ГЪБИТЕ
25.04.1943 година — Изгрева — София.
Влязохме с брат Христо при Учителя. Притеснявах се за здравословното ми състояние и попитах за причините. Учите¬лят ми каза: — Нямаш нищо! Ти си абсолютно здрава! Ти вземай преди пеене сок от портокал с много захар или мед, залят с го- реща вода и отделно вземай кафе. Той ми напомни да изпълня и други две негови рецепти. — Учителю, искам no-скоро да се освободя от фалша и атмосферата в операта. Те ме задушават. Аз обичам пеенето, но не обичам задкулисния живот на артистите. — Ти какво искаш да направит там? В операта? — Искам само да пея! Радостно ми става като си изли- зам оттам след представленията и след репетициите... Когато Венцислав Янков беше тук, Учителю, поканих-ме го с брат Христо на обяд. Предната вечер пях в операта „Марта". Бях подарила билети на моята хазайка, сестрата на писателя Николай Райнов. Тя беше отлична гъбарка. Все гъби донасяше в дома си. За да се отблагодари за билетите и да ме поздрави за пеенето ми, тя донесе в една тепсия много гъби и
114
ни свари както се хранехме на масата. Исках да и кажа, че не ям такива гъби, но Венцислав ме изпревари: „Госпоже, сестра Та¬бакова няма да яде от тези гъби, защото Учителят е казал да ядем само истинска печурка!" Тя се оскърби от намесата на Вен¬цислав и си отиде малко сърдита. Оттогава започнахме да я виж-даме, че идва на беседите Ви, Учителю! — Хубаво и е отговорил... Имай повече вяра и смела бъ-ди!