ВЪРЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ
Всички, които сте поканени тук, не сте дошли за ядене и пиене, нито за забавление, но сте дошли да учите. Затова трябва да внесете в ума си идеята, че сте ученици. Вие не трябва да се спирате само върху това, какво аз ще ви кажа, но сами трябва да мислите. Не е въпросът, как аз ще кажа нещата, но какво вие можете да разберете, да възприемете и да приложите, като ученици. Това ще пи ползува. По какъв начин ще кажа нещата, какво ще кажа за яденето, дали е сладко, или не, това не е важно. Ако научите това, което е нужно, яденето ще бъде сладко; ако не го научите, яденето ще бъде горчиво. Вие можете да си зададете въпроса: каква е целта, какъв е смисълът на живота? Целта на живота е учението. Когато човек научи това, което днес му е предадено, да благодари на Бога. Той трябва целия ден да учи, и вечерта да благодари, че е научил урока си. На втория, на третия, на четвъртия ден пак ще учи. И след като прекара целия живот в учене, ще замине за другия свет, дето ще продължи учението си. Само чрез учението човек разбира смисъла на живота.
Сега, като ученици, аз искам да бъдете свободни, защото ще ви дам нови обя-
Метея 18: 18.
25
снения за нещата, за които даже и на ум не ви е дохождало. Върху много неща трябва да ви се обърне внимание. Забележете, морякът, който пътува по морето, наврец е обиколен от вода, но тази вода не може да сг пие. Ако ожаднее и пожелае да пие от тази вода, той предварително трябва да я дестилира, за да извади онЪзи солено-гор-чиви соли от нея, които правят водата негодна за пиене. Тъй щото, когато в Писанието се казва да не любите света, то е защото го разглеждат като море. И ако вие влъзете в това море, света, и пиете от неговата воца, такава жажда ще се възбуди у вас, че нийде няма да си намерите място. Солена, горчива е водата на света. Тази е простата философия, с която се обяснява, защо човек не трябва да люби света. Искате ли да пиете от водата на света, непременно трябва да я дестилирате. Това всички трябва да знаете. И тогава, от дестилираната вода на света можете да пиете, колкото искате. Обаче, както сега светът е построен, водата му е солено-горчива. И вие, искате не искате, корабът ви ще пътува по това море, но трябва да имате в себе си особени реторти, в които да дестилирате по малко от водата на света и да я пиете чиста, свободна от всвкакви примъси.
Яз искам да бъдете добри ученици. Вие имате една слаба страна, че бързате. Всички искате в кратко време да свършите курса на учението, затова гледате да взимате по два класа наведнъж. За вас е важно да
26
свършите един клас на годината, но да го завършите, както трябва. Смисълът на учението не е в бързото минаване на класовете. Можете да минете един клас, а можете да минете и 20 класа, но важно е, какво ще научите. Щом разберете смисъла на това, което учите, ще минете в по-горен клас, ще минете през лосвъщение, което нари-чат „разцъвтяване на човешкото съзнание." Това значи да минава човек съзнателно от клас в клас, от по-низко съзнание в по-високо. Не учите ли съзнателно, вие ще останете в едно поле, в една мъртва сфера, дето няма свобода, няма прогрес и движение напред. Вие ще се намерите в положението на впрегнат кон, който тупа само на едно място, чака момента да тръгне напред. И при това положение вие казвате: тежък е животът! Не, животът не е те-жък. Животът е тежък само тогава, когато не любите и не учите. Пръкрасен е животът, когато любите и учите. Няма по-хубаво нещо от това, да любите и да учите!
Сега ще ви прочета 18 глава от Евангелието на Матея, която никога досега не сге чели. Впрочем, вие сте чели тази глава, но при известни условия, при известно състояние на съзнанието си; при сегашното си състояние никога не сте я чели. Тъй както сега ще ви прочета тази глава, тя е съвършено нова за вас, нещо ново е вложено в нея. Значи, сега ще ви прочета една нова глава, от ненаписаното още Евангелие, за
27
която нито сте чували нещо, нито на ум ви е дохождало.
В онова време, във времето на Христа, както и в наше време сега, дойдоха учениците Христови, както и сегашниг ученици; и запитаха Исуса, както и сегашните Го за-питват: „Кой е най-гол-вм в царството небесно'3 (–1 ст.).
„Я Исус повика едно дъте, та го постави посред тях." (–2 ст.). – Колко голямо може да бъде това д-кте'3 Това дъте бъше на пет години.
И рече: „Истина ви казвам, ако се не обърнете и бъдете, като дъцата, няма да влезете в царството небесно." (–3 ст.) – Ако се не посвете в земята, като житното зърно, и ако се не печете на слънце, никога няма да узръете.
„И тъй, който смири себе си, като това дъте, той е най-голям в царството небесно." (– 4 ст.). – И тъй, който донесе вода на баща си, когато е жаден, баща му ще го благослови. И който помогне на майка си да сготви яденето, тя ще го нагости.
„И който приеме едно такова дъте в мое име, мене приема". (– 5 ст.). „Я който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камък воденичен, и да потънеше в дълбините на морето." (– 6 ст.). – Това са иносказателни думи. Те подразбират: вържи злото за воденичния камък и го пусни в морето! Когато децата отиват на училище, не ги съблазнявай, не
28
взимай торбичките им, но ги остави да отидат при своя учител, да се учат. Кажеш ли някому да не ходи на училище да учи, ти го съблазняваш. Казваш: не учи, поиграй си още малко, поживей, докато си млад, нека учат простите, невежите хора. Кажеш ли някому това, ти го съблазняваш.
„Горко на света от съблазните! Защото неизбежно съблазните ще дойдат, но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда! (– 7 ст.). – Горко ономува, който става гарант за човек, който прави престъпления!
„И ако те съблазнява ръката ти, или ногата ти, отсечи и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в живота хром или клосен, а не с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън." (– 8 ст.). – Ако имаш нож, с който можеш да убиваш хората, хвърли този нож от себе си. Ако носиш в джоба си един съвременен кобур, хвърли го сто крачки далеч от себе си, да не съблазняваш хората.
„И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си: по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен." (–9 ст.). – Ако имаш две врати на къщата си, и през едната влизат разбойници, а през другата влизат приятели, затвори вратата. през която влизат разбойниците, а остави само тази, през която влизат приятелите.
29
„Гледайте да не презрете едного от тези малките, защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, Който е на небеса." (– 10 ст.). „Защото Син Человечески дойде да спаси погиналото." (– 11 ст.). „Как ви се вижда? Ако някой си человек има сто овци, и се изгуби една от тях, не остава ли 99-те на горите, и отхожда да търси изгубената?" (– 12 ст.). „И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече, нежели за 99-те неизгубени." (– 13 ст.). „Така не е по волята на Отца вашето, Който е на небеса, да погине един от тези малките." (– 14 ст.).
Истина ви казвам: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." (– 18 ст.).
Сегашният живот е живот на вързване и развързване. Ти не можеш да развържеш това, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано, ще вържеш, а вързаното ще развържеш. Ако знаеш да вързваш това, което не е вързано, и ако знаеш да развързваш вързаното, ти можеш да разбереш великия закон на живота. Ако не знаеш да завързва ш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода. Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и нтьма да извадиш во-
30
да. Кофата трябва да се върже добре, с три вжзла, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето игкло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всбко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място.
Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, н+зкоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дт±то вашият ум и дух рабо-тят, какво можете да направите? – Нищо не можете да направите. И тогава, вие можете да имате хиляди кофи, но сми-сълът на учението не е в многото кофи. Една кофа имайте, но вадете с нея вода! Какво ще ви ползуват хилядата кофи, с които не можете да вадите вода ? Започвате да четете: една, двъ\ пет, сто, хиляда различни кофи по-голямина и по форма, но всички са празни. Какво ще ви ползува много знание без въже? Ако имате много знание, но не можете да го използувате, то е ненужен баласт за вас. Вие се нуждаете от здраво въже и от една здрава кофа, с която да можете, когато искате, да вадите вода от кладенеца. Имате ли много кофи, ще бъдете тъй добри, дето минавате, да оставяте на този, на онзи по една кофа, като задържите и за себе си една. Излишните кофи раздайте на тези, които н^мат.
И тъй, превеждайте сега. Доколкото ние разбираме великия принцип на живота –
31
Бога – Който работи в света, и доколкото сме съгласни да изпълним Неговата воля още днес, дотолкова и ние можем да бъдем в Негова услуга. Пр-вд Бога сеци цялата вечност, на Него се подчиняват и богове, и мъдреци, и философи, които са завършили своето развитие на земята; на Бога се подчиняват и малките хора на земята, на мнозина от които още трябва да се доказва, защо е нужно да се изпълнява волята Божия ; на Бога се подчиняват и бубулечките, и рибите, и птиците, и млъжопитаещите. Когато майката изпраща дътето си на училище, тя все ще му тури нещо в торбата за ядене. Дътете има право да яде, само когато научи урока си. Човек има право да яде, само когато се събуди.
И тъй, ако знаете да вързвате, трябва да знаете да развързвате. Една българска пословица казва: „Вържи попа, да е мирно селото!" Яз казвам: вържи дявола, да е мирен животът. Вие вързвали ли сте дявола, да знаете, как се вързва? Ако не сте го вързвали и не знаете, как се вързва, казвам: не развързвай дявола у тебе, който е вързан. Ако не можеш да го вържеш, поне не го развързвай! Такъв е законът. Щом не знаеш да го завързваш, поне не го развързвай, защото поате няма да знаеш, как да го завържеш. Някой казва: защо да не го развържа ? Ако можеш да го завържеш, развържи го; пък ако не можеш да го завържеш, не го развързвай. Ако не можеш да разлюбиш един човек, не го залюбвай ;
32
пък ако не можеш да го залюбиш, не го разлюбвай. Защото, ако го разлюбиш, ти ще развържеш дявола, а щом развържеш дявола и не можеш да го завържеш, той ще създаде хиляди нещастия в живота ти. Всички нещастия в живота произтичат от разлюбването. Който може да разлюбва, той може и да развързва. Казвате: аз не обичам вече еди-кой си човек. Щом не го обичаш, ти го раззързваш. Казано е в Писанието: „Любете враговете си'" Това значи: свържете враговете си! Ако не обичаш врага си, ти си го развързал, и по този начин сам си създаваш неприятел. Така седи този въпрос в живота. Всеки човек, когото си разлюбил, той ти е вече враг. Той постоянно върви отбд тебе, носи си ножа, дебне да те мушне. Залюбиш ли го, той хвърля ножа настрана, върви подир тебе, но вече е като отворен цвят.
Казвам: аз ви говоря за онъзи закони, които работяг в човешката душа; аз ви говоря за един свет, с който вътръш-но вие още не сте запознати, и се занимавате само с външните прояви на този свет и с неговите сили, които действуват, като барута, с който малкиг дъца се забавля-ват. Пр-ъдставете си, какво може да стане, ако пуснете нтжое малко дъте в един ма-газин, пълен с барут! То ще запали барута, но какво ще стане след това, нищо не мисли. Казва: ще цъкна, ще запаля барута ! Лесно е да се цъкне една клечка кибрите, но сггбд това ще настане цяла катастрофа
33
наоколо. Не се опитвайте, не си играйте със си-лите на природата! Когато нъжоя кокошка срещне един вол, тя се напери и му казва: ти знаеш ли, коя съм аз? И волът я пита: ами ти знаеш ли, кой съм аз? Кокошката пак му казва: виж, това са моиг дъща! Гледай да не ги тъпчеш! – Аз отдавна зная, че те са твои дтвца, и никога не съм ги тъпкал. Тя го клъвне и му казва: знай, че аз съм кокошка! Волът не се занимава с кокошката. Той е благороден, занимава се с разрешението на свои важни задачи. Волът казва на кокошката: днес имам да разора една нива на своя господар. Той скоро ще ме впрегне на работа. Не ми тежи работата, но откак служа на господаря си, никога не съм го задоволил. Дз търся начин, как да ме залюби моя господар. Той ме е разлюбил, и затова ме впряга и боде с остен. Искам да ме залюби, да не тегля толкова много. Щом ме залюби, той ще ме освободи от юларя. Не ме ли залюби, ще тегля пр-вз цъ\лия си живот. Днес всички хора казват, че животът е тежък. И волът казва, че животът е тежък. Казвам: вие теглите, защото господарьт ви е разлюбил. Значи, господарьт ви е вързал.
Вие трябва да правите преводи на сегашния си живот, за да го използувате разумно. Мнозина, като не разбират живота, чакат да дойде нъжой от небето, да ги спаси. Д-вйствително, може да дойде някой ан-гел на спасението, но той няма постоянно
3
34
да седи при тях. Може да поседи ден, два, три, месец, два, най-много година, и след гова ще замине. И ангелът има свое предназначение, свои цътш, свои мисли и желания, които тр-ъбва да постигне. Той слиза на земята от обич към някого и остава тук, докато свърши работата си. Дойде ли някой ангел на земята, вие искате той да остане постоянно при вас, .както майките искат дъцата им, техните ангелчета, да бъдат постоянно около ттах. Те целуват своите ангелчета, радват им се, но щом изник-нат крилца на тия ангелчета, т оставят старата си дреха и хвръкват вън от дома си. Майките плачат, скърбят, казват: отидоха си нашите ангелчета! Всеки ангел носи със себе си своята написана книга, листата на която виждате в тяхните очи, вежди, уста, нос, косми по главата и т. н. Знае ли майката, какво се крие в главата на нейното ангелче? Прочела ли е тя писмата на главата му? Всеки косъм по главата на нейното ангелче е писмо, което тя трябва да прочете. Тя даже не знае, колко косми имаше дътето й на главата си, какви б-вха веждите му, колко кръга имаше на очите си, каква бъше голямината на устата, на носа, на пръстите му, каква форма имаха ноктите му и т. н. Написана книга бъше то, но непрочетена остана. Какво направи майката за това ангелче? Тя го кжпъше, хранъше, обличаше го и си поиграваше с него – нищо повече. Питам: какво можете да научите при такива разбирания на живота? Правилни разбирания
35
са нужни на хората! Дойде и Ькой, задигне тази книга, а вие плачете, страдате и казвате: отиде книгата ми!
Ще прочета няколко стиха от книгата на Амос, глава 7, от 14 стих надолу.
И отговори Лмос и рече на Лмасия: „Не бъ\х аз пророк, нито пророчески син, но бт^х говедар и берях черници." (–14 ст.).
И Господ ме взе от подир стадото, и рече ми Господ: „Иди пророчествувай на людете ми Израиля." (–15 ст.).
Сега, прочее, слушай Словото Господне. Ти казваш: не пророчествувай против Израиля и да не капе от тебе дума против Исааковия дом." (– 16 ст.)
Зато така говори Господ: „Жена ти е блудница в граца. И синовете ти, и дъще-рите ти ще паднат от меч. Това значи: мислите и желанията ти ще бжцат посети.
„И земята ти ще се раздали с въже; и ти ще умреш в скверната земя, а Израиля непременно ще бъде закаран пл"вн-ник от земята си." (– 17 ст.)
Сега, като на ученици, обръщам ви внимание на отбдното положение. Всички трябва да знаете правилно да вързвате и да развързвате, т. е. правилно да любите и да раз-любвате. Не е важно, как сте били вързани. Не е важно, как сте разлюбили хората. За вас е важно, как днес вързвате и развързвате. Нъжой казва: защо ме развърза ? Пи-там: ако ти дойдеш при мене вързан и не си ял цътш три деня, и аз те нахраня, развържа и пусна да си вървиш, какво ло-
36
шо има в това развързване? Добр е глад-ният да бъде вързан, а ситият – развер-зан. Когато ситият се развързва, на място е развързването, но когато гладният се развързва, това развързване не е на място. Вържи гладния на едно място! – нищо повече. Развържи сития да си върви по пътя, защото е сит.
Много от учениците се спират върху обикновените отношения между хората и ги сравняват с по-високите, духовни отношения, които трябва да съществуват. Представете си, че някой учител влиза в клас и започва да милва, да гали ту един, ту друг от учениците и след това им казва: хайде, сега, вървете си по домовет! На втория ден той пак повтори същото: този помилва, онзи помилва и ги изпрати по домовет им. Питам: какво ще придобият тези ученици? В тех ще се развие щестлавие и ред още отрицателни черти, каквито и в света се срещат. Какво ще бъде, ако учительт не гали учениците си, но работи с тех? Т ще научат много неща, ще се развиват. Учительт дига един ученик и го запитва: колко правят пет боба и един боб още? – Шест боба, господин учителю! – Като посъете тези шест боба на нивата, колко още ще родят? – Не зная, Господин учителю. – Ако годината е суха, колко боба ще родят? – Не зная. – Ако е дъждовна, плодородна, колко ще родят ? – И това не зная, господин учителю. – Има известни математически отношения, по които точно може да
37
се опред-кли, колко боба ще се родят. Хри-стос говори за житните зрънца, които попаднали в добра почва, и едното дало 30, другото – 60, а третото – 100 зрънца. Като съберете числата 30+604-100, ще получите 190. Като разд-влите числото 190 на 3, ще получите ср-вдно число 63'(3). Остатъкът показва, че този плод не е могъл да се развие, нямало е благоприятни условия за него. Ако приемем същите отношения и за ше-стьте боба, т. е. всеки боб да даде по 63 зрънца, ще получим от тях 378 боба. Сбо-рът на цифрите в числото 378 дава 18. Това е 18 глава от Евангелието на Матея, която четох днес.
Сега ще ви прочета 18 стих на 378 страница от Библията: „И не стана пасха като нея в Израил от дните на пророк Самуи-ла; нито направиха всичките Израелеви царе като пасхата, която направи Иосия и свеще-ниците, и Левитите, и всичкият Юда и Израил, които се намериха, и Ерусалимските жители." (II кн. на лътовн. 35 :18). Пасхата е възпоменание за освобождение от епоха на робство. С пасхата евреите ознаменуваха своето освобождение от робството си в Еги-пет. Когато човтж люби, той трябва да направи пасха. Тя е възпоменание за освобождение от робство. Когато човек иска да се освободи от какво и да е робство, той трябва да направи пасха. Пасхата може да се направи само по закона на Любовта. Лко ти не любиш, никога не можеш да направиш пасха. Защо ? – Защото в Любовта всбко-
38
га има жертва. Кого ще жертвуваш? – Себе си. Който люби, той най-първо ще пожертвува себе си. Ако вие не знаете, как да направите пасха га в себе си, ако не знаете, как да се пожертвувате, вие не сте разбрали закона на Любовта. Значи, първо човек трябва да знае. как да направи своята пасха, а поат, да знае как да се пожертвува. Всички говорим за самопожертвуване, но трябва да знаем, как да става това самопожертвуване. Жертвата е общ закон за всички. Когато нъжой се жертвува за мене, аз гледам, как той изпълнява закона на жертвата, уча се от него. След това пък аз ще се пожертвувам за него. Първо се жертвува ецин, после втори и т. н. Законът на жер-: твата е неизбъжен. Нт^ма да остане човтьк в света, който да не се жертвува. Когато дойдем до закона на жертвата, ние трябва да знаем, как да направим тази жертва. Не я ли направим, както трябва, тя е безполезна. Ако ти ходиш на училище и не разбираш основните принципи на учението, или ако не разбираш дълбокия смисъл на геометрията, на астрономията и на всички науки, които се прЪподават, какъв смисъл има твоето учение? Всички небесни т"б-ла имат своето дълбоко предназначение „за времена и за години." Всека звезда, напри-мър, представлява един лист от свещената книга. Свещената книга пък е небето, което виждаме над нас. Слънцето предста-влява една от отворените вече страници на тази свещена книга. Един ден този листъ
39
ще се затвори, и на негово място ще дойде друго слънце, още по-светло, със съвсбм друг цвът от този, който сегашното слънце има. Казвам в този смисъл човек трябва да цбни тази свещена книга, която му е дадена. Ако вие не разбирате ' сегашния си живот, както сте създадени, как ще разберете живота, Който е над вас? Тъй както сте събрани тука, не е важно само, какви са отношенията ви едни към други, но всЬка сут-рин, като ставате, всичките удове на организма трябва да имат правилни отношения към човека, към своя господар: краката трябва да имат правилни отношения към господаря си; очите, ушити, стомахът, дробовете, мозъкът също така трябва да имат правилни отношения към своя господар. Ако отношенията на някой от тбзи удове не са правилни, тогава в организма на неговия господар се зараждат извъхтни болезнени състояния. Въз основа на този закон, и господарьт на тези удове, чове-кът, трябва да има правилни отношения към тях. Щом е така, и нашите отношения към Божественото трябва да бъдат правилни. Правилни ли са отношенията ни към Божественото, тогава вевка сутрин То ни посещава, след което ние започваме работата си. Щом Божественото те посъти, тогава ще дойде твоята майка, твоят баща, твоите братя и сестри, които са слуги на този велик Божествен човеж, или тъй наречения истински Баща. Ти няма да видиш Божествения човеж, но ще видиш Негови-
40
т слуги, на които ще станеш на крак, както учениците стават на крак, когато учи-тельт им влиза в клас. Когато слънцето изгрева, птичките стават на крак и обръщат погледа си към него. Когато слънцето изгр-вва, в сърцата, в душите на всички живи същества настава свещен трепет: всички растения, риби, птици, животни, хора, даже и великиг духове затаяват дишането си. И когато човек спи, той пак усвща из-гръването на слънцето. И затова, правилно е, преди да е изгряло слънцето, ти трябва да бж ;еш на крака! Под думата „слънце" се разбира онова вечно будно съзнание в чо-въка. Когато Бог иде в света, всички тръб-ва да бъдем будни, на крак, за да възприе-мем Неговите свещени мисли. Той има желание да ни предаде своето знание и да ни остави свободни, да реализираме Неговото знание в живота си.
Казвате: защо трябва да любим, защо трябва да обичаме, защо трябва да учим? На тези въпроси не може да се даде ни-какъв отговор. Защо трябва да се раждате и да умирате ? Защо трябва да спите и да ядете? Няма отговор на тези палещи въпроси, които днес ви занимават. Ако се занимавате така, както досега сте се занимавали, вие никога няма да дойдете до правилно разрешение на тези въпроси. Питам: когато плетете или шиете нещо, от коя страна започвате – ОТДЪСНО КЪМ ЛЯВО, ИЛИ ОТЛ+ЗВО
към дъхно? Освън това, защо платът, който толкова време сте тъкали, трябва да го
41
разрязвате и послЯ отново да го зашивате? Защо кацарьт трябва да нар-взва цЯли дъски на парчета и посгте да прави от тях каци? Питам: трЯбва ли всички хора да ста-нат бъчвари, или грънчари ? Представете си, че всички хора произвеждат само бъчви, или само грънци, длб ще изнасят стоката си за продан? Хората и без това са грънчари, защото мислиг, чувствата и желанията, които вевки ден формуват, тЯ ги изнасят на пазар. Има ли кой да купи стоката ви? В това отношение вие мязате на фабриканти, които произвеждат много стока, но стоката им нЯма пазар. Какво ще ви последва тогава? – Крах. Ще дойдат страдания, недоволства, болести и смърт в живота ви. Като се намерите прътг такива изпитания, вие казвате: не разбираме смисъла на живота. Казвам: докато живеете по земному, вие не разбирате смисъла на живота, и той не ви задоволява. Когато станете духовни, започвате да разбирате смисъла на живота, и той вече ви задоволява. Когато един български цигулар тури цигулката на коленото си и започне да свири, вие доволни ли сте от неговото свирене? Не сте доволни. Самото поставяне цигулката на коленото, придава на музиката повече земен характер. Дойде ли нЯкой знамените европейски цигулар, той туря цигулката под шията си и започва да свири. Неговото свирене ви задоволява, защото самото държане на цигулката, облегната на гърдитЯ, придава на свиренето духо-вен характер. Всички инструменти, които
42
се подпира г на гърдит-в, са от благородно произхождение.
Сега ние ще се приближим към великата Истина в живота, да си обясним чрез нея всички прояви и явления с целокупния живот. Например, вие искате да свирите. Защо трябва да свирите? – За да влъзете във връзка с всички същества. Музиката трябва да мине през няколко фази, през няколко съзнания, докато дойде до вас. Вземете, например, цигулката. Тя е съставена от дърво, от струни – кожени и металически. Първата ви работа е да заставите мъртвото дърво, от което цигулката е направена, да пъе. Майсторът, който е направил цигулката, той възкръсява дървото, от което тя е направена. Следователно, когато започнете да свирите, първо вие имате отзвук на растението, от което е взето дървото за цигулката. Посл имате отзвук на животното, от чървата на което са направени струнит. Значи, първо пеят растенията и животните, които са дали от себе си материал за направата на цигулката.
Ето защо, когато някой свири, вие чувате музика, на която не знаете съдържанието. Тя е музика на растенията и на животните, но не и на човека. Първо се минава през тяхната музика, и когато дойдете до вътръшния сми-съл, който е вложен в музикалното произведение, тогава ще схванете музиката на човека. Значи, растенията и животнитъ' са отлични музиканти. Първите музиканти в света са растенията. Т свирят на флейта,,
43
флейтисти са. Животните пък свирят на цигулка. Т са цигулари. Ако човек не разбира живота на растенията и животните, той не може да свири. Който иска да се запознае с музиката, той трябва да изучава живота на растенията и на животнит. Разбере ли човек живота на животните и растенията, щом започне да свири, тяхните елементи ще влъзат в него, а след това и Духът ще влъзе в него, като тълкувател на тоно-вет. Духът ще въздействува на човека чрез ушите му. Духът ще предава, човек ще възприема. Разумният човек пък ще пръвежда езика на музиката. Когато слушате някой цигулар, вие трябва да тълкувате това, което той иска да изрази чрез цигулката си. Цигуларьт предава своята мисъл в образи, и ако човек не може да пръве-де тези образи, той не разбира музиката. Следователно, ако човек не започне с музиката на растенията и на животнит-, на млекопитаещите, той не може да дойде до живота на духовните хора. Разбере ли живота на духовните хора, той ще дойде най-посл и до вокалната музика. Засега в човешкия гортан се проявява само музиката на животното, но когато той се добере до възвишената1 мисъл, неговият гортан ще започне да говори чрез музиката.
Сега, за да се доберете до възвишения живот, всички трябва да свирите и да пъе-те. Ако не можете сега, поне за в бъдеще трябва да се научите. Всеки трябва да мине през дисциплината на пънието и свиренето,
44
Ако някой има силно желание да свири, а нтьма условия, той може мислено да си вземе някоя китара или друг някакъв инстру-мент и да си представлява, че свири, че дърпа струните. Ще кажете, че това е залъгалка. Не, това е приготовление за нещо велико. Великите работи в света започват от малките н-вща. Запримър, докато някой пи-сател напише нещо хубаво, той трябва предварително да направи няколко опита, които изглеждат, като играчки, като забавления. По същия начин, искате ли да напишете някоя дума красиво, вие тр-Ъбва предварително да се упражнявате върху нейниг елементи, буквите й, и тогава да я напишете, както искате. В първо време вие ще пишете, както малките дъца. По-хубаво от гбх не можете да пишете. За да пишете хубаво, вие трябва да знаете правилата за красиво писане. Запримър, ако аз напиша думата „мъдрость" по всички правила на краснопи-сането, който разбира тези знаци, той ще прочете думата и ще каже: вие написахте думата „мъдрость". Който не разбира тези знаци, ще каже: глупост е това! Обаче, не е достатъчно само да познаеш написаната дума, но трябва да разгадаеш, какво нещо е мъдростта.
Питам: що е Мъдростта? Мъдростта е цъл, смисъл на чов-Ъшкия живот, който сега се създава. Когато животът произведе всички свои плодове, т. е. завърши своето развитие, тогава човек ще разбере, какво нещо е Мъдростта, в пълния смисъл на ду-
45
мата. За сега ние пущаме листа, цъвтим, завързваме плодове, и един ден, когато напълно узрЪем, тогава ще разберем всички противоречия, които съществуват в живота. Значи, Мъдростта е смисълът на живота. Любовьта пък е закон, който помага за реализиране великите задачи на Мъдростта. Истината също така иде като велика помощница в този път. Тя чертае пътя, по който могат да се достигнат цълите на Мъдростта. Следователно, Любовта и Истината помагат за реализиране великите цътш на Божествената Мъдрост, която цари навсЬкж-д във вселената. И затова всички трябва да обичате Мъдростта с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Такъв е законът. Смисълът на живота седи, именно, в това – да възлюбите Мъдростта.
Мнозина схващат този въпрос по друг начин. И те имат право, но каз-вам: Мъдростта е свещеният път, по който трябва да вървите, и в който Бог призовава своите деца. Някой казва: аз не мога да разбирам. Дко искате да разбирате, недейте ходи далеч. Вие не разбирате много неща, защото се стремите да обхванете всичко изведнъж. Когато дойдете до музиката, до поезията, например, стремете се да разберете близките неща, които срещате отляво и отдесно на пътя си. Оставете настрана онези тънки, фини неща, които са още невидими за вас. Радвайте се, че срещате неща, които не разбирате, или които не
46
виждате и не са ясни за вас. Нека бъдещето ви радва. Казвате: какво е нашето бъдеще? Бъдещето е светло. Няма по-велико, по-хубаво нещо от бжцещето. Бог царува в бъдещето. Тогава, има ли смисъл да се плашите от него? Всички условия за вашето повдигане, всички условия за вашето развитие, всички условия за вашето щастие и сила, всички условия за вашето знание, всички условия за вашето безсмъртие и свобода, всички условия за реализиране копнежитена вашата душа, се крият в бъдещето, в което Бог живтье.
И тъй, бъдещето ви чака. Когато дойдете до него, вие трябва да бъдете готови. Не сте ли готови, вие ще останете, като натоварени камили пред вратите на граца. Натоварената камила не може да мине през Божествената врата. Дойде ли натоварената камила пред Божествената врата, тя непременно тр>ябва да се разтовари. На същото основание и вие трябва да се разтоварите. Когато имате тежест, неразбирания, всичко това показва, че вие сте натоварени хора. Натоварените хора дигат врява, шум, пра-вят скандали. Кой търговеи, кой адвокат не дига врява, шум ? Търговецът купува– продава стока, пазари се, дига шум. Двама адвокати дигат шум, врява в ежда. Защо? Който не разбира въпроса, ще каже, че те се карат помежпу си. Не се карат ттьзи адвокати, но разглеждат дело на нтькой чо-век. Ециният адвокат го защищава и казва: този човек има право. Другият казва:
47
той няма право. Една американка, женена за богат търговец, помолила един ден мж-жа си да я заведе в американската борса, да види, какво правят там. – Няма защо да те водя на борсата, нищо особено няма там, което да те интересува. – Не, искам поне един път да отида в борсата. Най-после мъжът й се съгласява и я завежда в една от горните ложи на борсата. Едва седнала на един стол, тя чула такава врява, такива викове и крясьци, каквито никога в живота си не е слушала. – Слушай, не мисли, че съм толкова глупава. Яз те помолих да ме заведеш в борсата, а ти ме заведе в лудницата. – Слушай, жена, това е борсата. Яз ти казах, че няма нищо интересно за тебе в борсата. Това са. учените хора, които от въодушевление викат. – Чудно нещо! Как не ги е срам да викат толкова много. – Ще викат, разбира се. След една минута, или след една секунда всеки от тях може да бъде просяк или милионер. Ако вика, той може да спечели и десет милиона; ако не вика, всичко ще изгуби. Тогава ще го хванат за краката и ще го изнесат навън. Питам: при такова положение на нещата, може ли човек да не вика ? Който вика, той остава член в борсата; който не вика, изнасят го вън.
Докато викате в света, вие сте в борсата. Яма щъл някой ваш брат да се разсърди – вие не искате да знаете. Трябва да печелите! Щъл някой ваш
48
брат да се съблазни от нещо, И за това не искате да знаете. Вие трябва да печелите! Или пък някой ваш брат изгубил вярата си. Нищо от това, случват се такива работи в света. Този човек си е изгубил вярата, защото вярата му, е била слаба малко кредите е имал той. Казвам: в каквото положение и да се намира човек, животът, който има той, с всички свои противоречия, струва повече, отколкото, ако е в гроба. И най-лошият живот, който срещаме, струва милиони пъти повече, отколкото живота в гроба. След всичко това, трябва ли да се оплаквате, че вашият живот е несносен? Какво искате да направите в живота си?
Някой казва: аз съм недоволен от живота си, искам да умра. Когато искате да умрете, това показва, че искате да се развържете. Така превеждам желанието ви да умрете. Аз съм готов да освободя кого и да е от вас, но при следното условие: цял ден той ще оре под остена ми на нивата ; и вечерта, като се върне, ще го освободя по всички правила: ще снема хомата му, ще го нахраня и ще го оставя да си почине. В това се заключава животът. Ние сме врпегнати, и трябва да свършим работата, която ни е дадена за деня. Свършим ли работата си, вечерта господарят ни ще ни освободи, и свободата, която търсим, ще дойде. Онзи, който не е бил впряган, и който не е извършил работата, която е трябвало да извърши през деня, той не може да бъде
49
свободен. Защо ? – Защото на другия ден ще бъде впрегнат. Ако пък днес извърши работата си, на другия ден ще бъде свободен,
Това е велик закон, който наричаме закон на разумните хора. Ние говорим за разумните хора, а не за големите. Не са големите хора, които ще завладат света; нито пък малките хора ще завладат света. Обаче, разумните хора ще завладат света. Те ще бъдат негови господари. Ако голямото може да завлада света, тогава мамон-тите, тези голями, прътшотопни животни, досега щъха да го завладат. Лко голямото може да завлада света, преди потопа имаше го-лъми, гигантски дървета, на височина 500–600 м., които трябваше да завладат света, но и т не го завладаха. Сл-вд тях дойдоха големите млекопитаещи, но и т не го завладаха. После дойдоха хората исполини, които също не завладаха света. Значи, силата не седи във външната голямина. И малкиг същества не можаха да завладат света. Това показва, че силата не седи и в малкиг неща. Най-посл дойдоха новите, разумнигк хора, които разбраха, че силата седи в мисълта. Силата на човека не е в колебанието, че от него нищо не може да излезе. Напротив, в тази мисъл се крие човешкото безсилие. Казвам: ако си мамонт, нищо няма да излъзе от тебе; ако си комар, нищо няма да излЪзе от тебе; ако си раз-умен човек, всичко може да излезе от тебе.
4
50
Значи, минус и минус при умножението и дклението дават плюс. Плюсът е разумното начало в света. Следователно, вие можете да имате грандиозни планове, но т не могат да спасят света. Тези грандиозни планове няма да се реализират. Вие може да имате микроскопични планове, като тези на комарите, но и т не могат да спасят света. Обаче, вашите различни желания и мисли могат да служат като тухли и цимент за съграждане на Царството Божие. Тъй щото разумното, което ние реализираме на земята, Бог го взима и с него съгражда бъдещия живот, в който се-' га всички трябва да работим. Някой казва: защо трябва да живъем? Ние трябва да живеем, за да събираме материал за съграждане на Царството Божие.
Казвам: върху това, именно, трябва да работят и учениците. Някои казват: ние не сме големи хора в света, не сме силни. – Вие не се нуждаете от сила. – Ние нямаме пари. – И от пари не се нуждаете. – Ние не сме известни хора. – И това не ви трябва. Вие се нуждаете от ра-зумност. Имате ли разумност, бъдещето е с вас. Щом сте разумни, всичко можете да направите. Следователно, нашата сила не седи в богатството, нито във властта, която имаме, нито в знанието, което можем да придобием, но в служенето, което можем да извършим. Да служиш на Бога, да чувствуваш връзка с Него и всъкога да си готов на работа за Божието дело, въ
51
това седи и силата, и богатството, и властта, и знанието на човека. Някой казва: аз искам да стана проповъдник. – Ако всички станете проповедници, кому ще проповядвате? – Яз искам да стана учител. – Ако всички станете учители, кого ще учите? – Яз искам да стана пъвец. – Ако всички станете пъвци, на кого ще пъете? – На себе си. – Щом можете да пъете на себе си, тогава ще можете да проповЪдвате на себе си, ще можете и да учите себе си. На себе си всичко можете да станете, но искате ли да станете всичко това за хората, вие ще чакате вашия ред. във вешостта има място и време за всичко: и цар ще бъдеш, и прост човек ще бъдеш; и фи-лософ ще бъдеш, и глупец ще бжцеш – всичко, каквото пожелаеш, може да ти се даде. Що е вЪчността? – ВЯчността реализира всички противоръчия, които сж-ществуват в света. Тя примиряза, т. е. тя съгласува плюса и минуса в света.
Казвам: в сегашния си живот вие тр+збва да разбирате закона на бъдещето. Някой страда, защото е вързан. Щом е вързан в тълото си, той не трябва да страда. Тълото е на Бога, и Той сам ще го развърже. За какво са дадени ръцът на чо-въка? – Да пише. За какво му е дадена главата? – Да мисли, да съчинява поезия. Ако трябва да пишеш, пиши; ако трябва да пъеш, пъй ; ако трябва да свириш, свири ; ако трябва да копаеш, копай; ако трябва да рабо-тиш, работи; ако трябва да ходиш, хо-
52
ди! Вс"вка работа, сама за себе си, е важна. според закона на Божията Мъдрост, на която Любовта и Истината са. служители. Всъка работа, колкото и микроскопическа да е, тя е свещена. Ако завържеш връзките на обущата никому, ти си извършил велика работа; ако си дал н-Ъкому чаша вода, ти си извършил велика работа. Ти можеш да кажещ нЪкому само една блага дума, но тази дума има толкова тежест, колкото милионите думи в сто тома, написани от нъжой учен или философ. Всъка дума трябва да се каже на своето място. Ако нъ^ кой човек напише сто тома, които не са на място, един ден Бог ще го натовари да носи тази своя тежест. Ще видите, как един ден Бог ще натовари всички писатели, които не са писали на място, да носят своите книги на гърба си – своя собствен товар. Който е много натоварен, много е писал; който е малко натоварен, малко е писал. Нъжой ще каже: слава Богу, че нищо не съм писал. Питам: знаете ли, какъв товар представлязат всички ваши мкели и желания, които сте реализирали и на които се дължи нещастието в света ? Какво ще правите с този товар? Знаете ли, каква отговорност носите върху себе си?
Вр"Ьме е вече да се ликвидира с миналото. Вие създадохте голяма катастрофа в света. Следователно, както създадохте тази катастрофа, както вързахте света, така трябва да го развържете. Кои ще развържете? Кои ще освободите? Затворите трябва
53
да се отворят, и праведните да се пуснат на свобода. Добриг хора развързвайте! Доб-рите хора събуждайте! ОнЯзи пък, които сега влизат в затворите, тЬхното време посл*б ще дойде.
И тъй, важно е сега да схващате основната мисъл на живота – Мъдростта. Какво правите вие? Искате да се осигурите, да се спасите. Оставете вашето спасение настрана. Казано е: „Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи на всичко." И понеже този Дух ще учи хората, и вие трЪб-ва да се учите. Това значи, когато Божественото дойде у нас, то ще ни научи на всичко. Там е силата на човежа. Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас? Казваме: какво можем да напрвим ние? Нищо не можем да направим ние сами, но с Бога, който е у нас, всичко можем да направим. Казвате: кои сме ние? Ние, като хора, сме нЬщо поцобно на животните; обаче, ние сме съработници на Бога, които ще завършим Неговата работа. Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте моето учение, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." „Даде ми се вевка власт на небето и на земята". По-нататък Христос казва: „Идете и проповядвайте! Лко ви затворят, аз ще ви освободя. Ако ви бият, аз ще се разправя с тези, които ви бият." Казвате: бедни сме, никой не ни дава пари. – Това зависи от вас. Защо ? – Защото всички банкери служат на Христа. Ако сте с Христа, вие ще отидете при
54
нтжой банкер, и той веднага ще стане и ще каже: заповъдайте, има един запис за вас. Ако Христос не е с вас, този банкер ще ви каже: господине, н-вмам пари на разположение. Щом имате подписа на живия Господ, на Христа, навевкъде ще ви при-емат; щом не ви приемат навсъкъде, помнете, че Христос не е с вас. Ако се карате и не се разбирате, Христос не е с вас. Ако се карате и биете, но се разбирате, Христос е с вас. Той казва: карайте се, бийте се, масажирайте се, налагайте се по всички правила, но трябва да разбирате, защо се биете.
Някой страда, че има ревматизъм, главоболие или друго нещо. Казвам това е една трудна задача, която трябва да разрешите. И затова казвам: блажени страдащите ; блажени, които имат болен стомах ; блажени, които страдат от главоболие; блажени, които н-вмат пари; блажени, които са бездомници; блажени, които гладуват. В това седи смисъла на живота. По-ната-тьк казвам: щастливи са онъзи, които имат къща ; щастливи са онЪзи, които ядат; щастливи са онъзи, които учат. Значи, онъзи, които нищо н^мат, са блажени ; онези, които имат, са щастливи. По това, именно, се отличават блажените от щастливит. Щастливият не може да стане нещастен; блаженият е винаги блажен. Защо? – Понеже няма какво да му се вземе. Щастливият, понеже има много неща, като изгуби гова, коего има, той става нещастен. За-
55
това, именно, блажените седат по^гор+5 от щастливит.
Сега, като слушате тези блаженства, вие се смеете. Аз наричам този смях свещен. Свещеният смъх се предизвиква от това, когато ние искаме да се освободим от нещо неестествено в себе си, от нъжаква несгода в света. Свещеният смъх показва, че човек се освобождава от нещо неприятно. Човек, като се посмъе малко, олекЕа му, състоянието му се променя, както на прашния барабан олеква от праха, като го удари барабанчикът. Дойде ли ти никаква скръб или страдание, посмъй се малко.
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Законът е огЬдният: каквото вържете в себе си ще бъде вързано и гор; каквото развържете в себе си, ще бъде развързано и гор. Затова, вържете нещо в себе си, а друго развържете. Каквото направите в себе си, ще бъде направено и гор. В това сеци вашата сила. Всеки ден трябва да вържете нещо и да развържете нещо. Ска-рал си се с нъжого. Значи, свързал си се. КакЕО трябва да направиш? Срещни този човек, пригърни го, цълуни го, раздрусай го, кажи му: не ми се сърди! В това седи силата на човека. Тъй щото, разсърдиш ли се с нЪкого, не ходи да му искаш извинение, но хвани го, пригърни го, цълуни го от едната, от другата страна. Ре гете ли да се извинявате, това са официалности, това
56
са фарисейщини. Направил си грешка. Вземи четката, като художник, и поправи погрешната си. Кажи: не зная, как направих погрешната, но трябва да я поправя. Като поправиш погрешната си, направи едно угощение, покани всичките си приятели и кажи: много съм ра достен, ще ви дам банкет. Защо'3 – Защото изправих ецна своя грешка. Ако искате да бжцете ученици на новото учение, така трябва да постъпвате. Казвате: хайде, да се примирим! Как ще се примирите? Дадохте ли банкет? Вие още банкет не сте дали, а казвате, че ще се помирите. До края на тази година всбки от зас ще даде банкет, че сте се помирили с един от взшите неприятели. Опитайте се да се помирите с този, когото не можете да търпите, когото не искате да видите. Само по този начин ще опитате вашата сила.
Когато някой иска да извърши една работа, но не успива, той казва: Н1вмам условия. Какви условия искаш? Казвам: и при вързването и при развързването се изиск-ват Божествени условия. Затова се изискват знания. Например, когато нъжой човек не може да прощава, той трябва да знае, кои са причините за това. Причината, дето този човек не може да прощава, се дължи на това, че у него не е развите съотвътният център, който се намира гор на главата. Този център е свързан с известни козми-чески сили. Ако този център не е добре развите у човека, той не може да прощава. Когато този център е в хармония с други
57
сили, с други центрове и способности, които дътЧствуват в човешката душа, тогава и човек е готов да прощава. Ако този цен-тър не е в хармония с другите сили и способности в човека, той и да иска да прощава не може. Това място на главата, от което зависи, дали човек прощава, или не, може да се събуди.
Представете си един мъж, който не може да прощава. Нека нъжоя хубава жена, у която способността да прощава е силно развита, се докосне леко до главата на този мъж, дето е мъстото на този център, вие ще забт^лъжите, че този чо-век моментално се променя. Той е готов вече да прости, даже да даде пари, или да направи някаква голяма жертва. Значи, тази хубава жена има противоположни чувства и енергии в себе си в сравнение с тези на дадения мъж, затова тя му под^йствува в благоприятен смисъл. На същото основание, по обратен път, вие можете да заставите някой човтьк да не прощава. Как? Пратете при него нъжоя грозна жена, в която способността да прощава не е развита, и я накарайте да пипне този център на главата у мъжа. Този човек моментално се изменя, той вече не е готов да прощава. Това са закони, които двйствуват в живота. На тези закони ние всеки ден ставаме жертва. Наблюдавайте, да видите, как се проявяват тези закони в самите вас. Ставате сутрин бодри, весели, добр разположени. Не се минава един час, вие вече не сте разположе-
58
ни, сърдите се за нещо. Дайте си отчет, отговорете си философски, коя е причината за това нещо. Бог е същ по отношение вас, с нищо не се е измънил. Днгелите са са щи, а само вие сте недоволни. Коя е причината за вашето недоволство ? Причината не е нито в Бога, нито в ангелите, но вие сте в диехармония с Божествените сили. Вие си давате един, друг отчет, но все ви мж-чи нещо. Най-посл, по някакъв начин ус-пъвате да възстановите отношенията си към Бога, и веднага това, което ви мъчи, пада, а в съзнанието ви се явява светлина. У хора, които не могат да прощават, очите потъм-няват; т са винаги недоволни Тези пък, които лесно прощават, имат светъл пог-лед; т са винаги доволни.
И сега, ако вие не се запознаете с вж-тр^шната психология на живота, ще останете в голямо невежество. Когато слънцето из-гръва, пред нас се разкрива нова област. То ни дава възможност да видим всичко, което в тъмнината, в невежеството не мо-жем да разберем и научим. Върху тези въпроси, които разглеждаме сега, ние можем да разискваме само днес, при днешната слънчева енергия Утр ще се разглеждат съвсъм други въпроси. Светлината, която ни се изпраща отгор, мислите, които възприемаме от невидимия свет и желанията, които имаме в себе си днес, всичко това се дължи на участието, което висшитв същества взимат, за да ни повдигнат. И ако ние не работим с тях заедно, няма да имаме
59
дял в извършената от гЬх работа. Ако ги слушате, те ще ви научат, какво да правите, какво да говорите. Невъзможните нт^ща за човтвка са възможни за Бога. Съзнание се изисква от всички! Вие трябва да разбирате живота разумно, понеже той не може да се измени заради вас. Като казвам, че животът не може да се измени, разбирам, че според законите, които Бог е създал, животът, наистина, е неизмт^нен. Щом е така, ние трябва да изучаваме тези закони и да се приспособяваме към тях, а не зако-ните да се нагаждат към нас. По този на-чин ние ще се приближим до опитната страна на живота.
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Сега, онт^зи от вас, които могат да пома-гат, трябва да помагат; които могат да учат, трябва да учат. От всинца ви се изисква ново знание: не какво е казал никога Мойсей, нито какво са казали преди няколко хиляди години пророците, нито какво е казал преди 2,000 години Христос. За нас е важно това, което сегашният живот ни носи; за нас е важно това, което сега Мойсей говори; за нас е важно това, което сега пророците говорят; за нас е важно това, което сега Христос говори; за нас е важно това, което Бог сега ни изявява. Условията преди 2,000 години са били едни, а сега са други. Следователно, ние трябва да съгласуваме нашето минало с настоящето, понеже
60
миналите погр-вшки се изправят само в настоящето. Ние не трябва да съгласуваме сегашното си верую с веруюто на миналото. Напро-тив, ниетрябва да съгласуваме миналото си със сегашното, т. е. нашият детински живот трябва да съгласуваме с живота, който сега имаме, когато сме станали по-възрастни. Затова, именно, всички трябва да имате широта, простор в душите си, да прощавате. Н-Ъма по-вглико нещо от това, човек да прощава, както Бог изисква. Това е велик закон.
Човек трябва да учи, както Бог изисква ; той трябва да обича Истината, както Бог изисква, както небето изисква. Под думата „небе" аз разбирам всички съвършени същества, които са завършили своето развитие. Тб имат силно желание да помогнат на всички, които искат да минат по техния път. Т идат да ви посрещнат на пристанището, както онъзи, които ви обичат, идат да ви посрещнат, когато чуят, че па-раходът пристига на пристанището. В този случай Любовта прави връзка между вас и висшите същества. За кого ви посрещат? Тб ви посрещат за онова Велико Общо Начало, което живъе, както у тях, така и у вас. Т посрещат Бога, който живъе у вас; и вие посрещате Бога, който живъе у тях. Когато поср-ъщаш някой човек, ще го посрещнеш заради Бога, който живъе у него. Когато прощаваш на някой човек, ще му простиш заради Бога, който живее у него; когато залюбиш някой човек, ще
61
го залюбиш заради Бо?а, който живее у него. гТъмаш ли тези разбирания, нищо не можеш да постигнеш.
Казвам: вие трябва да дойдете до истинското знание. За тази цял трябва да имате един ключ. Ако нямате елементарните познания, ако нямате необходимия за тази цял ключ, вие ще изпаднете във вж-тръшно противоречие, във вътръшни погреШ-ки. Ако дам всвкиму от вас по един ми-лион стерлинги, какво ще направите? Тук ще останат най-много десет души, а всички останали ще тръгнат по света: някои ще ударят на ядене и пиене; други ще отворят фабрики; трети ще купуват и продават и т. н. И ако ви повикат да дойдете на клас, вие ще кажете: сега сме много заети, нямаме вр-вме. Когато бъдем по-свободни, тогава ще дойдем. Досега вие сте били търговци, но сте изяли всичкото си богатство, и затова сте дошли да учите. Като свършите този курс, пак ще ви кредитират, пак ще отидете в света, да видят там, какво сте усвоили от Божественото. Това, което учите, трябва да го приложите.
И тъй, не се спирайте върху личния жи-вот. Не е важно, дали вашата личност е с н-ъщо засегната. Важно е, дали хората по-читат Любовта, Мъдростта и Истината. Освън това, важно е още, дали името Божие царува в света, и дали хората се под-чиняват на Божия закон. Ако човек се подчинява на Божия закон, неговата личност ще бъде свещена; не се ли подчинява,
62
и личността му няма да бъде свещена. Като зачитаме този закон и му се подчиняваме, ние ще внесем в съзнанието си мисълта, че трябва да станем проводници на великата Божия мисъл. Всички трябва да станем фарове, да светим. Ние трябва да бъдем като съврвменните топове, в които, като ту-рят граната и запалка, да стане силно избухване, вслйдствие на което гранатата, т. е. мисълта да отлети далеч, да раздруса въздуха наоколо, и всички да познаят, че тази мисъл е Божествена, а не човешка.
Сега, вашите разбирания трябва да бъдат широки, в хармония с общия закон. Запримър, като влезете в нъжой универси-тет, вие трябва да зачитате неговит-в закони ; като влъзете в някоя гимназия, вие трябва да зачитате нейните закони; като влезете в нъжоя държава, също тъй трябва зачитате установените от нея закони. На сж-щото основание, като вл-взете в духовния свет, и там трябва да зачитате законите. Ако вие не зачитате законите на държавата, и ако тя от своя страна не зачита законите на цруга държава, какво може да се постигне? – Нищо. Разбирания са това!
Казвате: как да завързваме и да развързваме? Христос казва: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз." Значи, ако Христос е между вас, и вие ще знаете, как да вързвате и развързвате. Сега пртввежцам: ако между вашите мисли и желания се наредят и Христовите мисли и желания, вие всичко можете да на-
63
правите; ако между вашата любов дойде Христовата Любов, вие всичко можете да направите ; ако между вашето знание дойде Христовото знание, вие всичко можете да направите.
Следователно, каквото вързвате, вързваите разумно, а не глупаво. Вързваите разумно, развързвайте разумно! Учете разумно! Обичайте с* разумно! Ходете разумно! Всичко правете разумно! Това е задачата на ученика, който е призван в сегашния век да служи на новата епоха, на новата ера, която настава. Само по този начин и вие ще можете да реализирате всичките си желания. гтъма да остане нито едно ваше желание, което да не се реализира, но при условие, щото това желание да бъде в съгласие с желанията на всички съвършени същества.
Сега, като на ученици, аз ви пожела-вам да вързвате и да развързвате разумно. Пожелавам ви още да бъдете свободни, да учите добр, да ходите в пътя на Истината. И втори път, като ви срещна, всички да бъдете запалени свт^щи!
2. Беседа от Учителя, държана на 13 юли, 1930 г. Изгрев.