ПРАВО СИ ОТСЪДИЛ
Отговори Симон и рече , Мисля, че онзи, комуто е оставил повечето." А Той му рече „Право си отсъдил." (Лука 7:43)
Всяко начинание в човешкия живот, в каквато област и да е, трябва да се тури на здрава основа. Като говоря за човешкия живот, разбирам разумния живот. При това, аз имам предвид не само живота на хората, но живота и на ангелите, и на всички съвършени същества. Тъй щото, когато говоря за човешкия живот, аз подразбирам целокупността на живота, т. е. разумното начало, което и горе на небето, и долу на земята, е едно и също. Дето се проявява този живот, там е Царството Божие, там е Бог. С други думи казано дето е Бог, там разумният живот се проявява; дето отсъствува Бог, там разумният живот не се проявява. Оттук вадим следния природен закон: майката се радва, когато детето е при нея; майката скърби, когато дъте-то отсъствува.
Казвам: в това отношение смисълът и целта за човешката душа е Божественото начало. Както майката е необходимост за детето, без която то не може да се прояви,
4
не може да се организира, не може да придобие онова, към което се стреми, така и човекът, останал без Божественото начало в себе си, е изложен на същите нещастия и неуспехи. Когато Божественото отсъствува, човек се излага на ред противоречия и се запитва: защо съществуват противоречията в света? Пред голямо противоречие се намeри един от фарисеите, Симон, в дома на когото влезе Христос, като видя, че жена грешница дойде в неговия дом и започна да облива нозете Христови със сълзи, като ги изтриваше с космите на главата си, целуваше ги и ги мажеше с миро. Като видя това, Симон рече в себе си: „Този, ако беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница." (–39 ст.). Отговори Исус и рече му: „Симоне, имам нещо да ти река." А той казва: „Учителю, кажи!" (– 40 ст.) И разказа му тогава Христос притчата за заемодавеца, който имаше двама длъжници: единият бе длъжен 500 динарии, а другият – 50. И понеже немаха да му платят, прости им и на двамата. И тьй, кажи ми, кой от тех ще го възлюби повече? Отговори Симон: „Мисля, че онзи, комуто е оставил повечето." Исус му рече: „Право си отсъдил." (– 41, 42, 43 ст.).
Този закон съществува и в природата. Какво става с някое цвете, което е поливано повече? Това всички знаят. Всяко цвете, което е поливано много и на време, расте повече и се развива по-добре от онова, което
5
е поливано малко и не навреме. Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Всяка мисъл, на която се обръща по-голямо внимание и се храни повече, тя израства и укрепва повече от онази, на която не се обръща много внимание. Всяко чувство, на което се обръща по-голямо внимание, което се полива и храни повече, израства и укрепва по-добр и дава повече плод от онова, на което малко внимание се обръща.
Казвам: на първо място ние трябва да обърнем внимание на новия живот, който иде сега. Този живот, именно, трябва да поливаме, да отхранваме, а не стария живот. Какво представлява старият живот, и какво може да ни даде, ние знаем това. Той има вече безброй бръчки. Умразата, завистта, съмнънието, подозрението и онази цяла плеада от недъзи, които ние познаваме, т представляват бръчки на стария живот. И след всичко това мнозина казват: да живъем по старому! Как? С бръчките на стария живот ? Кой от вас, като се погледне в огледалото и види бръчки на ли цето си, е доволен от себе си ? Коя мома, като се погледне в огледалото и види бръчки на лицето си, е доволна от себе си ? Недъзите, това са бръчки по лицата на хората, от които т заприличват на стари баби. Съвременните хора, със своите неджзи, не са нищо друго, освън стари баби, с бръчки на лицата си. Въпръки това, т казват: ние трябва да си държим старото. Благодарим
6
за старото! То отживя вече своето време. Ние казваме; всеки, който люби, той е човек от новото поколение; който не може да люби, той е стар дъдо, или стара баба. Тъй поставяме въпроса за новото.
Нъжой казва: аз не мога да обичам. – Стар си. – Обичам. – Млад си. – Нищо не мога да постигна. – Ти не можеш да постигнеш нищо, защото нямаш любов, н-вмаш знание, нямаш мъдрост, нямаш истина. – Не мога да уча. – Как ще учиш? Ти си оставил своята свещена книга на децата ; те са играли с нея, изтъркали, заца-пали са буквите й. Дъщата, със своите моливи, са драскали върху твоята книга, и днес ти не можеш да четеш от нея. Ти тръб-ваше свещено да пазиш тази книга!
Казвате: ние искаме да станем велики хора. Кое е великото в света? – Човешката душа. Животът пък е израз на човешката душа. Дтвто има душа, там има живот. Д'вто има живот, там има и радост, и знание, и мъдрост. Дето животът не тече нормално, там има и радости, и страдания. Сега вие знаете, че даже и праведните хора са изложени на страдания. В първичния живот не е имало страдания. Страданията дойдоха огпосл. Ако някой човтбк направи един абцес на вашата здрава ръка, вие ще изпитате страдания. Ако нъжой направи един аб-цес на чувствата ви, вие пак ще изпитате страдания. Изобщо, дето и да ви направят абцес, вие все ще изпитвате страдания. Когато се спира г поривите на човешката ду-
7
ша, или стремежите на човечиките мисли и чувства, всвкога се произвеждат страдания. Когато пък се дава потик на поривите в човешката душа, или когато се дават условия за растене на човешките мисли, всякога има радости. Това са елементарни работи.
Вие сте запознати с великата Истина в живота, която се разбира по два начина. Пър-вият начин е много лесен. Той е законъг на Любовта. Да люби човбк – н^ма по-лесна работа от това. Човек може да обича, когато иска, и както иска. Никой не може нито да му заповядва, нито да му налага, как да люби и кого да люби. НтЬма друг юсподар в любовта, осв"бн самият чо-век, който люби. Той не се запитва, как да люби. Трябва ли някой да запитва други-г, как да люби ? Люби когото искаш и по който начин искаш! Никой няма право да се мъти в твоята любов, да казва, че тази любов е права, или крива. Вие искате никой да не се мъси във вашата любов, а се мътите в чуждата любов. Не позволявайте да се мътят във вашата любов, но и вие не се мътете в чуждата. Щом искате свобода за вас, тогава дайте свобода и на другитъч Дойде едно кученце при вас, обикне ви и започва да скача около вас, да туря краката си отгор ви, но с това ви окаля. Вие веднага го ритнете сърдито, отстраните го от себе си. Защо правите така? Оставете го да ви се порадва малко, ю ви обича. Наистина, ще ви окаля малко, но другояче то не може да постъпи. Кученцето не може да изяви лю-
8
бовьта си към вас, както хората я изявя-ват. Поогб, нтжой бръмбар, или никаква мушица ще кацне на лицето ви, ще ви помилва по своему. Защо? – Обикнали са ви. "Р казваг искаме да ви помилваме малко. Такива са техните разбирания за любовта.
Ние често говорим за морален живот, за морални постъпки и казваме: еди-кой си мъж хванал една жена за ръката, а посл^ я помилвал по лицето. Слбд това се произнасяме, че той направил пръхтъпление. Защо ? – С тази постъпка той опетнил жената. Питам: когато мухата кацне на лицето на нькоя жена, или когато едно куче скача вьрху нея, те не са ли я опетнили? Тт^ по-чисти ли са от мъжа? Щом дойдете до морала, вие намирате, че постъпката на този мъж по отношение на жената не е морална. Защо? – Защото той имал никакво лошо намерение. Ако пък някоя жена хване ръката на един мъж, според съвременния морал, и нейната постъпка не била морална. Напорно тази жена има никакво лошо нам препие. Такива са разбиранията за морала па много от съвр-вменните хора.
Следователно, според съвременния морал много хора разсъжцават като фарисея Симона, който казваше за Христа: този чо-вЬк е пророк, учен, не знае ли, че тази жена, която целува краката му и ги маже с миро, с грешница? Ако знае, как й позволява да прави това? Или и той, като другите мъже, обича жените и затова я оставя да цътгува краката му. Казвам: жената, която
9
се доближи до Христа, бъше много благородна ; тя имаше никаква тежест в душата си. Животът й се беше обезсмислил, тя искаше да го осмисли.
Питам: по кой начин човек може да изкаже любовта си ? Когато младата мома обикне някой момък, тя откъсва едно цвъте и му го подарява. С това тя си изказва любовта. Всички хора късат цвътя, и си ги подаряват. Когато нт^кой любим човек ви дойде на гости, вие веднага заколите кокошка, или агне, искате добре да го нагостите. С това изказвате любовта си към него. Сега можете да изпаднете в дребнавости, да питате: имаме ли право да късаме цвътя? Имаме ли право да колим животни? Аз не съм против даването на цвътя, но казвам: не късайте цвътята! Искате ли да дадете никому цвъте, извадете го с корена му заедно, турете го в една малка сак-сийка, и така го подарете на човека, когото обичате. Ако той ви обича, нека го закачи на дрехата си със саксийката заедно. Ако ти откъснеш едно цвъте и го дадеш на своя възлюбен, то казва: както аз без корена си ще увъхна, така и твоята любов ще увъх-не. Тъй щото пръчггжплението не седи в това, че сме откъснали едно цвътенце, но в начина, по който ние изказваме нашите мисли и чувства. Повечето от мислите и чувствата на съвременните хора са все от характера на откженатите цвътя, чиято еждба, в края на краищата, е увъхване. Като наблюдавам тия неща, аз виждам степеньта
10
на развитието, до която са стигнали хората. Разбиранията им, моралът им, пък и Словото Божие, всичко това за тях представлява откженати цвътя. Някой направи нещо и казва: моята постъпка е морална. Да, морална е, но от морала на откженатите цвътя. Тя не е от морала на цвътя със своите корени. Който носи откженато цвъте, той живтье по стария морал. Когато някой млад момък се влюби в една мома и и дава откженато цввте, с това той казва: ето, такава ще те направя. Когато говори за щастие, а и подарява откженати цвътя, които тя туря на главата си, тези цвътя й казват. ти ще бъдеш толкова щастлива, колкото сме щастливи и ние на твоята глава. Принци-пално разгледан въпроса, това означава от-къснатото цвете. Лз не ви упръквам с това Няма нищо лошо в късането на цветята Добро е желанието на младата мома да си откжене цвъте и да се закичи с него. Добро е желанието на младия момък да откжене цвъте и да го подари на своята възлюбена. Обаче, с късането на цветята хората се научават да умъртвяват н-ъщата.
Казвам: обновление на нещата се изисква, а не умъртвяване. Запример, някой човек се облича хубаво. Едни удобряват това, други го съдят, че обичал да се облича хубаво. Аз бих желал за в бъдеще хората да се обличат всеки ден с нов кюстюм. Защо? – Защото, ако човек от сутрин до вечер носи един ко-стюм, той го опетнява със своите мисли и
11
желания, които е имал през деня. Следователно, не е добро да носи човек дрехи от болни хора. Не се пръпоръчва на човека да носи стари дрехи. Ние трябва постоянно да се обновяваме, както и природата постоянно се обновява. И Писанието казва: „Постоянно обновявайте своите мисли и чувства !" Процесът на обновяване се изразява и външно, и вътрБшно. Питам: защо се обличаме ние? Да се харесваме на хората ли ? Някой се облБче с нови дрехи и казва: как ми седат новите дрехи^ Харесвате ли ме? Чувството у човека да се харесва и на другите хора не е лошо, но нашите нови дрехи трябва да имат корени, да не са само откженати цвътя. Когато човек се облъче с нови дрехи, преди всичко той трябва да бъде благодарен на Бога, че му е дал жи-вот, че му е дал хубави мисли и чувства, че му е дал възможиост да се облича добр и да оценява хубавото и красивото в света. Ако носиш хубави, нови дрехи, но се провалиш в света, все едно, че носиш скъсани дрехи; те скоро ще увъхнат. Лошите мисли и чувства у човека развалят новите, хубавитЕ му дрехи.
Сега, да се вернем към правата ми-съл, която трябва да имаме в живота си. Бог, Който е създал света, има желание, всички същества, в които е внесъл съзнателен живот, да се проявяват добрЕ, да мислят и да чувствуват право. Обаче, поради неразбиране на Божиш"Б желания и закони, хората понтжога изпадат в грешки.
12
Погръшките не са изключение за човека, т"в са неизбежни за него. Погрешки прави и писателят, и ученият, и шивачът, и гот-вачът. Погрешките вървят подир нас така, както евнката отбд човека. Ние не тряб-ва да се спираме върху т-вх. За нас е важна работата, която трябва да свършим.
Питам: един ден, след като заминем от земята, какво ще вземем със себе си от сегашния си живот? Да допуснем, че някой човек е живял на земята 120 години, след което я напуща и заминава за онзи свят. С какъв капитал ще замине той? Ако през тези 120 години, прекарани на земята, този човек е работил съзнателно върху себе си, той ще има капитал и за небесния живот. Обаче, ако този човек е пръжарал безсъзнателно своя живот, ял, пил и за нищо друго не мислил, след като замине от земята, той ще се намери в положение на последен бедняк. Какво е придобил той от земния си живот ? – Нищо. Какъв е бил смисълът на неговия живот? – Не знае. Дали ще има човек капитал за онзи свет, или няма да има, това зависи от неговите разбирания. Да заминем за онзи свет, без никакъв капитал, това означава цвът, откженат от неговия корен. Ето защо, казвам: не късайте цвътята! Кж-сате ли ги, с това вие спирате тяхната еволюция. Да откженете един цвят от някоя череша, това значи да я спънете в нейния прогрес. Всвки цвът трябва да цъвне, да завърже плод и плодът да узрее.
13
Сега, по аналогия на този закон, да дойдем до мислит. Ако у вас цъвне една мисъл, и вие прибързате да я откъснете и дадете другиму, какво сте придобили? Не беше ли по-добре тази мисъл да остане на дървото, да завърже плод и плодът й да има костилка ? Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да цъфнат, да завържат плод, плодовете им да узреят и да опитаме техния вкус. В това седи смисълът на живота. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да имат костилка! Това е същественото за тях. Под костилка ние разбираме безсмъртието. В безсмъртието пък се крие Божественото. Всички неща, които нямат костилка, семка в себе си, т не могат да дадат никакъв живот, те умират.
Сега, Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота. Той му казва: „Всбко нтбщо, което се върши без любов, внася безлюбието, което е равносилно на откъсване на някой цвът. При това, всеки откъснат цвът неизбежно е осъден на смърт. Съвременните хора се учат от своите опит-ности, и много от тях, едва след като уби-ят някой човек, тяхната съвъст се про бужда, и те съзнават, че са направили престъпление. Засега хората се успокояват с думит: нищо не съм откраднал, никого не съм убил. Така е, но за праведния, у когото зрънието е събудено, гръхът иде и от малкото пръхтъпление, както и от голямото.
14
Гръхът се образува от малки нишки, от които правят гемиджииското вхже Множество тънки нишки тртьбва да се сплетат, за да образуват гемиджииското вгкже. Всички нещастия, които ни сполетяват в живота, се дължат на това, че нашият ум не функционира правилно. Понякога тежестта на сърието се дължи на извъттни неджзи от ред поколения, през което врЬме вашите дЬдч и прадеди не са живели правилно. И ако вие днес не живъете добре, вашите грахове ще се отразят върху бъдещето поколение. Лко сие днес не живътте добри, защо се сърдите на вашите деди и прадеди? Някой казва, тежка, лоша е моята еждба! Не е достатъчно само да констатирате това. Питам: какво ще правите, ако ви заставят да съживите всички откженати цвътя? Когато Христос видя, че носят мъртвец, единствен син на бедна вдовица, той спрт5 носилото, простря ръката си върху момчето, което веднага се съживи. И даде го Христос на майка му. По същия начин и вие трябва да съживявате откженатите цвътя, а не да ги хвърляте. Съживите ли ги, дайте ги на майка им, както Христос направи с умрълото момче. И у вас има благородни желания, мисли и чувства, които са в положение на откженати, захвърлени и умрели цвътя. Всичко това хубаво и красиво у пас трябва да възкръсне Другояче казано: онова, което Бог е вложил в нашия ум и сърце, ние не трЬбзд да разваляме. Ние трябва само да подържаме онова, което Бог е съградил у
15
нас. Как?– Като го поливаме, разораваме. Добрата домакиня всъка сутрин полива цветята си. Не ги ли полива, те увяхват. От неразбиране на живота вие очаквате всичко да дойде по механически начин, наготово. Вие очаквате Бог да дойде, извед-нъж да поправи живота ви и да внесе в него новото. Мнозина имат криви схващания, те мислят, че ако имат много пари, много къщи, ще бъдат щастливи. Това не е право. За да бъде човек щастлив, той има нужда от следните неща првз деня: един килограм хлъб, една чиния варен боб и малко плод, било праскови, ябълки, грозде, круши и др.
И тъй, щасттето зависи от съвсем други причини в света, а не от тези, които хората намират. То почива на особен за-кон, а именно: пълноводието или животът на реката се подържа от извора. Следователно, доколкото изворът се влива в ръката, дотолкова и самата ръка ще живее. Бог е великият извор на живота. Значи, доколкото Божественото съзнание или Боже-ственият живот се влива у нас, дотолкова и ние ще живъем. Оттук вадим следното заключение: радостта, мирът, спокойствието, хубавите мисли и чувства "се дължат на вливането на Божествения живот у нас. Лко "овък се отдъли от Божественото в себе си, той ще мяза на суха ръка, или на пръсъхнала чешма, или на празно корито без никакво съдържание. Затова, дръжте се в следното правило всЬки ден трябва да
16
имате прилив на Божествен живот в себе си. При прилива на Божествения живот човтбк не трябва да се страхува. Някои се страхуват от Божествения живот и казват: ако речем да живтвем по Бога, ние няма да имаме добър живот. Вие сега нямате добър живот, но дойдете ли до Бежестве-ното, ще имате пълна свобода, ще разбирате живота правилно. И тогава, отдето и да мине ръжата, т. е. Божественият живот, всички растения, тръъици, дървета ще й се радват. Защо! – Любов е тя. Ръжата навсъкъде проявява своята любов, и затова е добре дошла: и за корените на дърветата, и за листата им, и за цвътята, и за всички бубуле-чици. Н"вма същество в света, малко или голямо, което да не се възхищава от Божественото. Следователно, ако Божественото у вас се влива, вие н1зма да срещнете същество, което да не се възхищава от него. Ако Божественото се проявява у вас, като при-гърнете и целунете нъжого, с това вие му придавате нещо; обаче, пригърнете ли ня-кого, както огъньт пригръща, вие взимате от него нъчцо. Всички имате огън в кж-щи, знаете, какво прави той. Туряте дърва на огнището, запалите огън, и след малко дървата изчезват. Казвате: огъньт гори. В същност огъньт ли гори ? Дървата горят, а не огъньт.
Сега, превеждайте правилно нещата. От всинца ви се изисква да не ограничавате с нищо вашата свобода, нито тази на другитехора. Изобщо, не ограничавайте хората въ
17
себе си. Не се бъркайте в Божиите мисли, в онова, което Бог е създал. Не критикувайте Бога в себе си, като казвате, че еди-кой си човек е по-талантлив, по-богат ог вас. Критикувате ли Го, вие си създавате гол-вмо зло. Когато критикувате Бога, това показва, че имате крива представа за щастието. Ако, наистина, парите могат да на-правят човека щастлив^. още сега мога да дам на когото и да е от вас 100 клгр. злато, да го носи на гърба си, да видим, колко може да бъде щастлив. Всбки ще бъде готов да вземе 100 клгр. злато на гърба си, но аз го давам само на този, който се наеме да го занесе наведнъж, без кола, на далечно разстояние, без да се отекчи и умори из пътя. Колцина от вас ще искат това злато? Казвам: животът, който Бог ни е дал, струва повече от всвкакво богатство, но ние не го оценяваме. Животът, който сега имаме, е неогтеним; той може да издържи на всички земни богатства. На живота принадлежат всички богатства, всички светове. Куклиг, залъгалките, дрехитъ' са създадени за човежа, а не човек за тях.
Това е новото схващане за вътръшната свобода. Стремете се да бъдете свободни, да не се измъчвате. Като направите нт^що, вие казвате: това, което извърших днес, не бЪше право. Щом намирате, че постъпката ви не е била права, изправете я. На другия ден пак казвате: не постъпих право. Тогава, вземете марката, с която опр^деляте,
2
18
кои нтвща са. прави, и кои криви, турете я на постъпката ви и измерете, да видите, с колко сантиметра постъпката ви не е права. Като измерите, прибавете към дадената мяр-ка това, което не е право, и по този начин го изправете. Сега, правата мисъл, правите схващания за живота са новото, което иде в света. Невидимият свят, както и всички напреднали души, желаят всички събудени хора да мислят и да чувствуват правилно. Защо ? – Защото, ако нашият живот е чист, ние можем да направим окръжаващите хора щастливи. Ако нашият живот е нечист, и окръжаващите ще бъдат нещастни. Разумният, добрият син носи щастие за баща си и за майка си; неразумният, разпасаният син никой не го обича: и бащата, и майката, и братята, и сестрите му го считат за безпорядъчен човек и не му се радват. Ако имате един добър, даровит брат, вие се радвате и казвате: много е добър и даровит нашият брат.
Сега аз желая на всинца ви да бъдете даровити, да бъдете добри. Вие няма отсега нататък да ставате даровити и добри, защото сте такива, но трябва само да проявите своята даровитост и доброта. Ако искате сега да станете добри или даровити, това е механическо схващане на въпроса. Божественият живот постоянно се влива у нас, и ние трябва само да благодарим и на малкото, което Бог ни дава всеки ден. Не гледайте на това, което хората имат. Водата, която Бог е влътг във вашите корита, тя
19
опредЪля вашия живот. Ако разбирате нещата по този начин, вие ще можете по-лесно да се справите с мъчнотиите на физическия живот, и ще можете правилно да уредите своите семейни, социални и духовни отношения. Много пъти съм ви казвал и пак ви казвам, че Христос няма да дойде на земята така, както Го очаквате – с мантия, с корона на глава, да съди хората. По този начин Христос няма да дойде, защото в такова идване няма нищо съществено. Панделките и украшенията не определят човека. Когато младият момък дойде в дома на своята възлюбена и я намери накичена с панделки и цвъля на глава, с златни пръстени на ръцете, по това ли ще я познае? Той ще я познае по нейната доброта и ра-зумност. Де ще останат нейните накити, ако тя, още на третия м^сец след женитбата, започне да вършее харман в къщата на своя възлюбен?
Ако верщее харман в дома му, тя ще мяза на онзи попски син от варненско някъде, който един ден, в отсжт-ствие на майка си, направил една гол-вма пакост. Било по Великден, когато майка му изчистила, замазала цътгата къща, из-мела двора, прътледала 12-те здрави и добр изхранени пуйки, и като дошъл празника, тя отишла на църква. В това време синът й вл-взал в курника, извадил оттам пуйките и ги вкарал в къщата. Взел кам-шик и започнал да марширува с тях из цялата къща. Те започнали да крякат, да
20
се хвърлят по стъните, по прозорците, повечето от които изпочупили, а стените из-цапали и изподраскали. От това марширу-ване се дигнала такава голяма врява, че една от съсбдките им се принудила да отиде на църква, да съобщи на попадията, че голяма врява се дига в къщата й. Майката се вернала в къщи, и се почудила на всичко това, което видъла. Скоро тя поправила всички пакости, като казала на сина си: втори път да не си позволяваш подобни неща, защото ще те обадя на баща ти.
Питам: каква е била мисълта на този млад попски син,да вкара пуйките в къщата и да вършъе харман с тях? Поне-кога не постъпваме ли и ние по същия на-чин, като това момче, с нашите мисли и чувства? Казваме: пари нямаме, това не е на място, онова не е на място. Това показва, че пуйките, които са у нас, вършеят около къщата ни и ровят с краката си. Всичко онова, което днес ни смущава, аз уподобявам на вкараните пуйки в дома на попадията.
Христос се обръща към Симона и му казва: „Право си отеждил. Комуто повече се прощава, повече люби." Следователно, от нас, които искаме да вършим волята Божия, в сравнение с животните и птиците, повече се изисква. За мухитЕ, за животните е извинение да правят погръшки, понеже малко им се дава, но на хората от 20 вък, с голямите благословения, не е простено да правят погръшки. Още днес трябва да на-пуснем фарисейския живот и да не казва-
21
ме, че Господ не ни е създал, както тръб-ва. Това не е права мисъл. Ние сме се отклонили от правия път, от своето прямо предназначение, затова нам се струва, че не сме създадени, както трябва. Бог е съвършен, и ние трябва да бъдем съвършени. Той е предвицил за всвки от нас една работа, която само ние можем да из-вършим. Божественото у нас, което ни учи, което ни ръководи, как да градим, това е истинският човек. Всвки човек чувствува Божественото у себе си. Когато мислиш, че всичко можеш да направиш, това е Божественото, което работи у тебе. Щом мислиш, че нищо не можеш да направиш, това е човекът у тебе, който е слаб. Това са два принципа, които живеят заедно в човека и непръъженато се смЪнят. Малкото дъте, когато огладнее, трябва да отиде при майка си, да каже: мамо, гладен съм. Майката ще го нахрани, защото дътето е слабо, немощно ; то само не може да си изкара прехраната.
В това отношение молитвата, съзерцанието едновременно изразяват мислите, чувствата и желанията на човека. Те предста-вляват връзка между Божественото и човешкото. Значи, молитвата и съзерцанието свързват човешкото и Божественото, двата противоположни полюса, в едно цело. Да правиш добро, да мислиш добро, това е човешка постъпка, която се намира под зоркото наблюдение на Божията мисъл и Любов, вследствие на което тази човешка
22
мисъл по алхимически начин се превръща в Божествена. Даже и най-неблагороднитежелания под Божествения импулс се пре-връщат в благородни. Писанието казва: „Бог действува у нас, и превръща нашите мисли и желания в добри".
Сега, всички млади и стари, които сте се събрали днес на размишление, трябва да определите, какво да правите. Старите ще кажат: ние остаряхме, младите да му мислят! Младите ще кажат: старите да се махнат, те са вече стари. Лко мислите така, това е неразбиране на живота. В живота на земята има стари и млади, но в Божествения живот няма стари и млади. В Божествения живот има само отношения между любещи души, братя и сестри. Сега ще направя едно уподобление: сестрите са старипв, братята са младиг хора. Следователно, всб-ка сестра предетавлява старец. Защо хората обичат младите моми? Понеже са стари, мж-дри, имат повече знания. Жените са по-умни от мъжете, защото са по-стари; затова, именно, провидънието им е поверило отглеждането на дъщата. На мъжете, като на млади, не е поверена тази работа. Старите трябва да знаят, как да възпитават, а младите трябва да се учат.
Сега, да приведа тези два символа – брат и сестра. Сестрата, в ума на всички, трябва да седи, като мъдрец, който е до-шъл на земята да слугува. В който дом влезе сестрата, тя влиза като мъдрец, който носи мир и разположение. Тя носи със себе
23
си мек елемент, тъй необходим при труд-ните условия на живота. Братът пък, това е ангел, който слиза на земята да върши волята Божия. Той е кръпък, мощен. В който дом влъзе братът, всички се радват, той носи ядене. Тъй щото, когато дойдат и братът, и сестрата, всички се радват. Това са два принципа в живота, два ангела, които взаимно си помагат, за да извършат възложената им работа. Така трябва да разбирате живота.
И тъй, оставам ви сега Христовите думи, които Той е казал на Симона: „Право си отеждил." Моето желание през тази година е всичко право да отсъдите. Сега ще ви запитам: кой от двамата ще люби повече? – Комуто е повече простено. И затова, понеже на вас е много дадено, вие трябва много да любите.
1. Беседа от Учителя, държана на 12 юли, 1930 г. – Изгрев.