Стотникът
Отговори стотникът и рече му: „Господи, не съм достоен да влЪ-зеш под стрехата ми; но речи само реч и ще оздравее момчето ми. (Матея 8:8)
В обикновения живот нещата стават по обик-новеному, в простия живот – по простому, а в необикновения – по необикновен начин. Простите хора говорят за прости, за обикновени работи; учените – – за учени работи, а необикновените – за необикновени работи. Необикновените работи са красиви неща; те идат в света периодически. Необикновените неща не са присъщи на физическия свят. Обаче, обикновените са присъщи на света, в който живеем, т. е. на физическия свят. Запример, човек всеки ден трябва да яде, да спи, да се движи, да диша, да говори и то все за обикновени работи. Обикновените, дребните работи са причина за спорове, за недоразумения в света. Обикновените хора, прости или учени, с години могат да спорят за една къща, или за некакво имане. Чие е това имане? – На баща им. Този баща обрал дърветата из горите, камъните от канарите и от тех направил къща, която на-рекъл своя собственост. След смъртта, му за тази къща, именно, синовете и дъщерите му ще се карат, кой от тех да вземе по-голям дел. В това отношение съвременните хора постъпват като крадци и разбойници, които взимат от природата онова, което не е позволено. След това ще дойде някой да се оправдава, че имал право да реже дърветата и да чупи канарите. Ако наистина човек има право да сече горите и да кърти канарите, в резултат на това, между природата и човешкия живот, би требвало да съще-ствува пълна хармония. Какво виждаме в същност? Тук-таме станало некакво земетресение или наводнение, което отнася един или двама от членовете на некои семейства. Човек сече горите, и природата сече хората от домовете им; човек чупи камъните
21
в природата, но и тя изнася хората от домовете им.
Като не разбират законите на разумния живот, хората намират, че тези работи са в реда на нещата, че човек трябва да се ражда, да жив-ве, да страда, да боледува и, като умре, отново да се роди. – Това е цигански жаргон, който нищо не обяснява. Бог, Който е създал света толкова мъдро, пита хората, защо трябва да умират за глупави работи? Той не се нуждае от сиромашия, от болести и страдания, от глу-постта и невежеството на хората. Какво се ползува бащата от куклитеи къщичкит, с които детето играе? Единствената полза за бащата се заключава в това, че като се занимава само, детето дава свобода на баща си, да гледа работата си. Ако детето нямаше кукли и кончета, с които да се занимава, често би отивало при баща си да играе с него: ще го дърпа за косата, за ръцете, за панталоните и т. н. А тъй, и детето е доволно, и бащата – свободен. Какво правят съвременните хора? Те стоят сериозни, замислени, ис-кат да минат за умни, за учени хора. Всички хора минават за умни, за силни, но и те търсят истината. И тв1 се намират в големи противоречия. В какво седи силата на човека? Силата на човека седи в въздуха, в водата, в святлината, в топлината и в храната. Извън тези елементи не може да се говори за сила. Човек говори за своята сила, за своето съзнание, но все трябва да има нвщо, което да действува външно върху неговото съзнание. Вие казвате, че човек е мислещо същество, че има мисъл, че има съзнание, но кой действува върху мисълта и съзнанието му, не знаете.
Какво значи човек да мисли? Да мисли човек, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи същества, да разбира ервдата, в която живве и да бъде господар на своите състояния. Докато при вев-ки силен гръм, или при вевка загуба на пари, човек се стръска и прекжева връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. Ако нвкой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. Трябва ли за вевка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха? Ще дойде нвкой лвкар да ви привързва раната, или да ви дава лъкар-
22
ства, и вие ще се утешите. Ще се съберат няколко лекари да се съветват, как да ви лъкуват, или да търсят причината за вашето заболяване. Много просто! Този чов"бк имал хубава, млада жена, която му изневерила, и с това наранила сърцето му. Граната е паднала върху този човек и тежко го е ранила. Като оздравее, ще му турят кръст за храброст и ще мине за голтзм герой. На друго място момък из-лъгал никоя мома, ранил я в сърцето. Казвате, че животът е такъв, и трябва да се носи. – Не, животът не е лош, нито мъжете и жените са лоши, но има нещо в живота, в отношенията на мъжет и жените, както и на всички хора, изобщо, което остава неразбрано. Мъжът или жената се гн^вят, карат се, а после се примиряват. Защо се гнЪвят и защо се карат, и те не знаят. Защо се примиряват, и това не знаят. »Нйкоя жена напуснала мъжа си. – Защо? – Не е била негова жена. Тя е дошла при него временно, като гостенка, за няколко дни, седмици или месеци. Защо трябва мъжът й да се сърди и да страда за това? Казвате, че някоя мома пристанала на един момък. Какво особено има в приставането? Всбки човек, бил той мъж или жена, все пристава на никого. Когато умира, човек пристава на никое съще-ство от невидимия свят. Той напуща близките си на земята и отива на онзи свят, при своя възлюбен, или възлюбена. В народните п"всни се казва, че някоя мома пристанала на някой змей. Този змей представя същество от другия евтзт. След всичко това хората разправят, че като умирал, човт*к отивал при Бога. Каква нужда има Бог от хората? Защо трябва тб да умират? Да се мисли така, това показва, че хората имат изопачени, ограничени разбирания за Бога. За да разбере правилно явленията в живота и в природата, човек тр-Ьбва да се освободи от своите криви възгледи за нещата. Щом се освободи от заблужденията си, той ще се домогне до вътрешната наука, до познаване на Бога.
Познаването на Бога представя велик, кардйна-лен въпрос. Това, което съвременните хора знаят за Бога, е толкова вярно, колкото е вярно, че слънцето е малко, светло гбло. Простият човек вижда, че слънцето е малко гбло, и така го познава. Обаче, щом се
23
Срещне с някой учен човек, последният ще му докаже, че слънцето е грамадно тъло, а не както го вижда – малко, светещо тъло. Наистина, учените трябва с години да доказват на хората известна истина, докато най-после я възприемат. Значи, за да се до-могне човек до реалността на нещата, до тяхната същина и да я приеме такава, каквато е, ред умове трябва да му я доказват. И след като приеме известна истина, човек още не може да си я представи такава, каквато му се доказва. Той е убеден вече в големината на слънцето, на звездите, но стане ли въпрос да си ги представи, не може. За него те оста-ват чужди, далечни тъла. След като хората повярват, че Бог е всесилен безграничен, всеблаг, вечен, те пак не могат да си представят, какво в същ-ност е Той. Каква вяра е тази, която няма приложение? Мнозина вярват в Бога, в безсмъртието на душата, а щом умре някой от близките им, т веднага се разколебават и престават да вярват. Истинската вяра изключва смъртта, страданията, нещастията. – Защо? – Защото в Бога няма смърт, няма страдания, няма никакви противоречия. Който умира в любовта, той само се видоизменя, но не умира.
Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда. Вие казвате, че само физическият живот е реален, а щом умре човек, казвате, че всичко с него е свършено. – Защо? – Защото не го виждате. Учените хора са правили опити да вадят двойника на човека, който обикновено е невидим, и наблюдавали, какви промени стават през това време с физическия човек. Докато трае опитът, физическият човек прекарвал в дълбок сън. Като извадят двойника на човека, т го изправяли до стената, близо до спещия, и започвали да му дават различни неща за ядене. На място-то, дето се намирала устата на двойника, приближавали парче захар и забелязвали, че спещият човек почвал да прави движения с устата си, като че яде захар. Това показва, че между двойника на човека и физическото му гЪло има връзка. След това пред очите на двойника поставяли книга за четене. Двойникът няма очи, уши, уста, като физическия човек, но по някакъв начин възприемал напечата-
24
ното в книгата и го предавал на мозъка на спещия, при което забелязвали, че последният започвал да прави особени движения с мускулите на лицето, на устата, мъчил се да говори. Това показва, че той е възприел онова, което иде от двойника. Значи, ре-алността на нещата се заключава извън тълото, а не в самото тяло. Как се вади двойникът на човека, това можете да изучавате от съчиненията на учените.
Оттук можем да извадим следното заключение: Красивото, великото в света седи в това, което не се вижда и не може да се определи. Мко стоите пред море или пред океан и не виждате бреговете му, трябва ли да считате, че т не съществу-ват, или че не са реални? Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен св-вт. Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само, според степеньта на гбхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. Такова нещо представя Бог. Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влъзе в съприкосновение с Него. И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. Страданията, които съвременните хора преживяват, не са нищо друго, освен методи на разумната природа, чрез които иска да застави хората да вървят в пътя, който води към реалността. Чрез страданията разумната природа иска да научи хората на нейния език. Тее се блъскат в света, падат, стават, а не се обръщат към природата, лесно да научат нейния език. Езикът на природата е Божествен език.
Съвременните хора изучават Божествения език, без да съзнават това, Всеко страдание представя една от буквите на Великата, Божествена азбука. Тъкмо научи човбк една буква и след неколко деня я забравя. Днес умре някой ваш ближен – вие научите една буква. Утре се роди некое дете – научите втора буква. Спечелите нещо – научите трета буква, Изгу-
25
бите нещо – научите четверта буква. Ден след ден учите букви, едни забравяте, други остават в паметта ви за ввчни времена. Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си, какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Оттук можете да разберете, какво е човвшкото съзнание, сравнено с съзнанието на възвишените същества, които могат да си служат с Божествената азбука. Оттук можете да разберете, какво богатство, какво разнообразие на звукове съществува в живата природа. Какво могат да постигнат сегашните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? Как е възможно, от гледището на коя и да е човвшка азбука, да се разрешават проблеми на азбука от 35 милиона букви? Малкото ли опредвля голвмото, или голвмото опредъля малкото? Детето ли учи философа, или философът – детето?
Сегашните учени казват, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Те казват още, че между две точки може да се прекара само една права линия. Това е вьрно при известно положение, обаче, новите учени казват, че между две точки могат да се прекарат безброй прави. – Защо? – Защото правата линия не е нищо друго, освен сбор от много точки, които се движат в една и съща посока, в едно поле. Тия точки образуват все прави линии, обаче, едновременно само две точки могат да се движат и да образуват права линия. Възможността на правата линия е разширяването. Правата линия може да се разширява и да образува плоскост. И плоскостта има свои граници и възможности, до които се простира. Крайният предвл, до който плоскостта може да се развие, е тълото. Значи, плоскостта е сбор от много линии, които се движат в две посоки: на дължина и широчина.
Сега, това са ред разсжждения, които трябва да приложите з живота си. Представете си, че нвкой чо-ввк пожелае да стане господар, да има слуги на разположение. В дадения случай господарят и слугата представят две точки, между които се образува права
26
линия. Като получава пари от господаря си, слугата иска да стане богат. Я като използува труда на слугата си, господарят иска да запази богатството си. Желанието и на двамата е едно и също, но начинът за реализиране на това желание е различен. Пожелае ли слугата да стане богат по същия начин, както господаря си, и той ще търси хора, които да му слугуват, да има слуги на разположение. Какво ще стане между господаря и слугата? – Сблъскване. Изобщо, когато се срещнат две еднакви желания, които имат един и същ начин на реализиране, те всб-кога се сблъскват. Това се забелязва и в психическия живот на човека – в неговите мисли и чувства. Едни от мислите и чувствата на човека са господари, с различни положения – царе, князе, графове, а други са слуги. За да не стават вътрешни конфликти и сблъсквания между мислите на човека от една страна и чувствата му от друга, те всъкога трябва да запаз-ват помежду си отношения на слуги и господари и да образуват права линия.
Ако не знаете да управлявате мислите и чувствата си, вие вейки ден ще се натъквате на противоречия в самите вас, както и на противоречия с окрж-жаващит. Това ще ви доведе до положение да се възмущавате от себе си и от хората. Вие ще се възмущавате от хората, но и те ще се възмущават от вас. Господарят се възмущава от слугата си, че не изпълнява службата си, както трябва. Учительт се възмущава от ученика си, че не го слуша и не учи. Све-щеникът се възмущава от своите пасоми, че не из-пълняват това, което слушат да им се проповядва. Навсякъде в живота виждате противоречия, недоволства, възмущения. Ако влъзете в православната църква, ще видите, как един друг се оежждат, че еди-кой си не запалил свъщ, или не знае, как да я запали. Изкуство е човек да може да запали свъщ! Важно е, каква свъщ трябва да запали. Восъчните свъщи се палят лесно, но и се гасят лесно. Някой говори за своята запалена свъщ. Ако той иска да знае, запалена ли е свъщьта му, както трябва, нека я изнесе вън, на открито. Ако ввтърът не изгаси свъщьта му, тя е запалена, както трябва; изгаси ли я, свъщьта му не е запалена, както трябва. Всяко
27
нещо, което се запалва и изгасва, се отнася към илюзиите на живота. Когато някой иска да разбере, дали молитвите му отиват до Бога, нека се помоли за нЪ-кой болен. Ако болният оздравее, молитвата му е приета; ако не оздравее, молитвата му не е приета. Така може да се провери богатството, учеността, силата на човека. Пратете богатия чов"бк при някой скърбен и вижте, какво влияние ще укаже богатството му върху скръбьта на този човек. Ако скръбьта му се замени с радост, богатството му е на место. Не може ли да направи това, богатството му е товар. Всяко благо, което допринася нещо за човешката душа, е реално. Тъй щото става ли въпрос до реал-ността на нещата, човек трябва да прави опити. Така само той ще разбере, какво представя физически-ят свят и какво – духовният.
И тъй, разликата между духовния и физическия свят се заключава в това, че съществата от духовния свят се стремят към един общ център, при което всбко същество по отделно образува специфи-чен център за себе си. Каквото и да правят, погле-дът на тия същества е обърнат всякога към общия център. За съществата от физическия свят може да се каже точно обратно: погледът им е обърнат само към себе си. Те мислят изключително за себе си, за своите страдания, но не и за страданията на своите ближни. Тази е причината, задето между хората не съществуват дълбоки вътрешни отношения. Какво отношение може да съществува между един лихвар и един беден човек? Лихварят мисли да вземе, колкото може повече лихва от бедния. Той не иска да знае, как бедният ще плаща тия пари. Колкото по-голема лихва може да вземе от бедния, толкова по-голема е радостта на лихваря. Гпавният процес в духовния свят е процесът на разширяване, а в физическия свят – процесът на сгъстява-не, вследствие на което между съществата от този свят се предизвиква големо налегане. Съществата от духовния свят се стремят към периферията, дето има един общ център. Те насочват погледа си отвътре навън. Когато духовните хора казват, че ис-кат да обърнат некое общество към Бога, това подразбира, че обществото е спечелило много пари, съ
28
които купува ниви, лозя, къщи. Обаче, за да обработва тези ниви и лозя, то има нужда от работници. Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън. Да се обърне даден човек, или дадено общество към Бога, това значи да насочи погледа си към периферията, т. е. да се разшири. Обаче, в това не се заключава реалността на живота. Значи, докато носят човека на ръце, той е доволен. Тогава той се намира на физическия свтзт. Щом го остават на земята, той започва да страда, да скърби, защото му отнемат удобствата. Духовният свят пък е този, който чов^к не вижда. Божественият свят се заключава в реалността, която прониква навсякъде. Ако имате приятел от Божествения свят, той може да бъде невидим, но съзнанието му всЬкога ви придружава, всъкога върви с вас. При това положение чо-вък всъкога е спокоен, за нищо не се тревожи. Той не се страхува, че може да изгуби онова, което обича. Щом обича н%що, то не се губи, независимо това, дали го вижда, или не.
Следователно, физическият, духовният и Божественият свяг съществуват едновременно. Те са три неразделни света, които ние сами сме отдълили един от друг. За да влвзем в реалността на живота, ние тр-кбва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отд-вляме един от друг. Физическият евтзт е пълно отражение на Божествения, а духовният е поср-вдник между двата св-ета. Съществата от духовния евтт са служители на онзи св"вт, който се намира между Божествения и физическия. Тее са съединителна връзка между тия два св-вта. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен. Духовното начало у човека е съвършено независимо, както от физическото, така и от Божественото, между които расте и се развива. ЗапримЪр, може ли човеч< да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. – Защо? – Защото ангелът не върви по пътя на чов-в-ка. Янгелът, запримЪр, не знае, какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто.
29
Днгелският свят се осветява отвсЬкъде, а човешкият – само от една страна. И в ангелския свят има нищо, което не е напълно осветено. Неосветеното, именно, им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенствуват. Техният стремеж е насочен към придобиване на вечна, на абсолютна хармония. В това отношение ангелът е подобен на виден музи-кант, който сам създава хармонията и се радва на тази хармония. Човт^к пък се стреми да се освободи от дисхармонията, която сам е създал. Значи, от една страна човек работи за създаване на хармония, а от друга – за освобождаване от дисхармонията. Тъй щото, смЪло може да се каже, че човеж работи едновременно в две посоки.
Това са мисли, които трябва да имате пред вид, за да се освободите от заблужденията. Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да бъдат вярващи, да жив^ят в пълно съгласие и хармония помежду си. Лесно е да желае човеж нещо, мъчно е, обаче, да го придобие. За да живтзят в хармония помежду си, хората трябва да се разбират. За да имат вяра в нещо, те трябва да разбират това нещо. Вярата не е външен, механически процес. Тя почива на опит-ности, на знания. По отношение на в-Ьрата в нещо, съвременните хора са в положението на идолопоклон-ци: създадат си никаква идея, кланят й се и вер-ват, че тя ще ги спаси. – Не, идеята не може да спаси човека. Колкото идолите спасиха хората едно време, толкова и идеите могат да ги спасят днес. Може ли чукът да спаси човека? Чукът е направен за услуга на човека, но не и за спасяването му. Това, което човек създава, по никой начин не може да го спаси. Има нещо, което е в състояние да спаси човека, но то произхожда от друг източник. Отнемете светлината, топлината, въздуха и храната и вижте тогава, какво представят човешките идеи. Идеите на съвременните хора представят нещо подобно на виното, което те употребяват. Щом в ума им дойде някоя идея, те взимат перото и започват да пишат. Поетът пише: „Заплакала е гората; гората и планината". Или „ходила е Мара за вода студена". Мара е еврейско име и означава „горчив". Българите казват Мара, но правилно е ударението да пада на втората сричка – Мара. Който
30
пише нещо за Мара, той всъкога се изцапва. Той е при-ел нещо горчиво, което не е могъл да асимилира. Тъй щото, добре е човек да има идеи, но той трябва да знае, че човешките идеи, изобщо, не могат да спасят света. Тяхното влияние е ден и половина, колкото и влиянието на виното. Щом влиянието на виното се прекрати, едновременно с това изчезват и идеите.
Днес всички хора разискват върху злото, искат да разберат, какво представя то, отде иде и т. н. Това не е твхна работа. Който се е занимавал с злото, той всякога се е оцапвал. Не само обикновените хора не трябва да се занимават с злото в света, но даже и ученит, и адептите не трябва да се занимават с него. Те знаят, че най-малкото докосване до злото е в състояние да ги опорочи. За да обяснят произхода на злото, някои философи го свързват с слизането на Луцифера на земята. Това са детински разбирания, детинска философия. В това твердение няма никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човекъ – нищо повече! Запримър, красивата мома е в състояние да накара някой момък да направи престъпление. Обаче, ангелът никога не може да застави момъка да извърши някакво престъпление. Значи, от една страна злото се крие у момата, която указва лошо влияние върху момъка; от друга страна злото се крие у момъка, който веднага се подава на влиянието на момата и върши престъпления. Всички желания у човека, които водят към престъпления, са неестествени. Ще кажете, че тази красива мома е невинна. – Не, тя е в състояние да заверти ума на сто момци и да ги продаде. В това отношение красивата мома мяза на цвлина, която ще одере кожите на много господари, докато я разработят. Един гръцки све-щеник купил една такава нива и се обърнал към нея с думит: Да знаеш, че свещеник ще те вла-дее сега! Нивата му отговорила: На колко хора като тебе съм одрала кожата! За красивата мома пък може да се каже: Колко млади момци е отбила от пътя им!
Красотата не е нещо физическо. Тя е израз на идея, която не може да се оежществи на земята. Красотата принадлежи на един далечен свят, но понякога човек мисли, че може да завладее красота-
31
та, а с нея заедно и света, към който тя принадлежи. Като не разбират това, хората се стремят към богатство, към знание, за да станат щастливи. Те не по-дозират даже, че като придобият богатство, вместо да станат щастливи, ще се натоварят с излишен багаж. Като придобият знание, вместо да станат учени, ще изгубят и това, което имат. Има едно богатство, едно знание, от които хората не само че не стават щастливи, но всичко загубват. То е човешко, материално богатство и знание. Обаче, има и такова богатство и знание, от които човек става и щаст-лив, и учен, и здрав. То е Божествено богатство, Божествено знание. Други пък мислят, че като остар-вят, ще станат по-умни, по-учени. – Ако те са служили на човешкото в себе си, не само че няма да станат учени, но ще станат за посмешище на хората. Религиозните пък казват: Като отидем на онзи св-вт, тогава ще научим всичко. – Те ходили ли са на онзи свят, да знаят, какво има там? – Пророците са говорили за онзи свят. – Ти сам имаш ли никаква опитност за онзи свЬт? – Имал съм малки прозрения. – Това още нищо не значи. Да видиш парите отдалеч, или да ги имаш в джоба си, това са две различни неща. Следователно, само онзи може да отиде на онзи свят и да се ползува от условията му, който и на земята е разполагал с положителни знания. Той трябва да познава добре живота на земята, за да се ползува от живота, науката и културата на онзи свят. Само този човек ще разбере закониттз на онзи свят, ще ги използува добре и ще види, че в всяко отношение онзи свят седи по-високо от физическия. Иначе, и да влезе в онзи свят, нищо нт^ма да разбере. Както е влЪзъл, така ще излезе – без никакви опитности и знания.
Когато говорят за онзи свят, съвременните хора си го представят като нещо въздухообразно, което се намира в пространството некъде. – Не, онзи свят не е въздухообразен. Тъй щото, когато говори за нещо, човек трябва да има ясна, точна представа за нещата, а не само да си ги въобразява. Мнението на мнозина за онзи свят е такова, каквото е мнението на мравката за човешкия свят. Ако запитате мравката де е човешкият свят, тя ще каже, че е некъде да-
32
леч от нея, в пространството. – Защо е така? – Защото човешкият свят е отялечено понятие за мравката. В същност, мравката и Човекът живеят на едно и също място. Разликата е само в съзнанието им. Следователно, този и онзи св-вт сж на едно и също място. Дето човек жив-ве, там и ангелите живеят. Както мравката лази по човека, и той я хверля долу, така и човек понякога се качва на врата, или на гърба на нвкой ангел, който му казва: Слъз долу, мъстото ти не е тук. За небето, за онзи свят може да се каже следното: „Нито око е видъло, нито ухо е чуло това, което небето представя". Както мравката нвма представа за живота, науката и културата на човека, така и хората нвмат представа за живота на небето, за науката и културата на съществата, които живеят там.
Стотникът казва на Христа: „Кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво!" Не само момчето на стотника е било болно преди две хиляди години, но когото и да запитате днес за здравето му, всеки ще каже, че не е напълно добре – все го боли н-вщо. В който дом и да влезете, все ще намерите нвкой бо-лен: или момчето, или момичето, или майката, или бащата. „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравве." Момчето представя човешкия ум; момичето – човешкото сърце. Заболве ли умът или сърцето на чове-ка, той трябва да се обърне към Христа, да го излекува. Само Христос е в състояние да излекува ума и сърцето на човека. Човвшката мисъл, т. е. момчето в човека трябва да вземе ралото и да започне да пише и да рисува върху земята, за да оздравве. И ако човек с ума си не може да разреши задачит, които животът му представя, защо му е този ум? Ако сърцето у чозвка не може да реши задачит, които животът му представя, защо му е това сърце? Ние знаем, че сърцето на човека, с милиони и милиарди клетки в него, изпраща кръв по цвлото тяло. Същото сърце трябва да се подхранва от велики и благородни чувства. Мнозина казват, че човек не трябва да бъде много чувствителен, за да не страда. Щом е така, тогава и сърцето на човека не трябва да изпраща кръв по тялото. – Не, както сърцето храни тялото чрез кръвьта, така също чувствата, са необходи-
33
ми за храна на сърцето. Мисълта на човека представя нервната система, която трябва да се храни с артериална кръв. Ако артериалната кръв престане да функционира, с нея заедно престава и нервната система. Значи, между кръвьта в сърцето и кръвьта в мисълта на човека има твсна връзка. Ако човек осакати сърцето си, ще осакати и мозъка си.
Следователно, за да се развива правилно, човек трябва да храни ума си с велики мисли, сърцето си – с възвишени и благородни чувства и волята си – с благородни постъпки. Ако човек не се подхранва с такива мисли, чувства и постъпки, той не може да се нарече истински човек, Може ли да се нарече човек този, който ц-вл живот е давал пари с лихва на хората, и след смъртта си остава сто хиляди лева за погребение, с желание да го погребат на еди-кое си място, с еди-колко си свещеници? Това не е човек, това е посмешище на св-вта. Като наближи смъртта на човека, той трябва да каже на близките си никъде да не го погребват и никой да не го опъва. – Как е възможно това? – Възможно е, разбира се. Когато детето се роди, опъват ли го? Защо тогава, като умре същият човек, викат свещеници да го опъват и заравят в земята? Какъв смисъл има тогава жи-вотът? Какъв смисъл има раждането, ако между него и смъртта няма никаква връзка? Често хората казват: Какъв ще бъде краят на нашия живот? Под край на живота си те разбират смъртта. Спо-ред нас, нито раждането е начало на живота, нито смъртта – край. Човек е съществувал и преди раждането си, ще съществува и след смъртта си. Раждането и смъртта са само възможности за човека да научи, да придобие н-бщо, а същевременно и да се освободи от известни ограничения. – Докажи това! – Няма какво да го доказвам. Преди още да се е ро-дил някой човек, аз съм се разговарял с него. Преди да дойде на земята, Христос се разговаряше с учениците си. След възкресението Той пак се разговаряше с тях. Преди да елвзе на земята, Христос е бил по-велик. Обаче, като отезе на земята, Той се смири, прие рабски образ. Не само Христос, но и обикновеният човек се ражда с го-
з
34
лЪми проекти за бъдещето, с голяма програма за работа, за открития и постижения, но като умре, отпусне ръцете си и казва, че нищо не е постигнал. Обаче, близките му ще го облЪкат, ще го турят в хубав сандък, ще му държат надгробни речи, докато най-после го пустнат в гроба, затиснат го отгоре с пръст и кажат: Бог да го прости! Как ще го прости Бог, като го турят в черната земя и го затиснат отгоре с пръст? Сама по себе си тази мисъл е невтзрна, изопачена, вследствие на което разваля човешкото съзнание. И за Христа се казва, че бил по-гребан, но Той прекара в гроба само два и половина деня. След това ангел Господен слъзе от небето, свали камъка от гроба, и Христос възкръсна.
Днес всички хора разискват върху въпроса, наистина ли Христос е възкръснал. За да се убеди чо-вък в възкресението, трябва да се пишат цъли трактати. Преди да се докаже възкресението, трябва да се запитате, възможно ли е човек да умре? Първо тръб-ва да се докаже, дали наистина човтьк умира, а после – дали човек може да възкръсне. Според мене невъзможно е човек да умре. Щом не признавам смърть-та, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човек умира, защото сърцето му престава да работи. – Ями преди да се роди човек, сърцето му пак не е работило. Това не значи, че той е бил мъртав. Ако беше мъртав, той нямаше да се роди. Хората са съгласни по-скоро да приемат негативните, отрицателните величини в живота, отколкото положителните. Те по-скоро приемат твердението, че човек умира, отколкото това, че човек може да възкръсне. Първото твердение приемат като аксиома, а второто отричат. Те казват: Ще се мре – нищо повече. В това отношение те мязат на затворника, който казва: Нема какво да се прави, ще се лежи в за-твор. И мързеливият ученик, който е повтарял не-колко класа, казва: Нема какво да се прави, ще ме изключат от гимназията. Тъй щото, когато някой казва, че ще се мре, това значи, че той се признава за неспособен ученик, когото изключват от учили-ще. Смъртта не е нищо друго, освен изключване от училището. Вие знаете, че само неспособният ученик изключват от училище, а способният ученик ми-
35
нава от клас в клас, от едно училище в друго, докато се усъвършенствува. В народното събрание има квестори, които изпжждат навън всбки, който говори повече, отколкото трябва. Взимат думата му и го изпращат на местото му. Вътова отношение смърть-та е квестор, който задига с себе си всбки неспосо-бен, мързелив ученик.
И тъй, за да се справите с проблемите на живота, мислете като разумни, а не като обикновени хора. Мислите ли като обикновени хора, вие опетня-вате Господа в себе си. Който приема, че Бог живее в него, той не може да допусне, че Бог в него ще умре. Или, щом приема, че той живее в Бога, и за себе си не може да допусне, че ще умре. Казано е в Писанието: „Яз съм пътт, истината и животът." Докато живЕе на земята, човек може да гръши, да се натъква на ред противоречия, но никога не трябва да мисли, че ще умре. Да допусне човек, че ще умре, това е неразбиране на живота. Ако смъртта разрешава въпросите на живота, има смисъл тя да се приеме. Но ако смъртта нищо не разрешава, тя не може да се приеме. Кой човек е бил щастлив, когато някой от близките му е заминал за онзи свят? Когато някои са загубвали близките си, идвали са при мене да ме питат, има ли друг свят, могат ли да видят своя близък. Казвал съм им, че има друг свят, и когато пожелаят, могат да видят своя близък. Тб могат да го видят, но той не може да отиде при гбх, защото вратата за този свят е много гб-сна. Който иска да отиде на онзи свят, той трябва да се смали, съвършено да се разтовари, да няма ника-къв багаж с себе си. Мнозина питат, могат ли да се разговарят с мъртвит. С мъртвите не могат да се разговарят, но с живигб, а мъртвите са живи. Щом мъртвите са живи, вие можете да се разговаряте с гбх. Както човек може да излъзе от къщата си, да се среща с хора и да се разговаря с гбх, така и заминалият за онзи свят може да излезе от тълото си и пак да е жив.
По отношение на въпросите за смъртта и за живота, както и за ред още въпроси, хората се намират пред противоречия или пред големи заблуждения поради това, че не могат да се домогнат до истина-
36
та. От заинтересувани хора тб чуваг най-противоречиви нтзща за това, кое е право учение и кое – криво. Според нас, всЬко учение, което помага на човешкия ум да добие своята първоначална светлина, е право; всяко учение, което помага на човешкото сърце да добие своята първоначална чистота, е право; всяко учение, което помага на чов-Ьшката воля да добие своята първоначална сила, е право. Всяко право учение пък е Божествено. ^Всбко друго учение, което помрачава чов-бшкия ум, огрубява човешкото сърце и обезсилва чов-Ьшката воля, е криво. Кривото учение не може да бъде Божествено. Божественото учение трябва да се отдЪли от човечикото. То носи живот в себе си. Човтзшките учения носят повече смърт, а по-малко живот. Следователно, човек сам си създава смъртта. Докато човек разреши проблемата за живота и за смъртта, главата му ще побтзлее. Какво по-красиво от това, да побтьлЪе главата на чов%ка? Когато платното е небЪлено, то не е хубаво. Щом се изб-Ьли, то става за работа. Същото може да се каже и за човека: когато косата на човтька поб1&л%е, той става вече за работа. Хората мислят тъкмо обратно. Те казват: Чо-в-Ьк мисли право, докато косата му не е побЪлЪла. ПобЪл-Ье ли веднъж, той вече извЪтрява. Според нас, човек, на когото косит-б не са побълъли, минава за вътрен човек, за човек на настроения. Когато мома или момък види първия бял косъм на главата си, въздъхва дълбоко и казва: Започнах вече да оста-рявам. Щом види втор бял косъм, пак въздъхва и казва: Старея вече. Губя силите си, губя красотата си. Ден след ден бвлите коси се явяват на главата му, и той все повече съжалява, че старостта иде. Не съжалявайте за черните коси, но за всичко благодарете. Благодарете и за чернит, и за белите коси и ползувайте се от условията, които т носят с себе си. Какво носят белите коси? – Те носят същото благословение за човека, каквото и черните коси. Който иска да има черни коси, той не трябва да чака времето, косите му да побъльят, и тогава да ги черни, но още сега да пристъпи към опита: да направи косите си черни и същевременно да се подмлади. В продължение на пет години най-много човек може да се подмлади. За да постигне това, той трябва
37
да пристъпи към следния опит: Всъка вечер, като си лъга, да си каже, че на сутриньта ще намъри на главата си един чер косъм. На другата вечер да си каже пак същото. И наистина, вс-вка сутрин той ще намира по един почернъл косъм. Ден след ден космите му ще почерняват, докато една сутрин види, че цълата коса е станала черна. Това зависи от силата на мисълта му и от неговата вяра. Сила е човвшката мисъл, но тя трябва да се тури в действие. За това, обаче, се иска нова философия, нов начин на мислене. Без новата философия на живота, без новата мисъл, никакви педагогически правила не са в състояние да измънят човека. Съвременните учени прилагат ред педагогически правила за възпитание на младежта, но в края на краищата, хората умират и с педагогия, и без педагогия. Те се из-опачават и с педагогия, и без педагогия. – Какво трябва да се прави тогава? – Човек трябва да се стреми към вътрешната, положителна наука, която осмисля живота. За да се домогне до тази наука, човек се нуждае от вяра. Вярата му трябва да бъде толкова силна, че при най-големите изпитания да не се разколебае. Колкото повече издържате на изпитанията, толкова повече вярата ви ще се усилва. Колцина от вас се наемат с опита да почернят косата си? Ще кажат някои, че не е добре човек да прави косата си черна. – Ами добре ли е направил, като я победил? Колкото добре е направил, като я побвлил, толкова добре ще е, ако я почерни. Ако почерняването на един косъм е в състояние да подигне съзнанието на човека и да увеличи вярата му в Бога, заслужава да се направи този опит. По-добре е човек да почерни косата си с силата на своята мисъл, отколкото да прибътва до различни козметически средства. „Речи само реч, и момчето ми ще оздравве." Привилегия е за човека да получи отговор на своята молитва от Христа, или от Бога. Всвки човек има по един лотариен билет и чака времето на неговото теглене, да види, печели ли, или не. Докато върви по пътя на невежеството, човек не може да очаква никаква печалба. Ако спечели нвщо, това ще бъде нвкаква случайност. В Англия има щастливи случаи на печалби, но т почиват на знание. Нвкой човекъ
38
иска да спечели, но преди да купи лотариен билет, той отива при един знамените астролог, дава му де-сет хиляди лева и го моли да направи точно изчисление, кой номер от билетите печели. Ястрологът прави изчисление и намира един от номерата на пе-челившите билети. Този господин намира посочения номер и в деня на тегленето се указва, че печели 30,000 лв.. Значи, той е платил 10,000 лв., но е спече-лил 20,000 лв.. Ястрологът може да прави такива изчисления, но не за себе си. Той има право да услужва на хората, но що се отнася до него, това не му се позволява. Достатъчно е да вземе той от десетина души по десет хиляди лева, за услугата, която им е напра-вил. Ще питате, дали е позволено на човека да използува знанията на ученит, за да спечели някаква сума. – Позволено ли е да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре е човек да плати известна сума на един астролог и да си купи билет, който печели, отколкото всбки ден да безпокои Господа с своето недоволство. Добре, че съществува закон, чрез който човек може да провери известна закономърност в природата. Той трябва да благодари, че по този начин се домотеа до известно знание. Ако майката знае тази наука чрез изчисления тя ще разбере, дали болното й дете ще оздравее, или не. Ако някое дете се разболее в периода на празнене на луната, то непременно ще оздравее. Ако се разболее през времето, когато слънцето отива към южното полушарие, от 22 септемврий на-татък, то непременно ще оздравее. Но и при ттззи благоприятни условия за оздравяване на детето, с своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят. Тя ще се тревожи, ще вика един, втори лъкар, ще правят инжекции на детето, докато най-после вложи и в своята глава, и в главата на детето отрицателната мисъл, че ще умре. Както е мислила, така става – детето умира.
Има нвща в света, които са възможни, но има и такива, които са невъзможни. Тъй щото, човек трябва да знае, каква е вероятността да стане нъшо, или да не стане. За всеки даден случай, човек трябва да знае, каква е вероятността да умре, или да остане
39
жив. Дойде ли до смърт, небето всъкога предупреждава човека, да я избегне по някакъв начин. Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен предупреждения от невидимия свят, които имат за цел да предпазят човека от смърт. Без тях човек би отивал към смъртта, както мухата – към огъня. Като не подозира, колко много е изложен на изненади в живота си, човек иска да бъде щастлив. Той не знае, че тъй, както живее, не само не може да бъде щастлив, но големи нещастия го чакат. Строго опредълено е, кога човек може да бъде щастлив. Не е голяма наука да опредълите на човека, може ли да бъде щастлив, или не. Не е нужно да търсите специални гадатели да ви предсказват, ще бъдете ли щастливи. Когато астрологът погледне в хороскопа на някой човек, той вижда неща, които другиго не виждат. Когато химикът анализира кръвьта на някой човек, той веднага ще му каже, че кръвьта му е нечиста, и същевременно ще му препоръча ме-тод за пречистването й: начин на хранене, на жи-веене и т. н. Всъка майка е в състояние да помогне на своите деца, да им покаже начин за правилно живеене. За това, обаче, тя сама трябва да води чист, свят живот. г\ко майката не води добър, чист. жи-вот, тя сама ще умори децата си. Как? – С храната, с начина, по който ги учи да живеят.
Един млад българин прекарал шест години в Франция, дето се научил да яде малко. Като се вернал в България, майка му започнала да готви най-различни ястия, да го задоволи, да го изхрани добре, защото й се виждал слаб. Синът винаги про-тестирал, защото се отвикнал от много ядене и каз-вал на майка си, че докато бил в Франция, винаги ял малко, но сладко. Откак се е вернал, не се чувствува добре.
Сега и на вас казвам: Малко ще ядете, но спокойно, с благодарност, че сте яли сладко. Янгличанитъ' ядат по три пъти на ден, а лордовет по четири пъти, но това не говори за никаква висока култура. По отношение на храната, англичаните водят много не-хигиеничен живот. ЗапримЪр, след като изпият едно горещо кафе, те изяждат най-малко 250 грама
40
сладолед. Тази е причината, задето зъбите им лесно падат, а същевременно и стомахът им се разстройва. Обикновено ръзката промвна на температурата се отразява зле върху човешкия организъм По-разумните англичани почват да избътеат този начин на хранене, на живеене. След всичко това, хората обичат да подражават на западно-европейските народи, като на високо културни. Според мене, ако искате да подражавате на западната култура, приемете от нея само онова, което е хубаво и правилно.
Какво правят някои от съвременните хора? Като наблюдават, как известни лица, общества или народи правят гимнастика сутрин рано, как посрещат изтриването на слънцето и се пекат на ранните слънчеви лъчи, като най-полезни, т ги осжждат. Въпръки това, в който народ отидете днес, навсякъде ще намерите хора, които използуват ранните слънчеви лъчи, чистия въздух, гимнастикит, пиене на гореща вода, за да подобрят здравето си и да усилят своя организъм. В България мнозина се противопоставят на тия неща и всеки, който излиза сутрин, преди из-гръв слънце, на разходка, наричат го идолопоклон-ник. Като физическо същество, човек трябва да прави упражнения – нищо повече. Той трябва да става рано сутрин, да излиза вън на чист въздух, да по-среща първите слънчеви лъчи, които съдържат специфична енергия, полезна за всички живи организми. Който се лени да става рано, да посреща ранните слънчеви лъчи, колкото и да се грее на обвдните лъчи на слънцето, той нищо няма да придобие.
Съвременното човечество се нуждае от ново възпитание, нова наука, нова философия, които да съеди-нят духовния живот с физическия. Физическият живот е израз на Божественото в света, а духов-ният е среда, в която Божественият живот се проявява и реализира. Без духовния живот физическият не може да даде на човека нвщо вечно и не-измънно. Духовният живот осмисля физическия. Без духовния живот физическият огрубява човека. Възвишеното, красивото, чистото у човека, това е духовното начало в него. То представя истинския човек. За да не губи духовното в себе си, човек трябва да
41
се пази от физическото, от животинското, което го прави груб, втвердява мускулите му, и той губи всякаква пъргавина и подвижност в себе си. Огрубее ли, човек губи красотата си, губи своята пластичност. Щом стане груб, той е изложен на смърт. Животинското, физическото начало у човека се отличава от духовното по това, че първото е смъртно, а второто – безсмъртно.
Сегашният човек трябва да работи усилено върху себе си за създаване на ново тЪло, на нов тип. Новият човек живее в областта на безсмъртието. По това, именно, се отличава новият човек от стария. Като се взрете внимателно в лицето на човека, вие веднага ще определите, колко години ще живее. Всичко е написано върху лицето на човека. Н%-кой иска да му се предскаже, каква съдба го чака. Всичко, което е определено на човека да мине, може да се предскаже, но той не е готов да го чуе – от страх ще умре.
Един ден чумата отивала в Багдат. Един Човек я срещнал и я запитал: Къде отиваш? – В Багдат. – Колко души ще вземеш? – Хиляда. На връщане от Багдат същият човек я срещнал и я запитал: Свърши ли си работата? – Свер-ших. – Колко души взе? – Около 20,000. – Ами нали каза, че ще вземеш само хиляда? – Да, аз взех само хиляда души, но останалите 19,000 умряха от страх. Наистина, ако проследите процента на смъртните случаи в човешкия живот, ще видите, че голема част от хората умират от страх. Когото срещнете днес, все за смърт говори. Всеки казва, че ще умре, ще го опеват, ще го погребат в черната земя и т. н. Малцина говорят за живота, като за нещо реално и вечно. Това са само ония, които вер-ват в Бога, вярват в живота, в любовта и упо-вават на великото и възвишеното.
Един свещеник, добър и чистосърдечен човек, разправяше един ден, какви мрачни мисли го занимавали. „Ето, 30 години вече служа на Бога, но виждам, че вярата ми е слаба. Често си мисля, какво ще стане с мене, като умра". – Нали вярваш в Бога, в онзи свят? Защо се смущаваш? – Вярвам, но се
42
безпокоя, какво ще бъде състоянието ми, докато вл-вза в онзи свят. Какво ще правя в гроба? Дано не пре-карам много време там.
Новото поколение се нуждае от нова наука, от светлината на Христовото учение, от положителната философия на живота. При тези условия на живота, човек има по-големи възможности да живЪе, отколкото да умира; той има по-големи възможности да бъде богат, отколкото сиромах; той има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото болен; той има по-големи възможности да бъде учен, да разполага с положителни знания, отколкото да бъде невежа, или човек, натоварен с голям багаж от знания, които не може да приложи в живота си. Какво виждаме в същност? – Точно обратно: повече смъртни случаи, повече болни, отколкото здрави; повече сиромаси, отколкото богати; повече невежи, или привидно учени, отколкото истински учени. Запримър, днес хората боравят с числа, пишат ги, извършват с тях различни действия, без да подозират, че всяко число крие в себе си ред положителни или отрицателни сили, които могат да се използуват в живота на своето време и място. Ако хората могат да използуват съзнателно силит, които са вложени в числата, т коренно ще се преобразят. Понеже не могат да се справят с силит, вложени в числото 13, хората се страхуват от него. Тази е причината, задето мнозина избътеат да живеят в къща, която има номер 13, или в стая на хотел с номер 13, или да започнат работа на 13 число и т. н. Казвате, че 2 X 2 – 4, или 4 X 4 = 16. Какво означава числото 4, или числото 16? Някой продал двата си петела по два лева. Два пътела по два лева правят четири лева. Значи, той се лишил от пътлит, които всъка сутрин кукуригали и го събуждали, за да получи от тях четири лева. Такова смътане с числата, обаче, не разрешава важните житейски въпроси.
Какво представя пътелът? Пътелът може да се уподоби на човешкия ум. Ако човек продаде пътела си, т. е. своя ум за няколко лева, той ще кукурига ли? Или, ако човек направи някакво престъпление, пътелът, т. е. умът му ще кукурига ли? – Няма да
43
кукурига. Той ще престане да пее, ще се затвори в себе си и ще млъкне. Всвко престъпление води след себе си отдалечаване, изгубване на пвтлигб, преставане на кукуригането. Когато пвтелът на човека престане да пве, непременно в живота му ще се случи никакво нещастие. Докато пвтлите на хората кукуригат, те могат да се радват на щастлив, добър живот. Каква по-красива музика искате от тази, да слушате, как пвтлите един след друг се изреждат да пвят своята пвсен? Това е цвла симфония. Всички пвтли не пвят еднакво: едни пвят по-хубаво, други -- по-лошо.
Студент отива да следва в странство. Пвтелът се обръща към него и започва да кукурига. Това не е случайно явление. Пвтелът предсказва на този мла-деж, че като отива в странство да учи, ще свърши науките си добре и ще се верне у дома си с големи придобивки. Дко студентът разбира езика на пвтела, трябва да му благодари и като се верне от странство да го възнагради добре. С кукуригането си п-втелът иска да каже на студента: Бъди умен, смвл, като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай! Не мислете, че това са празни думи. Не, в кукуригането на пвтела има строго опредвлена мисъл. То не е случайно. Природата използува разумно всичко, което е създала. Тя си служи с живите същества като с символи. Те представят нейния език. Тя говори чрез твх. В всвко нвщо се крие една Божествена идея. Както и да разглеждате живота и явленията в него, в всичко се крие вътрешна разумност, която има правилни отношения към хората, както и към всички живи същества. Който разбира тази разумност и й се подчинява, той ще бъде в състояние да подобри живота си.
И тъй, 2X2 = 4. Обаче, не казвайте, че трябва да продадете двата пвтела, които имате, по два лева, за да получите от твх четири лева, но кажете си: Ще давам вевка сутрин по малко житце на петлите си, да пвят добре. В продължение на една година ще изразходвам четири килограма жито, но ше ги възнаградя за хубавото кукуригкне. Това е правилното разрешение на въпроса, а не да продаваме пвтлите, които
44
кукуригат хубаво. Хранете пътела си с жито! Това значи: хранете ума с светли и възвишени мисли!»Че-тете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездит, за животнит, растенията и мине-ралите – за всичко, което живата, разумна природа е създала. Така само ангели ще слвзат отгоре, ще ви благословят и ще кажат: „Идете у дома си! Момчето ви ще бъде здраво".
„И ще оздравее момчето ви в този час".
2. Беседа от Учителя, държана на 8 септемврий, 1929 г. София. – ИзгрЪв.