от ПорталУики
Версия от 21:10, 29 май 2010 на AL414 (Беседа | приноси) (Нова страница: ПЕСЕН НА АНГЕЛИТЕ 15.04.1943 година — Изгрева — София. След два дни, заедно с брат Христо пак отид…)

Направо към: навигация, търсене

ПЕСЕН НА АНГЕЛИТЕ

15.04.1943 година — Изгрева — София.

След два дни, заедно с брат Христо пак отидохме при Учителя. Тази сутрин трябваше да се явя на оркестровата репе¬тиция на операта „Вълшебната флейта" в ролята на царицата на нощта, на голямата сцена. Аз се почувствах малко простудена. Снощи намазах гър-лото си с едно силно лекарство и тази сутрин не можах да се явя на репетицията. Брат Христо веднага ме заведе при Учите¬ля. Той ми каза: — Ти никога не трябва да си мажеш гърлото с такива работи, но ще вземеш сурово разбито яйце със захар или мед. Учителят ми каза още работи, но не ми е позволено да ги напиша. Той ми каза и формули, конто да произнасям пре-ди пеенето. Брат Христо каза: — Учителю, сега тя трябваше да пее на репетицията с оркестъра и въпреки че я боли гърлото, тя иска да попее на Вас. Аз изтананиках съвсем тихичко само няколко такта от соловата партия на Деветата симфония от Бетховен. Показах му току-що получената от мен покана — официално писмо от Софийската филхарония, дата — 14.04.1943 година, в което ме канеха да пея соловата партия на Деветата симфония от Бетхо-

111

вен, която щешё да бъде дйрижирана от прочутия Вйенски ди-ригент Карл Бьом. Писмот-о от филхармонията ми връчи лич¬но директора на операта, Петко Стайнов. Йзвика ме в кабине¬та си и лично ми каза решението на художествения съвет при операта, като ме попита наемам ли се да науча соловата партия само за десет дена. Аз го помолих да ме почака два дена за от¬говор, Сега, ние подадохме писмото на Учителя и то попитах да приема ли? Учителят внимателно прочете писмото от фил¬хармонията, затвори си очите и след минута попита: — Ти за колко време научаваш наизуст една роля в опе¬ рата? , — Имала съм случай да разуча ролята си за 20 дена, Учителю! — Господ ще ти помогне. Ти отговори на директора, че се наемаш да научиш партията. Ние ще направим една симфония от „Новото Битие". Тя ще бъде симфонията на Всемирното Бяло Братство, Десетата симфония. Тази симфония ще се пее при изгряването на Слън-цето, с певци, хор и оркестър. Ще има и движения. — Учителю, от песента „В начало бе Словото", може също да се направи една симфония — каза брат Христо. — И от всичките мистични песни може да се направи ед¬ на симфония, която да включва всичките Ви песни — добавих аз. Учителят се вдъхнови и запя: „В начало Бог създаде..." (Първи ден на „Новото битие"). После каза: — Певците ще се явят един по един на сцената! Аз попитах: — Учителю, какъв глас да бъде първият певец? — Първо ще се яви басът, после ще излезе сопранът. Третият певец ще бъде баритон. Четвъртият певец ще бъде те¬ нор. Петият певец ще бъде алт. Шестият певец ще бъде бае и седмият ще бъде висок колоритен сопран. Възкликнах: — Радостно ми е че съм сега при Вас, при Господа! Учителят изпя една особена песен, като свиреше с ци- гулката си. Думите бяха: „Ако бяха вашите уши отворены шяхте да чуете гласа на Ангелите които пеят. Те пеят песента на Любовта, те пеят: „Вие человеците, които сте създадени по образ и подобие на Бо¬га, слушайте гласа на вашия Творец. Слушайте гласа аа вашия Баща, които днес ей говори, слушайте Го. Слушайте Го вие! И ние също Го слушаме. Вършете волята My! И ние също я вършим. Този е смисъла на живота. Този е смисъла на живота. Смисъла на живота на Безсмъртието. Ето песента на Ангелите, които сега пеят: Слава, слава на нашия Баща, на нашия Велик Баща!"

112

Учителях пееше на някои места една октава по-ниско, а свиреше октава по-високо. Когато дойде до думите „Ето песен¬та на ангелите", Той каза: — Сега, ти ще изпееш песента на Ангелите. Тази песен трябва да бъде с колоритни тонове. Учителят повтори песента до думите „Ето песента на ан¬гелите, конто сега пеят" и каза: — Друг път ще продължим песента! — Учителю, след всяко мое излизане на сцената полу- чавам букети с цветя. Вчера в неделя, пях на дневно представ¬ ление. Задния вход на операта беше задръстен от хора. Там ме чакаше брат Христо. След свършване на представлението един непознат господин се приближи към мен и ми поднесе един го- лям букет цветя от ранни зюмбюли, лалета и нарциси. Аз се от- • правих с букета в ръка към брат Христо и тъй си извих глезена на левия крак, че едва не извиках от силна болка. Без малко щях да го навехна. Учителят каза: — Никога не приемай от никого букети от късани цве¬ тя! Помни това! — Учителю, ако ме питат какво да им кажа? — Ще им кажеш: „Цветята са най-красивото украшение на природата. Тя е строга към онези, конто ги тъпчат или от- късват техните главички. Когато цветята цъфтят те пеят и тях- ното ухание е хармония." Ти ще им кажеш: „Когато откъснете главичката на едно цвете, вне прекъсвате неговата песен."