УВОД
Преди да опиша срещите ни на Земята с Мировия Учи-тел, ще разкажа нещо за проявите ми в музиката и пеенето. От тригодишна възраст, моята майка ме водеше за ръчичка да пея в Детската Музикална Китка на Мишо Тодоров и Васил Ди-митров в Сливен. Мишо Тодоров беше и първият ми учител по цигулка. Пеех централните роли в оперетките: „Деца и птички", „Двете пролетни царици", „Горски цар" и „Малката кибрито-продавачка". В оперетката „Деца и птички", когато Мишо То¬доров ми подаваше знак от диригентския си пулт аз хващах рок-личката си и казвах: „пикай ми се!" Тогава мама ме отвеждаше настрана... Наричаха ме славейчето. Когато поотрастнах баща ми бе поканен и назначен за технически директор във фабриката на Никола Балевски в град Троян. Там аз пеех същите оперетки, а с „Малката кибритопро-давачка", гостувахме и в други градове. Без да следвам гимназия, постъпих в общия отдел на музикалното училище в София, с конкурсен изпит. Явихме се около 580 души, от конто приеха 10. Постъпих в класа на Ма-ра Маринова-Цибулка и 5-годишния общ отдел го взех за три години с изпити. Заминах на специализация в Париж. Явих се на конкурсен изпит в Екол Нормал дьо Мюзик и ме приеха в класа на мадам Гийо — колоратурен сопран*. Там завърших оперния и концертния отдел. На дипломния си изпит, приех поз-дравленията на журито, което се състоеше от известии певци и певици на Гранд Опера и Опера Комик. Веднага след поздрав-лението на журито, директора на Екол Нормал дьо Музик из-прати двойка телеграма на баща ми със следното съдържание: „Цветат получи диплом по пеене с поздрав-ленията на журито, трябва да остане идущата го¬дина в Екол Нормал дьо Мюзик, ще прекара ваканци-ята при професор Депорт, за да си почине и да работи френски, солфеж, следва писмо. Директор А. Манжо " Ето превода на писмото: „Господине, Както ей телеграфирах, дъщеря Ви Цвета-на получи диплом по пеене, с поздравления от жури-то. Hue се надяваме, че Цветана ще направи добра артистична кариера, ако продължи своите занима¬ния още една година. Ще бъде жалко, ако я извикате Най-високия женски глас, характерен с лекота и подвижност. (бел. ред.) . 7
в България, преди да завърши своите занимания. Т я има нужда да напредне във френския език и в музи-ката. Професорът и по солфеж, г-н Депорт, я кани да прекара лятото на курорт със семейството му. Неговата дъщеря е една прекрасна музикантка и аз, ей уверявам, че Цветана ще бъде много щастлива, ако и позволите да прекара лятото в това семейст¬во. Г-жа Депорт е прекрасна дама, на която вне мо-' жете да доверите дъщеря си с пълна сигурност. Бих добавил, че и професорката по пеене, г-жа Гийо се интересува много за своята ученичка и я обича мно-го. Накрая бъдете сигурни, че аз сыцо ще следя ней-ните занимания. Разбирам ко.исо е мъчно за един ба-ща и за една майка, да бъдат разделени от своето дете, но мога да ей кажа, че ще бъдете възнаграде-ни за вашите жертвы с успехите на вашата дъще¬ря, когато ще я представим за оебют в операта. Приемете господине мойте искрени поздрави. Директор: А. Манжо" Превод на дипломните бележкн: "*•'- Пеене — 20*. — Чудесна ученичка. Показа го-лям напредък през пос.гедния триместър. Има изклю-чителен глас и и се опрейе.т най-хубаво бъдеще. Мно¬го хубав глас, с голяма жкота. Ще налрави артис¬тична кариера. Послушна и учтива ученичка. Солфеж — 18. — Много надарена. Направи голям прогрес в музика.тите диктовки и дешифри-рането. Френско произношение — 20. — Постигна из-ключителен напредък последним тртместър. Четене на прима виста*» — 17. — Направи голям прогрес, бързо възприема, Хармония — 17. — Много надарена. Както писа директора тъй и стана. Аз бях приета като член в семейството на професора .\га по солфеж, г-н Депорт. На него казвах „папа", а на жена му „намай**. Тя беше германка. Дъщеря им беше малко по-голяма от мен, отлична пианистка, композиторка, като баща си. Него го наричаха „френския Шу¬берт". По него време дъщеря им Ивон Депорт се яви на меж-
- По двадесетобална система (бел. автора)
- Изпяване или изсвирване на нотния текст от първо вихдане (бел. ред.)
Лрвароден конкурс в Париж и получи първа Римска награда по шция, и я изпратиха с папска стипендия във Виа Ватика-. да специализира композиторско изкуство. За конкурсния из-ги затваряха за един месец във Фонтембло (Императорски-тс дворци) и им задаваха трудни композиционни задачи. Cera тга е професор по хармония в Държавната Консерватория в Па¬риж и нейното име не слиза от афишите. След четири и половина години следване, се завърнах в България, по семейни причини и по настояване на баща ми. Вед-нага направих постъпки да вляза в операта...
Цветана-Лиляна Табакова
Христо (Кръстю) Трифонов
Сега разбирам защо съм се върнала в България — за да срещна Мировия Учител! Неговото мощно слънце освети не са¬мо целият ми живот на земята, но Той ме пое и въздигна за без-крайните времена и епохи. Той проводи своя любим ученик, брат* Христо (Кръстю) Трифонов, да ме доведе при него, като ме изведе от „света". Учителят ме проводи в операта, очисти пътя ми, измете всичките пречки, интриги, клевети и ме поста-ви на поста ми. Години наред с брат Христо посещавахме Великия Учи¬тел. Още при първата ни среща, аз му казах: „Учителю, преди
- „Брат", „сестра" — с тези думи се обръщат един към друг последователите и уче-ниците в школата на Учителя, (бел. ред.)
да вляза при Вас, изсипах всичките си знания за музиката и пе-енето отвън. Стомничката ми е празна и идвам при вас да на-леете в нея новите окултни знания по музика и пеене." Така ние години наред работихме „Нового Битие",* Но-вите песни** и Новата окултна школа по пеене.*** Ние записвахме с брата всичките ни разговори, в същия момент, по тогавашния стар правопис с ъ, ь и е двойно****. Аз няма да изнеса всичките ни срещи, защото те са мно-го святи за брата и мен. Ще се задоволя да предам само части, конто имат пряка връзка с Новата школа по пеене. Кой е брат Христо (Кръстьо)? Учителят го наричаше Христо. След заминаването му в отвъдния свят, аз намерих за-лепено листче върху първата глава от евангелисте на апостол Йоан, върху което бе написано, че Учителят веднъж при лози-те го нарекъл Христо, подал му плод и му казал да се освобо¬ди от Кръстьо (кръста). В Търновската школа на Учителя, той работеше заедно с други братя и сестри. Брат Христо ме при-дружаваше навсякъде до края на живота си. Притичаше се на помощ и на други души. Разбрах, че Учителят ни свърза зави-наги с него, когато започна да работи с нас — „Битието" („Сът-ворението на света"). Веднъж в отсъствието на мама, аз разбих ключалката на сандъка и извадих плат за един костюм — братът да се облече в новичко. Разправихме всичко това на Учителя. Той се разсмя и каза: „С взлом се влиза'в царството Божие!" На 28.10.1942 г., когато с брата посетихме Учителя, той ни възложи да напишем Новата окултна школа по пеене. Като предавам подред всичките ни срещи с Учителя, то читателят ще види, че школата по пеене е резултат от многобраните ни раз¬говори за музиката и пеенето.
.
- „Нового Битие" — Цикъл от седем песни, {бел. ред.) ** Неиздадените до тогава песни в съществуващмте песнопойкн. (бел. ред.) *** Предстой издаването и. (бел. ред.)
- Учителят е държал за тези букви в правописа, конто имат важно значение за България, според Кабалата — наука за числата. (бед. ред.)
10