ВИДЕНИЕТО
19.10.1941 година — Изгрева — София.
Днес времето е ветровито. Студено е, Вихрушка от по-жълтели листа се носи по горските пътеки. С брат Христо се за-пътихме при Учителя. Той веднага ни прие. Най-напред му раз-правих неприятностите, конто неотклонно следват моя път в операта. Той ме слушаше внимателно. За диригента А. Н. каза: — Ние ще го насолим! Аз не отдадох голямо внимание на тези думи, но брат Христо слушаше видимо развълнуван. Не мина и седмица, за-ведоха съдебен процес срещу диригента. Съда гледаше делото, публично вестниците писаха, но всичко се потуши. Учителят заговори за животните: — Предните крака на животните са станали наши ръце. Животните се движат успоредно със земята. Растенията и хора- та са перпендикулярни на земята, но с тази разлика, че главата на растенията е заровена в земята. Зъбите на животните са на ръба на носа у човека. Вместо да хапе, той да мисли. Рогата на животните са в ноздрите, в носа на човека, където са и чувсч ва¬ та му. — Учителю, някои сестри от Изгрева, говорят за свои видения. Вие какво ще кажете за тия видения? — Тези образи, конто те наричат видения, са сенки. — Ти — рекох, във всичко, което виждаш имаш виде¬ ния, защото виждаш истинската същност на нещата. Ти виждаш живата същност на природата. — Ето, аз ще ти дам сега едно видение! — той си затво¬ ри очите. Стаята в която бяхме, се освети на линии. Тези линии бяха всичките Цветове на дъгата. Те започнаха постепенно да се въртят около себе си, преплетени с ослепителна светлина. Об- разува се едно въртящо се кълбо, от което се отвори нещо като вратичка и за миг се показа лицето на най-краеивия ангел.
44
— Учителю... — прошепнах аз и видението изчезна. По-късно, когато излязохме от стаята, попитах брат Христо какво е видял? Той ми каза, че е видял същото видение. Попитах: . — Защо не изпитвам страх към вас, Учителю? Аз Ви чув¬ ствам като близък, роден, Божествен баща. Той се усмихна: — Ти не се страхуваш от мен, само нечистия се страху- ва. В астралния свят, нещата само се виждат, там няма говоре- не и поучение. -— Учителю, когато бях на 13 години, се разболях от скарлатина. Цели 12 дена съм била излъчена. Все бълнувах: ко¬гато Слънцето се скриеше и настъпваше нощта, аз ставах русал¬ка, със рибена опашка, влизах в хладните води на едно езеро в местността „Сините камъни" в Сливенския балкан. Сутрин, щом се покажете първият лъч на Слънцето, аз ставах едно чудно бя-ло цветенце и израствах там край стръмните пътеки. Пътници-те, конто минаваха край мен, не ме забелязваха. По едно време видях сестра ми и брат ми, и майка ми и баща ми, да минават покрай мен. Аз ги виждам, а те не ме виждат. Като залезете Слънцето и настъпи нощта, аз пак ставах русалка. Учителят ми каза: — Ти си минала едно посвещение. Цветето е най-духов- ното превръщане. Рибената опашка е в гъстата материя. Горна- та част е духовна. Когато Християните бяха гонени, те се крие- ха в подземия, наречени катакомби. Техният знак е бил две риби, една срещу друга. Този знак е означавал чистота и мълчание. На старогръцки думата риба се чете: „Христос победи!" — Учителю — казах аз, — някои на Изгрева ме крити- куват. Казват не на мен, а на Брат Христо, че не разбирали мо- ето колоратурно пеене. Преди няколко дена ме срещна на Изг¬ рева, брат Лулчев и ми каза, че не разбира колоратурното пеене и че този вид глас не бил пригоден за братските песни. — Ти ще му кажеш: „Аз слизам от Горе. Оттам съм за- почнала и постепенно слизам надолу". Който дойде при теб и започне да те критикува, ти ще го накараш да ти изпее нещо. Като каже, че не може да пее, ти ще му кажеш: „И аз не мога да те слушам!" Златната монета няма нужда да се доказва, че е златна. Тя сама за себе си говори!... Когато носит вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с тях! Свързвай се с растението на памука, на лена, с овцете, с бубите, за да им помагаш и те да ти помагат...
45
— Учителю — казах
аз. — Мойте птиченца* ме
гледат с по едно око, защото
очите им са отстрани на гла-
вата им.
Учителят се разсмя с пълен глас и каза:
— Те с едното си око
те виждат момиче, а с друго-
то око те виждат момче...
И аз започнах да се смея. .Същото правеше и брат Христо...
- Веднъж с брат Христо срещнахме деца, конто бяха уловили едно малко птичен-це-канарче. Аз им го заплатих и го прибрах в стаята си. Попитах Учителя какво да го правя и той ми каза да го поставя в къщичка с отворена вратичка, да следя пеенето му и да го записвам. Канарчето беше женско. Веднъж като беше кацнало на мрежата на прозореца ми, отвън кацна друго птиченце-червеношийка. Двете започнаха да се „раз-говарят". Отворих прозореца и червеношийката влезе в стаята. От този лен те се спри-ятелиха и имаха малки птиченца. Учителят нонякога ме питаше за тях. Когато канар-чето мътеше яйцата си, нееше тихичко-„нод сурдинка", много хубави вариации. Аз ги записах и ги нях в операта. (Бел. авт.)