ПОМОЩТА НА ГЕНИИТЕ 30.11.1940 г. .- Изгрева - София Тази сутрин брат Христо дойде по-рано при мен и весе-ло ми каза, че днес ще пея на Изгрева пред Учителя. От извест-но време търсим удобен ден и час. за да пея в салона*. . Започнах бързо да се обличам. като едновременно се раз-пявах. Взех със себе си нотите и тръгнахме. Денят беше хубав, ясен и светъл. По пътя брат Христо ми разказа как отишъл пред-нага вечер при Учителя, той да определи деня и часа, когато да пея пред него. Учителят му казал да мине при него на другата сутрин. Рано тази сутрин брат Христо отишъл при него и го на¬мерил сам. Всички братя и сестри тръгнали за Витоша. Учите¬лят в последния момент отказал да отиде на тази екскурзия, въпреки приготвената раница и термоси с гореща вода. Когато дойдохме на Изгрева, имаше само трима души: браг Ради, сестра Савка и брат Галилей. Учителят слезе в сало-на. Аз се качих на сцената и изпях арията на „Славея" из опе-рата „Сватбата на Жанет" от Визе (с много вариации, имити-ращи славей). Пях с особена лекота! Учителят сияеше от радост. Слязох от сцената, целунах му ръка и казах, че искам да си по¬чина. Той тихо поръча сестра Савка да ме заведе в стаята си. Преди да изляза с нея, ме изгледа продължително и каза: — Една известна, голяма певица от миналото, влиза в
- На мястото къдсто с бил салона ссга се намират оградите на руското посолст-во(бсл. рид.)
теб и пее чрез теб! Много гении привлече ти с пеенето си. Тези гениални души бяха около главата ти. Ти правиш естествени движения, добре се държиш на сцената. Аз ще ти покажа как да се ограждаш! Като сме излезли със сестра Савка от салона, Учителят казал още: „Този глас е работил хиляди години в Светилищата и Храмовете на Древността." Сестра Савка ме заведе в стаята си, извади от един гар-дероб една мека жълта дрешка, и ме накара да сменя коприне-ната си рокля, за да не я измачкам. Полегнах на леглото и. Тя отвори един шкаф с двойна стъклена врата и ми подаде от гам-беседата „Новата Ева" от Учителя. Докато си почивах и четях, тя седна пред една масичка и започна да пише нещо. След час и половина станах и отидохме отново при Учителя. В приемна-та стая беше и брат Христо. Учителят ни покани да седнем и каза: — Ние ще те изпратим на едно място, където ти ще свър- шиш една Божествена работа! Аз се обезпокоих, помислих си, че ще ме изпрати някъ-де далече и побързах да кажа: — Учителю, много пречки има да вляза в операта, труд¬ но ще стане! Той продължи: — Там сега те си служат с интриги, но Бог всичко ще очисти! Когато наближи времето птичките да запеят и приро- дата започне да се пробужда, те ще те назначат! Успокоих се. Точно така и стана. На 5 февруари 1941 г., ме назначиха в Народната опера, въпреки интригите и пречки-те на примадоните и главните диригенти. — Ти ще пееш песните и по радиото*! Аз си помислих за трудностите, но си казах, че Господ всичко може! В операта бяха започнали вече първите намеци, нападе-ния заради мойте идеи. Аз не се оплаквах още на Учителя. Той проговори и аз подскочих на стола си от учудване, че прочете миелите ми: — Който не те приеме с любов, мене не приема, защо- то Ние те пращаме там. Ако нямат любов към тебе, няма да им
- На 5 юли 1940 год. изнесох радио концерт. В програмата включих песента „Фир Фюр Фен" — индуска молитва. Като попитах Учителя какво име да сложа в nj*rrpa-мата, той каза: „Сложи Беинса Дуно". Акомпанираше ми главният диригент на опе¬рата — Асен Найденов. Учителят ми показа как да изпълня молитвата, като ми я пе-еше.'Той слуша концерта и беше много доволен. Някои от колегите ми ме питаха от къде знам тази хубава молитва, (бел. авт)
2. Сывучия от бъдещето 17
върви. Работите вместо да се уредят, ще се объркат. Ти не го-вори много с тях, само пей и дръж връзката си с Небето! На тръгване брат Христо каза: » — Учителю, тя обича пеенето и музиката и е много чув-ствителна. Часът беше вече седем и половина. Целунахме святата ръка на Учителя. Благодарихме му и слязохме през гората в града.