ЧРЕЗ НЕГО СТАНА
„Всичко чрез Него стана; и което е станало, нищо без Него не стана." (Йоана 1 : 3)
В живота на човека е потребна поне една опорна точка. Човешкото съзнание се събужда, когато има опорна точка. Когато чо-вък изгуби своята опорна точка, тогава всички негови прояви – мисли, желания, действия, са разпокъсани, безсъзнателни, кти тъй наречени свободни, безволеви. Вие си задавате въпроса: тогава, как трябва да постъпим практически, отд да започнем?
„Всичко чрез Него стана." Има нЬщо у човека, чрт^з което всичко е станало. То е предпоставка, аксиома, която не може да се доказва, но се приема наготово. Човек трябва да приеме тази аксиома на основание на законите в науката. Ти започваш никаква работа, но непременно трябва да пред-поставиш нещо, което да приемеш абсолютно, без никакво съмнтЬние. Ако не приемеш тази предпоставка, нищо няма да на-правиш. Казваш: какво трябва да правя?
„Всичко чр-кз Него стана." Щом всичко чр-вз Него е станало, Той казва, какво трябва да направиш днес. В Неговия план всичко е предвидено. Щом не знаеш, как-
65
во да правиш, ти си в безсъзнателния живот. Щом знаеш, какво да правиш, ти си в съзнателния живот. Под самосъзна-телен живот ние разбираме етап на животните ; под съзнателен живот разбираме етап на хората, а като се говори за сверхсъз-нателен живот, разбира се етап на ангелите. Следователно, съзнанието на животните е на по-низко стъпало от нашето. Вследствие на това мислите на животните са в зависимост от нашите мисли. Животните правят всичко,, каквото ние помислим. Ти намислиш да откраднеш няколко черешки от някое дърво и току-виж – някоя птичка възприеме твоята мисъл: кацне на една череша и си открадне няколко черешки. Кой може да хване тази птичка на черешата? По кои за-кон ще я ежаят? Кой стражар где тръгне да я гони?
Казвам: всички наши мисли се проек-тират в съзнанието на по-низкостоящите от нас същества. Един ден, когато нашите мисли се реализират, те ще се вернат по обратен път към нас, и ние ще разберем, каква пакост сами сме си направили. От нас зависи и положението на животните. Ако ние мислим разумно, и те ще постъпват разумно. В този смисъл казвам: хората са свободни да крадат, но един ден, когато животните започнат да крадат и да ядат техния труд, техната работа, както скакалците изяждат нивите, само тогава те ще разберат, какво са направили.
66
И тъй, първото положение: дръжте в ума си мисълта, че „всичко чр-вз Него стана." Приемете тази мисъл като аксиома, защото има нещо разумно в живота, на което чов^к трябва абсолютно да се подчинява. Искаш да направиш нещо – не бързай! Допитай се до разумното начало в себе си, трябва ли да направиш това нещо, или не. Казваш: искам да се проявя. Попитай разумното начало в себе си, да се проявиш ли, и по какъв начин да се проявиш. В какво седи проявлението на «овъка ? Да допус-нем, че някоя мома иска да се прояви. Лз взимам формит^в такива, каквито са, без да турям друго нъкакво съдържание в т"бх. Когато някоя мома иска да се прояви, това подразбира, че тя иска да се облаче хубаво, и дето мине, на всички да обърне внимание. Тръгне по улиците – никого не среща. Отиде на хорото, и там н"Ьма хора. Всички са отишли на работа. Тя ходи тук-там, разхожда се, но онзи, за когото се е облекла, не е там, нийдъ1 не го ср-вща. И съвремен-ните хора понякога мязат на тази мома, която се е облекла хубаво, но не ервща своя любим. ОблЪкат се с най-новата си идея и трътеат на хорището. Като не соещ-нат това, което търсят, те казват: не стана тази работа! Защо? – Защото гайдар-джията го нямаше. Тези, които трябваше да играят на хорото, са отишли по своята работа.
Общата работа в света е Божествена. Това, върху което всички хора ецноврЕ
67
менно се съгласяват, е Божествено. Човеш-ката работа съставлява средоточие в живота, в което всички органи се събират. Докато всички органи се събират в това средоточие, дотогава всички работи вървят добр. Един ден, обаче, когато или ръката, или пръстите само, или ушите, или очитъ\ или друг някакъв уд кажат, че имат особено мнъние върху живота, и се отдълят от общия организъм, ние усвщаме, че у нас настава нъкаква вътръшна дисхармония. Същото н-вщо става и в различните общества. Някой от членовет на дадено общество казва: аз съм на особено мнъние. Добр, бъди на особено мнъние, но запитай се първо, дали твоето особено мнъние е в хармония с Божественото у тебе. Ако е в хармония, в природата ще се забътгЬжи един малък придатък. Когато времето се подобрява, в термометъра, както и в барометъра, се забълъзва известно повдигане на живака, което показва, че има малка придобивка. За да се придобие нещо ново в живота, непременно известна енергия тр-ъбва да се влъе, да се придаде към това, което първоначално е било. Например, ако в термометъра се вложи известно количество енергия, която повдига живака, непр-вменно и в барометъра става същото повдигане на живака. Следователно, щом някоя мисъл е Божествена, тя винаги предизвиква повдигане на живака в термометъра на вашето сърце и в барометъра на вашия ум. Щом във вашитв термометри не става никакво повци-
68
гане, а напротив, заб-кпъзва се спадане на живака у тях, това показва, че имате отрицателни мисли. Представете си, че вие туряте на огъня боб, искате да го сварите много добръ\ Обаче, заб-влЪзвате, че вашият термо-метър спада на 10" под нулата. При това положение, колко време трябва да държите боба на огнището, за да заври ? Колкото и да седи бобът на огнището, той н"Ьма да заври, защото при тази температура огъньт не може да гори. Обаче, повдигне ли се температурата на водата до 100°, вие ще знаете, че при тази температура и при съответно ней налътане, след един час най-много, ще имате добре сварен боб.
И тъй, животът придобива смисъл само в Божествените прояви. Когато изпад-неш в безизходно положение, нямаш опорна точка, не знаеш вече, какво да правиш, ти започваш да мислиш едно, второ, трето, искаш по своему да създадеш своя св-кп. За да създадеш свой св-кг, ти непременно трябва да имаш образци. Имате ли образци? Нямате. Понъжога малките хора са много смешни, когато искат да ста-нат по-умни от Бога и от природата. И затова, слушате нъжой да казва: аз ще съз-дам н-вщо. – Какво ще създадеш? – Ще нарисувам един образ. Питам: ако един художник се роди сам в света, без никакви образци, какво ще може да нарисува той ? Ако няма образци, той нищо нг може да нарисува. Всеки художник трябва да има-
69
модели, от които да рисува. Някой казва: аз трябва да обичам! И когато проявявате любовта си, пак трябва да имате модел. За да обича ш, ти трябва да имаш модел пред себе си. Казвате: ние можем и без модели Да обичаме, т. е. без обекти. Лз искам Да ви обърна вниманието на това, че Любовта не е от материален характер. Тя не спада към временните прояви на живота. Любовта е извън вр-вмето. Тя е най-реалното нещо в живота – нито се губи, нито се създава. Любовта не може да се хване. Тя е непр^ривно течение. Всбки, който има любов в себе си, все може да направи нещо. Някой казва: аз не чувству-вам никаква любов. Ако нагласиш съзнанието си в хармония с Божественото, ти можеш веднага да почувствува ш любовта на цълото Битие. Казано е: „Бог е Любов." Значи, ангелите горе имат любов, и съще-ствата на земята също имат любов. Щом някой човек каже, че той не познава Любовта, това показва, че неговото съзнание не е в хармония с Божественото, вслед-ствие на което той се чувствува нещастен. Нещастието на хората произтича от факта, че техното съзнание не е в хармония с Божественото. На какво се дължи това? – Някакъв бръмбар е влъзъл в ума им.
Сега ще ви приведа един пример, да видите, какво представляват бръмбарите, които хората сами създават. Един ден учениците от един американски колеж ръшили да изпитат своя професор по зо-
70
ология, доколко той познава тънкостите на своя предмет. За тази ц-кп г решили да комбинират един особен вид бръмбар, съставен от части, взети от разни видове бръмбари. Така, те взели главата от един бръмбар, крачката от друг, крилцата от трети, трупчето от четверти, и от т-взи отдъттни части съставили цял бръмбар, който поднесли на своя профе-сор с думите: господин професоре, намерихме особен екземпляр бръмбар, но не знаем, как да го класифицираме. Профе-сорът им отговорил: това е хъмбък, т. е. ваш бръмбар, вие сами сте го създали. Той не се отнася към никоя категория на бръмбарите. И вие сега ще създадете подобен бръмбар в ума си и ще кажете: защо Гос-под тури този бръмбар в ума ни? Господи, какво да правим сега с този бръмбар? Към коя категория на бръмбарите да го причислим ? Господ ще ви запита: защо отрЬзахте главата на живия бръмбар, за да създадете този хъмбък?
Казвам: това е противоречие, наистина, но целият живот е пълен с ред противоречия, на които вие трябва да правите правилни преводи. Например, често дохожцат при мене сестри и братя да се оплакват, че еди-кой си бил невнимателен, студен към тех. Като дойдат при мене, те сами седат по 2–3 часа, разказват, каквото трябва и не трябва, без да бъдат поне малко внимателни в това, че аз имам някаква важна работа и немам свободно време да изслушвамъ
71
тяхните оплаквания. Т не разбират, че из-падат в същото положение, както онези, от които се оплакват. Щом някой чо~ вък е студен към вас, придайте му малко топлина. Как? – Като накладете под него малко огън. Еди-кой си нямал добри обръщения към вас. Дайте му една кесия с златни звонкови монети, и ще видите, какви хубави отношения ще има той към вас. Оплаквате се още, че еди-коя си сестра не ви посвщавала. Казвам: направете една хубава баница, нагответе най-хубавото и вкусно ядене, изпратете й един автомобил и я поканете, да видите, няма ли да ви посети.
Лз забълъзвам, че някои от новиг хора мязат на царски синове, имат високо мнъние за себе си. Срещам една сутрин едно куче, което върви с увиснала надолу опашка и си казва: не знам, какво да правя. Тази работа няма да я бъде! Като ме ви-д, то погледна към мене, възприе мисълта ми, вирна опашка нагор, тръгна напред и си каза: ех, и аз мога да мисля, като тебе. В това време срещу кучето излъзоха 4–5 деца, взеха камъни от улицата и започнаха да го замърват. То почна да квичи и избъта, с увиснала надолу опашка. Докато вер-въше с мене, кучето искаше да ми покажег че и то може да направи нещо, но като го погнаха дъцата, излъзе, че то не може да направи това, което искаше. Защо? – Защото дъцата го бият. Като отминаха дъцатаг кучето дойде при мене и ми каза: тези дъца не са тъй благородни, като тебе. Какво има?
72
– го попитах аз. То кротко се приближи към мене и започна да се умилква. Аз го погалих малко и му казах. ти трябва да <бъдеш умно куче, защото, като тебе, има много дъща с вирнати опашки. С вирната опашка работа не става. С този ум ти нищо не можеш да направиш. Докато но-сиш този ум, децата могат да ти пукнат главата. Същото нещо се отнася и до хората. Често условията в живота могат лошо да ви изненадат. Разумните хора, като разбират това, избътват условията, които могат да ги изненадат. Например, някой човек седи на пътя, дето минава натоварена кола. Какво трябва да направи той? Ако е разумен, той трябва да се отбие на страна. Не е ли разумен и н° се отбие, колата ще го прътази. Това са положения, с които се обяснява истинският живот.
Истинският живот започва с движения. Има съзнателни и несъзнателни движения. Ако движенията на човежа не са в зависимости от съзнанието му, той нищо не може да направи. Неволните, несъзнателните движения са извън човтьшкото съзнание. Някой човек има обичай да се почесва по но--са, зад ухото, нъъжде по главата, без да разбира смисъла на тези движения. Щом не разбира тт^зи движения, той напразно иж-дивява енергията си. Ако ги разбира и върши съзнателно, тези движения ще му помог-нат при много трудни моменти на живота.
Казвам: като ученици, вие трябва да разбирате съзнателните движения в себе си;
73
после трябва да разбирате съзнателните движения на животните, докато дойдете до положение да разбирате съзнателните движения на човека, изобщо. Най-първо трябва да бъдете господари на своето гкло. Човек, който не е господар на своето тъ\по, не може да бъде господар и на външните условия. Защо ? – Защото външните условия се подчиняват на господаря на органите. Вие можете да срещнете никакво препятствие на пътя си, но ако заповядате на ръцете си, те ще бъдат силни да дигнат това препятствие. Ако не заповедате на ръцете си, те ще бъдат слаби, не ще могат да премах нат препятствието от пътя ви, и вие ще чакате да мине този или онзи човек, да го дигне. С това вие ще изгубите много време. Движенията, които ние правим, имат външна, видима или материална страна, а съще-временно имат и невидима, духовна страна. Запример, движенията на ръцете и на краката си ние наричаме материални, но съще-временно те представляват съзнателни актове на ангелите. Ако знаете същинските причини за движението на ръцете и на краката си, само с едно драсване на перото вие бихте разрешили всички мъчнотии в живота, както и самия живот. Например, като дигаш ръката си нагоре, в това движение вече е опредвлено, каква работа трябва да свършиш и как да я свършиш. Щом дигаш ръката си съзнателно, ако трябва да учиш, ти ще знаеш, отде да започнеш; ако трябва да рисуваш, ще знаеш, отде
74
да започнеш; ако си сиромах, ще знаеш, дв трябва да отидеш. Ти дигаш ръката си и не знаеш, какво да правиш и дб да отидеш. Учен човек си, носиш под миш-цата си свещената книга, в която е вложено щастието на твоя живот, но не можеш да четеш по нея, не я разбира ш.
Сега, среща ви някой човек в гората и казва: гор-в ръцът! Вие не знаете значението на тези думи. Когато каже „гор рж-цъте," този чов4к иска да бъде свободен, да ви обере. Така прави и дяволът. Той дойде при вас, каже ви „гор ръцът," обере ви и си замине. Когато нъжой разбойник или апаш те обере и те остави жив, ти казваш: обра ме, но слава Богу, че останах жив. При това положение никой не те държи отговорен. Обаче, когато дяволът те обере, той ще те постави в положение да направиш някакъв грт^х. В този случай вече ти си отговорен за своите действия. Когато обират един човеж, съществуват дв различни положения: ако те оберат, т. е. ако ти си обраният, сам ще понесеш отговорността. Обаче, ако си слуга при някой богат господар, който ти е дал да носиш парите му и из пътя те оберат разбойници, тогава господарьт ти ще те държи отговорен. Ти трябва да вернеш парите, които си изгубил. Същото н^вщо става и в духовния свет. Дойде дяволът при тебе и ти казва: горе ръц-вте! Ти дигнеш ръцът си, и дяволът те обере, но в психическия свет тебе държат отговорен, а
75
не дявола. Значи, дяволът прави грахове, а тебе държат отговорен. Казваш: какво тръб-ва да правя? Ти не трябваше да минаваш през този път, дето има засада против тебе.
Един американски лът<ар ми разправяше една от своите опитности в Ню-Йорк. „Разхождам се из улиците на Ню-Иорк, и, по едно време, един апаш ме спира и ми казва: моля, господине, имате ли да ми размъните една сума? Имам нужда от дребни пари. – Извинете, нямам, господине. – Как тъй? Човешко е да услужите, когато Ви молят. Като взе да настоява, аз схва-нах мисълта му. Той имаше намерение да ме обере. И в това време, докато аз бър-кам в кесията да търся дребни пари, той ще я грабне от ръцът ми и ще избъга. И отбд това, иди го търси из Ню-Иорк!" По-някога и дяволът постъпва така с вас. Той дойде при вас и казва: моля ви се, можете ли да ми размъните една банкнота? Имам нужда от дребни пари. Вие казвате: чакай да направя едно добро! Бръквате в кесията си да търсите дребни пари, но дяволът я грабва от ръцът ви и уфейква. Казвам: много от споровет между вас се дължат на това, че вие вадите кесиит-в си, за да размъняте пари на дявола, но той грабва кесията ви и бъга.
В окултната школа не се позволяват безсъзнателни движения. Там всвка мисъл трябва да бъде строго опр-Ъдълена. Влъзете ли в нъкое свето място, вашият ум трябва да бъде зает изключително с велики,
76
с светли мисли. Тъй щото, каквото става, кажете: „Всичко чрез Него стана!" В човека има Божествено Начало, чрез което всичко става. Той може да не знае, кое е Божественото, но това нищо не значи. Нима уче-никът, който отива на училище да учи, знае, какво ще преподава учительт му? Той не знае, какво ще преподава неговият учител, но трябва да влезе в класа, да седне на местото си и с всичкото си търпение да чака, учительт да преподаде урока. Учительт има свои начини, методи на преподаване, които ученикът не знае. Работата на ученика е само да учи'. Като усвои I отделение, той минава в II, после в III и най-посгте в IV отделение. Ученикът минава от отделение в отделение, от клас в клас, както тоновете в музиката вървят последователно, един отбд друг, или, както художникът туря една боя след друга, докато нарисува цъттта картина.
Казвате: ние знаем всички тия неща. Щом ги знаете, нарисувайте един човешки образ! Вие нарисувате какъв и да е образ и мислите, че това е голямо изкуство. За да може един образ да представлява някакво изкуство, в него трябва да изпжкват тези отличителни черти, с които природата го е създала. Лко не можеш да схванеш отличителните черти на едно лице и не можеш да ги нарисуваш, ти не си художник. На-пример, очите у някои хора са много из-пжкнали, у други – много вдлъбнати, у трети – много отворени и т. н. Когато прекарате
77
една хоризонтална линия пр-кз очите, от големината на ъглите, които се образуват под и над тази линия, се определя харак-терът на човека. Ако жгълът, който се образува, е остър, този човек не може да бъде нито кротък, нито спокоен. Ако имате отношения с този човек, той цътг ден ще ви вари, ще ви пече на огъня, както вие варите и печете яденето. Ако главата на нтькой човек е тъсна при ушите и на темето горе, на този човек вие не можете да разчитате. Той и да иска да свърши нЪкаква работа, не може, нема сили да устои на нея. Ще видите, че той оставя работата на половина. Главата на това място трябва да бжце най-малко 15 см. широка. Ако пък главата на нтжой човек зад ушите е несъразмерно развита в сравнение с другите й центрове, у такъв човек е силно развито чувството на страха, както у животните. Вследствие на това чувство, краката на много животни се силно продължават. Страхът е най-високото чувство, до което животните са се домогнали. Човек, у когото чувството страх е силно развито, той мисли само за себе си, за своя живот; той не е човек на новите идеи. Ако между линиите на главата, на лицето и на ръката у човека нема правилни съотношения, такъв човек не може да устоява на новите идеи. Още при първите мъчнотии, които срещне, той ще каже: това не е за мене. Мъчнотиите могат да про-изтичат, както от самите обстоятелства, така и от неразбиране законите на природата.
78
Често мнозина се спират да обмислят въпроса, дали пътт, по който вървят, е прав, или трябва да вземат друга нъкаква посока. Това са обикновени разсъждения. За вас е важно да знаете, как да пръкарате днешния ден. Този ден е важен за вас. Лко знаете, как да го прекарате, той ще опр-вдъли останалите дни през годината. Има известни съотношения, известни вжзли в природата, които ние наричаме съзнателни вжзли. Когато дойдете до един от т-взи вжзли, вие трябва правилно да го разръшите, защото това опредъля вашето положение за дълъг период от времена и години.
За изяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. При един богат американец отиват няколко млади момчета за работа, всяко от тях с прътюрж-чително писмо. Американецът взима писмата на всички просители, прочита ги и намира, че всички са много хубаво написани, но нито едно от тия момчета не го задоволява. Гой ги погледва в лицето и им казва: ще ви имам пр-вд виц. Най-посл влиза един млад момък, покланя се вежливо и още с влизането си, хвърля поглед из стаята, посл към пода, дето вижда един лист. Навежда се, дига листа от земята и се отправя към господаря с думи-т: господине, аз ида при вас за работа, но н-вмам никакво препоржчително писмо. Този млад момък не знаеше, че пре-поржчнтелното му писмо б1зше той сам. Той се пр"6порж 1а още с повдигането листа отъ
79
земята. Американецът си казва: този млад човек е за мене. Той обича чистотата, той може да въведе ред и порядък.
Казвам: ако способностите в обла-стта на мозъка, цЬто се намира разумността, съзнанието на човека, не са развити, той вевкога ще се натъква на противоречия в живота, и каквато работа започне, няма да я свърши. Пртвди всичко у вас трябва да бъд? развита способността да схващате формите на нещата. Не можете ли да схващате формиг^, вие не можете да имате и правилни разбирания. Щом знаете формите на телата, вие трябва да знаете и техната тежест, да знаете, с какво разполагате във всеки да-ден случай. И най-после, вие трябва да знаете и обема на телата. Ако един зидар не-ма понятие от формата, от тежестта и от обема на камъните, с които ще си служи, той нема да знае, де и как да ги постави в постройката. Затова, именно, когато отделните камъни се спояват, трябва да се знае, в какъв ред и порядък да се по-ставят. Който не знае да ги поставя, той ще създаде голема неправилност в градежа. Слвд като съграците една къща, вие трябва да я боядисате За боядисването и вие трябва да разбирате цветовете, да имате в себе си чувството на художник. Лко това чувство у вас не е развито и се заемете с боядисването на някоя къща, втори път никой нема да ви потърси. Ако сте художник, и това чувство у вас не е добре развито, каквато картина и да нарисувате, никой нема
80
да я хареса. Освън това, човек трябва да знае, как да съпоставя нещата. Всбко нещо трябва да се постави на своето място, както числата в математиката се поставят на своето място. В това отношение математиката спада към тъй наречените спомагателни способности у човека. Много от вашите неприятности се дължат на това, че у мнозина тези спомагателни способности не са развити. Освън тези, има и тъй наречените литературни способности у човтжа. Литературните способности спадат към музикалните. Между музиката и литературата има н"Ьщо общо. ВсЬко нещо има опред-влен тон, определен звук, който вие трябва да схващате. В този смисъл всбко живо същество има определен начин на ходене, на движение. Ако не разбираш тона, ритмуса на неговото движение, не може да има съединителна нишка между тебе и него, и тогава ти нито ще възприемаш, нито ще даваш.
Следователно, когато почнем да бора-вим във висшия свет, ще видим, че там то-нът е още по-добр проявен. Ако не разбираме тона на Божествения свет и ритмуса на духовния свет, ние не можем да се молим, не можем да имаме съобщения с възвишения свет. От това гледище, молитвата е на-гласяване със съзнанията на висшите светове. Това нагласяване е подобно на нагласяваме струните на цигулката. Цигуларьт първо настройва цигулката си и атъд това вече започва да свири, според правилата и закони-те на музиката. Когато някой пита, защо
81
трябва да се моли, то е все едно да пита,. защо трябва да свири. Човек требва да свири, за да дойде във връзка със съзнанието на природата, във връзка с висшия свет. Пртв-ди всичко, човек трябва да свири за себе си. По този начин той възприема музиката от висшите светове, а също така я пртвдава. Ето защо, необходимо е всички религиозни общества да започват своята работа с музика и песен. С това те обръщат внимание на възвишените същества от духовния свят, че искат да служат на Бога. Тбзи същества се заинтересуват от тях и каз-ват: нека слтвзем, да видим, какво пра-вят тия хора там. Тези същества, като по-умни от нас, щом слязат на земята, винаги ни оставят по нещо: този остави нбщо, онзи остави нЕщо, и работата трътеа напр-вд. Казвате: живата религия не се нуждае от наука, нито от молитва, но само ог мисъл. Как можете да мислите без знания, без молитва? Ако разсъждавате по този начин, вие ще се намерите в положението на евреите, които, преди явяването на Мойсея,. са правили тухли в Египет. Опрътгклено им е било тогава, по колко тухли на ден трябва всбки от тях да изработи. За тази цял, за изработване на тухлите, Фараонът им давал и слама, и глина, и всички необходими пособия. Но впоатБдствие, когато тб започнали да изискват своето освобождение, Фараонът им отнел материалите, както к всички останали пособия, при което им из-
6
82
исквал пак същото число тухли на ден. То е все едно да ви заповяда някой да направите хляб, без да ви даде брашно, мая, вода и сол. Оттук вадим следното заключение: да мислиш, трябва да имаш брашно, вода, сол, мая и най-посгте запален огън, на който да туриш всички тия елементи. По този начин само може да се свърши извъхтна работа.
Казвам: ако вървите по стария път, макар и да сте в нова обстановка, вие пак ще гледате, дано баща ви остави н-вкакво наследство, да пръкарате по-лесно живота си. Така разсъждават и хората от старото учение. Нъжой от гбх, като забатачи много, казва: като се помоля на свети Никола, той все ще ми помогне, ще ми остави нещо за преживяване. Ти не разчитай на свети Никола, но разчитай на себе си. Ти трябва да знаеш, че свети Никола, за да стане такъв,най-първо той е разчитал на себе си. И руснаците разчитаха на свети Никола, но отидоха. Като дойдоха болшевиците в Русия, повече от три милиона народ трябваше да излъзе вън от пределите на своето отечество. И ти, ако не мислиш правилно, ще дойдат болшевиците да турят ред и порядък в твоите мисли. Какво трябва да правиш? Ще мислиш, преди още да са дошли болшевиците у тебе. Казвате: това е руският болшевик. – Оставете настрана руския болшевик. Питам: какво ще правиш ти, ако руският болшевик дойде у тебе? Под „болшевик" аз разбирам всбки, който дохожда в дома ти,
83
разрушава старото и поставя нов ред и по-рядък във всичко. Когато дойдат разбойници в някоя къща, мислите ли, че след като си заминат те, всичко ще бъде в ред и порядък? Обаче, това е само отрицателната страна на болшевизма. Той има и положителна страна.
Същото се отнася и до Бога. Често ние говорим, че Бог е Любов, благост, милосърдие и т. н. Бог е Любов само за онези, които Го любят. За онъзи, които не Го любят, Той има друго лице. Когато обичаш нъкого, и когато той те обича, работата върви добр. Дето не съществува любов, работата не върви добр. Любовта е ключ на съзнателните движения. Любовта е сила, която събужда човешкото съзнание. Когато не обичаш нъкого, ти казваш: пет пари не давам за този човек. Щом го обикнеш, ти вече се събужцаш и си готов да напра-виш нъкаква услуга или жертва за него. Щом не обичаш нъкого, веднага отношенията помежду ви се измънят. Следователно, Любовта е закон, който опредъля отношенията между хората. Любовта не е само приятно чувство, нито приятно разположение, но тя представлява правилни отношения на същества с висша интелигентност. С нея ние трябва да разръшим най-трудните задачи в живота. Ти искаш да бъдеш щастлив и казваш: да се оженя ли, или да не се женя. Лко се оженя, ще имам ли къща, ще имам ли дъца, ще бъдат ли живички, ще бжцат ли умнички, ще имам ли свекърва или тъща
84
и т. н. ? Казвам: ако ти си разумен човек, ако имаш отличен ум и добр развито сърце, и ако твоите природни способности са разработени, тогава всичко, каквото започ-неш, ще усп1веш. Ако имаш разумно сърце, с хармонично развити чувства, ти ще предизвикаш в себе си и хармонични мисли. Сърцето обикновено управлява задната част на мозъка, задната част на главата, а умът – предната част на мозъка, челото отпред. Следователно, ако твоето сърце е добро, то ще предизвика добри, хубави мисли у хората; ако пък сърцето ти е лошо, то ще предизвика лоши мисли у хората, всл-вдетвие на което ти сам ще създадеш нещастието си. Понеже сърцето управлява задната част на главата, то държи кормилото; умът пък е капитанът, който дава разпорежданията си, опредъля насоката на движенията. Значи, сърцето изпълнява заповъдите на капитана, и, като кормило, обръща парахода на една, или на друга страна. С ума си ние даваме директива на движенията, към които се стре-мим. Само капитанът знае, към кое пристанище трябва да върви, а сърцето, т. е. кормилото само измъня задната част на парахода.
Някой пита: защо сърцето ми трябва да бъде развито? – Здраво кормило е нужно на парахода. – Защо умът ми трябва да бъде развит? – Защото капитанът трябва да бъде на своето място, на своя ко-раб. Ако капитанът не е на своето място, и ако кормилото не е на своето място, тогава-
85
де ще отиде корабът? Той ще отиде, дето не трябва. В такъв случай тътюто е корабът, а умът и сърцето са капитанът и кормилото на този кораб, които ни движат към пристанището на онзи свет, дето ни е опръ\дъ\лено да стигнем. Сега ние отиваме към пристанището на щастието. Ако ви запи-тат н1зкои, накжц-в отивате, вие ще им кажете, че отивате към пристанището на щастието. Като стигнем там, ще разтоварим част от стоката си, ще натоварим нова стока и ще тръгнем към пристанището на блаженигк Казано е: „Блажени нищите ду-хом." Какво значи това? – Блажени он-взи, които са стигнали до пристанището на щастието. Ти не можеш да бъдеш блажен, докато не си щастлив. във всички постъпки на природата има голяма последователност. Ти не можеш да бжцеш добър, докато не си умен; ти не можеш да бъдеш умен, докато не си добър.
„Всичко чрез Него стана." Божественото у вас едновременно е и добро, и разумно. То е съвършено. Щом всичко стана чрез Него, когато се обръщаме към Божественото у нас, ние трябва да имаме търпение да чакаме, докато получим Неговия отговор. Ние трябва да слушаме добр, с внимание, без да се запитваме, дали Господ ще ни приеме, или не. У Бога има следната отличителна черта: Той никога не отказва на желанията на хората. Каквото му поискате, Той никога не отказва. Бог може само да забави реализирането на вашите желания, но ни-
86
кога няма да ви откаже. Каквото поискате, Той ще ви го даде, обаче, вие ще носите последствията на вашите желания. Ако те са на място, добрт ще бъде и за вас; ако не са на място, толкова по-зле за вас. Щом пожелаеш нещо, Бог само те запитва: това, което искаш, обмисли ли го добр? Може нъжому да дойде на ум да направи не-що зло. Бог го пита: ти обмисли ли добр това, което искаш да направиш ? Изобщо, вие трябва да бъдете внимателни към това, което искате. Защо? – Защото, каквото помислите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Ако днес пожелаеш нещо, то може да ви се даде сггбд 20 години. Затова човек трябва да бъде внимателен в своите желания. За-пример, някоя млада мома желае да срещне един млад, хубав момък, в когото да се влюби. Обаче, Бог сега, именно, не и праща такъв момък. Тогава тя се оженва за друг, когото не обича, нито харесва и е недоволна от своя живот. Когато стане 40 годишна жена, тя среща 25 годишен млад, хубав момък, в когото се влюбва и се чуди, какво да прави. По този начин идат изкушенията в живота. Или пък нъжой момък мечтае за красива, хубава мома, а Бог му изпраща една грозотия. Обаче, няма да мине дълго вр-вме, и той ще срещне някоя красива жена. Не е лошо човек да се стреми към красотата. Тя е толкова потръбна за живота, колкото са потръбни хл^бът, чувствата и мислите за човека.
87
Сега, като се говори за Любовта, много от съвременните хора имат извратени понятия за нея, считат я н^що подобно на чувството, което човек изпитва, когато пие. Това не е любов, това е чистене. Всичко онова, което Любовта дава и всичко онова, което Любовта взима, е свещено. Всички проя-йи на Любовта са свещени. Ако в ума на товека влиза образ, който не е свещен, той вече не спада към свещените образи на Любовта. И ако такъв човек ви обича, вие никога не можете да бъдете доволни от него! Той казва: аз обичам еди-кого си, но вщ не сте доволни от него. Тогава едно от двът е верно: или ти не го разбираш, или той не те разбира. В душата на онзи, който истински обича, има благородство: той не допуща в ума си абсолютно никакви задни мисли. Той е честен, прямолинеен, и всичко, каквото върши, е за негово добро и за доброто на този, когото обича. Ако дойде у дома ви, той ще ви донесе щастие; ако дойде на нивата ви, всичко ще тръгне по мед и масло. Намерите ли се в трудно положение, пак той ще ви даде някакъв съвът, ще ви дойде на помощ. Дойдете ли до закона на Любовта, чрез Него, именно, светът ще се поправи.
„Всичко чрез Него стана." Ако любовта ти не може да събуди твоя ум, това не е любов; ако твоята любов не може да те направи герой, това не е любов. Любовта прави хората см^ли, разумни. Чрез нея всичко се постига. Писанието казва: „Всич-
88
ко чрез Него стана, нищо без Него не стана." Кое е това Не~о? – Божественото в човежа. Щом е така, не търсете помощ от-вън. Първо търсете Божественото, а външната помощ ще дойде сама по себе си. / Казвате: ние не сме Го намерили още. Не,/ всички сте Го намтфили, и сега трябва да/ минете във втората фаза. Щом сте намери/ ли Божественото, пазете отношенията си към Него. Представете си, че нъжой от вас е цигулар, иска да си купи хубава цигулка. Той има приготвени пари за нея, но цигулка търси. Трътеа по дюкяните отива в еции, във втори, в трети дюкян, докато най-пос/тв намира цигулка, каквато търси. Щом найе-ри цигулката, той трябва да се научи да я пази. Същото може да се каже и за васъ' на-мърите ли Божественото, трябва да се 'научите да го пазите. Изгубите ли Божественото, всеки ден ще губите най-красивите н"Ьща, които имате. Вие губите най-хубавите и светли мисли, както и най-хубавите си чувства, за нищо и никакво. Н-вкога имате велики мисли, можете да станете гениални хора, но срещне ви нъжой, посочи ви една малка погрешка, и вие веднага се спирате в пътя си. По този начин изгубвате случай да влезете в Царството Божие, да постигнете своите идеали.
И тъй, запишете в ума си мисълъта: „Всичко чр-вз Него стана." Намерите ли се в нъкакво затруднение, обърнете ума, сърцето си към Бога, да събудите всичко красиво у вас и кажете: „Всичко чр-вз Него
89
стана." Така ще се събуди вярата, а вярата ще събуди у вас Любов към Бога. Обичате ли Бога, Той ще започне да мисли за вас, и по един или друг начин ще изправи живота ви. Не се ли изправи живота ви, погрешката е ваша. Това показва, че любовьта ви е малка.
Мнозина казват: Учительт може да направи всичко. Какво мога да направя, това само аз зная. Вие не знаете, какво аз мога, и какво не мога. Въпросът е, какво вие можете и знаете. Има неща, които аз по никой начин не мога и не искам да направя. ЗапримЪр, аз пушки не искам да правя; кесиите на хората не искам да взимам; главите на хората не искам да чупя; да лъжа хората, не искам. Тъй щото, колкото съм слаб в едно от 'ошение и не по-държам никакви желания в тази област, толкова съм силен в друго отношение. Същото желая и на вас: за някои неща да бъдете слаби, а за други – силни, да няма подобни на вас. Често се забелязва обратното: вие сте силни в това, което аз не мога и не искам да правя, а сте слаби в това, в което аз съм силен. Казвам: бъдете слаби в това, което и аз не правя, и силни в това, в което и аз съм силен. Този е правият път в живота.
Сега, пръведете мисълта ми. Да бъдеш силен в злото, това е качество на дявола. В някои отношения той е много силен. За това той заслужава похвала. Напримтбр, никой не е в състояние да уплаши дявола в
90
тъмнината. Там е неговото царство. В тъмнината той е смъл, рЪшителен, всичко може да направи. Обаче, запалите ли една малка свъщица, следа не остава от него. Молете се да не правите като дявола и га не изпадате в неговите ръц. Попаднете ли в ноктите му, драснете една кибритена клечка и ще се освободите от него. Тази мисъл пръведена, означава: мъчнотиитб в света се прт^махват само чрез светлината на човешката мисъл. Мисълта е Божественото у нас. Когато нашата мисъл светне, когато почнем да мислим, ние знаем, че всичко чрез Него стана. Щом умът ни работи, ние казваме: „Всичко чрез Него стана." Щом сърцето ни действува, ние казваме: „Всичко чрез Него стана." Оттук виждаме, че Божественото заповъдва и управлява света. И когато ние мислим, Божественото работи у нас; когато ние обичаме, също Божественото работи у нас. Каквото става, чрез Него става. Това, което Бог мисли, това, което Той с ръцътв си върши, всичко е на своето място. Аз искам да схванете тази мисьл и да я приложите в живота си, да стане практична. Аз не искам да ви насилвам, непременно да приемете всичко изведнъж. Това, което е хубаво от стария живот, дръжте го, оставете го в къщи, а всички стари, окъсани дрехи изхвърлете навън, изчистете къщите си от тях. Т не са потребни. Направете вътр+зшен пръъод на тбзи думи, какво, именно, представляват старите, окж-саните црипи.
91
Философията на живота седи в след-ното: в каквито отношения или връзки ви е поставил Бог с хората, вие все ще придобиете н-вкаква полза от тези хора. ВсЬки човек, който ви е обърнал внимание с нещо, той ще внесе доброто във вашия жи-вот; и комуто вие обърнете внимание, по същия начин ще внесете нт^що добро в неговия живот. Тъй щото всички ваши срещи, всички познанства, връзки и отношения, които имате, било с н-вкое растение, животно, човек, или с ангел, всички тия съще-ства все ще оставят у вас известни мисли или чувства, извъхтни блага от това, което Бог им е дал. Всичко това ще мине пр-вз вашите души. И тогава, ако искате да бъде-те богати, мислете върху благоприятните условия, които Бог ви е дал. Радвайте се на тълата, които Бог ви е дал; радвайте се на сърцата, на умовете си; радвайте се на своитб нови разбирания!
Някой казва: аз не съм като другите хора. Защо искате да бъдете като другите хора? Защо трябва да правите сравнение? Казват някои: ние не даваме пет пари за света. Не, хората на новото учение не трябва да говорят така. Светът е на мястото си, обаче новите хора не трябва да се забавляват със света. В един стих Христос казва: „Аз победих света." Значи, светът е победен от Божественото. Щом е победен, той е вече във властта на Христа. Има нещо, с което вие трябва да се борите. Това, с което трябва да поведете разумна борба, е
92
вашата плът. Както Христос победи света, така и вие трябва да победите вашата плът. Бог казва: „Ако вие победите вашата плът, аз пък а!,е смиря сатаната пред мене." Вие сега искате да победите дявола, без да се замисляте върху това, че той е голям пехливанин. Всеки, който се е опитвал да победи дявола, все е бил тъпкан. Да се борите с дявола и да искате да го победите, то е все едно, да играете ролята на някой си Симеон, от еленските села, който се борил с една буга, т. е. с един бик и пожелал да го победи. Като срещнал този бик, той го хванал за рогата и казал: в името на Господа Исуса Христа! – и започнал да се бори с него. Бикът го повалил на земята и започнал да го тъпче. Той викал, молил се за помощ; дошли хора, които едва го спасили. „Чудно нещо!" – казал Симеон: „нито Исус Христос, нито аз можахме да победим този бик." Каква нужда имаше да ходи и да хваща бика за рогата ? Бикът не се побъжцава лесно. Борбата е у самите нас. Ние трябва да се изучаваме, а не да се терзаем, че това нямаме, онова нямаме. Всеки от вас е способен за нещо, но той трябва да започне от това, за което е способен. Някой от вас може да не е роден за музикант, но може да пее, да разбира музиката. Друг някой не може да бъде художник, например, но може да разбира художеството. Коя жена не знае да боядисва? Ако не може да бъде художник, тя може да измаже къщата
93
си. И това е изкуство. Ще боядиса къщата си отвън и отвътре с няколко различни бои.
Основната мисъл от цялата беседа е следната: „Всичко чрез Него стана". Ако ви се преподава тази обективна наука, вие ще се уморите. Дойде ли човек до положението да се проучва, да се анализира, той пада духом. Мнозина имат неправилни възгледи за живота, но като се поставят на научна база, те виждат, че работите им не са така съвършени, както са си мислили. Това не трябва да ви обезсърчава. Пред вас седи велика задача: да работите за създаването на новия човек. У човека има нови способности, нови мисли, нови чувства, нови методи, нови условия, при които той трябва да развива гениалността у себе си. Вие преминахте фазата на обикновените хора; сега сте в фазата на талантливите, но целта в живота ви е да влезете в фазата на гениалните. - Гениалността се придобива по строго научен начин. В сегашния живот на хората не се изисква само набожност. Когато човек се моли, той трябва да знае, защо се моли; когато прави добро, той трябва да знае, защо прави добро. Всяко нещо, което човек върши, трябва да бъде строго определено.
Казвам: вейки трябва да се стреми да стане гениален. Гениалният човек има една хубава черта в своя характер: той никога не дава обявления. Той работи за себе си. Дали ще го знаят, или не, той не се
94
инересува затова. Талантливият човек е като американците каквото открие, съобщава го по всички вестници. Той съобщава не само свои-т изобретения, но и тези на гениалните хора. Който иска да стане виден човек в света, той трябва да знае, че това не е качество на гениалния човек. Геният е доволен от себе си. Той иска, каквото изнамери и създаде, да го предаде и на другите хора даром.
„Всичко чрез Него стана". Някои от вас разбират този въпрос добре, а други могат и да го приложат, но в приложението ще срещнат големи мъчнотии. Трудно е да се дойде изведнъж до този възвишен живот, но в трудните работи има вътрешна красота. Най-лесният начин за постигане на този живот е, когато човек се ръководи от мисълта „Всичко чрез Него стана". Иначе, ако човек мисли, че сам трябва да уреди живота си и няма кой да му помогне, той ще се намери в тежко положение. Да мислим, че ние сами трябва да създадем и уредим живота си, то е все едно да мислим, че можем сами да съградим къщата си: да забъркаме калта, да опечем тухлите, да пренесем камъни и дърва за строене и т. н. Ако вървим по този начин, ние ще се натъкнем на нескончаема работа. Никой човек до сега не си е съградил сам къщата. Все трябва поне двама-трима души да му помогнат. Дето работят много хора, въпросите лесно се разрешават. Дето е множеството, там е Бог.
95
Единството е в множеството. Вие трябва да изучавате закона на единството. Дойдем ли до този закон, ние ще имаме на страната си всички добри хора, както и съществата от Божествения свет.
„Всичко чрез Него стана". Представете си, че някой от вас заболее. Какво трябва да направи? Ще каже на болестта: „Всичко чрез Него стана". Ако тя не си отиде, той ще й каже същото втори, трети, пети, десети път, докато най-после болестта си отиде. Едновременно с това ще запитате болестта: Ти с Него ли работиш, или без Него? Ако работиш с Него, добре дошла; ако работиш без Него, излез навън, на законно основание. Щом болестта работи без Бога, вие ще я принудите да излезе навън.
Искате ли да създадете добри отношения помежду си, откривайте един друг в характера си по една добра черта, която никога да не се мени. И при това, тази черта да е такава, че и сам човек да не си я познава. Днес хората търсят само отрицателните си черти. Това човек сам знае за себе си. Изкуството е да намерите в човека една добра черта, на която винаги да разчитате. Че днес не се е проявявал добре, това нищо не значи. Това е преходното у човека; това са проявите на неговото тяло. Тялото му е конят, а конникът е Божественото у човека.
И тъй, това, което чухте днес, приложете го през годината. За останалото не се грижете. То ще дойде само по себе си. За
96
него са предвидени множество работници. Христос казва: „Не сте вие, които говорите. Каквото трябва да говорите, ще ви се даде", Задръжте сега мисълта: „Всичко чрез Него стана. Нищо без Него не стана".
3. Беседа от Учителя, държана на 14 юли, 1930 г. Изгрев.