НА ПЪТ ЗА БЕРЛИН
01.04.1943 година — Изгрева — София.
Тази вечер Венцислав трябваше да тръгне за Берлин. Той искаше да си скъса билета и да остане тук в България. Брат Христо му каза, че Учителят най-добре ще реши този въпрос. Излязохме на площад „Славейков" да потърсим такси, защото времето беше твърде напреднало и нямаше да успеем да оти-дем, да се върнем и да стигнем на време на гарата. Поради во-еннотр положение, никакви таксита не се намираха на обичай-ните места. Най-после пред киното на площад „Славейков" намерихме такси и шофьорът ни поиска 750 лв. Цената беше твърде висока, но нямаше време за губене и ние се качихме на таксито, което бързо ни откара на Изгрева. Смрачаваше се ве¬че. Видях как Венцислав се просълзи, когато се показаха балко¬на, джамлъка и къщата в която живееше Учителя. Ние бързо се изкачихме по стълбата горе на площадката пред стаята. Почу-кахме. Учителят отвори и застана на прага. Беше облечен в съв-сем нов, светъл костюм. Косата му блестеше и лицето му излъч-ваше светлина. Той дъвчеше нещо като бадем или лешник в устата си. Венцислав започна да му говори тихо: — Учителю, аз не искам да замина за Берлин. Тук ис¬ кам да остана при Вас. Харесва ми горага и водата тук. При Вас е много хубаво. Аз искам да Ви посещавам и да слушам ка¬ то ми говорите. Ако Вие кажете, аз няма да замина за Берлин. Не ми се отива там. Учителят светло се усмихна и вместо да отговори на не¬го, сведе погледа си към мен и каза: —' Ти си герой! Ти ще издържиш изпита си с диригента! Аз изтръпнах на мястото си. По това време имах сери-озен изпит. Небето ме изпитваше дали съм силна. Учителят ме предупреди преди известно време, че ми предстой такова изпи-тание. И сега, вместо да отговори на Венцислав, той се обърна първо към мен. После каза и на него: — Ти трябва да заминеш! Вие, рекох, ще се слушате със сестрата по радиото. Ти каквото научи тук ще го приложит се¬ га там, в Берлин. Ти ще отидеш там, където работата те чака, а не там, където ти е приятно. Гледай да се движиш по пътя на най-малките съпротивления. Пожела му добър път. Каза му да се моли и да държи връзката си с Бога. Ние се върнахме с колата в града и Венцис¬лав замина същата вечер за Берлин. Господи, Отвори ушите ни да чуваме Божествената хармония!
109
Отвори очите ни, да видим чудната красота на величес-твената природа! Отвори сърцата ни, да почувстваме пулса на цялата все¬лена!