Обикновени и необикновени процеси
„И там имаше някой си че-ловЪк, болен от 38 години." (Йоана 5: 5)
Често хората говорят за хубави, за красиви работи и се произнасят, че ттз са необходимости в живота. Дойде ли въпрос до здраве, до богатство, хората разглеждат тия н-вща като обикновени, като естествени процеси в живота, вследствие на което не ги ценят. Що се отнася до сиромашията, т-б я разглеждат, като необикновен, неестествен процес. Въпреки това, богатият може да стане сиромах, и сиро-махът може да стане богат. Значи, в живота и в природата може да става преминаване от необикновен в обикновен процес и от обикновен в необикновен.
Следователно, когато минаваме от един процес в друг, които не са от еднаква степен, ние придобиваме ново познаване на нещата. Достатъчно е природата да постави богатия при положение да изгуби богатството си и да стане сиромах, за да придобие той трезви идеи за живота. Само като сиромах той може да има ясна представа за сиромашията и да се произнася за нея правилно, глко богатият не е познал сиромашията, той ще говори само за своето богатство: за имотит-в, за къщитъ\ за говедата си и т. н. И ако сиромахът не е познал богатството, той ще говори само за своята сиромашия: за скъсаните си дрехи, обуща и т. н. Ако срещнеш един здрав чо-ввк, който никога не е боледувал, той ще ви разправя за своите мускули, за това, какво може да направи с гбх. Ако посетите един Човек, който е боледувал дълго време, той ще ви разправя изключително за болестта си. Интересно е, че когато Христос бЪше на земята, не се срещаше с царе, с князе, с патриарси, но се движеше повече между страдащи, болни, сакати и с ттзх се разговаряше. Той посети
46
кжпалнята, в която отиваха болни да се лЪкуват, и там срещна един болен от 38 години, с когото започна да се разговаря. Какво ще му каже този болен? – Ще Му р»зправя за своитъ' болки, за своитъ1 нещастия. Христос го запита: Защо си дошъл в това училище? Какво те доведе тук? Болният отговорил: Учителю, от 38 г. сьм в това училище и още не мога да свърша. Професорите постоянно ме късат. На всички изпити пропадам. Мнозина идват в това училище, поседат година, две, три, свършзат и изли-зат в живота, а аз всяка година оставам, с надежда, дано другата година да свърша, но пак оставам да повтарям. – Исхаш ли да свършиш училището? – Искам, разбира се. Христос извади един диплом от джоба си, подписа го, подаде го в ръка-та му и каза: Хайде, вземи диплома и върви дома си! Този болен бъше единственият чов-Ьк, на когото Христос подписа диплом за свършване на учението по всички правила и изисквания. В Евангелието не е писано, че Христос е дал диплом на този болен, но това е скрита мксъл, изказана в друга форма. Когато болният изл-бзъл от училището, мнозина го запитваха: „Кой бЪше човекът, който те излекува?" – Не зная. – Как да не знаеш? Как се казва? – Исус е името Му.
Какво представя болестта? – Едно неестествено явление в живота. Значи, по отношение на физическия свят, болестта е неестествено явление, но по отношение на духовния свят тя е естествено явление. Грехът пък е неестествено явление по отношение на духовния свят, а естествено – по отношение на физическия. Човек казва: Веднъж съм дошъл на земята в тази форма, не мога да не грЪша, не мога да не лъжа. Малко поне, но все ще поизлъжа никога. Когато се разправя, какво направил някой човек, как излъгал, как откраднал, как се ска-рал или сбил с някого, всички хора наоколо слу-шат и се смЕят, като че се говори за никакви велики подвизи. За духовния свят, обаче, грЪхът е неестествено явление и като такова, там той не е познат. Както влизането на някоя опасна болест в един дом внася страх и трепет, такъв страх и трепет произвежда гр-вхът в духовния св1зт. Мнозина ис-
47
кат да влЪзат в духовния свят, но като неподготвени ттз ще видят много нЪща, които не ще могат да обяснят. Там и доброто, и злото са еднакво застъпени. Ако надникнете в духовния свят, ще видите грамадни, светли здания, с големи прозорци, които ще приемете за училища. В същност т са затвори. Ако се спрете върху проявите на доброто в духовния свят и ги сравните с тия на земята, ще видите, че в послецните почти не се забелязва някакъв прогрес. На земята има по-голям прогрес в отрицателното, отколкото в положителното. И на земята има добро, добри хора, но ако тия хора отидат в духовния свят, там ще минат за престъпници. Днес хората прогресират повече по отрицателен, отколкото по положителен път. Най-големият светия на земята, сравнен с един от светиите на небето, минава за затворник, за престъпник. Ако пък сравните земния престъпник с един от светиите на духовния свят, земният престъпник изглежда като първокласен светия. Следователно, в духовния свят и доброто, и злзто са силни, гол-бми. Затова често някой казва: Не струва човек да бъде добър. Той не иска да бъде добър, защото, ако с тази доброта влезе в духовния свят, ще мине за престъпник. Ако пък е лош и с лошевината си влЪзе з духовния свят, между лошите хора, там той ще изглежда като светия.
Какво нещо е духовният свят? – Той не може нито да се разбере, нито да се опише. Който и да се заеме да го описва, той ще опише един свят, подо-бен на физическия. Духовният свят е много по-необятен в своите простори, много по-величествен от физическия. Само онзи може донякъде поне да опише духовния свят, у когото висшето съзнание е пробудено. Когато се говори за духовния живот, на-ричат го „Въчния живот". Под „Въчен живот" се разбира живот без никакви ограничавания, нито по обем, нито по прояви на доброта, любов, разум-ност и т. н. Мнозина са правили опити да опишат духовния св-Ьт, но не са могли. За да се опише, той трябва да се види от човек с висше съзнание, който да разбира, каквото види там, за да може да го преведе в образи, съответни на земнитъч Само така
48
той може донякъде да стане понятен и разбран за хората. Който е ходил в духовния свят, може да каже само, че той е много красив, но по никой начин не може да го опише. Никое човешко перо не е в състояние да опише красотата на духовния свят. Никой не може да разбере, къде се крие красотата на добрия, на любещия човек. Ще каже някой, че красотата на човека седи в неговия нос. – Не, красотата на човека не е нито в носа, нито в очит, нито в устата му. Красотата е нещо вътрешно, което се проявява и в очите, и в носа, и в устата, но къде именно, на кое място – не може да се каже.?г\ко кажете, че красотата на човека е някъде в устата, в носа или в очит-б му, все ще сгръшите. – Защо? – Защото устата, очит, носът, ушит, езикът са органи, предназначени за никаква служба, но не и за израз на красота. Очите са орган за възприемане на светлината; ушитъ – за възприемане на звука; устата – за хранене и за говорене; езикът – за вкусване и за говорене; носът – за обоняние.
Тъй щото, щом се говори за красота, ние разбираме н-бщо вътрешно, н"бщо неуловимо. Който има любов, той е красив. Вън от любовта никаква красота не съществува. Много хора имат красиви очи, правилни носове, красива уста, правилни черти на лицето, но въпръки това не са красиви. – Защо? – Любов нямат. Дето е любовта, там е красотата, там е изобилието.
„Болен от 38 години." Да бъде човек цъли 38 години болен, това е изключително явление в живота. Мнозина се оплакват, че страдат, че боледу-ват, че ги мъчи н-бщо. – Това е естествено положение за съвременния човек. Повече или по-малко, човек все ще страда. Защо и за какпо страда, не е важно – все има никаква причина. Някой млад човек свер-шил университет, иска да стане професор. Ходи на-тук-натам, ср-вща се с учени, с видни хора, всички му обещават па го направят професор, но в края на краищата не успива. И той боледува цъли 38 години, че не е могъл да стане професор. Друг млад човек срещнал една красива мома, влюбил се в нея, иска да я вземе за жена. Обикаля натук-натам, не смее да й предложи. Докато се реши да й предло-
49
жи, тя се оженила за друг. И след това този млад човек боледувал ц-бли 38 години, че не е могъл да се ожени за красивата мома, която обичал. Друг кбкой иска да стане милионер, но не може да усгтЪе. Някой пък е роден слаб, хилав, иска да придобие здраве, но не може. И най-после, като не могат да постигнат желанията си и като не разбират причи-ните за своя неусгтех, казват: Божия работа е тази. Това значи: Само Божият ум е в състояние да разбере онова, което за Човека е неразбрано. И, след като човек боледува 38 години, ще дойдат един, втори, трети да го утешават по един или друг на-чин. – Това са празни работи. За да не става нужда да утешават Човека, по-добре нека той бъде дово-лен от това, което има. Няма защо да търси красива жена. И неговата жена не е грозна. Тръгне ли да търси друга, по-красива, той ще се натъкне на противоречия, с които не може да се справи. Щом ви дават говеждо месо, бъдете благодарни и на него. Няма защо да търсите кокоше месо. Ще кажете, че сте вегетарианци, не търсите нито говеждо, нито кокоше месо. – В едно отношение сте вегетарианци, но в друго сте още месоядци, мязате на културните хора, които обичат да ядат месо.
Ако на месоядеца предложат печена кокошка или парче пастърма, той ще предпочете кокошката. Тъй щото, дойде ли някой да ви убеждава, че можете и без красива жена, че и без професорска катедра можете да жив-вете, той е човекът, който иска да ви застави да предпочетете пастърма пред кокошка. Видите ли, че н-вкой човек страда за непостигнатите си желания, не му казвайте, че не трябва да скърби, но запитайте го, колко време чака, за да постигне желанията си. И, ако ви каже, че 38 години вече са се изминали, откак очаква да постигне едно свое желание, кажете му, че заслужава не само 38 години да чака, но и 60 години има смисъл да чака. Когато видите, че ученият работи, прави усилия, за да стане профе-сор, кажете му, че не само един живот трябва да се стреми към професорство, но има смисъл и де-сет животи наред да работи в това направление, само да постигне желанието си. На младия момък,
4
50
който търси красива мома, кажете да не се обезсърд-чава. Десет животи наред нека търси, докато най-после я намери. Човек трябва да прави усилия в живота си, да работи, докато постигне своя идеал. На-сърдчавайте се едни други в постигане на своя идеал, на своитъ' възвишени желания.
„Там имаше някой си человек, болен от 38 години". Когато виде този болен, Христос го запита: Защо седиш тука? – Скъсаха ме професорите ми. Пропаднах на изпита, а сега чакам реда си, да бъда отново изпитан. Христос го подложи на изпит. Той замести изпитната комисия. Болният издържа изпита си. Тогава Христос му каза: Бъди здрав! Влтзз в живота да работиш. В този час болният оздравяи напусна кжпалнята. Като влтззе в живота, между хората, той започна да разказва, как е оздравтзл, какво е научил през ттззи 38 години. Научих се да чакам, придобих търпение. След това требваше да дойде най-главният професор да ме изпита и да ми даде диплом за завършено образование. Човек тръб-ва да има висок идеал, да желае да бъде изпитан от най-видния професор в света и от него да получи диплом. Красивият момък тртзбва да се ожени за красива мома. С години ще я чака, но красивата мома тртзбва да бъде идеал на неговата душа. Дотегне ли му да чака и намери друга мома, пак кра сива, той нтзма висок идеал. Красивият момък може да се ожени само за красива мома. – Ома дошла никаква болест. – Нищо от това. И като болен, и като здрав ще чакаш красивата мома, ще чакаш най-видния професор в света. Измтзниш ли на своя идеал, с тебе всичко е свършено.
Какво нтзщо е болестта? Да боледува човек, това значи всички частици на гблото му да бъдат засегнати: да го боли мозъка, сърцето, дробовете, стомаха – да няма частица от ттзлото му незасегната. Да боледува човек, това значи, така да бъде засегнато ттзлото му, че да няма мир нито в физическия, нито в духовния, нито в умствения свят. Нтзкой казва, че е болен, но все още има надежда за оздравяване. – Това не е страшна болест. Истински човек е онзи, вярата на когото не се разколебава при никакви условия. Когато дойде в положение да изгуби подкрепа
51
отвсякъде, той пак трябва да остане непоколебим и тверд в убежденията си. Има нещо у човека, което никога не отпада. При каквито условия и да попадне, той все вярва, че ще изплува по някакъв на-чин. Това е Божественото у човека, което никога не отпада. Изгуби ли вяра и в него, човек трътеа по врачки, по гадатели, дано му кажат, какво да прави, какво му предстои да преживее и т. н. Според мене, всбки Човек може да бъде гадател на себе си. По-добър гадател от самия него няма. Ако човек сам не знае, какво ще му се случи, как ще могат да му гадаят външни хора? Някой има да плаща няколко полици, които постоянно отлага. Не знае ли той, че ще дойде ден, когато изплащането на тия полици ще му се наложи? Трябва ли това н-ъщо да му предсказват различни гадатели? Като не плащаш задълженията си, ще те бият, ще те затварят, ще ти налагат глоба и т. н. Трябва ли при това положение да търсите някой да ви гледа на восък, на боб или на карти? Трябва ли да търсите астролог да ви предсказва бъдещето? Как познава астрологът бъдещето ви? Той взима датата на рождението ви и по дадена таблица изчислява, какво е било съчетанието на планетите в момента на раждането ви. След това той ще каже, че известни планети влияят благоприятно, а други, – неблагоприятно върху вас и оттам опредвлят вашето щастие или нещастие.
„И там имаше някой си человък, болен от 38 години". Какви бЪха планетните влияния върху този болен? В момента на неговото раждане, слънцето, марс, венера и юпитер били в своя залъз, а не в изгр-Ьви. Това бъха все лоши съчетания, лоши влияния на тия планети. Земята само се е намирала в своя изгр-Ьв. Цялото небе е било затворено за него. Единствената му надежда е била в земята – на нея само той разчитал. Цъли 38 години този болен се е намирал при неблагоприятното влияние на тия планети, докато е дошъл най-после Христос, един ве-лик човек, който му помогнал. Той станал причина за обръщането на тия планети в друга посока, благоприятна за дадения болен. До срещата си с Христа, неговата земя бъше спръла движението си. Щом вид Христа, земята на болния се раздви-
52
жи, съзнанието му се подигна нагоре, и всички планети, които не му благоприятствуваха, влЪзоха в зоната на своя изгръчз. Думите на Христа, „Дигни одъра си и ходи", отправени към този болен, означават: Напусни старите идеи, откажи се от живота, който досега си живъ\п и върви напред!
Следователно, ако искате и вие да се освободите от старото, което ви е измъчвало досега, напуснете леглото си, дигнете одъра си и вервете напред. Никога не дръжте в ума си спомена за нтзкоя своя болест, или за никакво минало нещастие. Запазете в съзнанието си опитностите от всичко преживъно, но не и гбхнитъ1 горчивини. Казвате: Как да забравим загубите, които сме преживели? Как да забравим деня, когато разбойници влъзоха в дома ми и обраха всичкото ми злато? – Считайте, че тия разбойници са ви направили едно гол-вмо добро. Представете си, че требваше да носите това злато на гърба си. Какво щ-вше да стане с вас, ако сърцето ви беше слабо? Всред пътя щъхте да капитулирате. Сърцето ви щъше да се пръсне, а вие щЪхте да паднете мъртав на земята. Какво ще ви ползуват парите, ако изгубите живота си? Радвайте се, че разбойниците са ви освободили от един гол-бм товар. Обаче, кой от днешните богати хора би счел това за привилегия? Той ще се оплаква, че дошли разбойници и го обрали. Едно трябва да знаете: Един ден смъртта ще дойде, по-страшна от всички разбойници на земята и ще вземе не само парите ви, но ще оголи костите ви, ще изпразни главата ви и тогава ще си отиде. От вас ще остане само един празен череп, по който учените ще из-учават вашия минал живот. Питам: Къде остана богатият човек, който разполагаше с злато, с кж-щи, с имоти?
Ще кажете, че това е философия. – Философия е, наистина, но такава философия, която изключва всички залътеания, всички заблуждения. Философията на съвременните хора е преходна. Тя залътеа хората по същия начин, както се залътеат свинете в кочината. По три-четири пъти на ден господарят им ги храни, наглежда ги, с искрено желание в себе си да ги угои. Като не разбират неговата интимна мисъл, те се радват на господаря си и се произнасят за
53
него, че е добър човек. Дойде ли Коледа, господарят им взима нож и влиза в кочината. Като изяде месцето и остави само костите им, той е доволен, счита, че трудът му е възнаграден. Неговият труд е възнаграден, но свинете са отишли вече на онзи свят. Каква е тази философия? – Философия на смъртта. Обаче, смъртта е враг не само на животните, но и на хората. Последният враг, срещу който духовният свят се бори, това е смъртта. Той иска да освободи човечеството от този враг, който безпощадно го съблича. Тя е оголвала и оголва и грешни, и праведни хора.
Сега, всички хора искат да станат щастливи, и то при най-неблагоприятни условия на живота. Само онзи може да бъде щастлив, който служи на Бога. А само онзи може правилно да служи на Бога, който се е освободил от смъртта. Тъй щото, когато някой пита, как трябва да служи на Бога, казвам: За да служиш на Бога, ти трябва да се освободиш от смъртта. Докато не се освободиш от смъртта, ти не можеш да служиш на Бога. Някой иска да се ожени. Казвам: Докато не се освободи от смъртта, въпрос за женитба не може да става. Щом живее в закона на смъртта, и той, и жена му, и децата му ще станат нейни жертви. – Ама аз съм силен човек, ще запазя и себе си, и жена си, и децата си. – Ти ще ги запазиш толкова, колкото жабата могла да запази квачката и пиленцата й от ноктите на орела.
Някога, в миналото, жабата била поставена на служба, да пази една квачка с пиленца. Жабата се облтзкла в униформа – в мундир, с еполети на рамене, с златни копчета – и встъпила в длъжността си. Тя взела една дълга връв и за единия й край вързала квачката с пиленцата, а другият край на връвь-та закачила на себе си. Като се убедила, че ще упази кокошката и пиленцата й по нов начин, тя се успокоила и дълбоко заспала. Един орел съзрЪл кокошката и бързо се спуснал от височината, грабнал я и бързо се издигнал нагоре. Заедно с кокошката, орелът задигнал и пиленцата, и жабата, която ги паз-Бла. Така са вързани за крака на жабата всички съвременни хора и мислят, че са осигурени в жи-
54
вота си, защото жабата ги пази. Обаче, от невидели-ца н-вкъде, орелът ги вижда, спуща се от височината и ги задига с себе си.
Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се стремят към велики работи, искат да на-правят нещо, за да увЪков-вчат паметта на великите, на заслужилите хора в света. – Къде са тия велики хора? Паметниците им седат, но къде са т? Ще кажете, че има велики хора, има светии, гении, таланти в света. – Да, цълият свят е пълен с велики хора, с светии, с гении и таланти. Ако е въпрос за светии, те се срещат навсякъде, но светията трябва да се отличава от обикновените хора. – По какво? – По степеньта на своята светлина. Дето ходи, той свети. Не само неговият път е осв-втен, но и пътя на всички, които са в контакт с него. За да запази светлината си, светията никога не трябва да греши. Щом греши, той не може да се нарече светия. Той може да е светия, но мъртав, а не жив. Природата се нуждае само от живи светии. Най-голе-мият грешник в света струва повече от бюста на един светия. Жив е грешникът. Той има условия да расте и да се развива. Щом расте, той ще се очисти, и един ден ще почне да свети, като истински светия. В душата и на най-големия престъпник се крие нещо добро. Кой човек е престъпник, това още не може да се каже. Пред хората някой човек минава за престъпник, обаче, за невидимия свят не е престъпник. И Христос умре като престъпник. И светиите минаваха за престъпници. Въпреки това, Христос беше Син Божий и възкръсна. Светиите и до днес се ползуват с почитание. В времето на Римската империя светиите минаваха за престъпници, а след това ги признаваха за светии. Значи, има разумни закони в света, които изменят възгледите и от-нощенията на хората. Следователно, който разбира законите в живата геометрия и математика, той поставя нещата на местата им. Който не разбира тия разумни закони, размества нещата и създава вън и вътре в себе си диехармония.
„И там имаше някой си человек, болен от 38 години." Най-после Христос дойде при него и го излекува. – Защо идат страданията в света? – За
55
да дойде Христос. Ако вие не сте болни, ако не страдате, Христос никога няма да ви посети. Кого носят майките на ръцете си: малките деца, или старите баби и дъдовци? Всички майки, прости и учени, носят на ръцете си само малкит+5 си деца. Щом пораснат, т ги оставят сами да вървят. Дъдото и бабата се оплакват от живота си и казват: Никой не ни обича. – За да ви обичат хората, вие трябва да станете като малките деца. Съвременните хора имат крива представа за живота. Като дойдат до една по-голяма възраст, т казват: Ние не сме деца вече. Ние сме големи, всичко разбираме, няма какво повече да учим. – Не, докато живее, човек трябва всъкога да се чувствува дете. Той трябва да бъде разумно дете, готово всъкога да възприема, да учи. Има три вида деца в природатаипървата категория нари-чат „деца на забавленията," които природата забавлява само а не ги учи. Тб се наричат „галени деца на природата," защото само играят вън и се забав-ляват. Втората категория се наричат „разумни деца на природата," които непрекъснато учат. Третата категория се наричат „деца мъдреци", които прилагат това, което са научили.
От най-ранното си детство до най-късната си старост, човек трябва да запази в себе си детинския дух. Рече ли човек да мисли, че е възрастен, че е стар, той преждевременно е остаръчп. Защо тртьбва, като воденица, да повтаря едни и същи нЪ-ща? Защо трябва да съжалява за онова, което някога е било, или за това, което сега става? Ако искате да станете гениални, никога не повтаряйте едно и също нещо по два еднакви начина. Пазете се от повтаряне на нещата! Не повтаряйте историята на живота си по два еднакви начина. – Едно време, като бях млад, всичко можех да направя, но сега – за нищо не съм способен. Питам: Защо туряте хубавите неща в своята млада възраст, а лошите – в старата си възраст? Един млад разправя, че наскоро се запознал с една благородна, красива мома. Питам: Защо като остарее този чо-втзк не разправя, че в младините си никога излъгал дъщерята на една бедна вдовица и я изоставил?
Човек може да говори за своята младост само
56
тогава, когато е влъзъл само в един дом, в който е живеела млада, красива мома. Влизал ли е в два такива дома, той нищо не трябва да говори за своята младост. Колкото и да го заставят да каже нещо из своята младост, той трябва да отговори: Нищо не мога да ви кажа, защото животът ми не е бил красив. Не само животът на обикновения човек не е красив, но даже и животът на светиите не може да се изнесе още като красив. Не е време да се изнася живота на хората. В живота на всеки човек, покрай доброто има и нещо лошо. Ако човЪк преждевременно иска да стане светия, той тръб-ва да знае, че наред с светийството му ще вервят и неговите престъпления. Зад мантията на вашето величие, на вашето светийство се крият множество бръмбари – символи на вашите гр-вхове и пре-стъпления. В гжстите гори се въдят най-свирепите животни, които вършат най-големи престъпления.
„Там имаше някой си человтзк болен от 38 години". Той чакаше да дойде времето, часа на неговото спасение, да изл-Ьзе от болницата. Когато излЪзе от болницата, човек може вече да разправя историята на своя живот. До този момент той няма право да разказва нещо от своя живот. Значи, има една страница в живота на човека, която той трябва да заличи, да не я споменава. Тя е онази страница, в която е описан гръха, престъплението на човека, което го е отклонило от Бога. За тази страница, именно, е казано в Писанието: „Ще залича грЪховете им". Какво може да разправя човек за себе си, докато е в болницата? Ако рече да изнесе една своя добродетел, ще види, че в друго отношение тази добродетел е престъпление. Какво ще се хвали банкерът с своята пестеливост, ако чрез нея той е станал причина да се отнеме хлЪбът на стотици хора? Как ще се хвали момата с своята красота, ако за тази красота са се сбили десетина момци? Божествената красота вдъхновява човека, събужда в него високи идеи и потици. Който срещне тази красота, той казва: Радвам се, че видях един красив човек, който осмисли моя живот и внесе в мене радост и веселие. Ако красотата и богатството на човека служат за събла-зън на другит, по-добре да останат скрити от тях-
57
ния поглед, да не се изнасят навън. По-добре е никога човек да облече дрехата на болестта, отколкото чрез една от своите добродетели да съблазни своя брат. Красива е дрехата на здравето, но красива е и дрехата на болестта. Това не значи, че здравият трябва да сгреши, да престъпи някой закон, за да се разболее. Ако той несъзнателно сгреши и заболее, нека се радва на болестта. – Защо? – Болестта ще го доведе до разкаяние, да съзнае грешката си и да я изправи. Не е болен онзи, който постоянно се оплаква и роптае против съдбата си. Истински болен е онзи, който непрестанно се моли, който съзнава грешката си и я изправя. Такъв болен беше онзи, който е боледувал ц-бли 38 години. Като го виде Христос, запита го: Искаш ли да придобиеш това, което си загубил? – Искам, Господи, но няма кой да ми го даде. Христос му верна загубеното, и в един мо-мент той оздравъч
Съвременните християни следват Христа, подвизават се в Неговия път, но в края на краищата се разочароват, че нищо не са постигнали. – Да, те са родени християни, записани са такива, но какво са приложили, докъде са стигнали, те сами ще си отговорят. Коя красива мома, родена християнка, би се отказала заради своите идеи, от предложението на нЪ-кой княз да му бъде жена? Кой красив момък би се отказал от зестрата на н-бкоя млада, красива мома? Щом му се предложат 15,000 долари, той всичко ще остави настрана: и убеждения, и идеали. Щом красивата мома види княжеския син, тя ще закачи на стената своите убеждения, своето верую. Питам: какви са тия убеждения, които така лесно се закачват на стената? Какво могат да ви допринесат вашите убеждения, щом така лесно се продават? Следователно, ако не сте родени с добродетели, никой не може изкуствено да ви ги присади; ако сте родени с добродетели, никой не може да ви ги отнеме. Сж-щото може да се каже и за здравето, за знанието, за дарбите на човека. Те нито се предават, нито се от-немат. Здравето може само да се закрепва, но не и да се предава. От човека зависи да задържи и разработи в себе си онова, което природата е вложила в него, но не и да го придобие отвън. Какъвто
58
учител и да ви поеме, той не може да направи от вас повече от това, което природата е вложила в вас. Това не е за обезсърдчаване, но за насърдчаване. – Защо? – Защото природата е вложила в чо-вЪка повече възможности, отколкото той предполага. От него се иска работа, постоянство, да развие дар-бите и способностите си. За да постигне това, той трябва да се сверже с живата природа. С други думи казано: Той трябва да се сверже с живия Го-спод, да Му служи с любов. – Де е Господ? – Навсякъде. Хората сами се заблуждаввт, като тър-сят Бога някъде на небето.
Какво нещо е небето? Това, което хората наричат „небе", ни най-малко не е небето, което виждаме. Под думата „небе" те разбират посока, направление. Затова, когато се говори за Бога, т отправят погледа си нагоре, към небето. Следователно, идеята, която хората влагат в понятието „небе" е съвършено различна от понятието небе, като място, като пространство. Тогава, като престане да мисли за земята, човек е вече на небето. Щом престане да мисли за небето, той слиза на земята, в ада. Щом слъзе в ада, човек започва да гръши. Щом гръши, това показва, че той е свободен. Значи, човек има свобода само в едно отношение – когато гръши. Дойде ли въпрос до правене на добро, там човек не е свободен. Да прави добро, това е длъжност на човека. В правене на грехове, обаче, той е свободен. Всеки човек е свободен да гръши. Някой пита: Защо гръша? – Защото си свободен. – Ама аз не искам да гръша. – Щом не искаш да грЪшиш, ти трябва да се ограничиш. Лесно е човек да се ограничи, но мъчно е да придобие свобода. Лесно е да се ограничиш в разпиляване на богатството си, но мъчно е да го придобиеш. Да имаш голямо богатство, това не зависи от тебе. Много условия, външни и вътрешни, са нужни, за да стане човек богат.
Противоречията, на които човек се натъква, имат за цел да го заставят да мисли, да реши въпроса, защо е дошъл на земята. Вие искате да бъдете щастливи, но за да придобиете щастието, трябва да познавате условията и законит, върху които почива то. Не е истинско щастие онова, което трае само единъ
59
ден. Истинско щастие е онова, което, веднъж придобито, никога не изчезва. Никой не е в сила да отнеме това щастие на човека. Какво по-голямо щастие от това, да има човек приятел, на когото да разчита напълно? Какво по-голямо щастие от това, да има човек такова знание, което от нищо да не се разклаща? Какво знание е това, ако всеки философ може да го разколебае? Каква вяра е тази, която от най-малкото изпитание се разколебава, и човек започва да се съмнява, съществува ли Бог или не, има ли душа или не, има ли дух, или не? Ако човек се разколебава в съществуването на тия нЪща, къде остават убежденията му? Има четири неща, в съществуването на които човек никога не може да се усъмни: в съществуването на неговия дух, на неговата душа, на неговия ум и на неговото сърце. Убеден ли е в съществуването на тия четири неща, човек ще дойде до великото знание – до познаване на Бога. Който не вярва в съществуването на душата си, той не може да вярва и в съществуването на Бога. Познаването на Бога започва от познаване на душата. Докато не познаете душата си, за Бога можете да имате само една абстрактна идея. Каква идея има сл-впият за светлината? – Абстрактна идея. Каквото е понятието на сл-бпия за светлината, такова е понятието на човека за Бога.
Какво представя душата? – Душата е това, с което човек преживява най-красивото, най-мощното, най-възвишеното, най-благородното. Никой не може да се отдъли от душата си. Тя е нераздълна от Човека. Рече ли да се отдъли от душата си, човек или ще умре, или ще заспи. Както човек не може да отдъли живота от съзнанието си, така също не може да отдали душата си от самия себе. По-лесно чов-Ьк може да отдъли съзнанието от себе си, отколкото самия живот. По-лесно може да отдъли идеята за смъртта от себе си, отколкото идеята за живота. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Важно е, че безверието внася всички нещастия и страдания в човешкия живот. Причината за безверието на хората се дължи на това, че т- искат да отд-Ьлят душата си от своето съзнание. Хората не подозират даже, че нещастията и страданията им се дължат, именно, на
60
отричане на душата, или отричане на самия живот. Под думата „«ивот" разбираме общата, целокупната душа, която функционира в живата природа. На математически гзик казано: Нашите души предста-вят удове или части от великата душа, т. е. т са нейното диханщ. Казано е в Писанието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живота, и челов-Ьк стана жива душа".
Следовател^, всбки човт^к трябва да държи в себе си идеята, че е безсмъртна душа. Той трябва да в-врва, че душата не може да се опетни, не може грях да я засегне, не може да умре. От Човека зависи да умре, или не. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Това значи: имам власт доброволно да умра, имам власт и доброволно да жив-бя. Христос е чов-Ькът, Който знае, кога как да постъпи. В широк смисъл, думата „смърть" означава ограничаване, а не изчезване. Смъртта е крайният предЪл на ограничаването. Оживяването, възкресението подразбира крайният пре-д/кп, до който животът може да се развие и прояви. Ако ограничаването произлиза от самия човек, той е господар на дивота си; ако ограничаването произлиза от други хора, от външни причини, той е роб, слуга на условията. Без душа не могат да функцио-нират нито духгт, нито умът, нито сърцето на Човека. Душата е велико звено в природата. Тя крие в себе си велики тайни. Дойдете ли до душата, за нея ще имате такова понятие, както за Бога. Единственото ценно н-бщо в човека, това е неговата душа. Христос посети болния от 38 години главно за това, че той вярваше в душата си. Той б"вше първият, който повярва в думите на Христа, че има душа. Той има вяра да чака ц"бли 38 години пред кжпалнята, да вл-в-зе в водата след размжтването й от ангел Госпо-ден. Докато дойде неговият ред, други го изпреварваха, и той тр-Ъбваше да чака следната година, да атБзе ангелът и отново да размжти водата. Но все не можеше да с^ вреди. – Защо? – Защото ангелът слизаше за другите болни, а не за него. Христос бЪ-ше изпратен специално за него. Христос, най-вели-кият човек в духовния свят, дойде при този бо-лен и му каза няколко утешителни думи, даде му
61
диплом за свършен курс на науките и след това каза: Хиляди години ще се проповядва това, което се случи днес.
Кой от вас не би желал да бъде на положението на този болен, да лежи цъли 38 години, за да дойде Христос при него и да го излъкува? Днес, колко години най-много може да бъде човек болен? – Най-много 10 – 15 години. След това от невидимия свят ще изпратят за него специален човек, който да го излекува. Като го излекува, всички хора ще говорят за него, по какъв чуден начин е бил излъкуван.
И тъй, който иска да бъде почитан и уважаван, той трябва добре да разбира идеята за душата, да знае, че душата е свободна, независима. От човека зависи да бъде свободен, или да се ограничи. Съзна-телният човек и като умира, и като живее превръща всичко в добро. Съзнавате ли това, можете ли доброволно да го приемете, вие сте в положението на човек, когото Христос може да посети. Човекът, който лежа 38 години болен, бъше съзнателен, разбираше смисъла и на смъртта, и на живота, затова Христос, т. е. Божественото, Великото в света го посети и излъкува. Който е болен, който има недоразумения, той трябва да има характера на онзи човек, който е боледувал 38 години. Този характер ще му помогне да се излекува, да се справи с всички изпитания и мъчнотии в живота си. Когато знае причината на своята болест, човек лесно може да се лекува.
Коя е причината за болестите? Главната причина за болестите се дължи на дисхармония между двойника и физическото гбло на Човека. В предната част на мозъка се намират особен вид бъли мозъчни влакна или нишки, чрез които се проявява деятел-ността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, тъй нареченото второ тъло на човека, или посредник на силите в природата. Значи, двой-никът е апарат, чрез който се проявяват силигб, енергиите на природата.^. Физическото гбло на човека живее благодарение на своя двойник. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тъло са правилни, хармонични, човек всъкога ще бъде здрав. Дко тия отношения не са хармонични, в чо-
62
въка се зараждат ред болезнени състояния. И обратно: когато някой от органите на физическото тъло заболее, хармонията между двойника и физическото тъло се нарушава.,Ето защо, за да се излекувате от болестта си, първата ви работа трябва да бъде насочена към възстановяване правилни отношения между духовното и физическото тъло на човека.
Един млад доктор разправяше една своя опит-ност в връзка с своето духовно тъло. Една вечер жена му се вернала по-късно от обикновеното време, вследствие на което малкото им детенце било оставено на него. По едно време детето започнало да плаче. Докторът го взел на ръце, носил го, лю-лял го, но вмъхто да престане, то все повече усилвало плача си. Той започнал да му дава млъко, ка-шичка, дано го залъже по някакъв начин, но всичко било напразно. Плачът се усилвал, а докторът се видъл в чудо, не знаел, как да се справи с това положение.-Най-после му дошло на ум да се моли. Започнал да се моли ту на един, ту на друг светия, да му помогнат, но никаква помощ не му дошла. Като се молЪл известно време, той изпаднал в особено духовно разположение, успокоил се малко и се обърнал с молба към Христа, Той да му помогне. Наистина, след малко детето престанало да плаче и заспало. Когато майката се вернала, намърила детето заспало. Докторът й разправил ц-влата история и се зарекъл друг път да не остава сам с детето. Причината за плача на детето се дължи на никаква дисхармония между двойника и физическото тъло на детето. Молитвата на бащата е помогнала да се възстанови хармонията между двойника и физическото тъло на детето. Щом хармонията се възстановила, детето моментално заспало.
Следователно, ако една болест е в състояние да застави човека да потърси Бога, тя е на мъстото си. Философите и учените ще кажат, че не молитвата на доктора е помогнала за заспиването на детето, но случило се е така, че заспало. Те ще отдадат това на случайността, или на никакво съвпадение. Каиво мислят ученит, не е важно. Питам, обаче: Каква слу-чайност, какво съвпадение е това, което се извършва постоянно, по един и същ начин? Какво ще ка-
63
жете, ако при сто такива случаи няма нито едно изключение? Значи, детето не е заспало, защото времето му дошло, но за да се убедите, че в света съществу-ва велик закон, който регулира всички явления. Ако искате да разберете, как действува този закон, вие трябва да се свержете с него.
Като изучавате живота съзнателно, ще видите, че и обикновените, и необикновените явления се регули-рат от един и същ закон – законът на любов-та. Запримър, болният, който лежал 38 години, се срещнал с Христа и оздрав-вл. Както виждате, станала е една обикновена сръчца. Привидно срещата е била обикновена, но резултатите й са били необикновени. Какво по-необикновено нещо можете да видите от моменталното излекуване на човек, който е бо-ледувал цели 38 години? От този момент животът на този болен коренно се е изменил. Това, именно, показва, как действува законът на любовта. Къде е този болен днес? Според закона за прераждането, наверно той е пак на земята, и като виден професор държи лекции в някой университет и разправя на слушателите си, как преди две хиляди години Христос дойде при кжпалнята и излекува болния, който лежал 38 години. Ако този човек дойде при вас и ви каже, че той е същият, когото Христос е излекувал преди две хиляди години, ще му повярвате ли? Ще кажете, че дъската на този човек е мръднала, или живее с въображение. Обаче, има начини, посредством които може да се провери, дали известен факт е верен, или не. Необикновените явления, които стават в живота и в природата, имат за цел да събудят в човека духовното, да го насочат към нещо по-велико и красиво. В истинския живот нема измама, нема заблуждения. В него е реалността. Можем ли да схванем и приложим тази реалност, ние сме разбрали дълбокия смисъл на живота.
Сега ще представя живота в три различни форми: първата форма се отнася до външния, до физическия свят; втората форма – до духовния свят, а третата – до Божествения. Първата форма може да се представи като човек, облечен с хубави, изящни дрехи. Като го погледнете, той ви внушава доверие, и
64
у вас се събужда желание да се запознаете с него. Той може да се уподоби на едно красиво шише, с хубава форма, от чисто, доброкачествено стъкло, с красиви надписи, обаче, нищо не знаете за съдържанието му. Съдържанието му може да бъде хубаво, а маже да бъде и лошо. За да се произнесете за съдържанието на шишето, вие трябва да го опитате. Такова нещо представя физическият човек. Външно може да е красив, добре обл-вчен, но за да се произнесете за вътрешното му съдържание, вие трябва да го опитате. Втората форма на живота може да се уподоби на яденето, което добрият гостилничар е наготвил. Щом вкусите от това ядене, вие веднага се задоволявате. Веднага познавате, че е добро. Яденето на добрия гостилничар представя духовния свят. Дретата форма на живота се изразява в хубавите книги, които подигат човешката мисъл в възвишения свят. Който може да ви донесе такива книги, той е Боже-ственият чов"бк – изразител на Божествения свят. Следователно, за да има представа за целокупния жи-вот, човек трябва да съедини физическия, духовния и Божествения свят в едно цъчпо. Рбзи три форми са неразривно свързани помежду си.
Ще кажете, че облеклото не е важно за човека. – Облеклото не е важно за болния човек, покрите с циреи и струпи, но за здравия човек то е от особено значение. Какъв смисъл имат копринените дрехи за болния? Каква любов може да прояви бол-ният? Каква воля може да прояви той? Изобщо, бол-ният става слабоволен и леков-Ьрен. Кой каквото лекарство му препоръча, той ще го достави. Ще събере около себе си 10 – 20 различни лекарства и мисли, че като ги употреби, ще се излекува. Докато вер-ва в методите и лекарствата на десет лекари, бол-ният никога нема да оздравее. За да оздравее, той трябва да се предаде в ръцете само на един ле-кар и напълно да му вярва. Само онзи лекар може да лекува, в когото болният вярва напълно. Лечебните сили се крият в елементите на природата: в водата, в въздуха, в светлината и в храната. Лека-рят е проводник между природата и болния. Следователно, щом болният вярва в своя лекар, послед-ният може да извади жизнената сила от тия елемен-
65
ти на природата и да си послужи с тях. Ако болни-ят не вярва в лъкаря си, той не би могъл да се ползува от жизнените сили на природата. Всеки чо-вък е проводник между природата и себе си, поради което той сам може да се лекува. Не вярва ли в душата си, той се нуждае от външно лице, от чо-в-бк, който ще послужи като проводник между природата и него. Този закон работи и в духовния, и в умствения св-вт.
Тъй щото, достатъчно е да влезете в връзка с един разумен, интелигентен човек, за да просветне вашият ум, да започнете да работите, да учите. Свержете ли се с някой невежа, и вашият ум потъмнява. Затова е казано: „С какъвто дружиш, та-къв ставаш". Свързвайте се с добри хора, за да станете и вие добри. – Как можем да познаем, кой човек е добьр, и кой не? – С термометър. Когато Човек заболее, веднага турят термометър и опредЪ-лят температурата му. Видят ли, че температурата се качва от 37° и стигне до 41°, всички започват да се страхуват и казват, че болният свършва. След това температурата постепенно спада, и болният започва да оздравява. Добрият човек се познава по това, че ако влезете в общение с него, вие се разширявате, искате да учите, да работите, да правите добрини. Добрият човек се познава по н-бкои черти на лицето си, но за това познаване се изисква гол%ма наука.
Като изучават физиогномията, мнозина казват че еди-кой си човек е учен, умен, защото има ви" соко, широко чело. – Има и крадци с широки, с го" л"бми чела. – Ушите им поне не са големи. – И уши" те им са големи. – Носовет им не са правилни. – Има крадци с правилни носове. – Ями какви бради имат? – Не, добротата, разумността не се заключава само в гол-вмината на челото, на носа, на ушит, но в особенит^ линии, които те имат. Само гениални-ят човек може да чете по тези линии. Тези линии са едва уловими. Те постоянно се движат. Дали човек е весел, или сериозен, тези линии постоянно се мънят. Само опитното око може да ги схваща. Човек, на лицето на когото съществуват тези линии, е всъкога красив – и като весел, и като сериозен,
5
66
замислен. Той никога не губи своята красота. Тези линии не са нито на носа, нито на ушит-в, нито на челото или на брадата на човека. Те се крият в неговия двойник. Външно носът на Човека може да не е много красив, но вътрешно погледнат, в двойника му има една особено красива линия, която прави носа му красив. Има хора, които, като се засмеят, стават грозни, а като са сериозни, стават красиви. Грозотата и красотата на човека зависят от неговия вътрешен духовен живот. Някои хора съзнават това в себе си и се стараят по външен начин да се прикрият. За да не издадат своята вътрешна дис-хармония, те или се засмиват, или стават сериозни. Колкото и да се крият, не могат да излъжат нито себе си, нито другит. Пред невидимия свят всичко е открито. Там няма нишо скрито-покрито.
За да се верне човек към своята първична красота, той трябва да работи върху себе си, да се пробуди неговото висше съзнание. Като се пробуди съзнанието му, той постепенно ще се освобождава от всички стари навици, стари разбирания, които не от-говарят на неговия живот. Тъй както сте сега, с своите стари разбирания, с своето тъло, не можете да влезете в духовния свят. Вие не сте готови още за новитъ* условия. Една година само да поживеете там, вие веднага ще се затжжите за земята и ще искате да се вернете назад. Там ще ви бъде или много топло, или много студено. Съществата от духовния свят ще минават и заминават покрай вас, без да ви кажат една дума. Тб не са горди, но не могат да вл-взат в връзка с същества, които не са отворени още за гбх. Подобното подобно привлича, Щом срещнат някой разумен, интелигентен, добро-детелен човек, те веднага влизат в връзка с него. Както чов^вк не може да влъзе в връзка с мечка или с боа, така и тия същества стоят далеч от лошите хора. Лошият Човек и на земята, и на небето е все лош. Когато ангел срещне някой гр-Ь-шник, той изважда меча си срещу него, заверти го няколко пъти, докато гр-Бшникът се простре на земята от страх. Гол-ъма е силата и светлината на ангела. Той му казва: В този свят царува чистота и светост. Който иска да влъзе вътре, той трябва да бъде чистъ
67
и свят. Ако иска само отдалеч да гледа, това е друг въпрос.
Ангелите слизат на земята за онъзи души които се разкайват, които искат да се освободят от гръха, да придобият своята чистота. Колкото и да се изчистят, все ще им остане едно малко петно, една малка дупчица. Срещате едного, облЪчен с нови, хубави дрехи, обут с здрави обуща и чорапи, но като се вгледате внимателно в него, все ще намерите една малка дупчица, било на дрехит, на обувки-т, или на чорапит. – Не, никакви дупчици не се позволяват. Човек тръбза да носи здрави дрехи, здрави обуща. Той трябва да бъде облЪчен в нови дрехи, нови обуща – всичко ново. Щом износите дрехите си, залъйте ги с газ, турете им една клечка кибрите и не мислете повече за тях. Старото трябва да изгори! Не давай старите си дрехи на бедни. Както ти ис-каш да се облЪчеш с ново, така и бедният се стреми към ново. Това е идеалът на човешката душа. Изгори дрехит, с които си боледувал, и си купи нови. Изгори книгата, която си писал в отчаянието и в обезсърдчението си, и напиши нова. Зачеркни стария живот, и започни нов.
Сега, желая всеки от вас да напише една нова книга, да нарисува нова картина и да започне нов живот. Някой казва, че живее. – Радвам се, че жи-вееш, но като живееш, опиши най-новото, най-хубавото от своя живот. Работете съзнателно, че когато Христос дойде при вас да ви лъкува, веднага да станете от леглото, на което сте лежали 38 години, и да издържите изпита си. Не е въпрос да се апелира към Божията милост, но да учим, да работим, да издържим изпита си пред Него. Като ученици, вие трябва да учите уроците си, без никакви отклонения, без никаква лъжа. Отидете ли при Бога, едно желайте – да учите.
„И там имаше някой си человък, болен от 38 години". Като цитирам този стих, не ви желая същата опитност, но ви изнасям един герой, живъчп преди две хиляди години. Лз бих желал и в сегашния втзк да има такива герои като образци. Човек трябва да бъде герой, че и 38 години да лежи, да бъде готов да посрещне онзи велик човек, когото Богъ
68
изпраща при него, да го познае и разбере и да каже: ВидЪх Го и познах Го! Че Го вид%х и познах, доказателството е на лице: Боледувах ц%ли 38 години, лекуваха ме много лЪкари, но те лекуваха само тялото ми, а не и сърцето, и ума ми. Лекуваха ме, без да ме излЪкуват. Един ден дойде при мене чело-в-Ьк, каза ми да дигна одъра си, и аз го дигнах. Сега съм вече здрав по гЪло, по ум и по сърце. Този е смисълът на разказа за болния, който лежал 38 години. Ако изтълкувате разказа правилно и можете да го използувате, вие ще се свержете вътре-шно с живата природа и ще придобиете от нея онова, което ви липсва.
3. Беседа от Учителя, държана на 15 септемврий, 1929 г. София. – Изгръв.