ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА
21.1.1943 г. - Изгрева - София.
От утре започвам усилени репетиции с Ерик Ортман, главен диригент на Берлинската Фолкс Опера, който гостува в България. Заедно с него пристигна и синът на Янко Янков (пър-ви флейтист в Оператд) — Венцислав Янков. Под диригентст-вото на Ерик Ортман, щях да пея във „Фиделио" от Бетховен в сряда вечерта, на 27 януари, а Венцислав Янков щеше да свири като солист с Филхармонията под диригентството на Ерик Ор¬тман в четвъртък, на 28 януари. Бащата Янко Янков дойде при мен на 23 януари да търси Брат Христо и веднага го заведе при Венцислав, който не се чувстваше добре. Днес 21 януари отидохме с Брат Христо при Учителя по обяд. Часът беше един. Учителят ни чакаше на балкона. Позд-рави ни и ни прати в трапезарията да се нахраним. След това ни прие и ние останахме при него до 5 часа и половина. — Учителю, — казх възторжено аз — вески ден сутрин и след обяд репетирам с Едмондо Де Веки, Маестро, Главен Ди¬ригент в „Скала Ди Милано", който гостува сега в България. Той много харесва гласът ми, Учителю и ми предрича светло бъдеще. Състоя се изпит пред художествената управа на опера-та и пред Маестро Де Веки. Този изпит се наложи поради това, че се явиха пет претендетки за ролята на Розина от операта „Се-вилският бръснар", която ще се възобнови от Маестро Де Веки и премиерата и следващите няколко представления ще бъдат ди-рижирани от него. Петте „Розини" са: Мария Милкова-Золото-вич-примадона на Операта, Младенка Ангелова, Серафина Ди-нева, Божанка Димитрова и аз. Изпита стана ненадейно за мен, не бях предупредена. След обяд, в четири часа, имах репетиция на „Севилският бръснар", с Атанас Маргаритов. Понеже бях уморена от физическа работа, не пеех с пълен глас, а „марки-pax". Изведнъж вратата се отвори и влязоха директора Петко Стайнов и Маестро Едмондо Де Веки. Непосредствен о след тях влязоха и четирите претендентки за ролята на Розина. Изпита-ха ни на едни и същи места от операта, посочени от Маестро Де Веки и той хареса мен за премиерата. Учителю, той е бил силно наранен или от бомба или от друго оръжие. В задната част на главата му, там дето е малкия мозък има зараснала дъл-бока рана. Дясната му ръка има само три пръста. Той дирижи-ра с черна ръкавица и палката му е прикрепена с ластик за ръ-ката му. Не знам дали гениалността беше последствие от това нещастие, но видях как прелисти за около минута едно ново бъл-гарско произведение, което виждаше за пръв път, след което зах-
91
Гостуване на маестро ЕДМОНДО ДЕ ВЕКИ
СЕВИЛСКИЯТЪ БРЪСНЛРЬ
опера въ три действия отъ Д>1(. РОСИНИ
УЧАСТВУВАТЪ
Розниц . , . Л, Табакову
Грлф|| Ллмпшшл .... .... Г. Ппанопк
Фнгвро ... М, Люцкаиопъ
Донъ Базилио . М. Попеть
Яокгор-ь Г.лртио II. 1!лмя:Ю111,
Г>ерта Д. Гергаиош
Фиорело Ип. Масларочь
Офицерь М. Горянскн
Днригенгт, МАЕСТРО ЕДМОИДО ДЕ ВЕКИ
I'eiKiici.opi. II. I'Atl'lEB'l.
Днригснт'1. на хора Л. ПИПКОВЪ
Декори отъ ПР. КЪППОПСКИ
92
върли нотите и започна да дирижира наизуст... С маестро Де Веки разговаряме на френски език. Каза ми възкликвайки с недоволство „Basta terribile!" (Стига, ужас¬но!), скъса каденците от нотите ми, пяни преди от бившата при-мадона от операта и на тяхно място много сръчно ми написа с лявата си здрава ръка, каденците на Тетрацини, конто се пеят от най-добрите колоратурки в „Скала Ди Милане". „Аз — ка-за ми той, — така ще Ви приготвя в тази роля, че спокойно ще можете да гостувате и в най-големите сцени на Европа." Снощи, Учителю, след репетицията в неговата стая, Ма¬естро Де Веки ми каза на френски: „Защо бързате? Жена ми ще дойде след няколко дена. Аз скучая тук самичък. Ако обичате елате да вечеряте с мен в ресторант „България" и след това ще отидем някъде!" Аз много любезно и учтиво му отказах, Учи¬телю, и сега си мисля дали не се е разсърдил? Учителят се усмихна особено и ми подаде една от него-вите беседи на немски език — „Учителят говори". „Ти ще надпишет тази книга за него. Може и на итали-ански език да я надпишет и ще му я подарит и той ще разбе-ре защо си му отказала поканата." — Какво да пиша, Учителю? • — Пиши му: „Любовта ражда добро! Доброта носи жи¬ вот, светлина и свобода!" — Учителю, преди няколко дена си прочетох малко на френски език от оная книга, дето Вне ми я подарихте след кон¬ церта ми, на 9 януари 1941 година. Дълго време гледах подпи- са Ви и буквите на моето име, което надписахте вътре на пър- вата страница. Почувствах, че всяка Ваша буква открива за мен един чуден, непознат свят. А те всичките букви пък заедно ми говорят и ми пеят небесни, безсмъртни мелодии. Колко хубаво говорите, Учителю, за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата и Добродетелта. Учителю, Вне сте ги предали с нес¬ равнима поезия и музика, така че всички да ги разбират. Учителят божествено се усмихваше. Брат Христо каза: — Преди няколко дена, Вне Учителю, не слязохте в са¬ лона на беседа. Тогава един брат цитира думи на Христа и те звучаха тъй сухо, не тъй както, Вне Учителю, ги произнасяте! Учителят каза: — Те представляват една ябълка от гипс, а аз давам ед¬ на жива ябълка. Аз извадих от чантата си портрета на световния тенор „Тито Скипа", който пристигна от Триест. Този портрет ми бе-ше изпратен лично от него.
_
93
Учителях дълго време раглежда портрета и каза:
— Той има добре
оформена брада и е твърде об¬
щителен. Има също социално
чувство с широта. Подписът
му показва, че той се движи в
много определена посока, меж¬
ду две релси. Отделу двете чер¬
ти, означават „диез", което оз-
начава възкачване, повишава-
не.
Брат Христо разказа:
Тито Скипа
— Учителю, Тито Ски¬
па се разхождал из централни-
те улици в София, със секрета¬
ря на министъра на просвета-
та, Йоцов. Те се разхождали по
улица „Цар Освободител". Ти¬
то Скипа, току що бил прис-
тигнал от Италия. На улицата
видяли афиши за примиерата
на операта „Отвличане от са¬
рая". Тито Скипа пожелал да
чуе българска примиера. Същата вечер, двамата заели ложа в операта.
Аз продължих:
— След второто действие, Тито Скипа останал възхитен от моята игра и пеене. Той харесал моя глас и пожелал секре¬таря да го заведе в ложата на директора и от там, те дойдоха пред вратата на моята стая-будоар*. Жените тъкмо ме преобли-чаха за трето действие. Почука -се на вратата и влязоха Тито Скипа, заедно със секретаря на министъра, и Дик Марцело, ди-ригент в „Скала Ди Милане", също и голям пианист. Ние раз-говаряхме на френски език. Секретаря на министъра бързо сте-нографираше разговора.
Прочетох на Учителя този разговор, който секретарят ми беше изпратил в един плик по пощата, заедно с едно писмо от Тито Скипа, връчено му преди неговото заминаване от Бъл-гария.
Ето съдържанието:
Гримьорна (бел. ред.)
94
Скипа: Bravo! Mes fetititations! Vous chantez tres, tres bien! Л. Табакова: Je chants mieux dans „Lucia" et „Barbier de Seville". Скипа: Je le croix bien! Л. Табакова: Vous ne trouvez, que je sui tres mal grimme? Скипа: Pour une belle voix, cela ne pas inportente!
Скипа: Браво! Мойте поздрав¬ления! Вие пеете много, много хубаво! Л. Табакова: Аз пея по-добре в „Лучия ди Лемермур" и „Се-вилският бръснар" Скипа: Напълно Ви вярвам. Табакова: Не намирате ли, че съм лошо гримирана? Скипа: За един хубав глас то¬ва няма значение.
Ето и съдържанието на писмото: „ Уважаема госпожица Л. Табакова, Позволявам си заедно с настоящото да Ви изпратя портрета на г-н Тито Скипа, даден от пос-ледния преди заминаването му от България, с мол-ба да Ви го предам. Господин Тито Скипа ми съобщи още, че от Италия ще Ви изпрати специално един голям порт¬рет. В навечерието на неговото заминаване, госпо¬дин Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Ва-шата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая-будуар, дошъл да Ви поздрави послучай участието Ви в примиерата на операта „Отвличане от сарая". Извън думите му, че Вие пеете много, много добре и че имате красив металичен глас, с великолепии височини, той ми ка-за, че е искал да Ви камсе още някои работи във връз-ка с Вашия хубав глас, но Вие страшно бързахте да се преоблечете за другото действие. Господин Тито Скипа възлага надеждата на Вас, да станете една много известна певица, тъй като намира във Вас мно¬го големи данни за това! Това негово мнение се спа¬деляше от Дик Марцело, голям пианист, виртуоз и диригент в Миланската Скала. Господин Тито Ски¬па ме натовари още да ей съобщя, че би се радвал много, ако му пишете! Заедно с настоящото, изпол-звам случая, уважаема госпожице, да Ви изкажа своите уважения и да Ви предам най-добрите си бла-гопожелания. Г-н Арнаудов
95
След като прочетох горните редове на Учителя, той ка-за: — Хубаво, много хубаво! Тито Скипа е човек, който дър- жи на думата си. Т и в живота си млада и скромна, но на сцената ставаш друга. Една гениална, известна певица на 45 години влиза в теб и пее! Тази певица е със световна известност! Тя отдавна е на-пуснала земята. Тя пее през тебе! — Учителю, кажете името и. — По-добре сега да не знаеш името и... — Учителю, купих къщичка на гълъбчетата. те си доб- лижават човчиците. Учителят ми отговори: — Така те си предават магнетизъм! , — Бялото гълъбче — продължих аз — се кланя по десе-тина пъти на сивото гълъбче, като чука с клюна си по пода и си друса главичката, а сивото му отговаря с „гу, гу, ту"! — Те проявяват любовта си едно към друго. Това е Бо- жественото вложено вътре в тях! — Веднъж, Учителю, бях оставила в една супена чиния вода. Те и двете гълъбчета влязоха вътре и взеха да цапкат с крилете си и да се къпят... Учителю, голям успех пожънах в ролята на Блондхен в операта „Отвличане от сарая". Сега режисъора се държи меко към мен. — Когато мечката се облизва, тогава тя е опасна и се готви да направи зло. Ти трябва да намаляваш големите неща и да увеличаваш малките неща. Ето, Слънцето е на такова раз- •стояние от нас, а изглежда голямо, силно, мощно. — Учителю, преди няколко дена получих писмо от Не¬ вена Неделчева от село. И аз и отговорих. Извадих моето и нейното писмо и ги прочетох на Учи¬теля. Сестра Неделчева ми пишеше накрая винаги да се държа за ръката на Учителя. Той помисли малко и ми продиктува да и пиша следното: „Всяка човешка мисъл е плод в Божественна свят и всяка човешка постъпка е сладчина в Божествения свят. Сокът и сладчината са вътре в плода. Значи, чувствами и пос-тъпките са части на човешката мисъл." — Учителю — казах аз. — След премиерата имаше бан¬ кет в салоните на зала „България". На дълги маси бяха насяда- ли хорът и оркестърът. На друга дълга маса бяха седнали со- листите, директорът Петко Стайнов, до него секретарят Георги Димитров. До мен седна Венцислав Янков. И срещу нас беше седнал баща му и .брат Хтисто. Когато келнерите сервираха ча- шите за вината, Венцислав им казваше: „Тук на нас не давайте такива чаши! Ние сме въздържатели!" Пред всички той каза на
96
__
баща си, като го буташе от долу под масата с крак: „Не си ми баща, ако пиеш това нещо!" Бяха налели ракия. Петко Стайнов и Георги Димитров му направиха забележка и казаха на баща му да не му позволява повече да го ограничава. Учителят сърдечно се смееше. Той отвори кутията, извади цигулката си и засвири ед-на тъжна мелодия. Аз я записах. Учителят пееше и свиреше та-зи тъжна мелодия с неразбрани думи. Някакъв стар език. Той каза: — Тези думи са на Ватански език: „Вену Бахар, Салиму сенет. Туей Бахар, Вену сенет. Ту¬ей Бахар, Вену Бахар, Салиму сенет. Вену ил биют. Биют. Биют. Биют." Брат Христо попита: — Какво означават тези думи, Учителю? — „Люби и свободен бъди. Слушай вътрешния глас на; Бога. Върви напред и не се колебай в пътя си". Заглавието на тази песен е „Вътрешният глас на Бога". Тази песен много ми хареса. Тя ме свърза с един възви-шен свят!