ЖЕСТЪТ НА БРАТ СТОИМЕНОВ
5.07.1942 година — Изгрева — София.
Днес отидох да слушам Учителя на първата сутрешна беседа, след завръщането му от планината. Брат Тодор Стои-м.енов си имаше един стол пред катедрата, на който никой не сядаше, освен него. Като влязох в салона той ме посрещна пред вратата и ми каза: „Сестра, седнете на моя стол. Аз Ви го отс-тъпвам!" Благодарих му и седнах на стола. Учителят още не бе-ше влзъл в салона. Брат Стоименов, вместо да седне на някой друг стол, седна на горното стъпало до катедрата. Когато Учи¬телят се зададе на вратата за да се изкачи на катедрата с Биб-лията в ръцете си, всички станахме прави. Стана прав и брат Стоименов, като слезе от стъпалото долу, за да даде път на Учи¬теля. Учителят седна зад катедрата. Брат Стоименов пак зае мястото си на стъпалото. Аз бях седнала най-отпред, благода¬рение на жеста на брата. Неописуема радост изпитвах да сре-щам от време на време погледа на светлия Учител, отправен към мен. На тази беседа той говори, че в бъдеще певците ще пеят от пет до седем октави. Той каза също, никога да не пре-късваме връзката си с Бога. Да дадем сърцето си на Бога! Каза също, че отрицателните мисли приличат на стършели, хапливи мухи. Ако натиснем с пръст едно комарче, то ще помисли, че някоя голяма канара го е притиснала, като е паднала отгоре му. Така се чувстваме и ние, когато някое разумно същество ни при-тисне с пръста си. 68
Накрал, преди да привърши беседата, Учителях се вдъх-нови необикновено и изпя много красиво и прочувствено една Божествена мелодия. За първи път той пя на неделна беседа. Никога няма да забравя неговия израз след беседа. Той е подмладен, вдъхновен и преизпълнен. Тогава той много щед¬ро раздава и благославя. След обяд, към два и половина часа Учителят ни прие заедно с брат Христо. — Учителю, — казах аз — брат Тодор Симеонов ми от- стъпи стола си пред катедрата. Чувствувах, че небесни струи ме обливаха през цялото време докато Вие говорехте. Чувах и не¬ бесна музика. Когато повдигнах към Вас очите си, видях светъл, блестящ ореол около главата Ви и около цялото Ви тяло! Учителят ме слушаше със затворени очи. — Сега в операта гостуват маестро Говони и Чинкуе от „Миланската Скала". Маестро Говони е главен режисьор, а ма¬ естро Чинкуе е диригент в „La Scala". Режисьорът Говони е с побеляла коса. Той е бил и певец в „La scala". Те са дошли за¬ едно с Неаполитанската опера „Сан Карло". Те ме прослушаха, Учителю. Изпях им арията на Джилда от операта „Риголето". И двамата ми предрекоха голямо бъдеще. — Ти би могла да отидеш за известно време на специа¬ лизация в Италия! — Учителю, което ще науча тук при Вас, никъде няма да го науча на Земята... Още много неща разказах на Учителя, например за ре-петициите на опера „Сан Карло", за разговорите ми с техните първи артисти и пр. Разказах му и как писателят Русалиев ме слушал в опе¬ рата и на другия ден ми поднесе в дома ми сбирка свои стихо- ве и ми изрази своите почитания и любов към изкуството ми и към мен. ; Учителят се посмя от сърце. На следващия ден брат Христо минавал покрай салона, слизайки в града при мен. Учителят го повикал и му казал: „Не-бето пожела сестрата да повтори концерта на именния ми ден!" Брат Христо радостен дойде при мене и ми каза да се готвя за този концерт.