Оживяване

Оживяване

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета няколко стиха от 8-а глава на Матея, от 1-ви до 14-и стих.

„Духът Божи“

Буквата на закона умъртвява човека, а духът оживява. Еднообразието в нас е най-голямото противоречие в живота навсякъде. Разнообразието е работа на живота.

Има начин за възпитание. Съвременните хора говорят за възпитание на хората. Възлагат на възпитанието много неща. Те се заблуждават. Оставете всеки човек да върви по пътя, който Бог му е определил, само помагайте му той да върви по този път. Хората искаме да имат нашата философия, нашите схващания. Ако всичките хора биха имали туй схващане, щеше да бъде най-голямото нещастие, което може да сполети света. Да накараш един човек да върви по този път, то е кръчмарска работа. Кръчмарят, като тури винцето в 10–20 бъчви, затвори го, поставя канела, затваря и продава тази вода. Питам: кой от вас, [който] е пил от кръчмарската вода, е прокопсал досега? Никой. Божественото е онзи извор, който тече без канела. Вие искате тия правила на канелите да завъртате. В някой дом, гледам, жената завърта канела, в друг дом мъжът завърта. Някъде децата въртят канелата, другаде слугите въртят, всичките канели въртят.

Казвам: Това е човешки порядък. Извадете канелите. Бъчви нас не ни трябват. Хората в света не са по-умни от природата. Как ще възпитате един човек, когото не сте създали? Как ще поправите една машина, която не знаете как е направена? Как ще поправите един часовник, как ще свирите на цигулка, на която не сте учили, не знаете законите?

Ние имаме едно голямо заблуждение – че като видим Слънцето, мислим, че Слънцето носи всичките блага. Така е – Слънцето носи всичките блага, но човек, за да приеме благата, трябва да е в хармония с него. Съвременните хора са в дисхармония със Слънцето, не само със слънчевите закони, но в дисхармония са с всичко наоколо. И след това питате защо са тези нещастия. То е резултат на нашето постоянно стълкновение.

Докато кожата е здрава, навсякъде може да минеш без противоречие. В момента, в който краката се охлузват, в момента, в който ръцете се охлузват, на човека ще му бъде много неприятно да се движи или пък да се допре някой при него. Казва: „Не знаеш ли, че кожата ми е охлузена?“ Де ще знаят хората, че под дрехите ти кожата ти е охлузена? Друг казва: „Не знаеш ли, че аз съм нервен?“ Охлузена е кожата. Отде да зная? Затворена е тази мисъл в главата, отгде да зная, че е охлузена? Щом не разбираш, главата е охлузена. Щом разбираш, кожата ти е права. На грешника кожата е охлузена. Който казва, че не може да живее добре, кожата му е охлузена. Който казва „Живея добре“, кожата му е здрава. За мен това е много реално. Някой казва: „Аз не мога да живея добре.“ На всичките грешници кожата им е охлузена. Какво трябва да се прави? Оставете да заздравее кожата и ще имате същата покривка, [която] Господ е оставил. Туй е реално.

Казвате: „Да го наречем да му проповядваме.“ Какво ще проповядвате на един човек? Как да се обърне към Бога? Как ще му проповядвате да се обърне към Бога, когато ти не си се обърнал? Или казвате: „Да го научим как да люби.“ Как ще го научиш, когато ти сам не си се научил да любиш? Ти още не разбираш закона на Любовта. За всяка капчица вода се смущаваш, за малки работи се смущаваш.

Има неща, на които ние не можем да заповядваме. Казваш: „Аз не се мърдам.“ Ти не се мърдаш, но Земята се мърда. Ти казваш: „Аз оттук не се мърдам.“ Но като кажеш това, всяка секунда Земята се мърда 29 километра в секунда. В същото време и Слънцето се мърда 500 километра в секунда. Ти казваш: „Аз не се мърдам“, а ти в секунда се мърдаш 29 километра, със Земята завлечен си и от Слънцето си завлечен в 500 километра в секунда. Ти казваш, че не се мърдаш. Най-малката мисъл те мърда. Пък казваш, не се мърдаш. Чудни са хората, когато казват: „Не се мърдам“, а се смущават от най-малките работи.

Имайте благородството на един княз, който поканил един беден човек в дома си. На масата имало сложени вилици, ножове, но бедният човек взел с трите си пръста да яде. Като видял това князът, и той започнал да яде с трите си пръста. По-добре е ние да се приспособим към хората, отколкото те да се приспособят към нас. Да ви кажа едно правило: глупавите искат всички хора да се приспособят към тях, а умният човек се приспособява към глупавите. Глупостта навсякъде има разнообразие. Знаеш колко са интересни глупавите хора? Чешити са те. Не е престъпление глупостта.

Постоянно ние се намираме в стълкновение. Някой път слушате по радиото, но и там се борят. Когато по радиото искат да не се предаде от една станция, турят противоположни вълни, които спират вълните, които предават мисълта. Така, радио в света има и постоянно има други същества, които го разбъркват това, което се предава по радиото. Около вас има полуматериални същества, гдето винаги ходят с вас. Някой път върви някой и казва: „Няма никой с мене“, пък аз го гледам – 10 души вървят подире му, носят прибори. Реч да направи нещо, те се завъртят, разбутат мислите му. Той мисли, а те му разбъркват мислите. 10 души дедективи го следват.

В средните векове онези, които се занимавали с духовния свят, питали се на един бод на една игла колко духове могат да играят. Те пишеха, че около 1000 духове можели да играят. Сега науката казва, че на върха на една игла милиони частици могат да играят. Как ще го разберете? Светът не е така малък, както го мислите. Един бод на иглата не е така малък. Един милион същества могат да играят. То е голяма площ. Нас ни се струва малка площ, защото отдалече гледаме.

Гледам сега хората и всички питат какво ще стане със света. Светът е много добър. Вие сте забъркали работата. Вас ви е хванала треска и каквото ядете, ви е горчиво. Питате какво е в устата на другите хора. На тях им е сладко, а тебе ти е горчиво, понеже си трескав. Казвате: „Да се оправи светът.“ Няма какво да се оправя светът. Навсякъде хората са весели. Само ти си загазил. Казвате: „Да се оправи светът.“ Българските абаджии, на които [през] турско време занаятът им вървеше много добре, понеже българите носеха бирбучуклия, като стана българско, дойдоха европейските дрехи и абаджиите не шиеха вече бирбучуклия и не им вървеше вече. Казваха: „Загазихме. По-добре да не беше се освободила България.“ Свободата не седи в бирбучуклията, нито в гайтаните, нито в европейските дрехи.

В съвременното човечество никога не е имало една култура по-висока от сегашната. Сегашните хора вършат неща и не може да ги обясните. Хората са в стълкновение с Божествения закон. Понеже може би от 200, 300, 400 години от Христа насам хората искат да станат господари на природата. Навсякъде учените хора казват: „Ние ще подчиним природата.“ Сега природата дава на учените хора урок как те да подчинят войната. Ако вие мислите да подчините природата, вие ще я срещнете на пътя си.

Съвременните хора имат смътно понятие за Бога. Аз проповядвам Бога на Любовта, за разумните хора на Любовта, не [за] онези неразумните, които искат да престъпят Божия закон. Няма по-страшна воля от Божията. Вие искате с вашите мисли и желания да измените света. Вие искате един народ и цялото човечество да си измени Божия план. Защо ще го измените? Ако вашата мисъл може да подобри света, разбирам да се измени, но ако вие с вашата мисъл искате да господарувате, ще развалите света.

Ако внесем културата на комарите, какво благо ще внесем? Всеки комар като кацне, казва: „Да пусна сонда, да видя каква е кръвта.“ Този пусне сонда, онзи пусне сонда – от тази култура на комарите какво ще научите? Дойдат хапливите мухи, и те кацат да правят своите опити, хапят те. Дойде една змия, и тя казва: „Учен човек си, да видим какво си придобил“, и тя те ухапе. Тя дойде и научно те ухапе. Това са все култури. Но вие я ми кажете: какво ще придобиете? Вие казвате: „Аз да имам власт, ще му строша главата.“ Ти като кажеш, че ще му строшиш главата, друг тури зъб на тебе, той иска да ти строши главата.

Помнете едно нещо: Какво[то] мисли човек, то става. Щом мислиш да строшиш света, можеш да го направиш, но и светът ще те строши. Щом мислиш да направиш добро в света, доброто ще стане, но и в теб ще стане. Туй още хората не го вярват.

Казвам: Не се иска да ни накара да вярваме в някои закони, но онова, което Бог е турил, което е направил в нас, в него да вярваме. Ние не вярваме в онова, което Бог е написал в нас, а вярваме на външните закони. Човек не вярва на Онзи, Който му е дал живот, но той ще си направи един идол, на който ще се покланя. Той ще тури 500–600 [хиляди] или един милион в банката и казва: „Осигурих се.“ Той уповава на тия пари, които са в касата, уповава на тия пари, които са в банката. Банката е учреждение. Умреш – банката може ли да ти помогне? Отиваш за другия свят – за билет откъде ще си вземеш да платиш? Виждам доста евреи, за които казвате, че са отишли в другия свят, а аз ги виждам на гарата чакат, нямат билет да отидат в другия свят. Те на гарата чакат, нямат билет.

Когато Христос дойде, Той даде един пример за богатия и бедния Лазар. Умрял Лазар и отишъл в лоното на Авраама. Как отишъл. Тук теглил, големи страдания имал, кучета лижели раните му, търпение учил. Умрял богатият, отива в ада. При това казва: „адът е далеч“, а пък Христос казва, че се образувал разговор между богатия, който е влязъл в ада, и Авраама. Богатият вижда Лазара и си казва: „Как, този, бедният, при моята врата стоеше, кучетата му лижеха раните, какво се е качил в този свят, на това място?“ И казва на Авраама: „Изпрати го, той е длъжен на мене да бъде признателен. Засъхнало ми е гърлото. Той седеше пред вратата ми и по някой път му правех добрини.“ Казва му Авраам: „Тук порядките са други. От вас при нас не може да се дойде и от нас при вас не може да се дойде. И да иска Лазар, не може да дойде при тебе.“ Седи той и мисли друго: „Прати го в онзи свят да каже на братята ми, та те поне да не дойдат тук.“ Не че го е грижа за братята му, но той не може да търпи Лазара, да го вижда на хубавото място. Казва му Авраам: „Те имат Моисеевия закон. И да го видят, пак няма да го вярват.“

По някой път гледам хората опитват Любовта на другите. Някой дойде и слушам да казва: „Много те обичам, иди, донеси ми малко вода.“ Често така казва дядото на малкото дете. Като иде детето и донесе вода на дядото, той ще бръкне в торбата и ще му даде 4–5 ореха, ще плати за водата. Да допуснем, че дядото има орехи в торбата, но ако няма, детето може да не донесе вода. Няма орехи. Много деца отиват за вода, понеже има орехи. Дядото гледа в торбата – празна торбата. Втори път това дете не отива при дядото. Няма орехи – няма вода. „Вар пара – вар Хасан, йок пара – йок Хасан.“ – „Има пари – има Хасан, няма пари – няма Хасан.“ В какво седи? Онази, красивата мома, има орехи – момъкът тича. Ако е хванала сипаницата, издълбае се лицето, Хасан го няма вече.

Съвременният живот на какво се дължи? Другояче трябва да се гледа. Някои мислят, че като се подобри положението, в онзи свят ще отидат. Ако онзи живот, който Бог ни е дал на Земята, ако този живот ние не може да го осветим, ако ние на Земята не може да живеем както трябва, как ще си въобразяваме, че в другия свят ще живеем по-добре? Казват: „Тук да живеем както знаем, а като отидем в оня свят, ще бъдем светии.“ То е невъзможно. Най-първо животът, който Бог ни е дал, какъвто и да е този живот, е ценен. Животът на едно растение – дърветата живеят по-чист, по-свят живот, отколкото ние живеем. В растенията има много по-голямо самопожертвувание на изобилие, отколкото у нас. Те, щом завържат един плод, казват: „На ваше разположение е.“ Може птиците да ядат, може хората да ядат. Те тъжат за онова, което хората вземат от тях. Ние казваме: „Това е дърво.“ Не е така. „Дърво“ е произлязло от „дева“. Вие не знаете произхода. Когато говорят на човешките езици, „дърво“ значи дева, която е чиста, свята, слязла е на Земята. Човек като върви по правия път, той е дева. Всяко дърво един ден ще стане една красива мома, един ден ще стане един красив момък, ще стане един светия, един ангел.

Казвате: може [ли] да се докаже това? Може да се докаже, но нямам време да го доказвам. Някой иска да му докажа дали съм богат или не. Време нямам. Трябва да го заведа в банката, да му отворя касата, да му покажа парите. Време нямам да направя това. Дали вярваш, че съм богат, или не вярваш, е твоя работа. Твоята вяра не ме прави богат. Аз ти казвам, че съм богат. Ако вярваш, че не съм, остава за твоя сметка. Ако аз, който съм сиромах, кажа, че съм богат, няма да стана богат. Какво ще ми допринесе, когато не съответствува със самата реалност, което Бог [е] вложил.

Бог [е] вложил живот в мене, трябва да го зачитам. Умът, който Бог ни е дал, трябва да зачитаме. Сърцето, което Бог ни е дал, трябва да зачитаме. Душата, която Бог е вложил в нас, трябва да я зачитаме. Духа, който Бог е вложил в нас, трябва да зачитаме. Унаследените неща са второстепенни. Ти казваш, че си наследил нещо от дядо си, от прадядо си. Те са спомагателно средство. На вложеното, на Божествено[то] в нас трябва да разчитаме.

Щом ти се тревожиш безмерно, ти си в човешкия порядък. Мислите ли един човек, който цялата нощ е плакал, подули са му [се] страните, станал е жълт... Мислите ли, че съвременните хора, които страдат, тия страдания са на място? Всичките нагъбясали трябва да излязат навън. Страданието е лечебен метод. Всеки човек, който не се радва, и всеки човек, който скърби, ако не е Божията Любов в света, ние бихме умрели от скръб, от мъчение, от страдание. Благодарение на Любовта, която постоянно прави абцес, превръща скръбта на радост. Скръбта трябва да се превърне на радост, мъчението трябва да се превърне на утеха, робството трябва да се превърне на свобода. Постоянно трябва да става смяна. Ако не става тази смяна, човек е осъден да носи своите последствия.

Този, богатият човек, дето Христос говори и го дава за пример, ако би се научил да сподели участта на Лазара, той би бил при други условия. Той не сподели участта на Лазара в този свят. И като отиде в другия свят, разделиха се двамата. Аз може да ви сравня. Вие казвате: кой е Лазар, кой е богатият? Този Лазар в едно семейство може да бъде мъжът, богатият може да бъде жената. В друго семейство Лазар може да бъде жената, този Лазар може да бъде дъщерята, този Лазар може да бъде синът в даден случай. Тогава казвам: Синът ще иде при Авраама, а бащата, майката и дъщерята, които са богатият, ще идат при богатия. Това е закон на Божествената справедливост в света. Ако бащата споделя участта на сина си, ако майката сподели участта на сина си, дъщерята в дадения случай ще се измени. Ако ние, съвременните хора, не може да споделим участта на нашите близки, които са около нас, къде ще идем, кажете ми?

Ние трябва да вземем пример от Провидението. При всичките големи престъпления, които хората вършат днес, Бог ни е заобиколил с най-големи благословения. Пратил е тревата, дъжда, плодовете. Това показва Любовта на Бога към хората. Хората не заслужават това. Ние трябва да вървим по същия път.

Постоянно ме питат кога ще се свърши войната. Щом възлюбите Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката [си] сила, войната ще се свърши още днес. Щом не Го възлюбите, векове ще минат и войната няма да се свърши. Въпросът е свършен. Знаете ли, че в целия образован свят няма трима души праведни? Разбирате ли това? Има само един праведен човек. [А] законът е такъв: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Ако имаше трима души да се съберат и да се помолят, войната ще престане. Защо не престава? Защото има само един. Трябва да дойдат още двама. Дайте ми кандидати от вас и аз днес ще свърша войната. Дайте ми кандидати от вас и днес [...] (В разчетената стенограма изглежда липсва част от изречението.) което ще стане. Дайте ми праведния, нека дойде от Америка, от Англия, двама души да дойдат.

Трябва да се знае Истината. Ще ходим с тия заблуждения в света? Минаха времената на заблужденията. Всичките тия месоядни животни, това са култури, това са хора. Всичките месоядни животни, всичките лоши животни, това са хора, които са живели на Земята и са турени да живеят в тия [животни]. Всичките отровни растения са човешки души, натикани в тия растения. Всичката кал, която съществува, в тази кал, това са човешки души. Те трябва да излязат от там. Всичките тия въглища, които горят, това са човешки души, турени в каменните въглища. Сега ги горите, отоплявате се и като ги освобождавате, те създават войната. Тия хора не дойдоха да се освободят. Със заблуждения не може да се държи в света.

Бог е бил принуждаван много пъти от непослушанието на хората да бъде унищожен светът. Сега не иска да го унищожи. И потоп в света няма да прави. И затова сега огън иде в света. Всичките хора ще бъдат стопени. Златото ще излезе от сгурията и сгурията ще се хвърли. Няма да остане човек нестопен.

Не говоря за материалното – трябва да стане пречистване на човешкия ум, да стане пречистване в човешкото сърце, да стане пречистване в човешката душа, да стане пречистване в човешкия дух.

Някой се вторачил, какво мисли? Казва: „Какво ме гледаш?“ Казвам: Имате ревматизъм в коляното, от дълги години търсиш цяр. Ти имаш пчели, ще се помолиш на Господа, ще туриш пчелите да те ужилят и ще оздравее коляното. Ще благодариш, че тия пчели те излекуваха в Името на Господа без пари. Тия пчели ще запишеш в книгата и от кошера ще запишеш времето и часа, когато туй се е извършило

Сега ще преведа. Що е жилото? Жилото на пчелите е опасно само за онзи, който иска да краде мед. Жилото на пчелата, за онзи, който иска да помага на пчелите, е едно благо. Благодарение на тия жила на пчелите, та хората се научиха, та си направиха игли. Пчелите научиха хората да си правят игли, да си шият дрехите. Някои хора са лоши спрямо нас. По някой път аз съм правил опити. По едно невнимание веднъж бях ял чесън и влизам при кошерите. Като влизам, една пчела се блъсна в челото [ми]. Тя казва: „Господине, нашата царица забранява да ходиш тук.“ Върнах се, изчистих си устата с карамфил и след 4–5 часа отидох, напарфюмирах се добре и всичките пчели ме посрещнаха. Зачитам техните права. Те обичат чистотата.

Кога ще бъдем благоприятни на Бога? – Когато образуваме едно ухание, което е благоприятно на Бога. Бог се радва на нашето разгневяване. Като се поразсърдим, хубаво, но щом се разсърдиш, вземи перото и напиши някоя приказка, напиши някое стихотворение. Ти се разсърдиш, развалиш някоя цигулка. После ти се сърдиш, рушиш себе си. Строшиш ръката, образуваш абцес на тази ръка. След туй казваш: „Светът е лош.“ Светът трябва да извади тази идея от вас. Светът не е лош. Писанието казва: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго“, възлюби Бог света, „за да не погине всеки, който вярва.“ Бог обича този свят, който го е създал, понеже е Негово творение. Той обича Своето дело.

Като казваме, че този свят е развален, с туй означаваме нашия свят. Но то е друг въпрос. Ние сме пратени в този свят, на Земята, в епохата, в която живеем, за да работим. Светът има нужда от работници. Аз ви проповядвам на вас не да бъдете щастливи, но чакат работници в света, служби има, които трябва да се заемат. Всеки един от вас, който ще замине за другия свят, нека дойде при мене – ще му дам разписка да го назначат на служба. Някой умира и чака. Като иде в другия свят, ще го заобиколят братя. Казват: „Страшно е умирането.“ Страшно е умирането за онези, които са без Любов. Които умират с Любов, на служба отиват. Небето се радва за всеки, който отива с Любов. И ангелите се радват, с венци го посрещат, че е дошъл един работник за делото Божие. Сега който и да дойде, всички, които са идвали, който и да проповядва в Името Божие, е добро.

Някои казват, че сме взели и събрали литературата оттук-оттам най-хубавото. Туй е заблуждение. В литературата какво има? Те откъде взеха тази литература? Цялата природа е литература. Аз правя превод.

Уважавам всичките преводи, но виждам, много преводи не са според оригинала. Много е писано за света, но светът не е така създаден. Донякъде е хубаво описан, но донякъде не е.

Когато седим и се молим на Бога, е хубаво, но така не се минава. Ако в твоята молитва краката не вземат участие, ако в твоята молитва ръцете не вземат участие, устата не вземат участие, ушите не вземат участие, очите, веждите ти, всичките ти косми по цялото тяло, всичките клетки ако не вземат участие, то не е моление. Всичко трябва да участвува. Всички трябва да знаят, че господарят отива някъде и те да отидат с него и те да се радват. Да им каже: „Отиваме всички при Господа да се явим.“ Всички тия души, които живеят в хората, и те да се радват. Не мислете, че тия души, които живеят, са глупави. Много умни са. Има души, които живеят в нашия мозък и помагат. Души само на паметта има, души на музиката. Ти си музикален, но не е твоя музикалността. Тези души идат и те учат. Казвате: „Той е голям музикант“, но те са музикалните гении.

Искате да станете светии. Невъзможно е. Докато вие не влезете в групата на всички хора, които са светии, вие не може да бъдете светия. Вие не можете да бъдете светии, ако не идете на Слънцето. Светлината иде от Слънцето. В Слънцето има светлина. Тази светлина, която се предава, тя е отражение на слънчевата. Тези същества, които живеят в Слънцето, са толкова интелигентни, толкова е интензивна тяхната мисъл. Мислите, които пращат, е светлина на Земята. Цялото Слънце е разумно същество. Това са безброй същества, които изпращат своята енергия. Всеки един ангел е насочил своята мисъл към някого на Земята.

Вие трябва да съзнавате и трябва да благодарите на Бога. Тъй седи въпросът. Ако вие не дойдете да мислите така, вие ще кажете: „Слънцето е глупаво същество, което Бог [е] направил.“ Бог направи и човека, направи и Слънцето. Как ще разберете? Вие казвате, че Слънцето не е разумно. Той направи човека и човек е разумен. Всичките неща, които Бог направи, са разумни. Няма нещо неразумно. „В началото Бог създаде Небето и Земята, а Земята беше неустроена.“ После Бог я устройва и я направи разумна. Сега Господ действува вътре във вас, устройва целия ваш живот. Когато Бог работи във вас, радвайте се. Онзи велик музикант в живота, като му кажат погрешката, веднага признава погрешката. Които не са даровити, веднага се докачат. Тонът трябва да бъде прав.

В природата, ако излезете да пеете според законите на природата, ако вземете един неверен тон, веднага се образува влага; ако вземете верен, веднага цялото небе става ясно. Щом се заоблачава, тоновете на живота хората всякога не ги вземат вярно.

Вие говорите за Любовта. Какво е Любовта? Тя ежеминутно е извън времето. Трябва да вземете основния тон на Любовта. Любовта във всичките прояви не взема един и същи тон. Представете си, че Любовта на Земята действува с 3500 октави. Колко основни тонове ще имате? Във всяка октава по един основен тон – 3500 основни тонове. Колко от тия тонове вие вземате? Някои едва вземат два основни тона. Като пее, някой взема една октава, един основен тон, от долния до горния, някой взема две октави, някой – три октави и него считат за голям певец. Който се готви за оня свят, трябва да има 3500 основни тона и да ги взема вярно. Като прозвучи, да знае какъв е тонът.

Аз ви говоря за онадеждяването. Аз искам само да се извадите от заблужденията си. Вие искате да станете по-добри, отколкото сте. Вие се заблуждавате. Вие сте добри, но сте много мързеливи. Всичкото седи в леността. Потриваш се. Някой се потрива една секунда, някой – [10]–15. Казваш: нищо не е секунда потриване. Губиш време. Една работа взема една секунда, ти се потриваш – изгубиш времето. Няма да се потриваш. Като войник, веднага ще го направиш. Добрата мисъл като дойде, ще я направиш. Щом дойде, направѝ я. Казва: „Чакай да се помоля“ и той ще коленичи. Върви по пътя и се моли. Какво ще коленичиш, то е по буквата на закона. „Чакай да помисля.“ Какво ще мислиш? Като те бодне нещо, мислиш ли? Изведнъж мръднеш ръката си, без да мислиш. Мисълта идва отпосле.

Трябва да сте отзивчиви на Божественото. Всеки един порив в нас, то е гениалност. Ако всички бихме отговаряли на основните тонове на Любовта, на 3500 тона ако бихме отговаряли, ако бихме отговаряли на основните тонове на Обичта – 3500 (7000 са всичките), светът щеше да блесне като слънце. Сега всички седите със старите идеи.

Може да ви приведа пример, то е само за изяснение. Не е въпрос сега да смущаваме богатия в ада. Доста адове има на Земята. Най-страшният ад е на Земята. Едно малко ангелче чуло, че Господ създал Земята и се помолило на един голям ангел да го заведе на Земята, да види туй място. То искало да види човека – туй Божие творение. Качил го големият ангел на крилата си и го довел на Земята. То казало: „Аз ти казах да ме доведеш при хората, а ти ме донесе в ада. Това не са хората.“ Ангелът му казал: „Това са хората.“

Знаете ли колко препятствуваме на Божествения ред на нещата? В един оркестър като се свири, най-малката погрешка се разбира. Всеки трябва да бъде майстор. Верни тонове в нашата мисъл. Седнеш вечер, пееш каквото знаеш. Не каквото ние знаем! Ако речем така да вървим, както ние знаем, колата ще отиде в реката, никъде няма да излезем. Ще вървим в Божия път, онзи път, който Бог ни е дал. И тогава ще се освободим от противоречията, които съществуват. Хиляди отклонения има от този път. Ние все търсим лесния път. Аз гледам, и другите народи път имат, но и българите имат път.

Преди години във Варна, когато направиха шосето от Варна за Добрич, направиха шосето много хубаво, но гледам, като минават хората, [не] вървят по пътя, никой от пешеходците не вървят по шосето, но заобикалят пътя. Като стане голяма кал, тогава влизат в пътя. Всичките хора, когато се намерят в кал, в големи страдания, влизат в правия път. Щом стане охолен животът, всеки тръгва по отклонение от пътя. По камъните не се върви така леко, хоскане има.

Българинът не обича да се хоска. Затуй слиза на Земята, по-мекичко да е. Отбива се по меко да върви, не обича хоскането. В него има едно чувство, което в другите народи го няма. Той когато увеличава, увеличава милиони пъти. Казва: „човек цяла планина“ или казва: „човек е божество“. Хубаво е, не е лошо. Някой говори така, то не е лъжа. Когато увеличава, той употребява една дума... аз няма да употребя тази дума, вие я знаете.

Според мене не трябва да се месим в съдбата. Казваме: лоши има, някой дявол, Сатанаил. То не е наша работа. Ако четете повестта на Иова, ще видите, че Сатанаил като дошъл при Господа, Господ го питал: „Къде си ходил?“ Казва: „По Земята бях.“ Казва му: „Обърнал ли си внимание на моя раб Иова? Няма човек като него.“ – „Действително той е добър човек, но Ти му си дал хиляди камили, овце, говеда, дал си му богатство колкото искаш, дал си му синове, дъщери, всичко има. Я вземи тия работи, да опиташ колко е безкористен.“ Господ казва: „Опитай го.“ Ако вие сте добри хора, за вашите говеда Той не е съгласен. Ако можете да бъдете благодарни, без да имате и да благодарите за това, което ви е дал...

Да благодарим за ума, който Бог ни [е] дал, да благодарим за сърцето, за духа. Да благодарим за Земята, [на] която живеем, без пари се возим по нея. Къде ще намерите да ходите по екскурзии?

Дойде ви някое нещастие, не знаете как да се лекувате. Много лесна работа е. Дойде ви някое нещастие – някой път много малка работа се изисква. Има неща, които човек само като [поглади] носа си, и минат. Някой път ще вземете кърпа и ще погладите устата си и всичко ще изчезне, някой път ще погладиш ухото си, някой път ще погладиш ръката, някой път ще погладиш крака. Някой път събере се чорапът в обущата, образува се нещастие на крака. Опъни чорапа, помилвай палеца. Човек е радио. Като буташ пръста си, този пръст е като антена. Онези, които знаят, ще дойдат на помощ. Ти търсиш причината отвън. Спри се, по радиото побутни пръста и кажи: „Помогнете, моля, влезте в положението.“ Някой път искате да уредите тези работи със столовете. Бутни ухото, не бутай стола. Бутни носа, бутни веждите, не бутай стола. Ти искаш да кряскаш. Поглади устата – ще се оправи работата. Поглади челото, помилвай се. Щом си неразположен, помилвай лицето си. Сега вие употребявате старите методи, имате шила.

Ще ви приведа един анекдот. Някой се оженил за една българка, тя била добра жена, но сприхава. Възпитавала го да не яде много. Вкъщи все му казвала: „Да не преядеш“ – и той не преядал, „да не препиваш“ [– и той не препивал]. Всичко, каквото тя казвала, той слушал. Щели да отидат у кръстника си на гости. Той казва: „При кръстника като отидем, да ме оставиш свободно да се наям.“ Обаче тя взела една губерка и там като отишли, тамън започнали да ядат, тя го боднала. Казва ѝ: „Ти в къщи не ме оставяш да се наям, поне остави ме у кръстника да се наям, нали ти казах.“ Тя го прекалила. Всичката погрешка е при кръстника. Тя не трябваше да носи губерката, нека се наяде веднъж свободно човекът. Нека и тя да не го боде с иглата. Той ѝ казва: „Поне веднъж остави ме да се наям. Вкъщи ограничение – и при кръстника ли същото?“ Да оставим един човек да яде. Нека някъде да се наяде свободно. Дошло някое магаре отвън да [реве] – нека реве магарето. Конят легнал на земята да се въргаля – нека се въргаля, няма нищо, погледай го. От зор се въргаля.

Казвам: Бъдете снизходителни, не бъдете много строги. Вие сте строги някой път към себе си и към Христа. Бъдете снизходителни. Благодарете, че сте направили малко погрешки. Можехте да направите много повече погрешки. Малки погрешки правите. Погрешката е при кръстника, вкъщи всичко е наред.

Казвам: Най-добрите неща трябва да се приложат, където и да е в света. Казват: „Да възпитаме душата.“ Как се възпитава една душа? Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не го обичаш, ако не го любиш. Два принципа има: не можеш да повлияеш на един човек, когото не любиш, не можеш да повлияеш на един човек, когото не обичаш. Всеки един, който го люби и го обича, може да му повлияе. Не може да се противим – какво ще се противим на Бога? Ако има едно същество, което ни обича, мисли моето добро, трябва да имам пълното доверие в него. В света няма друго същество, което да желае нашата свобода така, както Бог. Всичките други може да ни ограничават, но Бог ни е дал пълна свобода. Казва: „Ще залича греховете ви и няма да ги спомена.“ Коя майка не заличава погрешенията на своите деца? Тя не обича погрешките, заличава ги. Ако младият момък и младата мома вземат пример от майка си, те живеят добре.

Срещат се двама знаменити американци, единият наречен Бичер, прочут проповедник, другият – Ингарсон, прочут рационалист, който осмивал всичките права на християнството. Ингарсон бил толкова прочут, че всеки, за да посети неговата сказка, трябвало да плати един долар. Много красноречив е бил. Срещат се двамата в хотела и се спират в една стая. Бичер гледа през прозореца, но онзи го пита: „Какво те интересува, какво гледаш?“ Казва: „Гледам един здравеняк и един инвалид с патерици. Здравият му бута патериците на инвалида и той се търкули на земята.“ Ингарсон казва: „Безобразие е това.“ Бичер му казва: „Ти си онзи, който буташ патериците на инвалидите и те падат на земята.“ Дойде някой, който вярва, и ти ще кажеш: „Ти не вярваш право.“

Не е въпросът там. Една вяра с друга вяра не може да се смени. Вярата винаги трябва да се смени с Любовта. Надеждата винаги трябва да се смени с вярата, а самата надежда трябва да се смени с живота. Да промениш една вяра с друга вяра не може. Вярата с вяра не се сменя. Противоположното на вярата е Любовта. Противоположното на вярата е надеждата. Противоположното на надеждата е животът. Всичките смени трябва да стават правилно. Трябва да знаем как да сменяме. За да смениш живота, трябва да внесеш надеждата. За да смениш надеждата, трябва да внесеш вярата. За да смениш вярата, трябва да внесеш Любовта. [За да смениш] Любовта, трябва да внесеш Обичта в живота си. Ако ние не можем да сменим тия неща, как ще си помогнем?

Казвам: Не надценявайте вашия ум, не подценявайте вашето сърце; не надценявайте вашето сърце, не подценявайте вашия ум. Бъдете благородни с духа си. Че с кого трябва да се отнесете добре? То е духът ви. Вие сте дете на вашия дух. Като ви говоря за духа, за душата, за ума, за сърцето, вземам ги като външни прояви на човека. Човек е едно дете. Той трябва да има еднакви отношения към духа, към душата, [към ума], към сърцето, понеже тия четирите представят едно цяло. Ние познаваме Бога само чрез духа си. Ние познаваме Бога само чрез душата си. Ние познаваме Бога само чрез ума си. Ние познаваме Бога само чрез сърцето си. Четири неща са, по които се познаваме. Вън от сърцето си не може да познаваш Бога. Вън от ума си не може да познаеш Бога. Извън душата си не може да познаеш Бога. Извън духа си не може да познаеш Бога.

Та казвам: Първото нещо е да познаеш Бога с духа си – силен ще станеш. Да познаеш Бога с душата си – благороден ще станеш. Да познаеш Бога с ума си – учен ще станеш, знание ще добиеш, светлина ще добиеш. Да познаеш Бога със сърцето си – ще се научиш как да живееш. То са нови методи. Ако тия методи ги вложите, ще се избавите от хиляди страдания, които сега ви идват.

Вие търсите общество. Вие сте заобиколени с едно общество. Какво по-хубаво общество от Слънцето? Какво по-хубаво общество от Месечината? Какво по-хубаво общество от всичките растения, които ви заобикалят? Какво по-хубаво общество от реките, които текат? Какво по-хубаво общество от въздуха, който ви лъха? Заобиколени сте с общество. Въздухът, това са същества, които минават и ви погалват. Реките са души, които функционират. Тази душа е жива, познава ви. Тези растения ви познават, радват ви се.

Вие търсите общество. Следователно Бог се проявява в Слънцето. Бог се проявява в Луната. Бог се проявява в звездите. Бог се проявява във въздуха. Бог се проявява във водата. Бог се проявява в растенията. Бог се проявява в нашия дух. Бог се проявява в нашата душа. Бог се проявява в нашето сърце, в нашия ум. Ние ще почувствуваме една вечна радост в себе си, един подем на духа си и всичките болести и страдания, които имаме, като сухи листа ще отлетят, ще израснат новите листа и новите разбирания.

Казвам: Залюбете се с Любовта на духа си, залюбете се с Любовта на душата си, залюбете се с Любовта на ума си и залюбете се с Любовта на сърцето си. Залюбете се с Любовта на Слънцето, залюбете се с Любовта на Месечината, залюбете се с Любовта на звездите, на растенията, на реките, на въздуха, на хляба и Бог ще ви се изяви.

Любов без даване и вземане не може да се прояви. Вяра без светлина и без тъмнина не може да се прояви. Надежда без горчивина и сладчина не може да се прояви.

„Добрата молитва“

36-а беседа, държана от Учителя на 4.VII.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.