Знание и прилагане
Размишление
Тема за следния път: „Храненето като природен процес".
Съществуват няколко основни правила, които трябва да се знаят. Ако ги забравите, не¬щастията ще дойдат. Ако ги помните, но не ги прилагате, нещастията пак ще дойдат. Те са общи правила, без никакви изключения. Напри¬мер, какво ще стане с рибата, ако не знае да плава? Какво ще стане с птицата, ако не знае да хвърчи? Какво ще стане с човека, ако не знае да ходи? На пръв поглед тия неща ви се виждат прости. Вие искате да се занимавате с отвлечени въпроси. Не, първо ще изучавате простите работи и постепенно ще отивате към сложните. Лесно е да кажеш, че ходиш Обаче, ходенето е резултат на мисълта. Не можеш да ходиш, ако не можеш да мислиш. Човек се познава по хода си. Това не се ну¬ждае от доказателства. Друг е въпросът, кой ви е изпратил на земята и защо сте дошли. Всеки трябва да си отговори на тоя въпрос. Тогава сами ще се убедите, че синът не може да държи баща си отговорен за своите неща¬стия. Никой няма право да държи Бога отго¬ворен за нещастията си. Ако се опита да хвър-
224
лл тая отговорност вьрху Него, нищо няма да гостигне.
Човек става нещастен, когато наруши правилното си отношение към природата. На¬пример, като физическо същество, човек трябва да яде. Нека всеки се запита, как яде, каква храна яде и как я приготвя. И най-малките съ¬щества знаят изкуство! о да се хранят. Ако не можете да избирате храната си и не я дъвчете, как го трябва, ще се натъкнете на големи про--цворечия. По начина, по който човек яде, съ¬дим за степента на неговото духовно развитие. Ако яде лакомо и бързо, той не е достигнал онова развитие, което го поставя на стъпалото на истинския човек. – Възможно ли е това? Възможно е. Например, имате точката А. Знаете, че точката не заема никакво пространство и "яма никакво измерение. Въпреки това, като се движи, тя образува правата линия, с едно из¬мерение. Значи, точката няма измерение, но об¬разува права линия, с която се мерят нещата. Правата линия, като изминат път, показва раз¬витието на човешкия ум. Ако линията е абсо¬лютно права, и мисълта е строго определена. Ако линията е зигзагообразна, това показва, че мисълта е срещнала големи препятствия на пътя си и, за да ги избегне, тя е правила известни отклонения. Защо се огъва змията? – Защото няма крайници, чрез които да премахне пре¬пятствията от пътя си. Следователно, докато мисълта ви среща препятствия, вие не можете ла вървите по права линия. Само разумният,
225
светията може да върви по права линия. Обик¬новеният човек всякога ще криволичи.
И тъй, като тръгнете от точка А, вие ще вървите към точка В, или по права линия, или по крива. Точката В представя другия свят, дето всички ще отидат. Вие сте пътници, дошли на земята, дето ще ви посрещат и изпращат. Разумният човек слиза на земята с малък ба¬гаж. Той познава силите си, знае, колко може да носи. Ако може да носи 20 кг., толкова ще тури на гърба си. Вземе ли 40 кг. товар, той сам ще си причини нещастие. Той трябва да тури в ума си най-много три основни мисли м с тях да пропътува целия си живот. Повече от три основни мисли никой не може да носи. Те са следните: Любов към Бога, обич към ближния и почит към себе си. Трите основни мисли са изходен път към изучаване на всички неща. От любов към Бога ти ще изучаваш при¬родата – творенията на Бога. Понеже обичаш Бога, ти искаш да знаеш, каква е била мисълта Му, да създаде всичко, което виждаш в природата. Като обичаш Бога, и Той те обича. Всеки ден Той ти пише по едно писмо. Така ти изучаваш Не¬говия език. Когато двама Д5^ши се обичат, и те си пишат писма. Ако българин и англичанка се обикнат, как ще се разберат? В първо време те ще се разбират с движения. После един от двамата ще научи езика на другия. Кой ще бъде първият? – Който повече обича. Ако лю¬бовта на българина е по-силна, той ще научи английски език. Ако любовта на англичанката
226
е по-силна, тя ще научи български език. Понеже Бог пръв ни е обикнал, любовта Му е по-силна от нашата. Той знае нашия език. Какво ще пра¬вим, като отидем на небето? Там говорят на небесен език. Ще бъде смешно и жалко за нас, да отидем на небето и да не знаем езика, който се говори там.
Сега вие се готвите за небето, искате да живеете между ангелите. Какво ще нравите там? Готови ли сте да живеете като тях? Като ви сравнявам с ангелите, казвам: Да сте много красиви, не сте: да имате културата на анге¬лите, нямате. Обаче, те са снизходителни, няма да ви изпъдят, но ще ви изгледат и ще си за¬минат. Така постъпва професорът с малкото дете. То си мисли, че е нещо, но като го раз¬гледа добре, професорът вижда, че то не знае много. Той разглежда лицето, главата му и най-после казва: Това дете има много да учи. Той се заема да го учи, да изкара човек от него. Така постъпват и ангелите с вас. За да расте и да се развива правилно, младият трябва да държи в ума си следната мисъл: да бъде ви¬наги млад и чист. Ако не е млад и чист, прежде¬временно ще изгуби младостта си и ще остарее. Изгуби ли младостта си, той не е способен да учи. Преждевременното остаряване е смърт ЗА младия. Старият трябва да държи в ума си ч. едната мисъл: да не губи старостта си, но да не губи и знанието си. Изгуби ли го, той преждевременно умира. Значи, младият да не губи чистотата си, а старият да не губи зна-
227
нието си. Чистотата прави човека млад, а зна¬нието го прави мъдър. Задачата на стария е да разреши закона на безсмъртието.
Сегашните хора се оплакват, че лесно оста¬ряват. Това не са стари хора. В човешката ево¬люция са отбелязани само 24 старци. Сега се приготвя още един. С него ще станат 25 старци» Той е още кандидат, не е готов да се причисли. към другите старци. Хиляди и милиони години ще минат, докато се приготви. Не е лесно да станеш стар. Освен тия 24 старци, всички хора са млади. Казвате: Да умрем стари. – Ако умрете стари, вашата работа е загубена. Не ми¬слете, че вашата старост може да се сравни с старостта на тия 24 старци. Можете ли да раз¬решите въпроса на безсмъртието? Не можете. Следователно, не сте стари. Само тия 24 старци разрешават великия проблем за безсмъртието. Щом сте млади, трябва да пазите чистотата си„ Тогава вие имате право да се занимавате с лю¬бовта. Тя е за младите и чисти души. Старите не могат да се занимават с любовни работи. Те се занимават с знанието и мъдростта. Като слуша страданията на хората, като вижда, кал умират, старият прилага знанието си, за да по¬мага на човечеството. Засега смъртта е най-го¬лямото нещастие на земята. Ето защо, старите учат, придобиват знание и мъдрост, за да се справят с смъртта.
Мнозина страдат, че няма кой да ги оби¬ча. Наистина, всеки иска да бъде обичан. За да бъдеш обичан, трябва да имаш нещо в себе си
228
за обичане. За какво обичат учителя? – За знанието му. За какво обичат младата мома? – За сърцето й. Не говорим за сърцето като орган, но за неговите добродетели. За какво обичат работника? – За работата, която върши. Щом работиш, ще те обичат. За какво обичат здравия? – За здравето, за силата, която носи в себе си. Здравето е израз на правилна проява на ума и на сърцето. Не може да бъде здрав оня, между ума и сърцето на когото няма пълна хармония. При такова здраве, човек лесно разрешава задачите си, лесно оправя отноше¬нията си.
Сега има неща, за които мога да говоря само на младите. Мисля, че всички сте млади. Има ли стари между вас? Ще кажете, че сте побелели, значи, стари сте. Според мене, бялата коса, бялата брада и мустаци не са признак на старост. Че краката ви не държат, че не мо¬жете да работите, това не е старост, това е бо¬лезнено състояние. Дядото казва на внучето си: Е, дядовото, станах вече на 120 години, не мо¬га да се движа, дотягам на всички. Дано по-скоро ме прибере Господ. Не е стар тоя дядо* болен е той. Не състарявайте човека без време. Ако някой е само побелял, но може да работи, да се движи, не му внушавайте, че е стар. Не бързайте да го вдигате и слагате на леглото. Да мислите, че старият е немощен, това е не¬разбиране в а живота. Друг е въпросът за бол¬ния човек. Ние не се нуждаем от болни хора
229
Ако всички станат болни, кой ще работи и услужва?
Казвате: Какво мислехме едно време, като млади! Бих желал да мислите като младата мома и да вярвате като нея. Аз взимам млада¬та мома като образец на беззаветна вяра. Ка¬квото каже момъкът, нейният възлюбен, тяг всичко вярва. Тя си мисли, че е постигнала щастието на земята, че небето се отворило за нея, и ангелите й пеят песни. След една годи¬на тя казва: Какво обещаваше той, а какво излезе! – Къде е погрешката? – Младата мома е изгубила първата си вяра, а младият мо¬мък – първата си любов. Ще направя един паралел. Докато вярва, момата движи дръжка¬та на кладенеца, спуща и тегли кофата, вади вода. Щом се скъса въжето, кофата остава в кладенеца. Значи, момата губи вярата си, слиза долу и казва: Няма я първата любов. Ако мла¬дата мома беше запазила първата си вяра, и момъкът щеше да бъде такъв, какъвто тя си го представяше.
Следователно, каквито са отношенията на младата мома към момъка, такива са отноше¬нията на хората към Бога. Първият човек е вярвал в Бога, като в същество, което никога не изменя любовта си. Наистина, няма случай в историята на човешкото развитие, дето Бог да не е устоял на думата си и да е изменил на своята любов. Въпреки това, има случаи в човешкия живот, когато някой очаква нещо ог Господа, но не го получава. Той очаква да по-
230
лучи пари, имот, но Господ не му дава. – Къ¬де е погрешната? – В човека. Въжето му се скъсало. Какво трябва да направите сега? Да завържете въжето. За да го завържете, нуждно ви е знание. Ако въжето е тънко, ще го надебе-лите; ако има недостатъци, ще ги махнете. След това ще придобиете всичкото богатство на кла¬денеца. Под „богатството на кладенеца" разби¬рам всички условия, при които може да бъдете щастливи.
Човек има две естества: лошо и добро. Вие трябва да изучавате и двете естества. Ня¬кога се проявява лошото естество, а някога – доброто. Едни отричат лошото естество и казват: Човек е добър по естество. Други от¬ричат доброто естество и казват, че човек е лош. Двама приятели се обичат, живеят си до¬бре. След време между тях влезе една млада, красива мома. Те продължават приятелството си, но между тях се забелязва едно охлаждане. Единият казва: Тая мома не е за тебе. Дру¬гият казва: И за тебе не е. Питам: Стока ли е момата, че се карат за нея, кой от двамата да я купи? Момата може да се ожени за един от двамата, а може и да не се ожени. Тя е цар¬ска дъщеря, а те са овчари. Може ли царската дъщеря да се ожени за овчар? В приказките става това, но не и в действителния живот. Не можаха ли двамата приятели да постъпят като благородни хора? Не може ли всеки от тях да каже: Приятелю, радвам се, че младата мо¬ма може да стане твоя другарка. Щом не мо-
231
гат да постъпят така, лошото естество се е проявило в тях.
Когато момъкът се влюби в младата мо¬ма, трябва да е готов да й служи. Не може ли да й служи, той няма никаква любов. Лю¬бов, която не може да служи, не е истинска. Не съм против любовта на младите, но, който се влюби, трябва да бъде готов да служи, уче¬ник да стане. Ще ставаш сутрин рано и ще отиваш при своята възлюбена да я питаш, ка¬кво заповядва. Тя ще каже: Това ще напра¬виш, онова ще направиш. Ще се отнасяш до¬бре с майка си и баща си, с братята и сестрите си. Ще услужваш на малките същества, ще се -.грижиш за цветята и дръвчетата, няма да се¬чеш горите. Той слуша заповедите и изпълнява, защото иде дава за всичко отчет. Това значи, да се влюбиш в млада мома. Всяка сутрин ще ти дава наставления, какво да правиш.
Такова е положението на момата, докато се ожени. После момъкът казва: Сега аз ще бъда господар, а ти слуга. Значи, той я лъгал, не й го¬ворил истината. Това не е любов. Такова нещо в природата не съществува. Там има само един господар, а не двама. Вечността е създала са¬мо един Господар. Има един кандидат за го¬сподар, но той носи нещастията на света. За¬сега той е ученик, но иска да стане господар, да управлява света. Понеже той не се е научил да слугува, не може да бъде добър господар. За да не попаднете в ръцете на тоя кандидат
232
за господар, трябва да бъдете умни, да знаете, как да постъпвате.
Преди години, един българин бил назна¬чен за учител по аритметика в едно американ¬ско училище. Той бил способен човек, но се чувствувал най-слаб, именно, по аритметика, Видял се в чудо, не знаел, какво да прави. В това време му дошла една идея. Като вля¬зъл в класа, извикал един от способните уче¬ници да решава задачи. Той му казал: Помниш ли, какви задачи решавахте при предишния си учител? – Помня. – Реши една от тях. Ученикът решава, а учителят следи, как решава задачата. Отвреме – навреме той се обръща към учениците, като им казва: Внимавайте, да не би другарят ви да направи някаква погрешка, Всички следят и решават задачата. След това учителят извиква пред дъската друг способен? ученик и го кара сам да решава задачата. Така правел учителят цяла година. На края на годи¬ната той знаел много добре аритметиката. Каз¬вам: И вие трябва да бъдете толкова умни. че да научите нещо, което не знаете.
Какво знание трябва да придобивате? – Та¬кова знание, което може да се прилага. Ако знаеш само, как да се храниш, а не прилагаш това знание, нищо не придобиваш. Знаеш, че трябза да дъвчеш храната си добре, но не я дъвчеш. Знаеш, че трябва да ядеш рано, преди залез слънце, но ядеш късно. Какво те ползува това знание? Вечеряш късно, и цяла нощ не можеш да спиш: обръщаш се на една и на друга стра-
233
на. Знаете много правила за живота, но, като се намерите пред една мъчнотия, не можете да приложите правилата. Едно от правилата, което трябва да се спазва, е следното: Никога не яж твърда, мъчносмилаема храна.
Един американски проповедник държал своите проповеди в един голям салон. Поняко¬га той канел свои другари проповедници, и те да държат по една проповед в неговия са¬лон. Един от проповедниците държал проповед за дявола. Всички се чудели, защо говори за дявола. Какво се оказало? Вечерта той ял са¬лам, който разстроил стомаха му. Това болез¬нено състояние се отразило и на мисълта му. Както саламът разстройва стомаха, така и ня¬кои мисли са мъчносмилаеми за ума и причи¬няват дисхармония в мисълта.
Един ден излизам на разходка с един по¬знат. Вървим и двамата наред, но по едно вре¬ме той започна да остава назад, не може да върви бързо. – Какво има? Защо вървиш та¬ка? – запитах го аз. – Трън е влязъл в пе¬тата и ми причинява болка. Спряхме се да ви¬дим, какво може да се направи. Взех щипците си и внимателно извадих тръна. Намазах мя¬стото с дървено масло и вързах крака с бинт. Поседяхме около половин час на една скамейкл и след това тръгнахме. Той вървеше бавно, не можеше да ме следва. Аз намалих хода си и се изравнихме. Казах му, като върви, да бъде вни¬мателен, да не се докосва до трънете. Иначе, отношенията помежду ни ще се изменят: или
т
тон трябва да ускори хода си, или аз да го на¬маля. Не допущай в ума си отрицателни мисли, които осакатяват ума, както трънът осакатява петата.
Сега аз ви говоря върху различни въпроси, ио някой от вас казва, че не ме разбира. Аз ня¬мам пред вид да разбирате всичко. Говоря ви, т.е. показвам ви един или няколко скъпоценни ка¬мъни, да ви заинтерсувам. Който има пари, мо¬же да си избере един от тях и да го купи. Кой¬то няма пари, само ще ги погледа, и аз ще си ги прибера. – Какво представя скъпоценният ка¬мък? – Той е малкото знание, което човек мо¬же да приложи. То струва повече от голямото знание, т. е. от голямия товар. Например, какво ще се ползуваш, ако знаеш теглото на слънце¬то? Засега няма учен, който знае точно, колко тежи слънцето. Приблизително може да се знае, ио не точно. По големина слънцето е милион и триста хиляди пъти по-голямо от земята. На иифри лесно се казва, но човек не може ясно да си представи, колко голямо ще бъде телою, което е милион и триста хиляди пъти по-голя¬мо от земята. Същевременно, слънцето, като живо, разумно същество, може да се смали тол¬кова, да стане като просено зърно. То може м стане и толкова голямо, че да изпълни цялата вселена.
Питате: Може ли слънцето да става като просено зърно и като вселената? – За ум¬ствения свят това е възможно, но за материал¬ния, т. е за физичния, това е невъзможно. По – ря-
235
яо слънцето е било толкова голямо, че заемало дядото пространство до най-отдалечената планета – Плутон. После, постепенно се е свивало и оста¬нало, както го виждаме днес. Значи, освен че не се е увеличило, слънцето е станало по-малко» В една легенда се разправя за слънцето, че някога то се влюбило в една красива мома» То изпращало любовните си писма чрез курие¬ри и написало само дванадесет любовни писма» Това са дванадесетте планети – куриерите, кои¬то носели любовните писма. Всеки куриер, като се връщал след занасянето на писмото, заемал съответното си място. Възлюбената на слънцето му казала: Създай световете, на които да жи¬веят моите близки. Така били създадени два¬надесет свята – дванадесет планети. Ако пи¬тате, отде произлязоха хората, ще кажа: Те произлязоха от красивата мома, възлюбената на слънцето. Значи, слънцето създало световете, а красивата мома – хората. Вярна ли е тая при¬казка? – Не зная, може да е приказка от „Хиляда и една нощ". Може да е вярна, но не казвам, че не е вярна. По принцип тя е вярна. Приказката е вярна, ако под „слънцето" разби¬рате разумното, мощното, което твори, а под „момата" разбирате великия живот, който пул¬сира в природата. Слънцето, като Божествено начало, е създало световете, а животът е насе¬лил тия светове. Любовта иде като връзка ме¬жду разумното начало и живота. – Какво е човекът? – Лъч от Бога.
236
Като ученици, вие дойдохте на земята да учите. Учението се заключава в търсене на Бога. Обаче, ако вие Го търсите, както търговецът – своята стока, за да забогатее, вие сте на крив път. Ако синът, който разполага с богатството на баща си, иска още да забогатее, той не е разбрал живота. Ако синът иска да осъди баща си и да зароби братята си, той не е разбрал закона на любовта. Богатството е във вас—в вашите умове, сърца и души. Следователно, не търсете богатството отвън. Какво не е съз¬дал човешкият ум! Подобрението на света се дължи на ума. Той е проникнал в тайните на природата. Но за да изучава природата, човек трябва да изучи първо себе си. Всеки момент човек трябва да изучава своята мисъл, да знае, доколко тя е чиста. Под „чиста мисъл" разби¬рам организирана мисъл, с която може да пра¬вите всичко. Нечистата мисъл е неорганизирана, тя не влиза в работа. Тя създава само противо¬речия и разлагане.
Сега, вие сте дошли до положението, да живеете само за себе си. Това е една трета от истината. Трябва да живеете за ближния си – това са две трети от истината. Най после, трябва да живеете за Бога – това са три трети от истината, т. е. цялото. Докато не разбере себе си, ближния си и Бога, човек не може да бъде щастлив. Ние не сме пратени на земята да до¬казваме, кое учение е по-право; това не е наша задача. Този въпрос е решен вече. Питате, ка¬кво е вашето предназначение. За да си отгово-
237
рите на този въпрос, трябва да разбирате, какво сте във всеки даден случай, т. е. доколко сте про¬водници на любовта. Учителят иска да бъде обичан от учениците си, а учениците искат, той да ги учи добре и да се отнася добре с тях. До¬брата обхода е проява на любовта. Не може да имате добра обхода, ако не обичате. За да оби¬чате някого, трябва да разбирате неговото есте¬ство. Обходата ви трябва да се хареса на оня, когото обичате.
Следователно, който много обича, мал¬ко говори за любовта си; който малко оби¬ча, много говори. Да говорите за любовта на човек, който малко обича, това е мъчна работа. На оня, който много обича, може да не му го¬ворите за любовта. Майката, която много обича детето си, малко говори за това. Тя намира в детето си нещо гениално. – Защо? – Защото го гледа чрез очите на любовта. Ако майката си позволи да говори много на сина си, който е свършил вече училище, той ще й каже: Много си проста, така не се говори, не говориш пра¬вилно. Това е възможно, но майката всякога говори по-добре от сина си. Когато никой не може да му помогне, майката му иде на помощ.
Една майка имала само един син. За да го изучи, тя работила тежка работа: прала, тъка¬ла, копала. Като свършил гимназия, той казал на майка си: Ти си проста жена. Тя му отго¬ворила : Докато работих с мотиката и ти дадох образование, бях добра. Сега съм проста, но като дойдеш друг път на земята, ще ти дам
238
мотиката, и ти да копаеш. В природата съще¬ствува следният закон: Който престъпва закона на любовта, турят му мотиката на рамо и го пращат на работа. Това показва, че идат ло¬шите условия на живота. Всяко недоволство, неразположение, гняв водят към мотиката на живота.
Внимавайте да не изгубите първата си любов. Казано е в Писанието: „Ако изгубиш първата си любов, ще те избълвам." Под „избъдване" подразбираме влизане в крайно неблаго¬приятни условия. Сега аз искам да ви насърдча в следното: Преди да обичате, трябва да има¬те знания. Преди да носите скъпоценен камък, трябва да знаете, колко струва, и да го пазите добре. Ако не можете да опазите скъпоценностите на вашия ум, на вашето сърце и, ако изгубите светлината на ума си и благородство¬то на сърцето си, къде е вашето богатство? Умът и сърцето са двете стрелки на живота. Като изгубите стрелките, изгубвате и смисъла на живота. Каквото са стрелките на часовника. това са умът и сърцето за човешкия живот. Както стрелките показват времето, така умът и сърцето показват времето и пространството. Любовта показва отношението, което съществу¬ва между хората. Тя ги учи, как да постъпват.
Пътувах пеш с един приятел до Бургас. Минаваме през Камчия. В това време за¬валя силен дъжд. Трябваше да се прегази ре¬ката, а водата беше до колене. Мислим, какво да правим. Казаха ни да се върнем назад, опасно
239
е да се мине реката. В това време се зададе един каруцар с здрав, хубав кон. Казвам на приятеля-си: Помоли каруцаря да вземе в ко¬лата си поне велосипеда. Ние ще запретнем кра¬чолите си и ще вървим след колата, защото не знаем пътя. Ще си платим за велосипеда. Като видяха, че се обръщаме за услуга към кару¬царя, казаха ни, че той е лош човек, на никого не услужва. Обаче, на молбата ни, каруцар а г се усмихна и отговори: Как може да взема велосипеда, а вас да оставя? Качете се на ко¬лата! Той ни заведе в селото, в своята къща, дето се нахранихме и си починахме. Там а нощувахме. На сутринта той ни изпрати че¬тири километра вън от селото. Разделихме се с него приятелски. Братът ме пита, как ста¬на, че каруцарят ни услужи. Закон е: Когато събудиш Божественото естество в човека, той всякога е готов на услуга. Ние се обърнахме към Божественото в него и казахме: Ти си го¬сподар, може да направиш, каквото пожелаеш,. Ако бяхме му казали, че е длъжен да ни услу¬жи, той щеше да каже: Намерете си друга каруца.
И тъй, когато не успявате в живота си, ще знаете, че причината се крие в желанието ви, да бъдете господари. Един Господар има в света, не се допущат кандидати за господари. Човек не може и стар да стане. Има само два¬десет и четири старци. За да станеш стар, нужни са милиони години. Ако желаеш да ста¬неш млад, има свободни места, колкото искат.
240
Обаче, за господари и за старци няма свободни места.
Какво ви е нуждно сега? – Приложение на знанията. Например, искаш да свършиш че¬тири факултета. Това значи, да придобиеш зна¬ние без приложение. Ти нямаш време да го об¬работиш. Искаш да се ожениш за милионерка. Можеш ли да се справиш с нейните милиони? Знание е нужно за това, а после приложение на знанието. Мнозина идат при мен да ме мо¬лят за велики работи. В първо време отказвам да им услужа. После започвам да мисля и си казвам: Няма ли начин, по който да помогна на тия хора? Много начини има, но те не раз¬полагат с знание, не могат да реализират же¬ланията си. Аз помагам на хората с цел да ги освободя, а не да ги заробя.
Човек трябва да бъде искрен в себе си, в отношенията си към хората, в любовта си към тях. Казвате, че Бог живее в всеки човек. Тогава, къде е почитанието ви към човека? Ня¬кой говори лошо за приятеля си. Не го крити¬кувай, но му кажи: Братко, ти петниш Боже¬ственото в себе си. Нямаш право да го пет¬ниш, защото върху Него е съграден твоят жи¬вот, на Него се крепи твоето богатство.
Като говоря по тоя начин, аз нямам пред вид слабостите на хората. Те са естествено не¬що. Например, аз зная, колко съм силен и колко – слаб. Мога да нося на гърба си 50–60 кг. тежест, най-много 100 кг., и то на малко разстояние. Ако ми дадат да нося един чувал
241
от 100 кг. до Витоша, ще се откажа. За ни¬какви милиони няма да изложа живота си. – Значи, слаб си. – Слаб съм. не се заемам за тая работа. Намерете друг някой, по-силен. Ако занесе тоя товар до Витоша, там ще остане, не може да се върне назад. Да носиш голям то¬вар на Витоша, това показва, че живееш с гран¬диозни идеи, които преждевременно ще те за¬несат в гроба. Да задържиш любовта само за себе си, това е грандиозна идея. Любовта е си¬ла, която не може да се събере само в едно сърце. Ако обичаш само един човек, ще бъ¬деш наказан. Ако учителят обича само един от учениците си, ще бъде наказан. Яков оби¬чаше само Йосифа и беше наказан. Това е не¬естествената любов на хората. Любовта е сила, която разширява. Следователно, оня, когото обичаш, трябва да стане по-добър, по-благоро¬ден. И ти, който обичаш, трябва да станеш по-добър. Каква трябва да бъде любовта на хо¬рата? Христос ни показа това чрез стиха: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих". Значи, каквото Отец е дал на Христа, това и Христос даде на човечеството. Ето за¬що, всички трябва да бъдем носители на Бо¬жията Любов. Любовта трябва да бъде абсо¬лютно свободна, да се проявява без никакви външни и вътрешни препятствия. Както чистата вода прониква навсякъде и носи своето благо¬словение, така и любовта трябва да минава без¬препятствено през всички сърца и да носи своето благословение. Любовта не прави зло.
16
242
Дето е злото, там любовта отсъства. Любов без жертви не е любов.
Кой може да обича? – Богатият може да обича. Здравият може да обича. Добрият може да обича. Светията може да обича. Дойдете ли до слабия, болния, грешния, те не могат ла оби¬чат. Те очакват да дойде някой отвън, да ги обикне и повдигне. Ако слабият каже, че много те обича, това не е вярно, Празният чувал не може да обича. – Защо г – Той няма какво да даде. Аз мога да му дам нещо. Например, мога да го напълня с жито, мога да направя от него дреха, кърпа, книга, но, каквото, напра¬вя, той все ще бъде недоволен. Той ще каже; Това ли очаквах от тебе?
И тъй, който иска да прояви своята лю¬бов, трябва да се ръководи от следния стих: „В изпълнението на Божията воля е силата на човешката душа." Някой иска да ми угоди, да изпълни волята ми. Какво ще прави, чия во¬ля ще изпълни, когато замина за оня свят? Докато угаждаш на тоя, на оня. ти си далеч от любовта. Ако дойде някой самозванец и се препоръчва за Божи служител, и на него ли ще угаждате? Вие трябва да угаждате на чо¬века дотолкова, доколкото той изпълнява воля¬та на Бога и носи Неговата Любов. Проверя¬вайте истинността на моите думи, както и на вашите. Истински Учител е само оня, чието сло¬во изразява абсолютната истина. Той е пълен изразител на Божественото начало. Човечество¬то се нуждае от светлината на свещта, а не от
243
нейната лой. Ако лойта може да се превърне на светлина, и светлината й да бъде в услуга, Тя е на мястото си. Светлината на свещта тря¬бва да влезе във вас и да се превърне на живот. Днес ви говоря малко строго, не защото нищо не знаете, но да ви обърна внимание да не каляте нещата. Всичко, което съм изнесъл пред хората, е окаляно. – Защо? – Почвата е кална. Като минава водата през кална почва, и тя става кална. За да пиете тая вода, трябва да я прецедите. Иначе, тя не е здравословна, Питате ме, какво искал да каже Христос със сти¬ха „Да възлюбиш ближния си като себе си"? Как трябва да любим себе са? Питам: Какво е казал Христос за любовта към Бога? Казано е, че трябва да възлюбим Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Това са два стиха, кои¬то могат да се разберат по права или по крива линия. Само силните хора ходят по права ли¬ния. Слабите хора ходят всякога по крива ли¬ния. Ако не можеш да разбереш известен въ¬прос, седни да мислиш. Всеки човек трябва да има на разположение поне половин час на ден, да размишлява върху връзката и отношенията си към Бога. Всеки трябва да знае, че Бог съ¬ществува, и да определи отношенията си към Него. Станеш сутрин от сън, вглъби се в себе си, да възприемеш поне една Божествена ми¬съл, която ще внесе мир и спокойствие в ду¬шата ти. Тя ще те направи смел и решителен, да не се страхуваш даже и от смъртта. И ка-
244
то умираш, ще бъдеш с усмивка на лице. Не¬видимият свят ще се отвори за тебе, и твоите братя ще дойдат да те посрещнат. Земните братя и сестри ще те оставят; други ще дой¬дат от небето да те посрещнат като душа.
Да оставим тоя въпрос настрана, да се спрем върху същественото. Има известни пра¬вила, които трябва да се спазват. Не се ли спазват, както трябва, ще се натъкнете на го¬леми недоразумения и противоречия. Например, никога не яж недоварен боб. Той е символ на човешкия егоизъм. Бобът е хранителен, много дава, но и много взима. На същото основание^ казвам: Много е дал егоизмът на човека, но и много е взел от него. Векове трябва да ми¬нат, докато човек придобие онова, което его¬измът е отнел от него. Време е вече егоизмът да заеме мястото си, да се върне там, отдето е дошъл. Любовта към себе си трябва да стане слуга на любовта към ближния. Дясната ръка съм аз, лявата е моят ближен, главата е Бог. Дясната ръка трябва да служи на лявата, а двете заедно – та Бога. Като съзнава това, човек няма да залъгва жена си, да й обещава това, което не може да направи, а ще й каже: Аз съм десният крак, а ти – левият. Веднъж аз ще стъпя напред, веднъж ти. Аз напред, ти назад; после ти напред, аз назад. Бащата е главата в семейството, а майката – сърцето, Нито главата може без сърце, нито сърцето без глава.
245
Мнозина се запитват, как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на жи¬вота, но никога не съм нито тъжен, нито ра¬достен. Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални, Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги, за колко продават скръбта си, и я купувам. За мене е важно, като плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни, да ви покажа начин да се освобо¬дите от беднотията; ако сте болни, да ви из¬лекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва па¬раход – оправям пътя му. Някъде момък вдиг¬нал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие. Казвам му, че тя го обича, и той се отказва от намерението си. Студент се оплаква, че професорът му ще го скъса. Казвам на про¬фесора да не го къса; той е добър ученик, ще подобри успеха си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам. Като видя, че хора¬та, на които съм помагал, не вършат Божията воля, турям ги в едно гърне, на огъня, да ги сто¬пя. Те викат, плачат, молят се да ги извадя. Питам ги: Готови ли сте да вършите Божията воля? – Готови сме. Щом са готови, изваждам ги от гърнето, но вече пречистени и обновени, Христос казва: Няма да видиш изцеление, до¬като не дадеш последния кодрант."
Този е пътят* по който са минали всички велики хора, всички светии, всички добри хора.
246
По тоя път ще минете и вие. Ако се съгласите да вървите по тоя път, ще ви дам моето съ¬действие. Един ден ще ЕЙ събера, за да уре¬дим неуредените работи; да платим всички по¬лици, които не могат вече да се отлагат. Мно¬зина се намират пред ликвидация, т. е. пред завършване на развитието си. Иде един серио¬зен изпит за всички. Трябва да издържите из¬лита си, за да освободите мястото си на други, които чакат. Друга работа ви очаква. Който не издържи изпита си, ще остане на същото по¬ложение. Бубата преде толкова тънка нишка, каквато най-добрият предач не може да напра¬ви, но нещо по-велико я очаква – да се пре¬върне на пеперуда. Тя не може да направи то¬ва, което пеперудата върши. Нова работа я очаква.
Днес вие тъчете тънки нишки, големи майстори сте, но какво може да направи пепе¬рудата? – Това ще знаете, когато влезете в ней¬ното положение. Докато не станете пеперуди, каквото и да ви говоря, думите ми ще бъдат глас в пустиня.
11. Лекция от Учителя, държана на 8 юний, 1932 г. София. – Изгрев.