е трябвало да отговарят на определени условия, (бел. ред.) 139
ние на него. Включи електрическия чайник. Брат Христо му по-магаше. Чаят след малко беше готов. Учителят сложи на маса-та захар, кашкавал, маслини и хляб. Извади ги от бюфета. Бе¬ше съсредоточен и много радостен. Седна отстрани и ни гледаше как сладко си хапваме. След малко пак се качи горе. Донесе най-хубавата си ци-гулка и каза: — Аз я оставих за най-подире! Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спи-раше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено зас¬вири „Брамс — концерт". Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случай¬но тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща в София. Те казали на Учителя и той им дал пари веднага да я купят. Направи ми силно впечатление то-ва, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза: — Ето един български „Страдивариус". Любомир започна да свири и на нея. после узнах, че та¬зи цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с ед-ната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса послед-ната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръце-те си. Времето напредна. Преди да излезем, целунахме света-та десница на Великия Учител и му благодарихме.