Нови насоки
„Добрата молитва“
„Махар Бену Аба“
Ха изпейте „Изгрява Слънцето“.
Да пее човек не е лесна работа. И да свири не е лесна работа. Музиката не спада към материалния свят, музиката е от духовния свят. Изискват се големи приготовления да започне човек да говори. Вие говорите, но не знаете какъв основен тон на говора имате. Нямате еднакъв основен тон на говора. Много важно е. Вие започвате речта, но не знаете колко трептения има, какъв е тонът. Да кажем, започвате обикновения тон до, има 255 – 13 – 4. До със земни работи се занимава, има мъчнотии. Ти започваш до. Ако говорът започва с до, ще имаш доста мъчнотии. Имате 4 – то е земен характер. Ще срещнеш в живота условия, които трябва да ги преодолееш. В туй отношение музиката предизвиква съответни центрове, които да дойдат да ти помагат в дадения случай. Да допуснем, че един комар се е качил горе на главата ти. Ако ръцете ти са вързани, какво ще правиш? Как ще го махнеш? И врата си не може да махаш. Какво ще правиш тогава? Някак ще извиеш устата, да духнеш, да изпратиш една струя, да го изпратиш. Ако ръцете ти са свободни, може да го натиснеш с първия пръст или с цялата ръка. Какви са подбужденията ви сега?
Някой път ние нямаме съзнание. Дойде някой, когото го обичате, вие имате интерес от него, веднага гласът ви е мек. Или ви носи храна, или ви носи пари, или дрехи, или някаква услуга. Веднага вие сте мек спрямо него. И тонът ви е друг. Щом не очаквате нещо от него, веднага тонът ви съвсем се изменя. Защо? Той самият човек, който иде, той произвежда във вас този тон. Вие сте отражение на неговото състояние. Слънцето ни носи някои блага, разположени сме. Когато Слънцето заминава, имаме друго разположение. Вечерно време усещаме, като че се губи нещо. Губи се, защото Слънцето не ви дава толкоз, колкото вие очаквате. Сега вие всички сте научили като децата, очаквате всичко да ви е готово. По някой път, имам един приятел, който току дойде и по котешки казва: „Дойдох, има ли нещо да ми услужите? Ходих на работа.“ Каквото намеря, дам му. Пак след един–два часа дойде и пак измечи на вратата. Той не хлопа. Другите, като дойдат, хлопат. Той ще измечи, музикално ще измечи. Някой път, виждам, тонът му е хубав, не се е карал някъде с другите котки. Тонът му е хубав. Някой път се е карал и виждам, в тона му има нещо. Като мечи, има нещо в тона, карал се е някъде.
Та, първото нещо: Не говорете, докато нямате основен тон. Никога не бързайте да говорите. Една голяма погрешка правите: всеки бърза да говори. Като бързаш, ще направиш една голяма погрешка. Не бързай да говориш. Детето, когато е в утробата на майка си, трябва ли да говори? Ще мълчи 9 месеца, ще се потайва, не се позволява да говори. Като му хрумне идеята, че трябва да говори, изпъждат го навън. За непослушание, че му хрумнала идеята да говори, изпъждат го из училището навън. Казвам: Не се позволява на училището на майката децата да говорят. Майката говори, детето ще мълчи. Който се опита да говори – из рая навън, нищо повече. Лошото е, че човек излязъл из рая.
Сега, това са фигуративни работи. Какво се разбира под думата рай? – Добри условия. Какво разбираме под думите извън рая? – Лоши условия. Ако човек беше в рая, какво щеше да добие? Ако си в рая, ще бъдеш богат човек, добре облечен, обущата ти на място, шапката ти на място, връзката, часовникът, пръстенът, всичко туй е на място. Самостоятелни слуги ще има, ядене. Щом е извън рая, слуги няма да има, ще бъде опърпан, часовници, тия работи, няма да ги има, къща няма да има. Може би ще има една платнена къща, както нашите на Рила.
Мнозина имате идеята да идете в онзи свят. Искате някои да се познавате с Господа. Казвам: Ако вас ви пренесат на Слънцето от Земята, да видите какво нещо е Слънцето, какво ще бъде вашето положение? Учените хора предполагат, че има 6 000 градуса температура в границите на Слънцето. Като слезете на Слънцето, 6 000 градуса ще ви посрещнат. Какво ще остане от вашето величие, от вашите дрехи, с които отивате? Представете си, че вие отивате на Слънцето модно облечени или добре облечени. Какво ще остане от вас? Нищо няма да остане. Значи, при туй състояние не можем да идем на Слънцето. Понеже тия трептения не позволяват един живот, подобен на Земята. Затова сте изпъдени от Слънцето. Слънцето изпъди доста синове и дъщери. Колко души са? Най-първо изпъдиха Сатурн, според старите. След туй изпъдиха Юпитер. Защо ги изпъди Господ? Изпъди ги Господ, понеже двамата братя се биха за преимущество. Докачили се, че ги изпъдиха. След туй изпъдиха Марс и Земята, понеже за материални работи ходили да се бият. Марс ходил да защищава каузата на Земята. Изпъдили Марс, Земята и Луната. След туй изпъдиха Венера и Меркурий, понеже се занимавали с търговски и любовни работи. Слънцето останало само. Сатурн изпъдиха за философията, другия за тщеславието го изпъдиха навън. Марс го изпъдиха за пехливанлъка, понеже се е борил преждевременно. Земята изпъдиха, понеже си позволявала да крие малко за другия ден, като ѝ давали, за децата си.
Сега, това са алегории. Вие имате едно състояние, да кажем, неразположени сте духом. Казват: „Нямам симпатия.“ Какво разбирате под думите „нямам симпатия“? Ако наблюдавате този човек, когото не обичате, дефект има. Вие не знаете къде е дефектът. Вие не го обичате по единствената причина, понеже материалното чувство към Земята е толкова силно развито, че той, ако ви стане приятел, ще използува вашето приятелство. От туй вземе, от онуй вземе. Някой път няма да ви пита, за спомен взема, за приятелство. Вие, преди да ви стане приятел, чувствувате, че има един дефект. После, има свободен възглед, да ви каже, че вие не сте толкова добър, понеже не му давате. Казва: „Много сте скържав. Вие не знаете как да се отнасяте с гости.“ Тъй ще подхвърли.
Вие се готвите за невидимия свят. При тия условия, при които сега сте, не може да идете. Чудно нещо, че хората искат да идат в оня свят. За мене е толкоз чудно, когато един, който не знае да свири, иска да влезе в един симфоничен оркестър и да свири. Там всички са свършили академия, всички са били на конкурс, майстори са. Там не се позволява нито една погрешка. Като му дадат още нотите, човекът свири. Вие сега едва сте учили една–две години музика и искате да влезете. Не може.
Ще кажете: „Нали има любов.“ Чудни сте. Любовта е много взискателна. Тя е толкоз взискателна. Като влезеш в нейния свят, тя още отдалеч като идеш, знае и ще те тури на мястото. Тя ще намери подобен на тебе и ти си доволен. Ти искаш да влезеш на туй, високото място. Тя там няма да те тури. Тъй ще направи: ще тури 6000 градуса температура. Ще каже: „Имам всичкото добро желание, ако можеш, да минеш тази температура.“ Казваш: „Не може ли да намаля температурата?“ Ако можеш, влез. Ще идеш, но този ангел седи с меча от 6000 градуса. Казваш: „Нали любов има?“ Казва: „При ниска температура, от 37 градуса.“ Ние сме почти при основния тон, при най-ниския тон, 37 градуса има само няколко трептения, понеже, от основния тон.
Сега аз като ви говоря, не ви говоря за обезсърчение. Има един порядък, на който всички трябва да се подчиняваме разумно. Дойде някой, вие сте доволни от него. Според закона на музиката всички оркестранти в един оркестър трябва да свирят. Капелмайсторът няма да им показва. Движенията на един капелмайстор няма да бъдат както на другите. Ако във вас беше развито музикалното чувство, като се приближите при някого, вие може да предизвикате някой тон. Вие може да предизвикате ре преди до. Ре е Марсов тон, тон на движение.
Та, казвам: В музикално отношение трябва да се приложи това, което човек казва. Да бъде съвършен. Да бъде съвършен, трябва да мисли правилно, да чувствува правилно и да постъпва правилно. Туй му е дадено. Всеки човек може да мисли правилно. Духът мисли правилно, душата чувствува правилно и човешката воля, както мисли духът и както чувствува душата, волята така постъпва. Някой път във вас духът не мисли, вашият ум взема участие. Когато умът взема участие, умът някой път има обективна служба. Обективният ум, който се занимава с голите факти: туй е черно, туй е бяло, червено, синьо, зелено.
Дават ви няколко цвята, 7 цвята, 7 тона. Представете си червения тон, портокаловия тон, жълтия тон, зеления, ясносиния, тъмносиния, виолетовия. Кой ще изберете? Ако сте религиозен човек, веднага ще се хванете за синия цвят. Ако сте интелектуален, веднага ще се хванете за жълтия цвят. Ако обичате материалните работи, веднага ще се хванете за зеления цвят. Ако обичате удоволствията в живота, яденето, пиенето, ще се хванете за червения цвят. Щом се облечете с червено, обичате яденето и пиенето. Щом се облечеш в портокаловия цвят, вече си се отделил от хората, мислиш, че си нещо особено. Така трябва да бъде. Защото, ако съберете говедата на едно място, цяло едно стадо говеда… Не разбирайте нещо лошо под думата говедо. Го-веди. Веди значи да мисли, да говори. Човек от туй общество на говедата се е отделил като разумно същество и мисли нещо. Като кажа говедо, не разбирайте говедо с рога, глупаво същество, което пасе трева, отдето минава, нечистотиите си оставя, нечисто държи, като яде, не плаща, наяде се и си замине. Аз употребявам думата говедо за едно разумно същество, което знае защо е дошло в света. Вземете един полк войници, мязат ли те на говеда? Като им изкомандват, всички са в ред и порядък. Като им кажат „Спрете се!“, спират; като им кажат: „Легнете!“, лягат; „Станете!“ – стават, „Съблечете се!“ – събличат се. Един говедар като каже на говедата, какво ще направят?
Та, под думата един музикално организиран свят разбираме: всичките същества знаят какво трябва да се прави. Ние живеем в свят, поставен на музикални закони. Ако искате да прогресирате, тия закони трябва да се спазват. Един тон може да познаеш дали си го взел вярно, по слънчевия възел. Щом пееш, под лъжичката най-първо се явява една малка топлина. Тя е здравословна. Ако пееш и тази топлина не се явява, ти не пееш правилно, в природата няма отзвук на музиката. Такава музика само прах дига, не е здравословна. Щом се явява тази малката топлина, ти пееш за себе си. Трябва да се появи тази, малката топлина. Ще пееш, докато се появи топлината. Като се появи, трябва да спреш. Трябва да произведеш тази, малката топлина. След туй започваш да мислиш, да чувствуваш, много въпроси можеш да ги разрешиш.
Не считайте, че човек постоянно трябва да пее. Пеенето на Земята сега е една почивка. Аз съм в едно затруднено положение, не мога да разреша един въпрос. Седя в туй почитателно състояние, трябва да пея. Има някои хора, които са високо развити, като дойде мъчна задача, спрат се, попеят си, потананикат си. Като решат задачата, мълчат. Докато не е разрешена, пеят. Като решат задачата, престава пеенето. Ще почне друг процес. Да кажем, сега пея „Изгрява Слънцето“. В момента като се покаже първият лъч, ще му пея на Слънцето, докато изгрее. Като се появи главичката на Слънцето, тялото, и докато се появи последният пръст, песента не трябва да престава. Колко минути взема, докато изгрява Слънцето? Две минути.
Казвам: Във всинца ви трябва да седи едно желание. Като ви говоря, може да ви кажа, че има духове. Знаете ли аз какво разбирам под думата духове? Имаме тук един часовник, който ни показва какво е времето. Този часовник може да е построен на Слънцето и да е отражение тук, на Земята. Може часовникът да се проектира на Земята и да ни дава точното време. Всяка идея, която е в нас, тя е отражение от онзи свят. Ние възприемаме само отражението на идеята. Ти възприемаш някой дух какво говори. Този дух ти говори от далечните пространства, ти го чуваш, като че при теб говори. По радиото някой българин говори от Лондон, казва: „Любезни българи!“ Вие го чувате, като че е във вашата стая, на 5–6 крачки. Той е на няколко хиляди километра оттук. Вие слушате гласа му, интонацията на българин. Каже „Лека нощ“ и казва, че ще се срещнем пак в 8 часа, пак ще говори. Може ли да кажете, че този българин е във вашата стая? Той е далече, но гласа му чувате. Снощи дошъл някой дух, че му говорил в неговата стая. Духовете не идват на Земята да говорят. Ние слушаме гласовете им. Те като духове никога не идват на Земята. Ако един от тия духове дойде, ти ще се простреш на земята, те имат толкоз силни трептения, ще паднеш на земята. Не можеш да издържиш присъствието на един дух. Като те погледне, ще те смрази. Като те погледне, ще види едно голямо, горделиво, своенравно дете, което не се е научило нито да мисли, нито да чувствува. Мисли само за себе си.
Сега вие имате идеята, че ние сме направени по образ и подобие на Бога. Също сме свикнали да мислим, че ние сме Божии чада. Хубава, отлична идея. Аз бих се радвал да сме всинца Божии чада. По-голяма радост за нас няма. Но когато ми дават звонкова монета, позлатена, след време виждам, позлатата се изтрива, монетата не е златна. Има в мене нещо Божествено. Къде е? То е обвито с ред пластове, материални пластове, които трябва да отмахна, да се освободи. Много рядко се появява в нас Божественото. Ако Божественото говори, като покажеш лицето си, не трябва да имаш размътен поглед, не трябва да имаш бял език, не трябва да имаш хрема, не трябва да имаш пъпчици по лицето, не трябва да имаш бели петна под ноктите, такива щастливи петна, ръката ти не трябва да бъде суха. На много от вас ръцете са сухи, ръцете ви не са меки, но започнали да закоравяват. Не закоравяват от работа, но материята загубила своята пластичност.
Някой път може да направите опит. Опит да направим с някого от вас, ще му завържем очите, да не вижда, ще се наредят десетина души братя, от най-напредналите, които са музикални. На когото са завързани очите, само ще попипа ръцете им, да видим какво впечатление ще добие, без да ги вижда, само да пипне с ръката. Един като пипне, втори, трети, ще видим, че всичките ще произведат различни впечатления. Единия брат като пипне, веднага ще се породи една мисъл, ще се появи мисълта, ще иска да чете. Като пипне другия, ще се яви желание в него да прегърне някого, да го целуне. Третия брат като пипне, ще се яви желание да бръкне в някой джоб, да извади нещо, или някой плод да вземе. Като пипне четвърти, ще се яви желание да се облече хубаво, да има часовник. Всичките тия 10 братя ще произведат 10 различни впечатления в него. Не е лошо.
Сега, не мислете, че ако във вас се зароди желание да бръкнете, че е лошо. Ти отиваш при един извор. Ще бръкнеш, практичен човек. Изтълкувайте. Не че той [ще] бръкне в джоба. Всеки извор е джоб, в който ще бръкнеш. Аз вземам нещата в най-хубавия смисъл. Казвам: Всеки човек, когото срещаш в света, с един поглед той внася нещо Божествено в тебе. Ти не съзнаваш. Срещаш една котка, срещаш вол, дърво, погледнеш го, дървото внася нещо в тебе. Животното, каквото и да е то, внася нещо в тебе. Срещаш някой човек, някой музикант, какъвто и да е, все внася нещо Божествено. Ако ти си високо подигнат човек, ти ще прочетеш какво носи от невидимия свят; ако не можеш да четеш, ще оставиш да го дешифрират. На мене като ми донесат някое писмо на френски, давам на някоя сестра да го преведе. И аз зная, но ще сбъркам, ще изтълкувам думите както не трябва. Ще дам на някой брат, на някоя сестра, които знаят езика добре, да го преведат. Казвам: „Преведохте ли го добре?“ Вярвам на техния превод. Всичките ония хора, които срещате, те са проводници на Божественото. Всеки човек носи нещо ново. Той е преводчик. Този човек е специален преводчик на онази Божествена идея. Без нея ти не можеш да имаш правилно понятие за Бога.
Сега, от тия работи не се смущавайте, те са неразбрани. Неразбраните работи са красиви. Представете си, че вие очаквате, искате да знаете. Някой път знанието носи големи разочарования. Иде някой човек, направил е хубаво впечатление. Но ако искате той да ви направи една услуга, той ще развали вашето впечатление. Отиват четирима души студенти да посетят българския цар Фердинанд. Това било в Германия. Четиримата закъсали, имали молба да им отпусне малко пари. На четиримата той дал 40 лева. Какво ще ги ползуват? Те мислили, че българският цар ще има даде 10, 20, 30, 40 000 лева. Вашето положение ще бъде като [на] студентите при българския цар – ще ви дадат 40 лева. Казват: „Какво мислехме, какво излезе.“ То е материалната страна. Сега тълкуването. Фердинанд казва: „Вие сте способни хора. Ако ви дам пари, ще уповавате на мене. Аз имам вяра във вас. Вие без моя помощ ще успеете. Аз ви давам само да се почерпите.“ Някои казват: „Той не постъпи като цар.“ Невидимият свят е внимателен в малките работи. Като те срещне един велик дух, няма да ти изсипе богатства, ще ти даде само малко за закуска. Казва: „Аз имам вяра в тебе, ти ще успееш.“ Не очаквайте голямото. За големите работи човек трябва да е подготвен.
Тогава имате: (фиг. 22.1) (Цифрите във втората колонка са явно честотите на тоновете в херци (Hz). Посочените тук от Учителя стойности са малко по-ниски от съвременните общоприети стойности.) До има 4. В ре трябва да бъде енергичен. В ми имате 5, то е на Меркурий. Трябва да ви стига умът, как да се справите с вземане и даване. Като идете някъде, да знаете как да си купите дрехи, да ви не излъжат. 8-те е число на Сатурн и на Земята. Числото 2 е на Месечината. При една естествена гама, ако имате едно нормално състояние, какво може да постигнете? Какъв е общият сбор на 4 + 9 + 5 + 8 и + 2? 28 − 10 − 1. Крайният резултат е единица – идвате до Слънчевата енергия.
Значи като се съединяваме музикално [с] невидимия свят, с разумните същества, не е необходимо да ги виждаме. Всякога, щом се съединяваме с тях, чувствуваме как вземат тоновете; те веднага ще коригират. Един ден, седя си горе. Иде една сестра и ме пита колко е часът. Иска да си поправи часовника. Аз трябва да стана да видя колко е часът, но аз без да видя, ѝ казвам: „Часът е 5 до 9.“ Като ѝ казах, без да видя, питам се дали е толкова – 5 до 9, дали съм казал вярно или съм го измислил. Може би аз да си внуших, че е 9 без 5, да се освободя. Проверявам и виждам, че е толкова. Можеше да не бъде 5 до 9.
Когато дойдем до Божествените неща, трябва да бъдат точни. Казвам: Една идея трябва да бъде точна, дали съм приел тази идея или не. Аз може да отворя една стара книга и да прочета. И вие може да четете. В Европа има мнозина, на които духовете говорят, постоянно цитират това-онова. Казва духът: „Да се обичаме един друг.“ Преди колко години е казано? Христос преди 2000 години го каза, сега казват, че духът го казал да се обичаме. Тогава цитират същите неща. Този брат, който пише, не му е говорил Духът. Ако Духът му говореше, щеше да каже така: „Преди 2000 години Господ казал на хората да се обичат.“ Ако преди 2000 години Духът е казал: „Ти трябва да любиш“ и ти не си любил, Духът ти казва: „Ти трябва да обичаш.“
Който не е любил, не може да обича; който не е обичал, не може да люби. Те се изключват едно друго. Любовта изключва обичта, обичта изключва любовта. Под думата любов се разбира: ако не си сял на нивата, обичта не можеш да събираш от нивата. Ако не си сял най-първо семето, любовта – обичта е плод –, не може да дойде плодът. Отидеш на нивата, не можеш да имаш обичта. После, който не е обичал – който не е взел семето от нивата, може ли той да сее на нивата? Ти, който не си събирал плода от нивата, може ли идната година да сееш? Ако си обичал, значи събирал си семето и идната година може да сееш – може да любиш. После пак ще имаш обичта. Ако не си посял, не можеш да обичаш; ако не си събирал, не можеш да сееш. Едно друго си изключват. Ако любиш, ще обичаш; ако обичаш, ще любиш. Двата процеса заедно вървят.
В музиката приложете същото. Най-първо ще любиш, ще приемеш музиката, ще дадеш нещо от себе си. Ако искате да учите успешно, трябва да дадете нещо от себе си. Казва там: „Да възлюбиш Господа.“ Да обичаш Господа значи да очакваш Господа да ти даде нещо. Да любиш – ти трябва да дадеш на Господа. Христос казва, че когато дойде, ще каже: „Аз бях затворен в тъмница и вие не дойдохте да Ме посетите; болен бях и не дойдохте да Ме видите; гладен бях и не Ме нахранихте.“ Казвате: „Господи?“
Бог, когато иде в нашия свят, Той взема най-малката форма. Понеже нашият свят е малък, смалява се, има нужда от нас. В нашия свят ние трябва да Му помагаме, не Той да ни помага. Като дойде в нашия свят на гости, ние трябва да Му помагаме. Като идем в Неговия свят, Той ще ни помага, понеже Неговият свят е голям, ние нищо не можем да направим. В Божия свят Господ ни помага, в нашия свят ние ще помагаме. Тъй се разбира „Аз бях болен и вие не Ме посетихте.“ Значи бил в нашия свят, аз трябва да Му услужа. Бил гладен – да Го нахраня. Бил затворен – трябва да Го посетя. Дойде Духът в тебе, ти не искаш да пееш, не си разположен. Ще му попееш. Като попееш, помагаш на Господа. Той обича музика. Той обича да Му пееш повече, отколкото да Му мърмориш. Мърморенето е котешка дума. Котката като влезе, мърмори. Котката казва: „Нямате ли нещо?“ Поглади се, иска нещо за ядене. Всякога, когато минава от едната или от другата страна, казва: „Ядене има ли?“
Та, казвам: Най-първо във всички съвременни хора липсва търпението. Всичкият недъг на сегашните хора е, че търпение нямат. Всички бързат. Онзи, който учи, гледа да свърши; който взема уроци, бърза. Майката бърза, всички бързат. И да бързаме е безполезно. Казва: Аз съм чиновник. Слънцето ще изгрее. Слънцето не се интересува, че ти си чиновник, то е безпредметно. Казва: „Ако имаш време да ме чакаш да изгрея, добре, ако не, иди си на работа.“ Слънцето изисква хора свободни. Които не са свободни, да не отиват да чакат изгрева на Слънцето. Ти, когато отиваш да посрещаш Слънцето, не трябва да бъдеш чиновник. Ти, когато отиваш да служиш на Господа, не трябва да бъдеш чиновник в този момент, трябва да бъдеш свободен.
Сега ще ви приведа един пример, може криво да го изтълкувате. В Русия един от магьосниците обещал на Александър Втори да иде да направи някакъв фокус, да си покаже магьосничеството. Обещал да иде в 10 часа вечерта. Чакат го, минава един час, два часа, и вече в 12 часа иде магьосникът. Императорът казва: „Как да не дойдеш навреме! Два часа да чакаме!“ Той отваря часовника и казва: „Ваше Величество!“ Гледат: 10 часа. Че как? Мене ми разправяше един българин, сънувал нещо и пита може ли да бъде. Сънувал в 4 часа, че отива в Америка, постъпва в колегията, учи, свършва, дават му диплом. Събужда се сутринта и се чуди може ли да бъде. Това може да стане в 10–15 години, пък той в 4 часа го свършва. Значи толкова време, събрано в 4 часа, изгрява като Слънце.
Ние нямаме ясна представа какво е времето. Времето се смалява и увеличава.
Казвам: Първото нещо в музиката – трябва да бъдете доволни, да имате търпение. Може да започнем от до или от си. Колко трептения ще има си? Казвам: Никога не бързайте. Щом дойдем до Закона на Любовта, всяка мисъл, всяко чувство има точно определено хармонично време. Може една любовна мисъл да дойде преди време, може и подир да дойде. То са неестествени форми. Обаче, ако вие искате любовта да се прояви в тази форма, тя има точно определено време. Има един часовник, който е в човека. В някои хора този часовник е развит повече, в други – не. Тази идея ще дойде точно навреме.
И за каквато и да е работа, няма какво да се безпокоите за успеха. За да има успех в човека, трябва най-първо да събудите по един естествен път всичките тия способности на нашата природа. После ще подбудите средната част на вашите способности, интелектуалните способности, дето е паметта, и най-после да пробудите физическите способности, то е умът. След туй да събудите чувството на самосъхранение, алтруизма и най-после да пробудите Божествените чувства отгоре. Колцина има, които знаят тия закони, по които се събуждат тия чувства? Аз, когато искам да събудя в себе си философската мисъл, се свързвам с разумните възвишени същества. Когато искам да увелича паметта си, се свързвам със съществата, които държат Акашовите книги – със съществата на паметта. С тях като се свържа, помагат на моята памет. Или искам по музика да уча – свързвам се с музикалните същества. Ако от тях не дойде енергия в мене, умът не може да се събуди. Трябва да се образува връзка между тях и мене и тогава може да се прояви музикалното чувство. Ако нямам тия клетки, моето радио не работи. Музиката иде от тях.
По някой път и там има паразитни вълни. Има същества в музикалния свят, които обичат да бият тъпан и ти не можеш да чуеш музиката. Нали сега, когато от Лондон искат да дадат сведения, други станции има, които турят противоположни вълни и става цяла галиматия: ту гласът изчезне, ту се чуе като фуния и не може нищо да се схване. Туй става и в музикалния свят. Много пъти, когато искате да пеете, дойдат тия противоположни вълни: „Ти си остарял, сега ли ще пееш, на млади години се пее.“ Или, речеш да пееш, казва: „Сега ли ще пееш, студено е.“ Щом ти каже: „Пей“, пей. Мислено пей. Някой път, когато е студено, пей със затворена уста. Ако отвън е топло, пей с отворена уста. Щом е студено, пей със затворена уста. (Учителят пее със затворена уста:) „М-м-м“. Какво разбирате, какъв е тонът? (Учителят пее:) „Моля, говори ми сладко.“ Кои са подбудителните причини? Този тон верен ли е? (Учителят пее:)
Аз ще говоря сладко, аз ще говоря сладко, аз ще говоря сладко на моето сърце. Аз ще говоря сладко на моето сърце, на моето сърце.
Пей на себе си. (Учителят изпя „Изгрява Слънцето“.) На мене си пея. Според вас другояче трябва да пея. На мене си пея. Има неща, които трябва да ги поправя. Като пея една песен, [пея,] докато престанат всички дисхармонични състояния. Има някои паразитни мисли, които ви безпокоят. Като попеете, всичките тия мисли да изчезнат, като че сте новородено дете. (Учителят пее:)
До вчера бях сиромах, а днес съм вече богат. До вчера бях сиромах, защото не знаех как да говоря. Днес станах богат, защото се научих как да говоря.
Как може да го изпеете? „До вчера аз не знаях как да говоря.“ Сега, туй е закон на самовъзпитание отвън.
Сега, каква мисъл имате, кажете ми. Но една съществена мисъл. Животът в какво седи? Животът е мъж. Лошото в живота е мъж, затуй в него има страдание. И радост животът носи. Не може да го изменим. Който влезе вътре, свързва се. Мъж е животът. Мъж е, понеже има да извърши големи трудности. Животът изразява най-лошите работи в света, но той ги поправя.
Сега за живота ние мислим една нежна добивка. Не. То е добродетелта. Как ще преведете virtue ((англ.) – добродетел)? То е нещо повече от добродетел. Под думата надежда всякога се разбира нещо материално, което ти трябва да облечеш. Надеждата е да вземеш. Под думата вяра, то е едно желание, което изтича от тебе. Ти поставяш условия. Но по някой път вие се заблуждавате от вашите чувства. Имате добро настроение, казвате: „Имам вяра.“ Настроението не е вяра. Или сте неразположен, казвате: „Нямам вяра.“ То се дължи на чувствата. Вярата е еднакво силна и при разположение, и при неразположение. Вие може да сте на умиране; вярата казва, че ще оздравеете. Може да сте здрав и нещо ви казва, че ще се поболите. Като се поболите, пак ще оздравеете. Онази сила, която регулира вашите чувства, то е вярата. Вие в каквото положение и да сте, ще излезете от него. Ако сте на дъното на ада, вярата ще ви извади. Туй, мощното, което ви изважда от всички трудни положения, то е вяра. Че имаш пари, то не е вяра. На чувствата се дължи това. И да нямаш пари в джоба, ще дойдат чрез вярата. Ти във вярата може да създадеш нещо. Вярата създава.
Щом дойдете до любовта, то е мощно. Някой казва, че обича, а гледам, че плаче. Плаченето не е любов, нито е обич. Любовта е едно състояние, което изключва всички страдания. То са сенки. Като дойде любовта, ти за всичко онова, което си преминал, се радваш, че си го преминал. Всички тия неща, като влезе любовта, те добиват един музикален израз. Страданието става разбрано. Ти не скърбиш, че си бил сиромах, но се радваш, че си сиромах. Като дойде любовта, всичките празнини ги напълня. Те осмислят душата. Страданието е неразбрана любов, мъчението е неразбрана любов, съмнението е неразбрана любов. Всичките неща като ги разберем, животът се осмисля.
Ти се съмняваш дали може да вземеш тона, дали до има 256 трептения. Ако вземем [255] трептения, без [1] трептение, като съберем цифрите, имате 12, или крайният резултат е 3. Като намалим с едно трептение, получаваме Юпитерово число – ще предизвикаме личните чувства, самоуважението. Не давам достатъчно цена на себе си; или в себе си ще предизвикам чувството на справедливост, на честност. Ако намаля до с едно трептение, ще предизвикам в себе си едно музикално чувство на справедливост.
Те са отвлечени работи. Как ще го видиш, как ще го намалиш? Най-първо, когато се приближаваме към Бога, мислите, че Той е едно число толкова разумно, че е наредил живота на всичките хора, създал най-добрите условия. Мислите ли, че туй състояние, в което сега се намирате, че е най-доброто?
Макар че си болен, на умиране, мисли, че туй състояние, което имаш, е най-доброто. Щом мислиш така, сам ще си помогнеш. Ако мислиш, че тебе те изоставили, че не си толкоз добър, внасяш едно съмнение, което Бог не може да възприеме, нито разумните същества може да възприемат. Защото в света има същества, които ви обичат, поставени са да ви услужват. В музикално отношение, ако бихте повярвали, в една година от вас биха направили отлични певци.
Тук имаше гениални сестри по музика; изгубиха. Имаше сестри с гласове, които рядко се срещат. Сега, като минало времето, не могат да имат тия резултати. Сестра Дойнова имаше глас на първокласна певица, но немарлива. Казва: „В друго прераждане.“ В туй прераждане имаше глас да пее. В този живот трябваше да започне да пее. Чака за другото прераждане. Вие сега всички чакате за друго прераждане. На 80 години може да станеш певец, на себе си да пееш. На 90 години може да пееш. Вие на 90 години не сте. На колко години сте? На 90 години като станеш, ще воюваш, на 80 години ще прекараш най-големите изпитания, на 70 години ще си починеш. На 60 години ще ходиш да се залъгваш с хората, на 50 години търговски операции ще правиш, на 40 години ще събираш ниви, на 30 години ще се обличаш като момък, на 20 години ще ходиш в училище, на 10 години ще бъдеш при майка си, ще се занимаваш. Като станеш на 120 години, какво ще правиш? На 120 години като станеш, показва, че ще направиш цял кръг, минал си през всичките добродетели, които Бог е създал, минал си един път. Сега още на 9-та година си заминават, на 8-та, на 7-та, на 6-та, някои – на 5-та.
Та, първото нещо: Да си съставите едно понятие kа себе си, че сте добри, но да отговаря на вашата доброта. Знаеш какво е да знаеш, че си добър? Знаеш колко мъчно е? Аз като си кажа някой път, че съм добър, добър съм. Някой път, мине котката покрай мене и каже: „Мяу!“, усмихна се, дам ѝ. Някой път в мене се заражда желание да я ритна. Някой път ще ми премине път – заражда се желание в мене да я ударя. Щом като ми мине път, спра се, казвам: „Заповядайте.“ Поглежда ме тя и си заминава. Аз, за да бъда добър. И тя си има някакво желание. Че ми минала път, не че иска да ме оскърби. Има съчетание вън на съществата, които искат с разни работи да ме настроят. Аз се спра и гледам накъде отива, надясно или наляво. Ако отива наляво, аз се връщам назад. Тя мине покрай мене вляво. Тя казва: „Мястото, където отиваш, ще имаш много големи изпитания. Или трябва да се върнеш, или да вземеш мерки.“ Ако минава вдясно, продължавам пътя си. Може да дойдете до известни суеверия.
Като каже човек, че е добър, той трябва да е готов да издържа. Тази котка, че съм я ритнал, никой няма да знае, само аз ще зная. Че съм погледнал котката, пак само аз ще зная. Но с туй поглеждане в това същество – има едно разумно същество е влязло в котката и то иска да знае, като се е дегизирало така, дало може да го познаете. Казва: „Много Ви благодаря за услугата, дето ми направихте.“ То си заминава и вие разсъждавате: „Как е възможно едно възвишено същество да влезе в котката?“ Когато говорят от Лондон по радиото, който говори, не е в моята стая, но има отзвук в стаята ми. Котката е отзвук на онова разумно същество. Ти вървиш някъде, виждаш един хубав плод, привлича вниманието, създава една нова мисъл. Ти откъсваш плода, ядеш. Отиваш някъде, искаш да създадеш един скандал. Като ядеш този плод, създава ти едно хубаво настроение. Едно същество влязло вътре, казва: „Дето ще ходиш да създаваш този скандал, [по-добре] изяж този плод.“ И ти създаде едно хубаво разположение. Ти казваш, че плодът е такава глупава работа.
Неразположени сте някой път. Пейте. Когато плачете, пейте. (Учителят пее:)
Аз плача, къса се сърцето ми. Аз плача, няма кой да ме разбира.
(Учителят пее:)
Аз плача, къса се сърцето ми, няма кой да ме разбира тук, на Изгрева. Аз затова скърбя. Толкоз години, отиде всичкият ми живот напразно.
Тъй не се пее. (Учителят пее:)
Аз съм на Изгрева да се уча как да живея и как да пея. Аз съм на Изгрева да се уча как да живея, добре да пея, добре да пея. Това аз трябва добре да запомня, добре да пея, добре да пея.
Сега като идете дома си, представете си всичкото, каквото беше тук, да го повторите в себе си. Човек, за да се подмлади в света, трябва да напусне всичките стари, всичките дрехли идеи. Младостта е едно Божествено благо. Човек трябва да напусне старите хора с белите коси и бради. В природата то са карикатури. Онова младото, то е Божественото, изявеното, хубавото, красивото, с хубавите линии, чело, лице, очи. От всяко същество диша нещо хубаво. От ангелите, Божиите служители, излиза нещо хубаво. Ние сме остарели преждевременно. Те са на милиони години и не са остарели, ние на 10–20 години остаряваме. Не трябва да остаряваме така скоро.
„Ако не станете като малките деца, не може да влезете в царството Божие.“ Всичките тия хубави работи са постижения само в царството Божие. Всички трябва да станем като малки Божествени деца, разумни. Онова, което Господ създал, да изпълним Неговата воля. Отсега да започнем да изпълняваме. Всеки от вас да се радва, че може да служи на Бога и ще имаме всичките Божии благословения. Ние ги имаме сега. Постоянствувайте. Това е най-хубавото време за постижения на най-добрите работи.
Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.
22-ра лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941–1942), държана от Учителя на 25.II.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта, София – Изгрев.