ОЩЕ МАЛКО ЩЕ ПЕЕШ В СВЕТА
10.04.1943 година — Изгрева — София.
След няколко дни, в Неделя, отидохме с брат Христе на беседа. Преди да влезем в салона, се качихме и целунахме ръка^ та на Светлия Учител. Той ме погледна право в очите и каза: — Ние трябва да оставим всяка душа свободно да се развива и да расте. Никой няма право да откъсне едно цвете са¬ мо за себе си. Аз казах: — Учителю, няма по-високо нещо от това, човек да лю¬ би Бога. Аз желая всички гениални и талантливи души да дой- дат при Вас и да служат на Господа! След беседата с брат Христо се качихме пак при Учите¬ля. Той каза: — Ти ще внимаваш! Гърлото ти принадлежи само на Бога! Твоето гърло трябва да бъде свободно! Още малко време ще пееш в света. После свободно ще пееш за Господа, след ка- то преминеш малко изпитания. Обърна се към брат Христо: — Ти ще обикнеш всички, конто се влюбят в нея. Меж¬ ду нея и тези, конто я обичат no-добре да има по 2,3,5,6 души, конто да смекчават атмосферата. Господи, Учителю, дайте съзнание на всичките клетки на цялото ми тяло, за да мога да направя жива връзката с Бо-жественото в Природата!