Пътища на Любовта
„Добрата молитва“
„Бог е Любов“
Да направим едно упражнение: (Лявата ръка пред дясната надясно, движи се лявата по дясната, докато дойде настрани – вдишване. Дясната пред лявата, движи се по лявата, докато дойде настрани – издишване. Три пъти.)
Сега вие може да имате разни теории, защото учените имат разни теории. И вие имате теории. Всеки човек, колкото и да е прост, има една теория, за да обясни. Той си обяснява какво нещо е светлината. Ако лятно време вие възприемете светлината перпендикулярно, да кажем, когато са най-големи дните, на обяд ако я приемете, по един начин ще ви въздействува; ако сутрин приемете, когато Слънцето изгрява, друго разположение ще имате. Може да се зароди въпросът: „Защо е така?“ Не питайте защо е така. Да кажем, вие пеете един звук. Не питайте каква е философията на музиката. Един тон си изменя трептенията; този тон трябва да го вземете верен. Музиката храни човека. Верният тон значи вярно си се нахранил музикално; не си взел вярно тона – не си нахранен, не е сготвено хубаво, един тон не е сготвен както трябва. Казвате: „Хубаво трябва да се сготви.“ Следователно, простото обяснение: музиката е храна. Ако ти не знаеш как да се храниш, тогава няма да имате понятие, ще се храниш, но няма да има никакъв прогрес. Трябва не само да вярвате, да изпитате. Ако пеете хубаво, ще бъдете по-силни и по-здрави; ако не вземете вярно тоновете, ще бъдете хилави. Всичките болести зависят от правилното вземане на някои тонове. Ако не вземеш вярно тона, веднага някъде в организма ще се появи анормалност. Ако не вземеш си вярно, ако не вземеш сол вярно, ако не вземеш фа вярно, ако не вземеш до вярно, ре, ще се появи някакъв дисонанс в организма. Ако питате защо е тази болест, казвам: защото не си взел вярно тона. Казваш: „Аз пея.“ Пееш, но не вземаш вярно. Природата има правила, по които трябва да пееш.
За пример, когато човек се разгневи, той не гледа нагоре, но обръща очите надолу. Гневният гледа надолу. Когато човек е въодушевен, главата е дигната, нагоре гледа. При гнева ъгълът на светлината, която възприемаме, е малък, възприема най-малката светлина, най-малката топлина и най-малката сила. Казваш: „Как да се поправя?“ Искаш да не се гневиш. Докато гледаш надолу, ти не можеш да не се гневиш. Защото гневът е грозота. Радостта, това е красота. Докато надолу гледаш, грозота е, ще бъдеш гневен. Щом гледаш красотата, ще бъдеш радостен. Красотата произвежда радост, естеството на грозотата произвежда гняв. Казваш: „Как да се освободя от гнева?“ Ще обърнеш погледа си нагоре. Какво ти коства да обърнеш врата си и да погледнеш нагоре? (Учителят гледа гневно надолу, гледа радостно нагоре.) Някой казва, че съзерцава, затваря си очите. Ами ако си затвориш очите, какво значи? Пак ще бъдеш гневен. И затворени, и отворени да са, като гледаш надолу, пак ще бъдеш гневен. Представете си, че минавате през едно място, дето има гниещо животно, ще бъдете ли разположени? Щом се отдалечиш, дойдеш до някой хубав цвят или на някое цъфнало дърво усещаш уханието, ще бъдеш разположен. Всякога, когато имаме неразположение, трябва да изменим посоката, от която идат впечатленията. Казваме: „Да имаме вяра.“ Аз имам вяра. Като гледам грозотата, тази грозота ще произведе неразположение. Имам вяра в красотата, какво ще произведе? Радост. Следователно, гледаш злото (надолу е злото), ще бъдеш неразположен. Щом погледнеш злото, то всякога произвежда едно неразположение. Щом погледнеш доброто, което е горе, то е красота, веднага ще имаш разположение. Казвам: Изменете посоката на вашия поглед, не гледайте надолу. Вие седите и някой път търсите погрешката на другите. Не е лошо, ако научно искате да разберете, но знайте, че всякога злото ще произведе едно неразположение, не може да не дойде неразположението. Доброто ще произведе разположението.
Та, когато аз говоря за любовта, не разбирам любовно състояние да гледаш надолу. 45 градуса нагоре трябва да бъде погледът. (Учителят разпери всичките пръсти на ръката.) Ъгълът между палеца и показалеца е най-голям – това са големи възможности. Ъгълът между показалеца и големия пръст е по-малък – между твоите силни чувства и твоята справедливост възможностите да бъдеш разположен са около 30 градуса. Трите ъгъла между четирите пръсти образуват общ ъгъл около 90 градуса, а само ъгълът между показалеца и палеца е 90 градуса. Заедно на едната ръка имате 180 градуса, а на двете ръце имате всичко 360 градуса. Щом разсъждаваш, аз това наричам дихателна система. Туй, разумното състояние в човека, как да възприеме светлината, то зависи от човешкия ум. Ти не можеш да дишаш правилно, ако не мислиш правилно. Казвате: „Дишане.“ Дишането зависи от правилната мисъл. Колкото мисълта ви е по-правилна, толкова и дишането е по-правилно. Чрез въздуха възприемаме онази жизнена енергия, праната, става и от нея зависи състоянието на човека. Ако мисълта не е ясна, и дишането няма да бъде ясно, тогава и кръвообращението няма да бъде тъй, както трябва.
Та, казвам, практичната страна: Трябва да се мисли добре, за да подобрим нашето дишане. Никога не допущай в ума си мисълта, че в света, който Бог е създал, той е допуснал нещо лошо. Казвате: „Господ и Той си играе с хората, и Той си играе както иска.“ Така не се мисли. Ти ще създадеш болест в себе си, нищо повече. Или може да кажеш, че Господ те е забравил. Че Неговата памет толкова ли е слаба? Ти не знаеш какво говориш. Той никого не забравя. Или някой път мислиш, че иска да те стъпче. Ако Той рече да си дигне крака, както ти мислиш, да те стъпче, ще изхарчи много голяма енергия. Той предпочита хич да не стъпи отгоре, отколкото да стъпи. Ако стъпи отгоре ти, ще изхарчи 10 пъти повече енергия. Защо ще те стъпче, кажете ми. Ти като мислиш така, създаваш зло на себе си.
Сега някой път вие предизвикате един човек и казвате: „Защо е толкоз лош?“ Едновременно колкото той е лош, и ти си толкоз лош. Колкото онзи, който бие, е лош, толкоз и онзи, когото бият, е лош. И тогава вие като биете постоянно, какво спечелвате? Онзи, който бие, се показва, че е силен, той е изгубил нещо. Следователно силните хора всякога печелят, когато губят страдащите. Ти щом си слаб, трябва да страдаш, за да спечелиш. Щом си силен, трябва да биеш някого. Какво значи да биеш? Казва: „Аз ще го набия.“ Ако набиеш един камък, камъкът ли ще пострада или ти ще пострадаш? Казва: „Аз ще го набия.“ Има случаи, дето, ако набиеш някого, битият страда, но има някъде, който бие, страда, битият ни най-малко не страда. Като биеш камъка, той не страда, ти страдаш. Като го удариш 2–3 пъти, камъкът ще се разруши. Казва: „Не ме бий така.“ Как бихте набили един камък? Най-първо опечете го на огъня, направете го на вар; след като го направите на вар, разтворете го във вода, да стане бяла пръст и започвате да мажете стените, да биете. То е биене на камъка. Ако искаш един камък да го биеш, трябва да го опечеш, после да го размиеш във вода и после с четката да удариш. Камъкът ще ти благодари. Камъкът вече благодари за боя и бял става. Всеки камък, като го набиеш по този начин, той вар става. Казва: „Досега бях твърда глава, сега вече ставам културен.“
Та, сега казвам: Разумността е огънят, чрез който всяка погрешка може да я биеш. Погрешката е камък. Ако речеш да биеш погрешката тъй, както обикновено бият, вие ще пострадате. Ще я опечете на огъня и с четката тогава като художник на платното, като някой музикант с ръка.
Та, казвам: Нас ни трябва един метод за възпитание. За пример, ние мислим, че някой човек е добър. Не е лошо да мислим, но той трябва да бъде добър. Да кажем, аз мисля, че ходя добре. Какво е доброто, хубавото ходене? (Учителят показва някой човек, който ходи с цялото стъпало, друг как ходи на пръсти, някой като си дига крака при всяка стъпка.) Има няколко начина на ходене. Кракът не трябва да бъде прав. Трябва да има свиване. Какъв трябва да бъде ъгълът на свиването? В хода трябва да има достойнство, трябва да има справедливост, трябва да има твърдост, решителност. В хода всякога трябва да има достойнство, прав трябва да бъде човек. После той е отмерен, справедлив, после – твърд. Твърд ход е като стъпиш, като вървиш, път да ти отварят. Мечката има нещо много хубаво. Чувствата на мечката са много устойчиви. Мечката, ако ѝ направиш една пакост, 20 години не забравя. Но и направеното добро на мечката, 20 години да минат, пак помни; тя ще ти се отплати, ама нещо много хубаво. Тя е много злобна, но е и много справедлива. Доброто направено не го забравя.
Казвам: В нас трябва да има един много определен характер. Когато мразим, трябва да има причина за мразенето. Да знаеш, причината да съответствува на последствията. Когато обичаш, пак по същия закон. Каквито са законите на доброто, такива са и законите на злото. Който много обича, много и мрази; който много мрази, много обича; който малко мрази, малко обича. Законът е все същ. То е обратно движение. Едно тяло, което [пада] отгоре на повърхността, и едно тяло, което се изхвърля от повърхността нагоре, кога движението е по-силно: при падането, или при отделянето от Земята? Отгоре когато пада към Земята, движението се усилва, пропорционално се усилва. Щом се изхвърли едно тяло от Земята, отначало се движи бързо. Колкото отива нагоре, намалява, отслабва. Законът е все същ. Като слиза към повърхността на Земята, се усилва. Като се отдалечава от повърхността, се намалява. Колкото отива нагоре, отслабва.
Същият закон е с омразата. С омразата нещата най-първо идат полека. Омразата най-първо е слаба, но после се усилва, усилва, към повърхността е най-силна. В доброто силата в началото е [голяма], колкото минава времето, отслабва. Ето в какво отношение отслабва. Ако вие обичате един човек, забележете: колкото повече го обичате, той става по-лош, вашата любов отслабва. Защо отслабва? За да му направите добро. Понеже любовта ви към него ще продължи лошото разположение. Трябва да го разлюбите, за да се поправи. По някой път вие искате да не обичате някого, да разлюбите някого. Не да го разлюбите, но да спрем любовта, за да изправим неговата погрешка. Да кажем, вие имате восък разтопен. Ако този восък го държите на топлина, той няма да се сгъсти. Трябва да отнемете топлината, да се сгъсти, за да можете восъка да го приберете. Някой път не е необходимо да държим разтопена любовта. Любовта не трябва да разтопява хората. За пример, любовта ни прави много страхливи. Като обичаме някого, страхуваме се да не изгубим любовта му. Ти носиш вода в някое шише, страх те е да не би да се счупи шишето. Значи шишето е крехко. Ако туй шише е кораво, няма да се счупи, какъв страх може да имаме?
Та, казвам: В любовта страхът е безпредметен. Ти казваш: „Да не изгубим любовта на някого или те да не изгубят.“ То е безпредметно. То зависи от човешката разумност. Ако човек не е разумен, той може да измени пътищата, по които светлината и топлината на любовта идат. Любовта носи известни блага. Когато хората обичат някого, то е за нещо. Има нещо, за което те обичат. Едно дърво го обичаш заради плода, който има. В човека има една магическа сила. Любовта като дойде, дълго време влага магнетизъм в човека, като водата. Един извор се обича заради хубавата вода. Колкото водата на извора е по-хубава, толкоз и любовта към него е по-голяма. Колкото водата е по-нечиста, толкоз и любовта ни е по-малка. Зависи от магнетичното състояние. Колкото магнетизмът е по-чист, носи по-пълен живот, любовта е толкоз по-голяма. Следователно, всеки един е обичан заради живота, който прониква в него. Животът е една течност, животът тече, животът изтича и се втича.
Казвам: При едно лошо разположение, ти губиш живота; при едно добро разположение, ти привличаш живота. При една добра мисъл ти привличаш живота, при една лоша мисъл ти отблъскваш живота. При един справедлив живот привличаш живота, при един несправедлив живот отблъскваш живота. При светлината привличаш живота, при тъмнината отблъскваш живота.
Та, приложението сега. Вие казвате: „Както Господ е дал.“ Как Господ е дал? Ще бъдеш справедлив. Ще бъдеш справедлив по единствената причина, за да дойде в тебе повече живот. Ти ще бъдеш разумен, за да дойде повече живот, за да бъдеш повече здрав. Не можеш да бъдеш здрав, не може да ти върви в живота, не може да прогресираш, ако не си разумен. Непременно разумността ще привлече този магнетизъм, който е необходим. Магнетизмът е, който привлича клиенти. Един бакалин, който има магнетизъм, клиентите се привличат; който няма магнетизъм, отиват си. Един–двама души на ден се отблъскват, какво ще те ползува?
С разумността ние привличаме хората, хубавите мисли в нас остават. Хубавите дела чрез магнетизма привличаме. Хубавите чувства се ползуват от техните блага. Привличаме и Божиите мисли. Когато тази магнетическа сила е слаба, отблъскваме Божиите мисли. Тогава ставаме нервни, слаби, неразположени. Щом човек е нервен, малко магнетизъм има. Не може да привлече Божиите мисли. Казва: „Господ така ме е създал.“ Ако ти обърнеш едно шише с устата надолу и изтече съдържанието от туй шише, така ли Господ го е направил? Когато Господ направил шишето, как го направил? Надолу ли го направил да седи устата или нагоре да седи? Ти си, който обръщаш шишето надолу. Искаш да извадиш нещата из шишето, затова го обръщаш надолу с устата. Господ ти казва: „Аз ще ти покажа как се пълни шишето, а ти се учиш как се изпразва.“ Няма да те учи Господ как да го изпразваш, но как да го напълниш. Питаш: „Как да го изпразня, Господи?“ Лесна работа, стига да е пълно. Ако шишето [e] празно, не е пълно, може да го обърнеш надолу с устата, но нищо няма да те ползува. Всякога доброто в света не може да дойде, ако не е напълнено. Ако шишето на доброто е пълно, тогава може да го изпразниш; ако твоето шише не е пълно с магнетическа сила, как ще го изпразните? Някои хора се пълнят, да бъдат добри. Шишето е празно.
Най-първо ще станеш разумен, ще мислиш, че всичките хора са умни и ти ще бъдеш като тях. Ще мислиш, че всичките хора са добри и ти ще искаш да бъдеш като тях. Ако мислиш, че всичките хора са лоши, ти не можеш да бъдеш добър. Казвате: „Всички хора са лоши“, вие предполагате, че вие сте силен човек, единствен човек добър; то е първото заблуждение. Ти си добър, защото всичките хора са добри. Ти си лош, защото всичките хора са лоши, нищо повече. Ако всичките хора са лоши, и ти си лош с тях заедно. Ще откажете, че всички хора са лоши. Ще приемете в себе си, че всички са добри. Законът е такъв: ако приемеш, че всичките хора са добри, и ти си добър. Казваш: „Как ще приема, не са добри.“ Казвам: Ти си се повел, има само двама–трима души, с които си се скарал и заради тях мислиш, че целият свят е лош. Не е така, то е погрешка. Ако две–три листа на едно дърво са изсъхнали, не показва, че всичките листа на дървото са сухи, другите листа са зелени. Аз съм наблюдавал: някой иска да даде нещо някому, този не иска да възприеме. То е недоверие. Приеми го. Светлината, отдето и да иде, приеми я. Който и да е човек, който носи една свещ вечерно време, не си свивай очите, ти не свързвай светлината със самия човек. Който и да е, възприеми светлината. Като изгрее Слънцето, възприеми светлината от Слънцето и благодари на Бога.
За всички неща благодарете. Вие не благодарите. Сега ще кажете: „Аз благодаря.“ Това не е благодарение. Ето какво е благодарение. Аз, когато съм недоволен от светлината, веднага в мене има желание да бъда щедър. Днес, когото срещна, щедро ще давам нещата. Когото срещна, казвам: „Добър ден! Добър ден! На добър път!“ Какво ми коства да кажа това? Тази работа, по която ти отиваш, ще успееш. Отива някой по търговия – ще успееш. Отива някой да се жени – ще успееш. Жената отива – ще успееш. На всички казвам: „Ще успееш.“ Вие какво правите? (Учителят прави движение на обезсърчение.) Целия ден ще развалиш разположението на всичките хора, пък и своето разположение ще развалиш.
Учете се сега да имате една обхода, не изкуствена обхода. Някой стиснал устните, то е изкуствено. Във всяко движение трябва да присъствува умът ни, трябва да присъствува и сърцето ни, и волята ни. В едно движение на моята ръка трябва да присъствува моята мисъл в ръката. Присъствува ли моята мисъл в ръката ми, то е здравословно, ще дойде и в самото кръвообращение. После и сърцето ми да присъствува в ръката ми и волята ми да присъствува. То е здравословно състояние. Във всяко движение, във всеки поглед човек трябва да се научи да присъствува неговият ум, да присъствува неговото сърце и да присъствува неговата воля. Тогава ние се усещаме радостни и весели.
Казвам: Вторият път като дойда, искам да ви видя по новия начин. Сега ви гледам нацупени, свили сте веждите. Ако бях художник, да ви нарисувам, щях да стана гениален човек само да ви нарисувам, да ви представя на света. Днес какви хора бих представил, но не може да се рисува. В човека не трябва да има никаква превзетост. Трябва да има искреност. Не да се показва добър, ни повече, ни по-малко. Справедливост трябва да има. Гледам ви, казвате: „Защо ни гледате?“ Казвам: Много ми харесвате. Какво ви харесвам? Здрави сте, лицето ви е весело. Казвам: Харесвам ви. Много ви харесвам, здрави сте, в погледа ви има нещо. Някъде виждам нещо, харесвам ви.
Казвам: Когато Господ ни погледне, да Му харесваме. Да бъдем изразители. Всеки от нас трябва да носи тази разумност, Божествена справедливост, топлина, Божествена сила, че Господ да каже: „Ето един човек, който носи Божественото в себе си.“ Носиш една стока. Разумността е стока. Благите чувства, това са една стока. Силата е стока. Който взема тази стока, казва: „Много съм благодарен.“ Казва: „Аз го срещнах, като ме погледна, окуражих се. До вчера бях отслабнал, като го срещнах, окуражих се.“ Трябва да концентрирате мисълта си. Не трябва мисълта ви да бъде пасивна. Желанието на Бога е да се реализира доброто в света. Ние туй добро трябва да го наложим. Имаме едно право: Доброто в света трябва да го наложим, справедливостта трябва да я наложим, разумността трябва да я наложим. Ще кажеш: „Трябва“, нищо повече. Това нещо трябва и за мене, и за вас. Законът е еднакъв, еднакво добри трябва да бъдем. Еднакво справедливи трябва да бъдем, еднакво разумни трябва да бъдем. То е потребно за здравето ни, потребно е за щастието ни, потребно е за прогреса на Земята. Защото без разумност, без справедливост, без доброта, не може да има никакъв прогрес. Без нея не може да има лекуване. Не може да има подмладяване. Когато говоря за подмладяване, разбирам разумността, справедливостта и добротата.
Седите някой път и се безпокоите. Аз да ви дам един пример. (Учителят седи спокойно и гледа нагоре, главата допряна.) Колко е добър светът, разумните същества как живеят. Аз защо има да се безпокоя, останал съм един, който не разбирам, като че съм останал последен да кажа: „И аз ще тръгна подир тях.“
Ще ви приведа един пример. Преди 50–60 години имало във Варненско един Нойчо, обичал да измисля много долапи. Отишъл в едно варненско село, в село Николаевка, и разправя, че на едно място имало богатство заровено, убеждава всички селяни, убедил и свещеника, че цялото село отива и най-после отива и той, казва: „Може да намерят нещо.“ Отива след тях.
Вие даже като направите един долап, да повярвате, че той е верен. След като подтикнете хората в доброто, справедливостта, в разумността, тръгнете и вие отподире, да покажете, че вярвате. Ако вие не си мърдате крака, ще кажат: „Този само говори.“ Кажете: „И аз съм с вас заедно.“ Всичко, което хората вършат, да го вършим и ние. Каквото ние вършим, и хората да го вършат. Онова, което Бог върши, и ние да го вършим. Каквото ние желаем, тогава Бог ще го направи. Ние не искаме да възприемем Божията мисъл, да я приложим според степента както я разбираме, а искаме каквото ние искаме, Господ да го направи. Не. Дотолкова, доколкото сме възприели Божията мисъл, дотолкова и Бог ще възприеме и нашите желания. Господ реализира. Той винаги пази отношението. Щом ние изпълним Неговата воля, той ни благославя; щом ние не изпълняваме Неговата воля, той задържа благословението Си. Да се зароди във вас желание да вършите волята Божия. Волята Божия е: срещаш един човек, наместо да се намръщиш, какво ти коства да се усмихнеш? Мнозина от вас със свиването на вашата уста сте погрознели.
Казвам: Разумност, справедливост, доброта дават красотата на човешкото здраве, дават разположения на сърцето, дават и разположение на човешката воля. Няма по-красиви същества от ангелите. Като те срещне, ще те погледне хубаво, казва: „Много ми е приятно, че те срещнах, много ми е приятно.“ (Учителят поздравява с ръка любезно. Учителят пее:) Ми, фа – мир вам!
42-ра лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941–1942), държана от Учителя на 29.VII.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта, София – Изгрев.