Видяхме Господа

Видяхме Господа

И казват му учениците: "Видяхме Господа. (Йоана, 20:25)

"Видяхме Господа." Виждането е качество на ума. Аз разглеждам думата "виждане" не в обикновен смисъл. Човешкият език се изродил в много отношения. Той трябва да се изправи, да му се даде нова насока, ново отношение. И думите, с които човек си служи, също претърпяват промяна. В български език думите претърпяват голямо израждане. Значи, думите се израждат, а не се прераждат. В английски език някой думи имат двояко значение, а именно: в низходяща и възходяща степен. Например, думата рге^а(: означава "забрани ми." Да забраниш на някого нещо, значи, да му туриш препятствие на пътя. Преди 200 години, същата дума е означавала "застави ме" да направя нещо. Задача на филолозите е да намерят причината за двоякото значение на тази дума. И в български език има думи, едни от които са в низходяща степен, а други – във възходяща. Например, думата любов е изгубила своето възходящо значение, повечето я употребяват в низходяща степен. Ако днес се каже думата "любов", всички ще я разберат в нейното низходящо състояние. Малцина' разбират любовта във възходящата й степен, Много време трябва да се говори на хората за любовта, за да разберат вътрешния й смисъл. Защо е така, и това си има причина. Човешкото зрение, слух, обоняние могат да отслабнат – и затова има причини. Изобщо, за всичко, което става с човека и вън от него, има причини. Те трябва да се обяснят научно, ог гледище на философията на живота, а не от гледи-

149

ще на религията. Философията може да се превърне в религия, но не и религията във философия.

Що е религия? – Философска система, приложена в живота, т. е. слизане от областта на ума в областта на сърцето. Религиозните системи се занимават главно със сърцето. Ако работи само върху сърцето си, човек ще се превърне във вода. Някой мисли, че като стане религиозен, ще придобие морал, ще стане и умен. – Ни най-малко. Може да бъдеш религиозен, без да си морален и умен. Да бъдеш религиозен, това значи, да имаш вътрешен стремеж към Бога. Следователно, като се говори за християнството, като религия, питам: Разбрали ли сте Христовото учение, като философия? Христос е велик философ и мъдрец. – Той е Син Божи. – Какво разбирате под "Син Божи"? Ако под "Син Божи" разбирате царското произхождение на Христа по кръв, нищо не знаете. Под "цар, поет, философ" аз разбирам едно нещо, а вие – друго. От какво се въодушевява човек: от царя, от поета или от философа? Като чуят думата "цар", всеки се стряска, косата му настръхва и заема почтителна поза – не от убеждение, а от вътрешен страх; всеки очаква някаква изненада. Когато четат или слушат поезията на поета, всички се въодушевяват, особено младите. Когато се заговори за някой философ, умовете на хората се раздвижват, и те започват да мислят. Значи, телото на човека трепери при царя, сърцето му – при поета, а умът – при философа. Казват за някого, че мъдрува.

Бих желал всички хора да мъдруват и да поети-зират, да обичат поезията. Значи, има три важни думи: цар, поет и философ. Царят представя волята на човека, поетът – неговото сърце, а философът – човешкият ум. Като се заговори за ум, сърце и воля, всички ги разбират. Обаче, щом дойдем до душа и дух, там се явяват толкова философствувания, че човек се обърква и се пита, що е душа, и що е дух. Като разглеждате всички философски системи, от историческо време досега, ще се натъкнете на такава каша, че мъчно ще излезете от нея. Всички говорят за душата и за духа, но малцина разбират тази философия. Обаче, за философите, това не е каша. Те разбират това, което са писали, но мъчно могат

150

да предадат своята идея. Младият момък, който изпитва красиви, възвишени и благородни чувства, знае какво е любов, но ако се опита да я опише, ще създаде една карикатура. Като го слуша, критикът ще му възразява на всяка дума. Как ще докаже той своята любов? Как философът ще докаже правотата на своята философска система? Много факти, много аргументи са нужни за доказването й.

И съвременните християни нямат пред вид факта, че всяка истина след време се разширява, придобива нов смисъл. Те казват: Така е казал Христос. – Да, така е казал Той, но преди две хиляди години. Какво ще каже днес? Преди Христа, и Мойсей беше казал това и онова. Обаче, Христос каза друго нещо. Мойсей каза: "Око за око, зъб за зъб." За да каже така, имаше ред причини и основания. Като отговор на Мойсеевата мисъл, Христос каза: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата." Христовото учение е диаметрално противоположно на Мойсеевото. Мойсей считаше само еврейския народ за правоверен; според него, другите народи бяха езичници. Христос проповядваше, че всички хора са братя, не по кръв, но по произход – всички хора са родени от един Баща. В този смисъл, волът, конят не са братя на човека. Те произлизат от друг баща. Ще кажете, че църквите имат един Баща. Така трябва да бъде, но, всъщност, не е така.

Съществуват три християнски църкви: православна, евангелска и католическа. Понеже не се спогаждат, това показва, че имат три различни бащи. Наистина, и трите църкви имат три различни физиономии. Католиците, евангелистите, православните се събират заедно, искат да живеят братски помежду си, но нямат основа за братски живот. Католическата църква се държи за папата", евангелската – за Лютер, православната – за светите отци. Де е тогава Христос? Всички говорят за Христа, но Той е на последен план, вее се като знаме над къщата. Като се отвори война, взимат това знаме и тръгват напред с него, да плаши неприятеля. Като се свърши войната, пак го закачват на къщата. Това не е вяра, не е убеждение. От всички се иска смелост, да признаят грешките си. Не е

151

достатъчно само да проповядваш известна философия или религия.

Истинската философия се основава на правата мисъл, която се крепи на природните закони. Истинската религия се основава на онези принципи, които облагородяват човешкото сърце. Те трябва да се прилагат в живота. Не упреквам никоя църква, но казвам, че те нямат общ Баща и не могат да живеят братски помежду си. Те нямат общ принцип, на който да се основават. Ако, наистина, имаха общ Баща, те щяха да се разбират. Кое им пречи да влезат в разбирателство? Лесно се говори: Господи, Господи, или слава Богу, благодаря на Бога. – Това са празни думи. Днес овцете мислят повече от овчарите. Един православен архимандрит казал, че овцете на православната църква, по мъдрост и знание изпреварили своите овчари, т. е. свещениците и проповедниците. Това се отнася не само до православната църква, но и до евангелската, и католическата. Свещеникът или проповедникът проповядва от амвона, но се страхува; не знае, доколко може да изнесе истината. Изнесе една истина и току поглежда към началството. Не знае, дали ще му хареса. Като види намръщеното му лице, веднага изменя мисълта си; така той изпада в особено положение. Един виден евангелски проповедник, учен човек, знаел няколко езици, красноречив, разпраоя следната своя опитност. Като бил в Америка, поканили го да държи проповед пред многолюдно събрание. Доволен от това, той започнал своята красноречива проповед. Както говорел, в събранието влязла една висока жена, с черни очила. Тя погледнала към него, и в този момент мисълта му се объркала, и той забравил, какво ще говори. Мъчел се да си спомни нещо от проповедта, но не могъл. Във всяка църква, във всяко общество, във всеки дом има по една такава жена, с черни очила. Като погледне човека, той се смразява и забравя, какво има да каже. И започват тогава хората да се оправдават с времето, с р&ботите, с грижите за семейството си и т. н. Нямам нищо против това, но трябва да се каже истината на хората. Коя истина? – Онази жива, безсмъртна истина, която може да създаде права философска мисъл; да събуди благородните и възвишени чувства у човека; да даде импулс на неговата воля.

152

"Видяхме Господа." Питам: Всички служители на църквата видяха ли Господа? Правоверните ще ми отговорят с цитати от Евангелието: "Никой никога не е видял Господа.4 Следователно, и те не са Го видели. Това е едната страна на въпроса. Учениците на Христа казаха: "Видяхме Господа". Тома рече: "Ако не видя на ръцете язвите от гвоздеите и не вложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам." Значи, Тома е реален философ. Той вярва само в това, което вижда и пипа с ръцете си; той вярва само в това, което може да провери с ума си. С това, Тома искаше да каже, че има основание да се съмнява в думите на Петра, който три пъти се отрече от Христа. Как може да се вярва на такъв човек? Той ще ме убеждава, че видял Господа. Ако е за Йоана, ученикът на любовта, като го хванаха за дрехата, той я остави и избяга. Той пък ще ми говори за любовта! И днес, когото хванат в името на Христа, ще иска да се изхлузи, да се оправдае. Какъв смисъл има да проповядваш една религия, от която сам отстъпваш? Ние не проповядваме такава религия. Ние проповядваме една религия, една философия, една мъдрост, едно Божествено учение, основано на опит в трите свята – физическия, духовния и Божествения. Опитът не се отнася само до пипането. Има разни опити. Според мене, едно учение може да се проповядва главно по три начина, т. е. в три различни свята.

Художникът взима четката и започва да рисува. Дадена му е поръчка да нарисува един портрет. Той цапа на платното, замазва боите и сам се възхищава, мисли, че е гениален. Който гледа отвън, ие вижда никаква гениалност. – Защо? – Той вижда само цапането, не схваща идеята и замаха на художника. Като дойде до едно място, художникът се отекчава, иска да смени работата си. Понеже знае да свири, той взима цигулката си и започва да свири. Така той минава от физическия в духовния свят, т. е. в света на чувствата. От чувствата той минава в Божествения свят. Той се уединява и влиза в света на мисълта и започва да се моли. Казват за него, че станал мистик. Според някои, старият човек става мистик. Не е така. Всеки ден човек се проявява и в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения свят. С други

153

думи казано: Човек яде, пее и се моли. После пак започва отново: яде, пее и се моли.

Що е молитвата? – Израз на всички философски системи, т. е. израз на правата мисъл. От физическа гледна точка, молитвата е дишане. За да създаде една философска система, философът трябва да се моли. В този смисъл, молитвата е дишане на ума. – Що е музиката? – Дишане на сърцето. Молитвата е връзка с Бога. Значи, като се моли, човек се свързва с Бога. Преди да се моли, човек не е ли свързан с Бога? Не е право да се мисли, че чрез молитвата човек се свързва с Бога. Молитвата, както и връзката с Бога, са непреривни процеси И работата е молитва. Следователно, като работи, човек се моли. И като страда, човек пак се моли. Чрез страданието той разрешава известни въпроси. Добрият човек всякога работи, т. е. всякога се моли. Добрият работи и в трите свята: на физическия, в духовния и в Божествения свят.

"Видяхме Господа." Да видиш Господа, това значи, да придобиеш велик вътрешен импулс. Човек е дошъл на земята да познае и да види Бога. Това е идея, която се отнася, както за отделния човек, така и за всички хора и народи. Народът е създаден за човека, а не човек за народа. Народът и цялото човечество са условия за развитието на човешката душа. Душата, духът, умът, сърцето и волята са елементи за развитието на човешката душа. Казваш: Ще живея за своя народ. Това значи: Ще живея, за да подобря условиятя на моя живот. Няма да жертвуваш живота си за своя народ, но ще подобриш условията, както на своя живот, така и условията на онези души, които съставят народа. Тези души се сливат в едно цяло – колективна душа. Според източната философия, сливането на душите в едно цяло подразбира състояние на Нирвана – сливане с Бога, т. е. изгубване на човешката индивидуалност. Нирвана не е унищожаване на човека, но сливане с Бога, т. е. връщане в първоначалното му състояние. Преди да слезе на земята, човек е бил в Нирвана и, в края на краищата, пак се връща в Нирвана. Дълго време трябва да се говори на хората, че те имат висок произход и трябва да се върнат към него. Задача на човека е да съзнае своя първичен произход и да признае Бога като свой баща. Аз не говоря за

ш

физическия произход на човека, а за духовния. Въпросите трябва вътрешно да се разбират.

Казват на Тома: "Видяхме Господа." Младият момък казва: Видях своята възлюбена. Обаче, неговата възлюбена има значение само за него, само той я вижда. Като я види, сърцето му трепва, и той казва: Ето смисълът на моя живот. Други младежи минават – заминават покрай нея, без да я виждат. Защо трепва сърцето на младия момък при вида на неговата възлюбена? Защо трепва сърцето на религиозния, като спомене името на Христа? Защо сърцата на други не трепват при името на Христа? – За тях Христос е обикновен човек. Има ред причини за това. Всички се нуждаете от здрава, положителна философия. Казвате, че евангелистите ви нападат. – Не се говори така. Това подразбира класова борба. Защо трябза да воюват? Вие не сте застанали на великия принцип на любовта, да знаете, как да разрешавате противоречията. Всяка религия трябва да се основава на любовта. Аз не говоря за ограничената любов на младия момък, на брата и сестрата, на майката и бащата. Това са ограничения. Аз говоря за Божията Любов, в която всичко живее. Ти съставяш част от Бога и живееш в Него. Следователно, Божията Любов е и твоя любов. Всеки'|може да опита тази любов. Ако попаднеш в Индия, при големите змии, там ще опиташ любовта си. Любовта изключва всякакъв страх. Щом си безстрашен и носиш любовта в сърцето си, и най-голямата змия да те нападне, ще се качи на гърба ти, ще те лиже, ще обикаля около тебе и ще слезе, без да те ухапе. – Човекът на любовта е в състояние да укроти и най-свирепото животно:^ Нека религиозният направи един опит, да види, каква е неговата религия, и каква е любовта му. Като направи сполучливо опита, тогава може да говори за религия. Религията на хората е под ногата на тигъра, на лъва, на мечката. Хората не са лоши, но нямат знание. – Невежи ли сме ние? В Индия има хора, които, без да са християни, правят по-големи опити от християните. Православните ще кажат, че индусите не са правоверни, няма да се спасят. Вие били ли сте при Господа, да знаете, кой ще се спаси? Кой от вас е бил съветник на Господа, да знае, как ще се спаси? По какъв начин става спасението? – Еди-кой си не може да

155

влезе в рая. – Огде знаете това? – От Писанието. – Разбирате ли всичко, което Христос е казал? Приложихте ли учението на Христа? Защо не се обърнете към Христа с молба, да ви обясни всичко, което не разбирате? Ще кажете, че Христос е отдясно на Отца, не трябва да се безпокои. Значи, ако трябва да ви обясни нещо, не искате да Го безпокоите. А като злоупотребяват в Негово име, не мислят, че Го безпокоят. Аз предпочитам да задам сто въпроса на Христа, макар и да Го безпокоя, отколкото да извърша едно престъпление в Негово име.

"Видяхме Господа." Да видим Господа, това значи, да Го любим. Ние можем да видим някого, само ако го любим. Колкото по-безкористна е любовта на човека, толкова по-свегла е неговата мисъл. Ще обичаш, без да изопачаваш любовта. Аз се чудя, как някои изопачават моите думи, предават им материален характер. Дойдат някои да ми разказват,,че се явил Христос на земята. – Радвам се. – Явила се някъде св. Богородица. – И за това се радвам. – Няколко Христосозци се родили, няколко св. Богородици. – На всички се радвам, но това са противоречия, с които трябва да се справите. Като казвам, че се радвам, имам пред вид проявите на живота. Истината, светлината е една. В нея има единство. Що се отнася до живота, той се проявява в много форми. Следователно, и Христос, и света Богородица ще се изявят в различни форми. Ще кажете, че Христос е един, а всички останали са антихристи. Христос е велик принцип в човека, не е нещо материално. Той обновява хората и осмисля техния живот. Той прониква в човешкия ум, сърце и воля. Лесно се казва: аз съм Христос или св. Богородица. Питам: Живееш ли като тях? Имаш ли любовта на Христа в себе си? Други казват, че духът на Христа и на Мохамеда се преродили в някой човек в България, за »ца "примирят българите с турците. Това са заблуждения. Пазете са от заблужденията. Желая, всеки от вас да бъде Христос, но като по-; хлопам на вратата ви, веднага да ми отворите и, каквото пожелая, да ми услужите. Ако не сте готови да услужвате на бедни, на страдащи и се оправдавате с това, че сте заети, че работите за оправянето на България, не сте Христос. Отидеш на църква, и там намираш Христа, с мантия, с жезъл в ръка. Той е владиката. Ако потропате

156

на неговата врата за услуга, и той ще каже, че е зает, не може да ви приеме.

Днес от всички хора се иска любов и самоотверженост. Често мои ученици са ми казвали: Учителю, ти слизаш толкова долу до нас, че не можем да те познаем. Мнозина дохождат при мене да ми разказват за своите работи. Дойде някой, държи ме с часове, споделя известни въпроси с мене. Аз го гледам, изслушвам го с внимание и казвам: Нека се изкаже. Трябва ли да го съдя или да го критикувам? Как постъпва Бог с хората? Той гледа на тях, като на деца, които минават през различни опит-ности. И аз изслушвам всекиго с внимание, без да мине през мене една лоша мисъл или едно лошо чувство. Казвам си: Ето един човек, който превръща буквите в числа. – Как го търпиш? – Как ни търпи Бог? Мислше ли, че вие, които стоите пред Великата интелигентност и философствувате, стоите по-високо от този човек, който се разговаря с мене? Не трябва ли и ние да бъдем подобни на Бога? Защо не гледате и на малките неща като на важни? И най-малките неща в света имат смисъл. Едно дете си играе. Ти искаш да го задоволиш. Как ще го задоволиш? Като обърнеш внимание на играта му. Не считай, че детето се занимава с глупости. Не, това не са глупости. – С кукли и кончета играят децата. – Какво ще кажете за вашите деца? Не са ли и те кукли? Има майки, които гледат на Децата си като на кукли. Кукли ли са, всъщност, те? Колко години живеят децата? – Различно. Като умре детето, майката казва: Отиде моето ангелче. – Де отиде? Не казвай, че .детето ти било ангелче, но кажи, че било умно. Майката трябва да познава ума на своето дете, .да е свързана с него, Това е знание. Не е достатъчно само да говориш за дух, за душа, но да знаеш, какво представят те. Който казва, че има дугаа, влязъл ли е във връзка с душите на хората? Казвате още, че човек има ум, сърце и воля. – Влезли ли сте във връзка с ума, сърцето и волята си? Когато умовете на двама души се свържат, те стават приятели. Изобщо, когато двама души са свързани по сърце, по ум или по воля, всякога могат да бъдат приятели.

"Видяхме Господа." Под "Господ" разбираме великото, благородното, с което човек влиза във връзка. Всички

157

хора не са свързани с великото начало, по причина на своите мозъци, които не са еднакво развити. В човешкия живот става едно преливане на енергия от положителния полюс към отрицателния. Това преливане изопачава човешките мисли и желания. Например, ревността е едно изопачено чувство. Обичаш една мома, готов си да се жертвуваш за нея. Щом се ожените, започваш да я ревнуваш. Като излезе тя някъде, ти започваш да я следиш, приписваш й найглоши прояви. – Защо я ревнува? – Защото няма доверие в нея, не признава нейната морална устойчивост. – На какво се дължи ревността? – На събрана енергия, която не може да се използува. Човешкият мозък е възприемател и предавател на енергии. Понеже човек е живял много пъти на земята, минал е през различни среди и култури, в мозъка му са отпечатани различни мисли, различни впечатления. Като дойде на земята, той изявява всичко, което е складирал в подсъзнанието си. Казват: Характер е това. – Да, характер е, но този характер е сбор от различни мисли и чувства на миналото. Ревността, например, е едно болезнено, изопачено чувство в човека. Безверието, безнадежността също са болезнени чувства, които не могат да се използуват. Те са излишна енергия, която трябва да се впрегне на работа. – Кой се обезнадсжва? – И бедният, и богатият. Бедният – защото няма пари, а богатият – защото няма на кого да остави богатството си. Ако е сгар и няма наследници, на които да остави богатството си, той се обезнадежва.

"Видяхме Господа." Да видиш Господа, това значи, да се домогнеш до онзи велик, вечен принцип, който подмладява, който възкресява, който внася светлина и топлина в човека. Кой не иска да види Господа? Ако хората считат за привилегия да еидят и да се разговарят с някой виден философ и поет, колко по-голяма привилегия ще бъде възможността да видиш Господа. Всички искат да имат достъп до великите хора. Каже ли някой, че иска да има достъп до Господа, веднага ще му възразят: Я се откажи от това заблуждение! Питам: Знаете ли, какво значи да видиш Господа? Това е смисълът на живота. Велико нещо е да влезеш в съприкосновение с тази висша интелигентност. Някой мисли, че като види

158

Господа, цялата земя ще блесне. Това е физическата страна на въпроса. Ако искате да видите Бога, ще Го намерите в най-малките неща. Бога ще намерите в кри сталите, в изворите, в цветята, навсякъде в природата. Първо ще Го видите в най-малките неща, а после – в големите. Да видиш Господа, това значи, да разбереш законите на природата. Само така ще разрешиш мъчно тиите си. Да видиш Господа, това значи, да се преобра зиш. Ако си бил лош, ще се измениш, ще станеш по-до бър. Някой мъж е лош; защото жена му не може да му даде това, което иска. Жената пита: С какво съм задъл жена към мъжа? – Задължена си, ти си неговата поло вина. Бог направи жената от реброто на мъжа, да се раз вива свободно. Следователно, тя има да плаща десятък на мъжа. Десятъкът, това е любовта. Условията за раз витието на жената са такива, каквито и на мъжа. Ако жената говори лошо за мъжа си, тя унижава себе си. И ако мъжът говори лошо за жена си, и той унижава себе си. Като жена, ще гледаш на мъжа си като на същина с ум, сърце и воля. Ти си задължена към него и ще гле даш да се изплатиш. – Как ще се изплатиш? – Като проявиш любовта си към него. Жената казва: Като на- готвя вкусно и мазничко на мъжа си, ще го задоволя. – Това не става само с готвене. Първо, ще му наготвиш добре; после, ще му посвириш или пееш, да задоволиш сърцето му; след» това'ще философствуваш с него. И, като дойдеш до причинния свят, ще проявиш любовта си към него. Така и той ще бъде готов да се жертвува за тебе. " ,

Какво виждаме в съвременния живот? Мъжът коленичи пред жена си и казва: Не мога да живея без тебе. – Добро е това, но колко мъже са издържали на думата си? Желая- ви, всички, които сте коленичили пред жена си, да издържите на своите чувства. Няма нищо смешно в това, но важно е, да издържите на вашите чувства. Вие сте изопачили своите свещени чувства. Днес всички коленичат и се молят. Лесно се казва: Господи, грешни сме. Това не е молитва, но лицемерие. Бог не се лъже. Никакво лицемерие! Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли; сърцето ми да

159

бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания, и волята ми да бъде диамантена,1» всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – любовта. Само така можем да коленичим и да се молим. Вън от това, всичко друго е лицемерие. Ако кесията ти не е отворена, колкото и да коленичиш, нищо не се постига. Кесията и на богатия, и на бедния, трябва да се отваря и затваря разумно. Какво прави светът, това не ни интересува. Нека той си пази своето. Ние ще направим опит, да видим, че има и друг начин за разрешаване на въпросите – по любов, а не чрез насилие.

"Видяхме Господа." Ако често и съзнателно повтаряте тази мисъл, ще имате резултат. Разсърдиш се на жена си, искаш да я нагрубиш. Спри се малко и се запитай: Видял ли съм в нея Господа? Ако" я нагрубиш, ще я огорчиш. Казваш: Жена е, пет пари не давам за сълзите й. И жената може да нагруби мъжа си и да каже: Мъж ли е това? Баба! Не искам да го зная, не се интересувам от него. След това ще отидеш на черква, ще запалиш свещ и ще коленичиш. Ако си евангелист, ще цитираш стиха: "Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в, жертва." Това не е молитва. Тази молитва не се приема. Ако си истински православен или евангелист, пресуши ли сълзите на жена си и на мъжа си? – Другите хора очистиха ли сълзите си? – Не е въпрос за другите. Ти, като душа, какво направи? – Ами ти, какво направи? – Това, което правя и съм направил, аз съм го опитал, проверил и го зная като абсолютна истина. Каквото проповядвам, аз го прилагам и не се съмнявам в него. В мене се съмняват, наричат ме такъв – онакъв, но аз никога не съм се усъмнил във великото и възвишеното, което живее в мене, както и в моя ближен. Както вярвам в моя Господ, така вярвам и във вашия. Както вярвам на себе си, така вярвам и на вас. Че сте имали грешки, това е друг въпрос.

Имате два кръга, които се пресичат в две точки така, че окръжността на втория кръг минава през центъра на първия. Значи, имате два скачени кръга. Ако от центъра на първия кръг изтича енергия към периферията на същия кръг, този прилив ще дойде до своя краен предел, .т. е. до центъра на втория кръг – от перифе-

160

рията му към неговия център. Следователно, положителната енергия става отрицателна. Така се явяват приливът и отливът. С други думи казано: Енергията на мъжа излиза от морето и отива към сушата – прилив; енергията на жената върви от сушата към морето – отлив. Не всякога приливът се използува за добро, поради което неговата енергия се наслоява, натрупва, докато един ден причини голям взрив. – Що е взривът? – Представи си един човек с голямо честолюбие. Той иска всички да го ценят, само за него да говорят. Ако напише една книга, всички да я харесват. Според мене, достатъчно е един човек да хареса книгата ти. Един и всички е едно и също. – Кога? – Когато си свързан с Бога. Тогава, като напишеш нещо, или се произнесеш по даден въпрос, пръв Бог, Който -се проявява в тебе, като интелигентност, ще одобри твоята работа. Това не е ли достатъчно? Когато младият момък се прояви като герой, неговата възлюбена ще одобри^ постъпката му. За него това е достатъчно. Ако всички я одобрят, а възлюбената му не е доволна от него, той е нещастен.

Какво се иска от човека? – Любов. – Не само любов, но и мъдрост, да има ред и порядък в живота му. Мъдростта има отношение към ума. Освен мъдрост, от човека се изисква да живее в истината. Истината се отнася към волята, т. е. към физическия свят. Значи, иие вървим от видимото към невидимото. По пътя на истината човек познава невидимото. Според едни философи, човек съществува вън от Битието. Питате: Може ли човек да съществува без форма? Ако питате ясновидеца, той ще каже, че човек съществува- и като светлина. – Това е проява на неговия ум. Колкото по-интелигентен е човек, толкова неговата светлина е по-ясна. Ако интелигентността се намалява, светлината придобива слабо синкав цвят, после бледожълт и т. н. По цвета се съди за степента на човешката интелигентност. Като дойдете до сърцето, дето е любовта, там ще видите особено нежна краска – с розов цвят. Същевременно, тя излъчва и приятна, мека топлина. Най-после, като дойдете до волята, от човека излиза бяла светлина – цвят на добродетелите. Между трите цвята – светъл, бял и розов се преплитат останалите цветове. Това преплитане на цветовете представя чо-

161

вешката аура. По аурата ясно* децът познава, доде е достигнал човек в своето духов з и умствено развитие. Учителят изважда един от учениците си на урок и го пита: Драганчо, знаеш ли урока си? Реши ли задачите си? Драганчо гледа към земята, не повдига очи и нищо не казва. За човек, който гледа надолу, турците казват: Който гледа надолу, душа изгаря. Майката говори на детето си, а то не я гледа в очите. Тя си казва: Моето ангелче. – Не е ангелче това дете. То гледа надолу и мисли, че те е изхитрило.

Мнозина мислят, че могат да те надхитрят. Не, така не се живее. Ако гледаш към земята, това показва, че живееш в гъстата материя. Лесно се казва, че две величини, равни на трета, са равни и помежду си. Какво ще кажете за четвъртата величина? Всяка енергия трябва да се използува. Ако има излишък на енергии, те не могат да се използуват и причиняват пакост на човека. Христос казва: Човек трябва да се отрече от себе си. И аз казвам: Дошло е време хората да се отрекат от себе си. Има закони з еволюцията, които налагат отричането. Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда. За да стане пеперуда, тя трябва да се откаже от своята лакомия, да се откаже от листата. Щом започне да вдига главата си, да измерва разстоянието, гъсеницата започва вече да мисли. Тя е"инженер, който търси удобно място за строеж. Тя започва да изпуша нишки, да снове новия си живот. След това влиза в лабораторията си и започва да мисли: Добре, че се освободих от своята лакомья. Толкова години ядох и пих, нищо повече не ми трябва. Оставям листата за други, и започвам да работя за Господа. За да покаже, че е доволен от нея, Бог праща един ангел със своята четка да украси пеперудката. Като й приготви новата дрешка, ангелът казва: Сега ще отделиш малко киселина, да пробиеш пашкула и да хвръкнеш свободно в широкия свят. Пеперудата хвръква в широкия свят и започва да се храни със сладкия сок на цветята. От един цвят могат да се ползуват много пеперуди. Ако това беше храна за гъсениците, те щяха да унищожат всички цветове. – Кога ще се оправи светът? – Когато гъсениците се превърнат в пеперуди.

162

И тъй, докато хората живеят като гъсеници, светът никога няма да се оправи. Питат някого: Защо гледаш нагоре? – Искам да си направя пашкул. Следователно, докато хората не вдигнат главите си нагоре, светът няма да се оправи. Като гледат нагоре, те ще кажат: "Видяхме Господа." Решихме вече да се отречем от себе си. – Добре сте намислили. Сега учителят казва на ученика си: Драганчо, радвам се, че си решил да отвориш кесията си. Радвам се, че всички в дома ви са тръгнали в този път. Ако всички сте решили да си свиете по един пашкул, аз ще пратя ангела да украси вашите дрешки. Достатъчно е едно семейство да тръгне в новия път, за да се благословят и останалите. Като видят новите им дрешки, всички ще пожелаят да имат такива. Който е тръгнал в този път, никога не се връща назад.

"Видяхме Господа," Днес Бог слиза в България и пита българите: Видяхте ли ме? Ще кажете, че това е мистификация. – Няма никаква мистификация. От толкова години българите викат към Господа. И днес Той слиза при тях и ги пита: Готови ли сте да се откажете от своята лакомия? Ако сте готови да се самопожертвувате и да служите на Любовта, аз ще ви дам 'най-красивата дреха, ще оправя обърканите ви работи, и всичко ще тръгне напред. Сега мнозина се опълчиха против мене, на първо място владиците и свещениците. Те казват: Господи, от години се яви между нас един човек, който подронва основите на църквата, руши държавата. Да се махне този човек от пътя ни. Щом се махне, всичките ни работи ще се оправят. Той е опасен човек. Бог им отговаря: Не е лошото там, но вие готови ли сте да се откажете от вашата лакомия? Готови ли сте да се откажете от своите заблуждения? Не е въпрос до външното благочестие. Много владици и свещеници външно са благочестиви, но с такова благочестие нищо1 не се постига.

Преди години отидох в дома на един благочестив свещеник, да си поговорим малко. Той беше един от редките добри, благочестиви и благородни свещеници. Денят беше забележителен – велики петък. Като влязох вкъщи, свещеникът ме посрещна малко смутен. – Как сте? Какво правите? – Стомахът ми е малко разстроен, искам да го оправя. В това време виждам, жена му пече ко-

163

кошка. – Как гледа църквата на поста? – Светите отци са наредили да се пости, но не са имали пред вид моя стомах. Аз престъпвам закона, но дано не научат това., – Ами ако научат? – Те не знаят всичко. Ето, и владиката не спазва поста. Въпреки това, често ме упреква. Казва: Да не мислиш, че си много благочестив? – Аз не се мисля за благочестив, но гледам да бъда изправен пред Бога.

Един ден, като пътувах от един град в друг, отбих се в едьо малко градче, дето същият свещеник беше на работа. Отидох в дома му да си почина. Както се раз говаряхме, дойде един калугер, който пътувал по света, и поиска от свещеника една сума за път, нужна му била. Свещеникът му отговори: Мога да те нахраня добре, да нощуваш у дома, да ти дам десетина лева, но не мога да ти услужа с толкова пари, колкото искаш – нямам въз можност. Той го нахрани и в това време се разговаряше с него. След това калугерът благодари, сбогува се със свещеника и си отиде. Като останахме двамата със све щеника, аз му казах: Знаеш ли, че този калугер беше Христос? – Възможно ли е това? Тогава аз ще го стигна и ще му дам всичките си пари. Казвам: Жертва се иска от всички. Свещениците и проповедниците, които най- много говорят за Бога, първи трябва да дадат пример на самопожсртвуване. **

"Видяхме Господа." Ако днес дойде Христос на земята, пьрви ние ще излезем да Го посрещнем, накто направиха членовете на едно американско духовно движение в 1845 година. Кгто тълкували Евангелието, те дошли до заключението, че в 1845 година, еди-кой си ден, Христос ще дойде на земята. Облечени в бели дрехи, те излезли да Го посрещнат. Цял ден Го очаквали, но Той не дошъл. Върнали се по домовете си, разочаровани в очакванията си. Казвам: Христос не дойде, както Го очакваха, но спиритизмът дойде. Хората започнаха да разиграват маси, да викат духове. Мнозина казваха: Христос не дойде, но дяволът дойде. Христос казваше на тогавашните хора: Понеже разигравате маси, вие сте изпаднали в материализъм. Масите увериха хората в задгробния живот, но не можаха да отворят кесиите им. Дотогава религиозните казваха: Не вярваме в задгробния

164

живот, Не вярваме в душата. Обаче, спиритизмът ги убеди и в задгробния живот, както и в съществуването на душата.

"Видяхме Господа." Вярвам, че всеки от вас може да Го види. – По какво ще познаем, че сме видели Господа? – Той ще внесе в човека любов, мъдрост и истина. Той ще внесе в човека живот, светлина и свобода. Розовият цвят ще проникне в сърцата на хората, и те ще за-туптят. Животът им ще се осмисли. Умовете им ще светнат, и те ще разрешат най-трудните въпроси. Белият цвят ще проникне във волята на хората, ще я кали. Като знаете това, не се страхувайте от мъчнотиите. Те са привилегия за вас. Желайте добро на всички и подайте си ръка за обща работа.

Какво мисля сега аз? Да насоча своята губерка срещу всички лоши мисли и чувства на свещениците и владиците, на учените. Какво представя моята губерка? Обикновена игла, нагрята до 35 милиона градуса топлина. Срещу нея нищо не може да устои. И най-тежкото и голямо оръдие ще се стопи. Който изпита тази топлина, ще каже: Братко, готов съм да се жертвувам за тебе. Светлината на новата култура ще произведе преврат в човека. И тогава, ако младият момък срещне млада мома в гората, няма да я уплаши, както става сега, но ще я вземе под свое покровителство и ще оправи пътя й. Тя се объркала, не знае, отде да излезе. Той ще я успокои и ще й покаже правия път. Това е човек със светла мисъл, благородно сърце и възвишена воля. Желая, всички да бъдете братя и сестри"* от новото учение, да живеете един за друг с любов, а не с насилие. Учението на Любовта, за което ви се говори, може да се приложи, но воля се иска за това.

Като ме слушат да говоря така, някои казват: Този човек се опълчил срещу владиците и свещениците. Какво иска от тях? – Нищо не искам, но имам работа с тях. Аз им желая доброто и качвам, че ако не ме послушат, след десет години ще бъде», късно. За всички свещеници и проповедници, които изопачават истината в името Божие, е вече късно. За всички хора може да има извинение, но не и за духовниците. Всеки владика, свещеник или проповедник, който е злоупотребил с истината в името Божие, за него извинение няма. Това всички трябва да знаят. Никаква лъжа! Законът е строг. Той държи еднакво отговорни

165

всички, без разлика, дали са мохамедани, бу-дисти или християни. От всички се иска чиста и възвишена мисъл. Казвате: Да махнем този, онзи, да не ни пречат. – Никого не можете да махнете. Бог е нагрял губерката до 35 милиона градуса, и Христос иде с нея. Към когото я насочи, тя ще му създаде голямо нещастие. Дали ще я насочи към известно общество или народ, не го очаква добро. Опасна е тази губерка. Дето мине, всичко ще стопи. Питат: Какво трябва да се прави с младото поколение? – Много просто. На младото поколение трябва да се дадат условия да се развива правилно. То се нуждае от безкористна любов; от мъдрост, която носи светлина и знание; от истина, която освобождава. Младите имат енергия, имат условия за развитие. Те са нови пъпки, които чакат времето да се пукнат и разцъфтят. Ние ще махнем всички обвивки, които им препятствуват. Ние ще събудим вътрешния потик в тях, ще им дадем условия да се развиват. Ще кажете, че младите трябва да влезат в църквата. – Не, младите трябва да се освободят от заблужденията, Ние желаем, младите моми и момци да останат девствени по ум и по сърце, да се развиват под влиянието на Божествената светлина, да дадат добри цветове и плодове. За децата, за младите е Царството Божие. За тях мислим и се грижим ние. Възрастният, който е напъпил, цъфнал или вързал, не се нуждае от нас. Ние се радваме на него и му желаем да завърши своетд развитие. В човешкия живот има велики моменти, които трябва разумно да се използуват. Не е време да плачете и да се вайкате, но да мислите и да работите; да цъфнете и да вържете добри плодове. Вашето спасение е във вас, не го търсете отвън. Не изопачавайте истината. Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш? – Виждам, че си болен, искам да ти помогна. Друг пък е нещастен, не живее добре с жена,си; и на него искам да помогна. Казвам му: Братко, имам начин да ти помогна, да подобря твоя живот. Имам специална рецепта за това. Казвам същото и на жената, и на децата. Имам рецепта, с която мога да помогна и на съдията, и на свещеника, и на учителя. – Каква е тази рецепта? В какво се състои тя? – В любовта, мъдростта и истината. Учителят трябва да обича учениците си като себе си. Свещеникът трябва да обича

166

своите пасоми, като себе си; да бъде истинолюбив. Той не трябва да бъде като онзи свещеник, който ял кокошка на велики петък, и да минава за благочестив. От всички се иска искреност, абсолютно никаква лъжа. Това проповядвам: Без никаква лъжа! Не допущам даже бяла лъжа. Това значи да видиш Господа.

Какъв е смисълът на живота? – Да видиш Господа. Това значи, всички хора да се познаят,' да се възлюбят като братя; да си подадат взаимно ръка. Земята е широка, просторна, всички хора могат да живеят разумно, в мир и съгласие. Това се изисква първо от духовенството; те са най-подготвените. След тях идат учителите, професорите, съдиите. Те могат да възприемат новото учение и да го приложат. Които духовници не са готови за новото, нека се държат за църквата. Ние не искаме да разрушим църквата. Ние няма да пречупим нито едно клонче от православната или от коя-и да е друга църква. Ние искаме да съградим нещо ново; да създадем ново разбиране. Тогава нека дойдат духовниците да сравнят старото, което те държат, с новото у нас. Ние носим новото и в музиката, и в поезията, и в науката – в целокупния живот. Ние носим новото в начина на храненето, в пиенето – във всичко. Ние творим, градим във всички области. Само така ще се види грамадната разлика между старото и новото. Каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, такава е между старото и новото. Как ще се постигне новото? – Като напуснете стария живот на гъсеницата, т. е. като се откажете от лакомията, от заблужденията в живота. Ще се завиете в пашкул, дето ще внаквате деня на вашето възкресение – превръщането в пеперуда.

"Видяхме Господа." Бъдете смели и решителни, да проявите благородното и възвишеното във вас и да го развиете. Не се страхувайте да изявите навън онова, което е вложено във вас. Проявете го и в най-малки размери. Внесете любовта, мъдростта и истината в света. Животът на едного трябва да бъде потик за другите. Който следва пътя на любовта, той нищо не губи. Казано е в Писанието: "Който изгуби живота >си заради любовта, той ще го спечели." Казвате: Добро е това учение. Но вие не разбирате дълбокия смисъл на стиха: Ако иггубиш живота си заради любовта, ще го спечелиш. Питаш се, възможно ли

167

е, ти, обикновеният човек, да жертвуваш живота си? Може ли, ти, един обикновен чиновник, адвокат, човек с няколко деца, да следваш новото учение на любовта? – Че това е най-малкият опит, който трябва да направиш. Някой мисли да напусне света. Светът не трябва да се напуща, но да се оправи. За оправянето на света са нужни хора. Аз виждам, че между българските духовници има много способни хора. Колко способни владици има а света! Колко войнствени хора има – генерали, учители, които могат да работят за новото учение. И те не подозират, каква енергия се крие в тях. Те сами не подозират това и се борят със своите заблуждения и противоречия, като си противодействуват едни на други. Ако приемат новото учение, животът им ще се обнови, ще се осмисли. Като не разбират това,- хората се боят за църквата и казват: Църквата се руши! Народът пропада! Казвам: Българите отсега нататък ще живеят. Бог ги пита: Ще ме слушатели вие? Един ден и аз ще задам същия въпрос на българите: Вие, Господа ли ще слушате, или вашите свещеници и владици? Ако слушате Господа, ето какво ще стане: Нивите ще раждат десет пъти повече, отколкото досега; лозята ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере. Какво по-голямо щастие от това? Ако слушате влгдиците и свещениците, -каквото посеете, едва семето си ще изкарате. Кого ще слушате тогава?

Хората са дошли вече до положението, да съзнаят нуждата от любовта, да се кланят на Бога на любовта. При това положение, всеки ще работи с любов, а не чрез насилие. Който е най-съзнателен, той ще работи двойно повече. Ако отиде на лозето, той ще вземе най-голямата мотика и лопата. Такива хора са нужни днес. Това изисква великият закон на любовта. Който работи с любов, само той ще бъде благословен; само той ще придобие светлина в ума, топлина в сърцето и сила на врлята. Вярвьйте във възможностите на духа и на душата. Приложете новото учение в живота си, за да можете и вие да кажете: "Видяхме Господа, чухме Неговия глас." И Мойсей чу този глас, идещ от горящата къпина: "Чух гласа на моя народ и слязох да му помогна." И вие, които слушате Господа, ще бъдете повикани от Него и, като Го видите, пак ще чуете гласа Му. Готови ли сте да Му служите?

168

Едни от вас ще отговорят: Готови сме. Други ще кажат: Ние сме пътници, не се спираме 1в живота си. – Какъвто и да си, ще изпълниш задачата, която ти се възлага, и в помощ ще дойде брат ти Аарон.

Желая, всички да видите Господа и ще Го видите. Аз съм уверен в това. И аз мога във всичко да се съмнявам, но не и в това, че ще видите Господа. Ще Го видите и ще Го разберете. Ще възприемете любовта, светлината и свободата. Като заживеете по новия начин, ще кажете: Разбрахме всичко, защото царството на лъжата се свърши вече. Иде яа земята царството на истината. Хората ще се разговарят по нов начин, на разбран език – езикът на братството и сестринството в света.

8. Беседа от Учителя, държана на 11 март, 1923 г. София.