ЕДНА ВЕЧНА ИСТИНА
18.04.1943 година — Изгрева — София.
Днес е Цветница. Понеже имаше беседа, Паневритмия-та започна малко по-късно. След Паневритмията,влязохме с брат Христо при Учителя. Още от вратата изразих негодувани-ето си: — Учителю, разлепени са афишите за „Вълшебната флейта" с моето име в ролята на Царицата на нощта. Не искам да я пея, Учителю. Смущавам се като пея в арията си: „Убий, Зарастро, убий го ти или не си вече моя дъщеря!"... и държа но¬ жа в ръката си!" — Ти като пееш тези думи ще си представиш, че пееш „Да се убие злото!" Не се смущавай от ножа. И Архангел Ми¬ хаил държи копието си и промушва с него злото.
8, Съзвучия от бъдещсто
113
— Не мога да си го представя, Учителю... : Да искам да убия Зарастро, е все едно да бъда против Вас. Дълго не се съгласявах. Накрая Учителят каза: — Засега Невидимият свят те освобождава от ролята на Царицата на нощта. След малко Учителят взе цигулката си, настрои я и ка¬за: — Сега ще чуете една свещена песен. Той засвири с цигулката си като пееше тихо: „Едшта, Адитна, Биотна Амрихална. Амерун, Шемерун. Ил Бихар, Ил Бихар, Ил Бихар, Ил мезун. Бею, Вею, Вею, Тао Би Ом, Ом, Би ют. Вею, Вею, Вею!" — Учителю, какво е съдържанието на думите? Какъв е техният смисъл? Учителят каза: — „Една вечна истина, конто е бог на Любовта!" Аз чувах като че ли цялото небе пееше. Почувствах се само дух, без физическо тяло. Забравих къде се намирам...