ПОДАРЪКЪТ
03.06.1943 година — Изгрева — София.
След като получих заплатата си, пожелах да купя малък подарък на сестра Савка. Заедно с брат Христо избрахме един красив копринен шал за глава, във венециански стил. Към 5 ча¬са следобяд, отидохме на Изгрева. Учителят беше седнал на пей-ката, по средата на поляната. Брат Боев за малко беше при не¬го и си отиде. Аз казах: — Учителю, искам да видя сестра Савка и да и поднеса нещо. Учителят се усмихна и ми каза да я потърся в стаята и. Брат Христо остана при него на поляната, а аз тичешком оти-дох да търся сестра Савка. Почуках на вратата и на прозореца и, но я нямаше. Върнах се на поляната и казах: — Няма я, Учителю!
130
— Тогава потърси я при майка и! Отидох при майка и, но и там я нямаше. Пак се върнах при Учителя, и му казах: — Учителю, искам да поднеса един скромен подарък на сестра Савка. Ако обичате, Вие и го предайте! — Хубаво! — каза той и го взе от ръцете ми. На другия ден — неделя, с брат Христо бързахме да дой¬дем за беседата в 10 часа. Пред салона, сестра Савка излезе нас-реща ми засмяна, прегърна ме, целуна ме и каза: — Много се радвам за това, че през ръката на Учителя ми поднесохте подаръка. Благодаря Ви, много е хубав! Благо¬ дарим Ви с бати Ради за билетите. Слушахме Ви в операта „Фи- делио" от Бетховен миналата вечер. Колко хубаво пяхте и кол¬ ко е хубава ролята Ви! Време беше вече за беседите. Учителят слизаше по стъл¬бата отгоре. Влязохме в салона...