ОТЛОЖЕНАТА РЕПЕТИЦИЯ
10.03.1942 година — Изгрева — София.
Днес, сутринта в 10 часа без четвърт, отидох на репети¬ция в операта. Изненадах се, че бях записана на листа в програ-мата, да започна репетиции на ролята Есмералда в операта „Продадена невеста" от Сметана. Аз замръзнах на JVWICTOTO си и в първия момент не знаех какво да правя. За горната репети¬ция трябваше да се явя в 1 часа по обяд. Реших да се боря и да се отърва от тази роля. Преди известно време ми бяха дали „Амур" в операта „Орфей", но аз щастливо се освободих от нея. Също и от „Велгунда", в операта „Рейнско злато" от Вагнер. Сега вески ще ме попита защо не искам да пея горните роли? Защото трябваше да изляза на сцената с твърде разголени кос-тюми, с което се излагах на простудяване, а освен това ги смя-тах неподходящи за мен, като ученик на Новото учение. До 12 часа имаше време и аз реших да отида сама при Учителя. С трамвая отидох до Семинарията и оттам, тичайки преминах го-рата. Озовах се на поляната на Изгрева. Учителят беше седнал по средата на една пейка. При него беше брат Боев, с листове в ръце. Едва сдържайки сълзите си, разказах всичко на Учителя, гледайки го в очите. Той ги затвори, постоя известно време та-ка и тихо ми каза: — Успокой се, тази роля ти ще я изнесеш на сцената. Те ще те облекат с трико. Ученикът трябва да слезе ниско долу, за да спаси някоя душа. Като се изцапа, после ще се измие. 52
Останах смаяна от отговора на Учителя. Той продължи: — Няма нищо, ще пееш тази роля. Те после ще те осво¬ бодят от нея. Ти приемай с благодарност всичко, което Бог ти праща там и no-скоро ще ликвидираш кармата с тях. Цялата ми тревога отлетя. Успокоих се! Щом Учителят ми казва... Аз му напомних, че бързам за репетиция и го попи-тах колко е часа. Когато ми каза, извиках че съм закъсняла ве¬че: — Ще ме глобят, Учителю! — Няма да те глобят! — успокой ме той. Аз му благодарих, целунах ръката му и още по-бързо затичах през гората за града. В началото на гората срещнах сестра Савка с още една сестра, конто се връщаха от града. Като ме видя, тя каза: „Кое е това славейче дето хвърчи през гората?" Когато влязох във фоайето на операта, на програмата моята репетиция беше зачеркната с червено мастило и пишеше: „Отложена"! Благодаря на Небето гдето ме срещна с Великия Учи-тел! Научи ме, Господи, да ходя благопристойно в пътя на Ис-тината ти! АМИН!