ВЕЧЕРЯ У СЕСТРА САВКА
19.07.1942 година — Изгрева — София.
На 19 юли 1942 г. изнесох концерт пред Учителя. Този концерт щеше да се състои на именния му ден, но на Петровден на 12 юли вечерта, се случи да имам спектакъл в операта. Аз не пожелах да се оповести датата и часът на концерта, както е при-ето да се съобщава няколко пъти след беседите, защото исках да изнеса концерта си само за Учителя. Когато се появих на сце-ната на Изгрева в 6 часа след обяд, никой нямаше в салона. По пейките до прозорците имаше насядали само 5-6 души. Брат Га¬ли дойде при мен и ме попита не желая ли да отложа концер¬та? Аз му казах че съм дошла да пея само на Учителя. Той вед-нага се качи горе по стълбата и предаде мойте думи на Учителя, който казал да почакаме малко. За моя изненада започнаха да пристигат един след друг много хора на групи и заемаха местата в салона. За 15 минути той се напълни. Истинско чудо! Учителят дойде и седна на обик-новеното си място пред катедрата. След концерта с брат Хрис-то се качихме горе, за да кажем довиждане на Учителя. Той ни прие с усмивка: — Ти пя много добре. Този път беше по-щедра. — Учителю, дойдоха много сестри и братя да ме позд¬ равят. Една сестра ми поднесе и тази саксия с цвете. Очите и бя- ха сини. Тя каза, че Вне сте и разрешили да ги вземе от гради- ната. След това дойде една сестра, целуна ме и ми прошепна на ухото: „Сестра, много хубаво пяхте! Елате при мен да Ви нау- ча как да пеете окултни песни." Тази сестра, Учителю, беше пак със сини очи и черни коси. Аз нищо не отговорих, само и се ус- михнах. Учителят попита брат Христо коя беше тази сестра, за¬щото той ги познаваше по име и беше през цялото време до мен. Брат Христо отговори: — Сестра М. Т., Учителю! Тогава Учителят ми каза: — Ти, рекох, ще и кажеш: „Който не знае да пее, не мо- же да ме научи да пея окултните песни!" Не е необходимо само да ти говори, но ти и кажи: „Покажи ми „модел", гя да ти из- пее и като не може сама да ти изпее „модел", кажи и: „И аз не мога да те слушам!" Ти пей окултните песни, както си ги чувс- тваш! Ти ще научиш и другите сестри и братя как да пеят окул¬ тните песни!" Около тебе имаше гениални същества, конто ти искаше да задоволиш. — Учителю, много номера пях този път и доста се умо-
70
рих! Учителях ме погледна с любов и ми каза: — Достатъчно са за такъв концерт 6-7 номера. Ти пра- виш музикални движения с ръцете си, когато пееш. Движения- та на ръцете вървят по законите, по които се движат и тонове- те. Ти се държиш естествено на сцената и гласът ти е естествен. Всяко едно движение е геометрическа фигура. Така ти даваш и вземаш одновременно. Движенията на певеца трябва да бьдат искрени\ Учителят заключи стаята си и слезе по стълбата заедно с нас. Долу, пред прозореца на салона ме чакаха мама и татко. Отидох при тях и им казах, че Учителят ме кани да остана и те си отидаха в града. Учителят тръгна пред нас и ние след него. Той зави пред чешмата на поляната в дясно. Спря се пред къ-щичката на сестра Савка и чукна три пъти с пръста си. Прозо¬реца веднага се отвори, показа се сестра Савка и учудено изви-ка: „О, Учителю!" Той и каза: — Рекох да влезе сестрата и братът. И аз сега ще дой- да! Ние с брат Христо влязохме. Тук също бяха и сестра Милка Аламанчева, брат Гали, които седеше в ъгъла до врата-та на едно ниско столче, имаше и една пълна сестра, която за-екваше. Радостни бяха всички. Учителят дойде, като предвари-телно изпрати една торта по една сестра. През време на вечерта и след нея, аз непрекъснато му задавах въпроси като го гледах в очите. Той все ми отговаряше. Най-напред сестра Савка го по¬пита: — Учителю, хубаво ли пя сестрата? Той каза: — Хубаво пя певицата! — И веднага поясни — В Божес¬ твенна свят, в Божествения език не съществуват степени на срав¬ нения, като например много хубаво или най-хубаво. След това всички присъстващи се изредиха да изказват впечатленията си от концерта. Те говореха за хубавите песни, за изпълнението ми, а Учителят през цялото време се усмихваше божествено. Брат Гали записваше разговорите ни в една тетрад¬ка. Попитах: — Как да пея песните Ви, Учителю? По-точно, така ли да ги пея, както сега? — Ти ги пей тъй, както сега ги пееш. Пей ги така, как- то си ги чувстваш, както пееш ариите си! Ти ги пееш окултно! Поканиха ни да седнем по-близо до масата. От дясната ми страна беше Учителят, а от лявата брат Христо. — Учителю, Вне чувал ли сте как пеят ангелите? Вне виждал ли сте ги? Учителят ме изгледа продължително, усмихна се и каза: — Тук на Земята аз съм чул въплътените ангели!
71
Брат Хрието се наведе до ухото ми и ми прошепна ти- хо: — Тези думи на Учителя се отнасят за Вас. — Учителю, в салона е изложена картината на Архан¬ гел Михаил, как е настъпил с ногата си злото и иска да го про- боде с копието си. Направи ми впечатление, че тялото му е сил- но, мускулесто, а лицето му е нежно като на момче. Учителю, да се моля ли на Архангел Михаил? Аз все се моля в молитви- те си и на него. — Ти трябва да се молиш на Бога и той ще нареди да' ти се помогне, защото Архангел Михаил е там горе на служба и е много зает. Учителят беше много разположен и отговаряше на всич-ки въпроси. — Учителю, Вашите песни в диалогична форма са мно¬ го естествени, живи и разнообразии! , — Певецът трябва да има спокойно дишане и верно чув¬ ство, за да изпълни добре окултните песни! Брат Хрието заговори за сутрешната беседа и Учителят поясни:, — Човек, каквото най-силно желае да стане и каквото най-силно не желае да стане, все се сбъдва! — Учителю, Вне казвате, че жената трябва да бъде чис¬ та и да не ражда деца. Това как да го разбираме? Учителят се усмихна и отговори: — Думата раждане, аз я казвам в най-широк смисъл. Например, аз ако взема едно зрънце и го посея в земята, чрез мене Божественото се проявява и чрез почвата се проявява, и семето покълва и се получава раждане на нещо ново... — Учителю, много е трудно човек да работи в света ка¬ то жена за Бога? — Каквото и да мислим, ние неизбежно трябва да ми¬ нем през тези временни форми. Бог прави човека мъж или же¬ на, в зависимост от неговата мекота или твърдост. Когато чо¬ век стане много мек, Бог го създава мъж.. Когато пък той много затвърдее, прави го жена. Всъщност, мъжът и жената като прин- ципи са във вески човек. Лявата половина на човешкото тяло е жената, а дясната е мъжът. Днешната жена в света не е истинс- ка жена, защото не е чиста. Чистата жена е Дева. Добре би би¬ ло, когато мъжът пожелае да прегърне жената- и когато жената пожелае да прегърне мъжът, те да се стопят и да изчезнат. Учителят заговори за Адам и Ева. Адам носел Ева на гърба си и все искал да я види. Ева била сраснала на гърба му. Най-после Бог изпълнил молбата му и извадил от ребрата му Ева (втората Ева). Аз попитах: — Защо, Учителю, на Изгрева хората се женят и раждат
72 '
деца? Вне говорите в беседите за абсолютната чистота на жена¬та и мъжът, а те се женят? Учителят отговори, след кратко мълчание: — Тези, конто се женят на Изгрева, изплащат кармата си от миналото. Това са временни състояния. В тялото на човека има 7 000 000 прозорци (пори). А в стомаха само, има няколко хиляди клетки. Тези клетки непрес¬танно работят, размножават се и умират. В мозъка също има хиляди клетчици. Също и в другите удове на човешкото тяло. Всичко това е дадено от Господа на разположението на човека. Човек управлява и поддържа в хармония функциите на тези клетчици. . — Учителю, защо Сара и Авраам са искали дете от Бо¬га, като били в напреднала възраст? Четох, че Сара тогава е би¬ла на 90 години. Учителят каза: — Бог избира благочестиви души, чрез конто да се въп- лътят велики духове, конто трябва да слязат на Земята, за да работят за человечеството. Така Бог избра и Дева Мария, за да слезе и Исус Христос. Брат Гали непрекъснато записваше. Сестра Савка заго¬вори на Учителя за сутрешната беседа, където той уподоби лю-бовта на брашно, от което всичко можеш да направит. Учите-лят каза: — На артистите не е лека работата им. Например те под- насят пълна крина с жито на публиката, но някои все ги крити- куват и все са недоволни. Или крината не била много пълна, или пък крината била много препълнена. Брат Христо пак заговори за сутрешната Беседа: — Учителю, вне казахте, че ако има десет души в света, конто истински да обичат Бога, то войните, болестите и нещас- тията на човечеството ще престанат. Всички, конто бяхме около Учителя го попитахме: — Кои са тези души и колко на брой са сега? — Сега са само трима. Ганди и в България има двама. Преди това, когато говорехме още за музиката и анге- лите, Учителят каза: „Гласните струни на човека са създадени от духовния свят. Всички клетки в гласовия орган са материя на ангелите. Часът стана единадесет. Разговорът беше много прия¬тен. Учите.лят стана и се ръкува с нас. След неговото излизане, сестра Савка възкликна: — Колко е свободна сестрата и как на всички нейни въп- роси Учителят с такова разположение и търпение отговаря! Аз не бих посмяла да му задам такива въпроси. Брат Христо и брат Гали ме изпратиха до къщи в гра-
73
да. Из пътя на Изгрева, като стигнахме до чешмата на добро- то, брат Гали каза: , — Действително е сестра, че Вие сте работили в мина-лото с Учителя. Когато влязох в стаята си, вече беше полунощ. До един часа написах всичко. През цялото време имах чувството, че Учи-телят е пред мен и ми говори. На 25-ти вечерта, имах радио-концерт. На другия ден, преди да слезе в града, брат Христо, минавайки покрай салона, бил спрян от Учителя. Той му казал, че слушал концерта и по-давайки му една ябълка за мен, изброил подред имената на пес-ните, конто съм пяла и добавил, че много харесал концерта.