РАДИОКОНЦЕРТ
15.07.1941 година — Изгрева — София.
Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли съ-щата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псев¬донима на Учителя. Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Хрис-то дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпо-кои хазаите, той чукна отделу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристиг-нахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Някол-ко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играете Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се вър-теше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздра-вяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: „Елате сестра да играем!" Т я играеше в този момент сама. От¬казах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: „Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като за-почнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко дви¬жение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая. — Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето. Много ми хареса последното упражнение. Учителят каза: — Последното упражнение от Паневритмията, аз го на- ричам „Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка. — Учителю, тук всичко е естествено! — Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско... — Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Из¬ грева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страда¬ ния. — Музиката уравновесява силите в нашата душа. Кога- 38
то те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкою и да бъдат те, ще си отидат. — Учителю — каза брат Христе, — четок в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика. — Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песен та на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения. — Учителю, вчера получих картичка-покана за радио¬ концерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Про- копова*. Искам да изпея и песента „Цветята цъфтяха", която скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я вписала, когато предварително представих програмата. — Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я из- пееш на френски език. — Учителю, може ли вместо четвъртина нота ЛА, да направя една триолка? — Може! Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо уст-ните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая.