Волята на Отца

Волята на Отца

Защото слязох от небето, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил. (Ев. Йоан 6:38)

Ще прочета част от шеста глава от Евангелието на Йоана. Тук се спират мнозина и казват: „Да повярваме в Исуса и ще се свърши работата“. Не това. Да повярват хората в Любовта, да я възприемат и усвоят. Не приемат ли туй учение, всяко друго учение е нищо. Исус Христос, това е символ на Любовта. Нямате ли Любовта, никого нямате в света.

Воля в най-простия смисъл означава акт, проявен на разумния живот. А в разумния живот има 3 основни елемента, три основни проявления, от които ние заключаваме: разумният живот е смислен живот, живот на разумни желания и разумни действия. Значи влиза мисъл, чувстване и действие. Но това е само външната страна на живота, защото тия три елемента са преходни, не са съществени, макар че ние се спираме и казваме, че мисълта е всичко; обаче нашите мисли постоянно се менят: имаме мисли добри, имаме мисли лоши. Следователно туй, което се мени и променя в себе си, не е реално. Като казвам „не е реално“, не че не съществува, съществува, но е дисхармонично, а разумният живот подразбира вечна хармония в себе си.

Сега Христос казва: „Слезнах от небето не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е пратил“. И най-голямото заблуждение, което днес съществува в света, е, че всички ние мислим, че на земята никой не ни е пратил. И учени, и прости, всички са под един знаменател. Идете в гората, попитайте кое и да е птиче: „Кой те е пратил?“ То само ще подскочи от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте един червей: „Кой те е пратил?“ Той само ще се помръдне от едно място на друго и ще каже: „Аз“. Попитайте всеки друг: „Кой те е пратил?“ – „Тър-тър“ казва: „Аз, аз“. Елате при хората, попитайте простите хора и те ще ви кажат същото, попитайте учените, всички казват: „Аз, аз“. И знаете ли откъде иде заблуждението?

Едно време един голям дявол и един бог, двамата се сдружили. Дяволът бил много невежа, а богът – говоря за старите богове – бил по-учен. Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход?“ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние?“ И той им казва: „Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“. И двамата казали: „Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“. Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“. И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене. Той е първият учител по готварството. И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“. Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът?“, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“. И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват. Какво тогава? Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко. Значи кокошките дават една липса на елементите. Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз?“ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти!“ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо. Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз! Какво е животът?“ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл. Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира?“ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били? А преди 100,000,000 години? „А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи? Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните. – „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща? Къде е било туй съзнание? Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки. Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така. Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува? Съзнанието е, което лекува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав! Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите. Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина. Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си. Може да направите един малък опит. Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити. И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит. И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това. Този човек има едно положително знание. Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвестни? Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота. Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат. Да, светлина липсва у хората. И след това седят и питат: „Какво нещо е Господ?“ Започват с това: „Я ми кажи, какво нещо е Господ?“ И мислят, че този е един от най-важните въпроси. Аз казвам: Това е най-глупавият въпрос, по-глупав въпрос от тоя няма – да питаш какво нещо е Господ. И онзи, който задава този въпрос, е по-беден от фасул. За да запиташ ти какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш, и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямият отговор! И тогава, казва: „Е какво сега, като намериш Господа?“ Ако си мъртъв, като Го намериш, ще оживееш, ако си беден, ще станеш богат, ако си глупав, ще поумнееш – тези са резултатите. И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква, ще излезеш от българския народ, английския, френския и други. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила. Аз не казвам, че тия пелени са лоши неща, прекрасни са, имате ги, докато сте деца на 6 месеца, прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него. Но като станеш на 20 години момък или мома и да те повие майка ти с тия пелени, то е смешно. В сегашните векове да се говори за пелени е смешно. Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“. Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа?“ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото? – „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“. Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен. А ние такива хомоти и остени не искаме. Господ не ги е създал. Първоначално Господ е създал един живот на Любов и хармония, а ние, когато развалихме тази Любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: „Този хомот е необходим, този остен е необходим“. Необходим е за воловете, но ако и теб турнат в този хомот като човек, тогава ще кажеш: „Може и без хомот“.

Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногова, Който ме е пратил“. Значи, пратил го е да каже, да изяви Неговата воля. И казва Писанието: „Бог привлякъл ви с нишките на Любовта си“. И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов! И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е смисълът! Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл. И може с вас, които ме слушате, да направя един опит. Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта. Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит. На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит. Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее. Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си? Не! Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате. При нас заблуждение няма. При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат. Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“. Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов. Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея. След половин час казвам: Отлично „парче“ е това! Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“. А сега ние, съвременните философи, като дойде някой гладен човек, ще започнем философски и ще кажем: „Ти знаеш ли, че си един голям грешник, затуй си изпаднал до туй дередже, ако беше прокопсан, майка ти такава, баща ти, това, онова“ – ще му четете молитви и той ще търси друго място, и после ще му разправят закона за кармата. Законът за кармата се проповядва само на сити хора, а на гладни хора няма да проповядват тоя закон. На бедния не му разправяй защо е беден. На глупавите хора не разправяй как е създаден светът, то е само за учените, а на глупавия друго ще кажеш. На гладния, имате едно добро условие да му покажете Любовта си. На жадния, имате един случай да му покажете, че го обичате. Не питайте защо е жаден. И сега мнозина казват: „Да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духът в нас и като излезе навън, ще направим нещо“. И колко са смешни! Те мислят, че Духът изведнъж ще дойде. Българите като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири. И казват тъй: „Да ме надуе Духът, ще свиря“. Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене. Ти си една гайда, която сама може да се надуе. И как ще се надуеш? Трябва да вложиш Любов в себе си и тогава ще свириш хубаво. Не вложиш ли Любов, чакай Духа. Ами че проявлението на Духа, това е Любовта. Ако ти не приемеш Любовта, никога Духът не може да дойде. Ние не вървим по един правилен път. Не приемем ли Духът, и Бог няма да дойде. Така вървят тия неща. Туй велико, вътрешно просветление на ума става последователно. Първото и необходимо нещо в живота е: Всички искате да живеете един щастлив живот на земята. Но не по земному. Можем да живеем тъй. Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие. При какви условия? При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има. Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“. Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме!“ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“. Кога побеждавате вие? Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има. Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“. Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят? Ще си подигнат раменете. Защо? Туй е невъзможно за животните. И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет, професор, един съвременен медик могат да построят такава къща. Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“. Но невъзможното за животните е възможно за хората. Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества. Има и други хора, които вие не виждате. Материални хора са. И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“. Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко. Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас. Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива. Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“. Не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо друго. Не е добре да безпокоим главата на някой умен човек.

Христос казва: „Аз дойдох на света, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил“. Е, как тълкуваме ние работите в света? Аз ще ви дам един малък анекдот. Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи. У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“. Всички музиканти се критикуват. И българите сега се намират при най-добрите условия на своето развитие. Двама музиканти не могат да се срещнат и да свирят. Този не свири хубаво, онзи хубаво – това е една лоша черта, това е неразбиране на живота. Лошевината знаете ли къде седи? – В погрешните разбирания. Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба. Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари. Не казвам, че само българите са прости. Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари. Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците. Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“. Българите си мязат с американците. Те казват, че с пара̀та всичко може. Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш! И дето казва той: „И простият с тебе в рая отива“, да, в земния рай може, но в небесния рай – никога!

Христос казва: „Аз дойдох не своята воля да сторя, но да изявя разумната воля“. В днешния век всички казват: „Християнин мога да бъда, ще изпълня волята на Онзи, Който ме е пратил“. А тази воля е воля любовна!

Сега, по някой път, аз искам да бъда много ясен, откровен, чистосърдечен, прям. Някой път никак не мисля за последствията. Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта. И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този. Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе. Гладът на какво е липса? Гладът е липса на храна. Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли?“ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш? Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш. И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов. И в двата си вида тя е благородна. Ето как ще я представя в две фигури.

Представете си двама благородни момци, възпитани от родителите си, които трябва да проявят чувството на любов. Единият момък намира една 80-годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре. Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича. Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен. Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“. Поне тази мисъл ще му мине.

И тъй, великият закон е: Да се яви в нас онази безкористна Любов. И двата вида любов са хубави. И сега всички ние трябва да се стремим към този закон. Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам. Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил. От 20 години насам проверявам дали ще има изключение. Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви. Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее. Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце?“ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко. Туй са психически причини. Туй може да е привидно. Изменете тогава условията и приложете обратния закон. Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява. И вашите лица са погрознели от този закон. Остарели сте по този закон. И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ?“ Не. То ще бъде най-голямото нещастие. То ще бъде младата мома. Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома. И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години. То е философия. Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена. Доста имена има. Сега казвам: За моето име няма място в света. Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят. Като се върна на небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли? Питат ме някои: „Ще ли те срещнем?“ – Никъде няма да ме срещнете! – „Няма ли да те видим?“ – Никъде няма да ме видите. – „Тогава?“ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов. Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро. А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора. И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си. Аз не проповядвам: „Ти бъди добър“, а казвам: „Направи опит“. Казвам: Мога ли аз да бъда добър и при какви условия? А как мога да бъда добър? Опити: един, два, три и като науча това изкуство, ще кажа: „Братко, моите опити излязоха сполучливи по този начин, и туй е добро“.

И тъй, Христос е дошъл на земята да изпълни волята на Тогози, Който го е пратил. И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата воля“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил. Но това е една квадратна лъжа! И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери. И казва някой: „Аз ще направя като Христа“. Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас. Един ум има той, едно сърце има, което не забравя. Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота! Разбирате ли? И Христос иде да ни науми и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого? – На Оногова, Който ни е пратил“. А сега казвате: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“. И в какво ще повярваш? Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш Неговата воля. Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“. И ти ще бъдеш едно с Христа. Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение. И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа?“, ние поставяме въпроса на една не логическа почва. А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно. Каква е разликата? Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица. И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение. А когато те питат: „Кой е баща ти!“ и вие отговорите – „Не зная кой ми е баща“, значи вие сте едно захвърлено дете. Ама вие напуснахте вашия дом на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите как сте дошли в това положение. И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят. Млад е, яде, пие, остарява. Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде. Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си. И така, всички ние трябва да бъдем свежи. Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие. Вие ще ми кажете: „Можем ли да бъдем като тебе?“ Аз питам: Мога ли да бъда като вас? Мога. Щом като взема вашия ум, и точно да мисля като вас, да действам като вас, аз ще стана като вас; и щом вие носите моя ум, и вие ще станете като мен. Но кога може? Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм се проявил една стотна част. Аз ви занимавам с една философия, която е още едно предисловие. Има нещо велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който може да проникне не след 100 години, а днес може да проникне. Нещата в света може да станат само по един начин! Като внесем този огън на Любовта, всичко можем да направим, още днес всичко можем да направим. И тогава ще се приготвят условия за втория, третия и т.н. дни. И ще разберем, че в живота има един вътрешен смисъл.

Казвам: Философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на земята. И следователно за това е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: Само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът, туй, което движи силите. А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй са пак отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар. Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“. Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен?“ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте. Старото учение почива на една лъжлива философия. А в новото учение всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство, всяко проявление на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на нашата душа, от дълбочината на нашето сърце. От всекиго да приемете туй благословение.

Сега има едно заблуждение в света. Ние в петък направихме един малък опит. Казвам на моите ученици, ще направим един опит, ще идем на екскурзия, и те мислят, че: „Ние като тръгнем с Учителя, времето му се подчинява“, и казват: „Времето ще бъде много хубаво“. Аз им казвам: Слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави обуща, и им казвам какво ще бъде времето. Чудят се. После ще разберете, в бури, в дъжд, кой може да прави разходка.

Тъй трябва да ги правим, и тогава трябва да започнем в най-лоши условия и да ги победим. А като дойде доброто, ще повикаме и млади, и стари, а в бурите най-силните трябва да дойдат. За пример, те са малки опити. А ние искаме всички да започнем с целия свят. Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно. Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят. И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо. Не, не, студът си е на място, той е отличен, вятърът е на място. Болестите са отлични. Те са едно отлично състояние. Ще кажете: „Как?“ – За болестите някой път давам 100,000 лева. Някой е намислил да убие някого, хваща го някоя треска или епидемическа болест, наоколо казват: „Горкият човек“. Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил?“ Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка. И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има. И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“. Каква е тази воля? Тя е воля на Любовта.

И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина. Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим. А сега ние търсим някой да уреди света. Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат. Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък. Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави. Когато някой извърши някое престъпление, докторите казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“. Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав. Тъй да ме разбирате. По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя. И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта. Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво. Аз критикувам някого, че не постъпва добре. Бедният казва: „Гледам онзи богат, защо не ми даде пари?“ Защо да го критикувам и аз? Аз мога да му дам пари и ще кажа: „Той не е длъжен да даде на този беден пари, а аз съм длъжен, то е моя работа, няма какво да го съдя“. Ще взема този човек, да го заведа у дома. Длъжността е моя. Там, дето се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършим волята Божия. А волята е: Този човек ще го вземеш в дома си и ще му говориш научно. Ти ще кажеш: „Братко, не се заблуждавай в хората. Бог е Любов. Добре дошъл в моя дом. Господ ме е пратил да ти покажа, че той е Любов“. А сега ще ти кажат: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и Той ще уреди твоите работи“. Идете в някоя къща, там се карат, вие казвате: „Повярвай в Господа Исуса...“ Не, не, вие ще внесете вашата Любов. На тях им липсва нещо. Какво им липсва? Бият се двама. Мъжът е внесъл малко вкъщи, жената да каже: „Нищо, Господ ще помисли“. Донася хляб, лучец, репички, ябълки, да каже: „Елате, братя, Господ е Любов“, и всички се усмихнат от Любов, че Господ е дошъл, и те повярват в Христа. След това тя каже: „Хайде да попеем“. А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“. Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“. И много са прави. А нас искат да ни накарат хоро да играем. Та молбата е едно състояние на благодарност, тя е Любов, и заради тази Любов ще играя. Като се нахраним, ще играем. И аз одобрявам тия хора на Любовта: като се нахранят, играят.

И бих желал всички така да играете. След като се наядете, да си потропате, а сега ако видят, ще кажат: „Пощурели, стари хора, всички да играят, в тия времена почнали да играят, не ги е срам, стари хора на 45 години, пък и децата, не бива да играете“. Щом сте гладни, ще бъдете замислени като философи и ще кажете: „Голямо е това нещастие, което Господ ни е изпратил“.

„Аз дойдох не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Кой „Онзи“? Нашият Баща, Който е Любов. И той ни призовава на тоя любовен акт. Ние можем да разберем, че всинца сме изпратени за работа. И време е да извършим тази велика работа, едни по-рано, други по-късно.

Беседа, държана на 9 април 1922 г. в София.