ПИСМОТО НА БРАТ БОЕВ
16.06. и 05.07.1942 година - Изгрева - София.
На 16 юни в пет часа и половина след обяд, изнесох во¬кален концерт в салона на Изгрева. Присъстваха сестри и бра-тя от Изгрева и града. Пях с голямо вдъхновение. Програмата ми беше: „Молитва" (дадена от Учителя на 13 октомври 1940 год.), „Ще се развеселя" — с флейта, „Венир Бенир" — с флей¬та, ария на Джилда от оперета „Риголето" от Верди, две упраж¬нения от Паневритмията (моя разработка с каденци) и „Стра-
65
шен беше вятърът" — от Учителя. Преди да запея, слязох от сцената, минах по пътечката, задръстена от хора, отидох при Учителя, който беше седнал пред катедрата и му целунах ръка. Качих се отново на сцената и запях. Учителят от време на време си затваряше очите, но сле-деше всяка моя песен и вески мой жест. След като свърши кон¬церта, отидох отново при него и му целунах ^ъката. Той стана прав, задържа ръката ми в своята и каза: „Ти пя много хубаво! Ти можеш да изнесеш този концерт навсякъде по света!" Пог-ледна ме в очите: „После елате при мене с брата!" Отново се ка-чих на сцената. Много сестри и братя се трупаха около мен и ме поздравяваха. Поздравяваха и брат Христо. Влязохме в приемната стая, където останахме до късно. Учителят ни очакваше. — Ти много добре си подредила номерата си! Учителят стана прав и показа някои движения, конто съм правила по време на пеенето си. Показа ми и други движе¬ния... — Учителю, аз несъзнателно правя тия движения. Той събра пръстите си, като че ли държеше семка в ръ¬ката си и каза: — Това движение дето го правиш е хубаво, като че ли посаждаш семе в сърцата им. Високите ти тонове от ДО наго- ре, слизат от много висши светове. Преди започването на концерта бях много сериозна... Той каза, че тази сериозност ё на място, защото преди да тво¬ри, човек става сериозен. — Каденците и разработката на Паневритмията бяха много хубави? Ти спазваше точния ритъм! Над теб, около гла-вата ти имаше светли, гениални същества. Ти изпълни нашите упражнения като окултни песни. За това нещо се иска знание! Само един майстор на пеенето може така да ги изпълни! Ти пе-еше с душата си! Ти отчетливо и ясно произнасяше думите, ко¬нто пееш! С този глас ти си работила в светилищата и храмо-вете на древността. — Учителю, арията на Джилда без малко нямаше да я пея, като помислих, че ще бъде неподходяща за тукашен кон¬ церт. — Тази мелодия е духовна мелодия, думите и са с ду¬ ховно съдържание. Когато пееш думите: „Скъпо име", предста- ви си че пееш за Господа! — Учителю, преди няколко години.помолих Господа с всичката си душа да пощади и възвърне живота на едно мое близко същество, но той не чу молбата ми и това същество след няколко часа издъхна в ръцете ми. 66
Учителях помисли малко и каза: — Бог винаги отговаря на молитвите ни, но ние никога не трябва да определяме времето и часа. За този случай дето жазваш, не е трябвало да стане. Той ще те чуе в друг подобен случай. После вдъхновено ме попита: — Ти нали чувстваш едно разведряване на ума след ка- то си пяла? — Да, Учителю, например след този концерт чувствам как умът ми става по-активен. — Вие там в операта пеете с движения, играете на сце- аата. Всяко едно от тези движения трябва да изразява един му- зикален тон. Движението е естествено и съдържа велика сила, само когато то съвпадне с музикалния тон, който му съответс- тва. — Учителю, защо понякога след като съм пяла в опера¬ та отлично, връщам се в дома си тъжна, ограбена, отчаяна? — Туй е защото ти приемаш чуждите скърби, а те ог- рабват твоето веселие, твоя мир и хдрмония. Ти трябва да се оградит с три магически кръга със силни'те форму ли! Да чер- пшд сили само от Горе!... Учителят още ми говори, но не ми е позволено всичко да запиша. Той стана, отиде зад паравана и ни подаде в една голяма хартия чист пшеничен хляб и сирене, като ни каза: — Хапнете си, рекох, това! С брат Христо влязохме в салона, на сцената (Бати Ра¬ди го беше заключил, но ни отвори, без да запали лампите, ние тъй искахме), и сладко ядохме на мястото, където преди мялко пях! След този концерт известно време не видях Учителя. На 9-ти юни, 1942 година, след концерта ми Учителят говорил пред сестрите и братята за пеенето ми, когато се изкачили на „Ел ша-дай" — Витош'а. Отделно на „Изгрева" той пак говорил за пе¬енето ми и гласа ми, пред трупа сестри и братя. На „Ел шедай", брат Боян Боев стенографирал разговора на Учителя и ми го изпрати в едно писъмце по пощата. Ето съдържанието: Разговор с Учителя на екскурзия на Витоша за концерта, 16.06.1942 година на сестра Табакова. За концерта на сестра Табакова, Учителят каза: „ Тя пя много хубаво!" На един брат Учите¬лят каза: „Вие трябваш^ да дойдете на нейния кон¬церт! Нашите сестри и братя се насърчиха, като чуха как трябва да се пеят нашите песни и Панев-ритмията. Тя спазваше ритъма. Тя може да изне-
67
се един концерт в зала „България". Другите певци, конто бяха на нейния концерт се насърчиха, че мо-же да се изнесе нещо хубаво. Тя се държи много ес-тествено! Имаше и движения, много свободно си дър-жеше ръцете при концерта. Музиката слиза от Горе, кото Светлина!" Любезна сестра Табакова, изпращам Ви гор-ния дар от нашата Витошка екскурзия. Учителят каза някои хубаеи думи за вашия концерт, пред всич-ки. Пожелавам Ви всичко хубаво и светло! Наскоро бях на Рилските езера, които преставляват седмос-трунната арфа на Рила. Рилските езера Ви поздра-вяват и Ви канят да посетите техните Слънчеви дворцы. 09.06.1942 година. С братски поздрав — Б. Боев.