от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

АРОМАТА НА АКОРДИТЕ

12.05.1941 година — Изгрева — София.

Днес към един часа по обяд, отидохме при Учителя с и Христо. Той беше на балкона. Поздрави ни и ни покани в шршсзарията да се нахраним. След като се нахранихме, Той ни •рис и ние останахме при него до 5 часа. С Учителя най-напред яшорихме по въпроси, свързани с моята работа в операта. Се¬ти аз ще предам само разговора ни за музиката. — В бъдеще — каза Учителят, — певците от шестата ра- еац, ше имат регистър от 5 до 7 октави. Аз възкликнах от учудване: — Тембъра на гласа е в зависимост, дали двойника на чювека е в гърлото му и дали всичките обертонове на дадения тез, звучат напълно. Добрият човек има много злато. Аз, ще ти лвш злато в джоба! От време, на време ти ще вадиш от това зла¬ то и ще броиш златните монети като ги дрънкаш. Те (оберто- •овете) като чуят звъна на златото, повече ще работят върху се- бсси. Всеки звук от тези монети е един съвършен музикален тон. Учителят много вдъхновено продължи: . — Човешкият глас е женски елемент. Също и светлина- та е женски елемент. Мъжкото Слънце още не сме го видели. Слънцето също е женски елемент. Ние виждаме само женското Слънце. Всичко, което е изявено е женско, а което не се вижда е мъжко. Образуването на човешкия глас има нещо общо със Светлината. Гласът се предава най-напред в етерното простран¬ ство преди да стигне до нашите уши, после се предава във въз- духа. — Учителю, обработването на тона е много сложен про- цес. Също и образуването на тона е много сложен процес. Аз желая да пея, без да мисля как трябва да образувам тоновете. — Лицевите кухини играят важна роля при пеенето. Ан- гелите ни говорят чрез колоритная (колоратурния) глас. Този глас слиза от много всисоки светове и е езика на ангелите. Коло- ритният глас събужда мисълта на човека. В бъдеще ще се съз- дават на Изгрева специални училища, където ще се изучават окул- тните песни и упражнения със специални движения. Брат Христо попита: — Учителю, Вне казахте в беседата, че терцата е с един потенциал» Учителят поясни: — Терцата* е построена върху примата*, с един потен-

  • В музиката — интервали


циал. Квартата* е с два потенциала, а квинтата* е с три потен¬циала... Аз станах права и вдъхновено изпях ария на Лучия из операта „Лучия ди Ламермур", от Доницети, като се движех из стаята и играех, тъй както на сцената. След като привърших, Учителят каза: — Тази мелодия е от Ангелския свят. Стана прав, приближи се до мен и попита: — Например как ще изпееш с движение „Студът всичко дава?" Той протегна грациозно ръката си и изпя: „Студът всич¬ко дава"! В това даване почувствах изобилието и щедростта на Бога. Попитах го: — Каква е задачата на Операта според Вас? — Операта — каза той, — сега има едно предназначе¬ ние, но в бъдеще ще има друго предназначение. Тя ще се преус- трои основно. Тези, конто пият вино и живеят леко, не могат да пеят. Не е виното, което пее в природата, но водата пее из вся¬ ко кътче в природата, в чистите планински изворчета, в морето, в пълноводните реки и във водните капчици и пр. Не може да се пее без красота. Красотата винаги е придружена от грозота- та. Грозотата е сянка на красотата. За колоритното пеене, човек трябва да има връзка между слънчевия възел и мозъка. Между миелите и чувствата да няма противоречие. — Когато колоритния тон звучи правилно, в маската — участва мисълта. Трябва да се създаде възможност от стра¬ на на певеца, вески тон да развис своите обертонове. Тогава то- нът е чист. — Учителю — попитах аз, — аромата на розата на кой акорд отговаря? Учителят си затвори очите и каза: — ЛА бемол мажорен акорд. Някои души се привличат от този акорд, от нейният аромат. Карамфилчето има ЛА ми¬ норен акорд. Лилията си има СИ бемол минорен акорд. Чрез аромата на цветята, Ангелите ни предпазват от негативните вли¬ яния. — Учителю, кокиченцето със какъв акорд звучи? — С МИ минорен акорд. — Ами лилавата теменужка? — СИ минорен акорд. — Минзухарчето? — РЕ мажорен акорд. — А босилекът? — ЛА минорен акорд.

  • В музиката — интервали^бел. ред.)

34


А лалето? Лалето има ДО мажорен акорд. Часът стана вече пет. Ние целунахме ръката на Великия Учител.